Радват се на пролетта ЯНУАРСКИТЕ деца

Скоро не съм мерила и теглила-знам обаче ,че тежи  и е дръпнал на височина.Запознаха се със братовчед си в Севлиево-той ще прави 3 през септември-тежи сигурно 35кг Ивко до него изглежда като изнемощяло сомалийче Харесаха се двамцата ,заиграха се и моят нали е по бавен се спънали на едни стъпала и се цапнал под окото.Още е син-зелен.Преди това  сутринта се преметна от стъпалата в къщи ,уж бях до него,удари си главата на най-горното стъпало,преметна се и се приземи на последното по дупе.Направо малкият дявол.
Та след тези две премеждия , го държах за ръка цял ден.Вуйчо беше навит да ме води на психоаналитик
Както и друг път съм споменавала,Ивко избягва по напористите деца на площадките и се скатава.Играе си сам и не му е скучно,мислех че на морето ще се поотпусне и ще се заиграе с някое дете ,да ама не.
Пробвам се аз да не повишавам тон,и така ден,два ,три-обаче той си кара по инерция и аз накрая като избухна го държи  цяла седмица С две думи и аз Лоша майка
Хайде чао - ще се опитваме да поспим

Еее, ама как сте взели да пишете. Браво.
Детските площадки са ми най-неприятното и омразно нещо  . Много рядко ходим по такива места и винаги се намира за какво да си вдигна нервите. Изобщо не обичам да се намесвам в играта на деца, но в повечето случаи е наложително  . Обикновено ако си играе с едно-две деца става, но има ли някой дразнител кръвта ми се качва в главата и си тръгвам моментално.
Даже в Ракитово дето са 3 деца из махалата, 2 пикли толкова ме вбесиха /и по-точно ме вбеси абсолютното неглижиране от страна на възрастните - едната даже на самоконтрол/, че повече не го заведох да играе с тях. Ходихме при едно друго момченце, много спокойно и уравновесено от време на време. В повечето случаи си намирахме какво да правим и липсата на площадки и деца изобщо не  се е отразила. Затова сега го вдигам всеки ден да ходи на градина, защото там вече е създал някаква среда, в която му е приятно и се чуства добре. В началото все говореше за децата, които го дразнят, а сега все повече говори за децата с които е приятел.
Ланг, много добре се справят твойте момчета, поздравления. Не знам Мартин дали би ходил толкова много, не съм го пробвала, но като знам как все се "уморява" и мисля че ще му дойде в повече.
Ралче не е голяма загуба, че ще пропуснете тази клоака наречена море  . Това с повръщане от морето ми е много позната картинка, голяма отврат - ами като всичко се изсипва там какво да е. Аз лично от 7-8 години не съм влизала в морето. На плаж обичам да ходя октомври, ноември, април  .
За мерки - 104 см на 17-18 кг.
Радост, как сте се отделили, чудно. При нас е невъзможно  . Той още заспива при нас и баща му го мести. ПОсле щял да си даде леглото на бебето /с най-голямо удоволствие/, а той да спи при нас  .

Ее, Рали, благодаря! За площадките мнението ми е 1 към 1 с твоето. Около нашия блок на площадките си живеят клошари и е заринато с фасове, празни бутилки от бира и прочие.
tobi, цункай юнака. И Карина напоследък все пада и си ожулва по нещо. Вчера отново, коляното.
За яденето - от готвеното само супи - картофена, леща и картофи с грах на крем супа. Месо почти не яде. От зеленчуците - краставици. От плодовете - ягоди и диня. Сладоледи може да изяде по 3 на ден, ако и се позволи. Обича шоколадови десерти, но чист шоколад не яде. От най-боклучавите неща обича кремвирши и сокове. Без сок не сяда на масата въобще.    И без Cartoon Network също.

Още един глас за Cartoon Network  .

И като завикал на свекър ми "дядка"   /от онова смотаното Парк шоу/, той 100% си е помислил, че ние така му говорим .

Е, моя е на Маша и Тока, ама как сладко повтаря след Маша - Нечооо, шъбуди сеее или Джънджън джън. Знае всички серии на изуст, както и на Джей Джей
Тоби, като спомена и си викем ехееее Омеси му питка за прощапулник
Рали, няма значение на морето ли, на Орешака ли - важното е да има почивка
Ели, коремчето как е
Ланг, пускай по-летни филми за затопляне на отношенията Браво на юнаците. Храсчето беше на Мальовица миналата седмица, но малкия лигльо така да го мързи да ходи. Миналата година направихме малък преход - стопи ми лагерите да го нося на горе, надолу като хукна да бяга пък - ужас
Ради, ха честито

Рали и на Орешак няма да ви е зле.Там си е супер за почивка.
Моника е вече една седмица там.Не се пребира.много е щастлива.
Тя е около 117 см и около 18 кг.
Умира за плодове и зеленчуци.Може само на такова да живее.Попринцип яде всичко,но по много малко.
Най-много обича таратор,супа и спагети.И страшно обича купени сандвичи.Само ,че рядко и купувам.Сок пропи чак сега.И то пие като сме на заведение.в нас изобщо не се сеща.най-много си обича вода.От бебе е така.Много иска да пие кола,понеже и е забранена.Сладолед  и тя  може да изяде в промишлени количества.Един лекар ми каза,че ако и давам вода след сладоледа няма да я заболи гърло 
Ралии аз голям зор за таблет и вече месец откакто го купихме не съм го пипала.
Съжалявам само,че не взехме такъв с камера и фотоапарат.За детските сега най-много сме на Уинкс.
Др където и ха ресват са Дора,Маша и Мечока,Отбор Уми Зуми,Рибки Балони.

Ауу, болни теми сте подхванали - отвсякъде!

Мерки - едва сега чукна 100-те санта, и то у нас като го меря; на метъра у нашите си стои на 98  , пък всичко точно е измерено уж - и на двете места  . Пък така да му следя всяко милиметърче....  На кг е около 15 май, тях не ги гледам, добре ми изглежда - нито кльощав, нито дебел. Ама тези пусти сантиметри..... а малкото пък още по-дребно от батко си върви  . Което пък от друга страна ме успокоява, че е дребен поради генни особености, а не от разни болести  .

За книгите - Дани, нямам ел.формат, мисля, че няма изобщо и си ги купувам книжките. Набелязала съм си сега още няколко, но с най-голямо нетърпение очаквам момента, в който ще мога да се запиша на Т.У.Р. (трениране на успешни родители - води го една мацка от НАПК, ако я помниш - Силвето) - имам ужасяващо много чуденки, въпроси, колебания и т.н.  .

Част от всичките ми чуденки са именно събитията по площадките...... голяма мъка ми е там и също избягвам да ги посещаваме. Събираме се в училището до нас, където децата карат колелетата. Обаче там си е своего рода "площадка" и същите неща се случват... Толкова ужасно много се изморявам да слушам разни майки, бащи и баби да викат по децата си, че вече просто се оправдавам с Ева, че трябва да спи или нещо друго си и го оставям Кало да си кара колелото и отивам по-настрани, не мога да ги слушам вече....

Е оня ден...... играят си момче и момиче, майката на момичето и бабата на момчето ги вардят. По едно време мама прати Дженифър да пита нещо татко си, който играеше няква игра на една пейка на около 10-тина-20 метра. Дженифър отиде, отвори си устата и..................... що нещо му чуха ушите.....  Аз просто не можах да повярвам, такива думи се изсипаха от устата на така наречения "баща"............. само защото беше отишла да го пита, по заръка на майка си. Която, естествено, дори не се и опита да защити детето.......... Е в такива ситуации изобщо не знам как да реагирам. Как да обясня на Калоян, че това е ненормално??? Може би трябва да се намесвам?? Пфу, много ми е сложно с тая простащина навсякъде, много  ..

Някой ме пита за Ева и яслата - сега съм във втората година майчинство, но уви, ще трябва да я прекъсна и да я пусна малката на ясла. От сега ми е свито сърцето, като я знам как не може без мен... Но се налага, няма как... Сега поне знам кои ще са й леличките и мисля през септември да я водя всеки ден за по няколко минути да свиква с физиономиите им (като взимаме бате например). И октомври ще я пусна на ясла вече, пък ноември ще се върна на работа - това са плановете, да видим дали ще се осъществят, щото нали знаете какво се случва, докато ги правим .

Лангче, чудесно звучиш по отношение на децата. Как го постигаш??? Аз досега успявах, в интерес на истината, сравнително добре ми се получаваше. Но от известно време съм в Силистра и гледам и братовчедката, която е на 7г. и е ужасно разглезена, манипулативна и комерсиална, а това МНОГО, УЖАСНО много ме дразни и не мога да си прикривам раздразнението. Вследствие на всичко съм станала ужасна и аз, държа се зле - и с двамата, т.е. с нея и с Кало, защото той все й ходи по акъла, а и някак по инерция го правя.... пък и уж искам да покажа, че не се държа зле с нея, само щото не е мое дете. А май е точно така - не съм й свикнала на номерцата, на начина на живот и изискванията и много ми пречи това. Ама ще си го кажа на родителите й - ако искат да я гледам, да я отучат малко от тия простащини, на които са я научили  .

Привет!

Статистически погледнато Матей май беше 110 см и към 17 кг - пълен пакет плочки, а мен Никола ме пита кога ще имам плосък корем... 

Мисля, че ще взема приза по безотговорност - последно Матей е мерен на 1 година. Оттогава възприех гледната точка, че щом се чувства добре и е здрав, значи всичко му е на 6.

Безцеремонна съм по отношение на ДРУГИТЕ и храненето като цяло. Настоявам за домашна храна, но отпускам и по някой купешки боклук като бонус. 7-годишният натурален сок не пие, но без да спестявам обяснявам какво представлява и какво причинява, но той е лесен - чуе ли за болест и смърт - край, трепере си за кожата. Матей все още не е с промит мозък, но и това ще стане. Не ме е срам в магазин да им откажа да им купя какво да е индустриално изделие, докато им обяснявам от какво е направено и какво причинява, а продавачката ме гледа злобно. Предлагам  някаква алетернатива, разбира се, компромисен вариант, но от повтаряне те сами си знаят "мама не купува това и онова". Питат ме защо другите ядат вредни храни - казвам, че всеки си има родител, който да преценява кое е правилно и кое не и че хората мислят различно. Това е приложимо за всичко, не само за храна и разбират....от един момент нататък. Може би първоначално го научават наизуст, все някога ще дойде и осъзнаването.

Опитвам се да задоволявам апетитът им за сладко с домашно приготвено такова, дори един чудесен шоколад/сладолед им правя (банан + орехи + какао + мед за доподслаждане). Много е вкусно и много вървежно. Отскоро имам и машина за сладолед така че и той мисля да е в по-голямата си част домашен.

И да не реши някой, че отглеждам чудеса на природата - хич дори! Ако ги оставя ще карат само на храна от тв рекламите.

На детска площадка не ходя никога - не умея, а и нямам желание да общувам с други хора. Социален темерут би ми прилягало. Адски ми е трудно да общувам непринудено и неангажиращо с хора, по принцип. Идеално се справям когато е служебно или вид протоколно общуване. В този смисъл, курсът, който започнах сега, се оказва голямо емоционално предизвикателство, но пък умея да уча, така че ще се справя.

Уж за децата пък пак за себе си го завъртях. Дет' се вика къде го чукаш, къде се пука.

Добра вечер, дами!

Много са пораснали наборчетата и всеки с характери и мнение, като чета
Люби, като прочетох за кренвиршите и на Сами това му е най-любимата храна, ако го питаш. И понеже не купуваме, беше стигнал до там милият, че да ги поръчва на дядо Коледа.  Абе, не знам каква магия има в тея храни боклуци, какви химикали им слагат, ама децата веднъж да пробват и са зарибени. Оня ден ми вика - виж сега мамо, хайде да ми сготвиш нещо вкусничко - не искам вече това пиле, риба, броколи, крава - сготви ми чипс, ама като от пликче и кремвирш. А аз се пъна - варено или печено да не е пържено, зеленчуци ама ако може да са био...пфу, човекът иска вкуснички неща
Ланг, като те чета за храната и как обясняваш, все едно себе си чувам. Преди известно време имаше страшен зор за играчка от Макдоналдс - добре де ама как..., и отиваме да я купуваме, аз поръчвам детско меню с играчка, но без менюто и обяснявам детайлно на детето, че взимаме играчката но ние такива боклуци не ядем, защото са вредни, така че ще оставим сандвича. Продавачката гледаше така  и ми казва- ама моля ви се вземете си менюто - платили сте го
Какъв курс си започнала? Любопитствам, защото и аз съм асоциална до болка, освен като не ми се налага служебно или ако не се само предизвикам с някой курс
Сиси, чух че Силвето е започнала да води курсове, от време на време се чуваме с нея, сигурна съм,че ще е много интересен и полезен

Ходя по площадки заради детето, не ходи на градина, някак трябва да общува с връстници. Тихичко беснея на нещата които виждам, рядко се намесвам ако не засяга Сами пряко поведението на децата или не е живото опасно за някое друго дете. Чужди деца няма да тръгна да възпитавам, всеки си носи отговорност за неговото. Но много се нервирам как децата стоят на метри от родителите и се държат ужасяващо с връстниците си и родителите изобщо, ама изобщо не реагират. Това да обидят, ударят изпъдят друго дете е абсолютно нормално. Сами е адски общителен и не отразява изобщо агресивно поведение, обикновено обръща нещата на игра, според мен не може да осъзнае, че някой може да не го хареса или да не иска да играе с него или да го обиди съзнателно, за него света е добър и прекрасен и всички са добронамерени. Има да пати...гледам да го оставям да се оправя сам в такива ситуации - трябва да се научи как да ги преодолява, разбира се ако не е физически застрашен или положението не е твърде неприемливо - тогава скачам като лъвица
За ожулените колене - нон стоп е с рани и синки и задължително с лепенка - това лепенката е панацея, магична е в неговите очи - всичко лекува от главобол до ухапване от комар и по плюшените играчки лепи 

Качих две книги, от тези линкове може да ги свалите:

http://dox.bg/files/dw?a=8f96144f55
Как без крясъци и шамари да приучим децата на ред и дисциплина

и тази, още не съм я чела но ми първа в списъка на чакащите
http://dox.bg/files/dw?a=75fdc11f5c
Как децата учат

Хубава и усмихната вечер   

Оооооооо, аз също изобщо не се свеня да обяснявам, че даден хранителен продукт е боклук, че води до болести и т.н. Каката например, много обича кока-кола. Да, пие от 3-годишна сигурно, ако не и от по-малка  . И вчера направо щях да си ударя д-то в тавана, ако можех  - пита ме как се разболява човек от рак. Обясних, че не се знае със сигурност, но най-вероятните причини са стресът (последва обяснение какво е стрес), както и всички онези храни и напитки, като...... - сещате се колко е богат списъкът, ама кока-колата беше на първо място  . Силно се надявам поне малко да се уплаши. Ще продължа да й промивам мозъка, пък дано по някое време сама каже на родителите си, че не ще кола. Подло, ама много им се дразня за това, че хич не внимават. И ако се опитат да ми правят забележки, си имам извинение - не искам Калоян да ходи по нейните стъпки и те много добре го знаят това  .

Обаче какъв грандиозен провал преживях веднъж  . Една вечер се спуквах да обяснявам на Кало колко е вредно Барни мечето и даже реших, че съм успяла, той е разбрал и никога вече няма да иска. Е познайте - цяла нощ сънувал Барни мечето и сутринта само дето не се разплака, че иска.......  Та явно не трябва да се пренавивам, ми по-полека и постепенно да я карам със страшните обяснения..

Много теми сте захванали.
Мразя детски площадки, детски кътове др. подобни. Там ходи с баща си  С мен на разходка в парка- ама далечният, на Св.Константин и Елена. Не мога, а и не искам да поддържам лицемерни разговори с хора, с които на практика нямам какво да си кажа. Само с една майка от градината излязохме един път, която обаче е с отявлено АЗ и не съм повторила.
Има едно заведение във Варна, в което в има огромен детски кът и Преслав се чувства прекрасно там. Та там ходим 1-2 пъти в месеца.
Ако все пак ми се случи да съм на такова място- на най- далечната пейка, с книга в ръка или умно загледана в телефона си.
Храната- болна тема. Иска всичко, което види. Отказвам, отлагам, докато забрави. Макдоналдс- за сладолед след градина ходи, ако е с баща си (на искал мама да го взема, защото не му купувала нищо  ). Кока кола и други газирани напитки у дома не влизат, освен като ще имам гости. Пият вода и айрян, а когато имам време и плодове им правя домашен летен компот. 
И като спомена Ланг походи, да похваля Преслав- като бяхме на Банско изкара 10 км. поход до езерото Окото (ама Пиринското, под Вихрен). Е, малко го повлачвах за ръката, но геройски издържа без да мрънка (много).
Cartoon нямаме. Плащам минималният пакет канали. Сутрин гледа Скуби ду (като се опитвам да го замествам с Франклин или Мики Маус) и после се отплесва да играе след първата серия. Много, много рядко се заглежда по втора.
Сега обаче (в началото на месеци ни пускат зарибявка с каналите) забелязах, че се заинтересува от научно- популярните канали, така че най- вероятно ще ги платя следващият месец.
Похвалих ли се, че Преслав понаучи цветовете? Бях започнала да се притеснявам, че на четири и половина не ги знае, но поработихме и има резултат.
Категорична съм, че ще си върви с набора на училище, нека да е по- голям, но ще е и по- зрял.

Към мъжките майки- отвориха се чурките на децата? При Пъсела слепването е все още на половина. Според джипката, а и според хомеопата е добре да го водя на уролог, за да прецени дали ще се отлепи с времето или е необходимо да го правим.

Таис, на Андрей не е съвсем забелена. Миналата година го водихме на уролог (един много прехвален в терапията). Той с ръка я забели, мазахме с кремче и после понякога пак се затваря. Не ми позволява на всяка баня да го отлепвам, защото понякога го боли. Като видя, че се е залепила пак отварям (малко по-болезнено), после минава и след време пак залепва. Не мисля, че за сега и уролога ще направи нещо по-различно.

Относно филмчетата- искат да гледат филмчета на Дисни- рибката Немо и др. подобни. Гледам да ограничавам, защото се зомбясват. Малкият особено много иска да зяпа като се врънат след градината, релаксира си в леглото. Караме се се всяка вечер за тези филмчета. На андрей му казах, че хората стават глупави като гледат много филмчета, спират да мислят и се впечатли.

Относно площадките- аз пък обичам да си приказвам с майки, но приятели с деца. С непознати не се заговарям. С майките от градината си общувам по площадките, но по малко.
Андрей е супер общителен, винаги сам се запознава, играе с деца. Като бяхме на почивка ми направи впечатление, че без проблем си намира приятели и си играе с тях. Все гледа да е с компания, не може сам да играе. Даниел е съвсем различен характер. Той първо гледа отстрани и преценява, не се запознава с непознати, може и сам да играе.

За яденето- хапва доста неща, но все не е гладен. Сладки неща не купувам, чипс също. Сладолед им купувам, обичат. Дъвка беше започнал да ми иска, но след като залепи една по тапицерията в колата вече не му даваме. Бисквитки чат пат и това е май:) Сок се сещат да искат само, ако сме на заведение.

За училището- хем искам да тръгне  с набора си, хем не искам да стават с 1 год. разлика. Единият ще тръгне преди да е навършил 7, а другия преди да е навършил 8 и ще вървят един след друг класове. Аз тръгнах на 6 училище и нямах проблем. Само с дисциплината в 1 клас:)

Газирано и у нас не купуваме. То и ние не обичаме. Поне за това настоявам, даже на сватбата се озъбих на свеки, защото искаше да и налее някакво Дерби. А детето си искаше вода. 
И аз обяснявам за храните, ама кой ли да слуша. Най ме е яд на възрастните, в това число и нашите, че ми правят опозиция. Поне чипсове и тем подобни не яде.

Аз кола не разрешавам да пие, но майка ми и баща ми му дават Казвам, че ще го боли главата и ще стане глупав ама говори си. Гого в момента е на компот от джанки. Комшията ще остане без сливи за ракия, но нали Гого му е приятел - дава да варим сок Купих стевия и подслаждам с нея.
Неговата пишка май е забелена. Тя си му е забелена по рождение от хипоспадията де, което ме подсети, че трябва да го водя и на уролог, че не го е гледал от 2г - ще правим ли операция като на Хриси, няма ли. То само това ми е до главата.
Онази вечер го сънувах, че е проговорил. Вчера четох, че в ноща срещу Преображение се сбъдвали сънищата Тази сутрин в 5 човека се наспал и му се приказва - Мамооо , отивам аз - Кажи мамо. - Нинам. Какво не знаеш, мамо? Нинам. Лека нощ, мамо. Нош нош Голям разговор му дръпнахме.
За раните - да не дърпам дявола, но Гого ако не друго е много внимателен. Той не пада така, както брат му, който няма здраво местенце по себе си. Пази се много. Като се качва на катерушката в парка внимава. Аз седя спокойна отстрани, приличаща на безотговорна майка, а другите около мен подвикват как щял да падне. Ми държи си се детето. То повече ще го е страх, ако аз му подвиквам ще паднеш

Газирано и ние не купуваме и все се чудя какви са тези количества по магазините, кой купува толкова газирани напитки. ВОда и "на мама сокчето".
Аз пък купувам всякакви "боклуци", то по-скоро баща му купува - всичко що се види като реклама се купува /а то никак не са евтини/, опитва се една хапка/глътка и до там  .
Кренвирши и салами не е фен, само на сушеници и сушени меса. Плодове - ябълки и банани, на всичко друго само му се радва, зеленчуци - краставица и кисели краставички, зеле. Но обича манджи и супи, и пица разбира се. Макдоналдс не яде и никога не настоява за сандвичи - само сладолед и това е.
Сега въпросът ми е как да се справя с детските филмчета  . Ограничавам, но когато сме в къщи става нетърпимо в един момент да повтаря "детско, детско" "от колко време не съм гледал детски"  . Иначе наистина е "безплатна бавачка" - оставиш го и си вършиш каквото си искаш. Следващият ми въпрос е купищата играчки, които ще взема да прибера в кашони, защото само се трупат без да се играе с тях  . И колкото и да обяснявам на баща му, той продължава да му купува играчки, скоито се играе няколко часа и до там  .
Лепенки и бинт лекуват ВСИЧКО моментално.
Чурката /както тук казват/ не е забелена. Като беше бебе, Близнакова я забели, но след това не съм била постоянна и пак се "скрила". Ще се интересувам по-нататък - сега няма проблем /чукам на дърво/.