Радват се на пролетта ЯНУАРСКИТЕ деца
- Публикувана: 11 март 2013, 11:52 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2013, 13:49 ч.
# 137
1 апр. 2013, 12:53 ч.
Само цитирам от офертата!!!
За София е осигурен билет за новата метро линия София - Перник
Виж целия пост
Дони това да не е първоаприлска шега 
За София е осигурен билет за новата метро линия София - Перник
# 138
1 апр. 2013, 14:21 ч.
Само цитирам от офертата!!!
За София е осигурен билет за новата метро линия София - Перник
Аз заради памука на винкел се навих 
Виж целия пост
Дони това да не е първоаприлска шега
За София е осигурен билет за новата метро линия София - Перник
# 140
2 апр. 2013, 20:13 ч.
Къде стеееееее?
Аз днес бях на интервю за работа.
Около 15 ще започвам.Не е това,което исках,но нямам избор за момента
Виж целия пост
Аз днес бях на интервю за работа.
Около 15 ще започвам.Не е това,което исках,но нямам избор за момента
# 141
2 апр. 2013, 21:15 ч.
Честита нова работа, Мони! Дано пък ти хареса. Каква е работата, в търговията ли? А магазинът затвори ли го, че май съм пропуснала.
Днес се нанасях в новия кабинет. Утре с един сак трябва да си пренеса де що юридическа литература имам, а тя повярвайте ми тежи поне 20-30 кг.
Останаха разни дреболии като чаши за кафе, някоя саксийка цвете и пр., ама с времето ще се понаредим.
Николай вече ходи без количката, той и преди ходеше, но нещо му се губеше ритъма на меченцето
и много бавно стигахме поставената цел. Ходим на градина да вземем кака, след това поиграват в детската, после малко разходка и уж да са изморени и да заспят по-рано, да, ама не Вчера и двамата са заспали в 12 часа, може би и заради смяната на времето съвсем късно става. Сутрин иначе нямаме проблем със ставането, но аз имам проблем с наспиването . Днес щях да ходя да ме снимат за сайта на академията, ми какво ти, като се погледнах такива сенки под очите 
, оставих го за след като си отпочина .
Отивам да гладя, че от неделя това правя и все не стигам до прането
Лека вечер на всички
Виж целия пост
Къде стеееееее?
Аз днес бях на интервю за работа.
Около 15 ще започвам.Не е това,което исках,но нямам избор за момента
Аз днес бях на интервю за работа.
Около 15 ще започвам.Не е това,което исках,но нямам избор за момента
Честита нова работа, Мони! Дано пък ти хареса. Каква е работата, в търговията ли? А магазинът затвори ли го, че май съм пропуснала.
Днес се нанасях в новия кабинет. Утре с един сак трябва да си пренеса де що юридическа литература имам, а тя повярвайте ми тежи поне 20-30 кг.
Останаха разни дреболии като чаши за кафе, някоя саксийка цвете и пр., ама с времето ще се понаредим. Николай вече ходи без количката, той и преди ходеше, но нещо му се губеше ритъма на меченцето
и много бавно стигахме поставената цел. Ходим на градина да вземем кака, след това поиграват в детската, после малко разходка и уж да са изморени и да заспят по-рано, да, ама не Вчера и двамата са заспали в 12 часа, може би и заради смяната на времето съвсем късно става. Сутрин иначе нямаме проблем със ставането, но аз имам проблем с наспиването . Днес щях да ходя да ме снимат за сайта на академията, ми какво ти, като се погледнах такива сенки под очите , оставих го за след като си отпочина . Отивам да гладя, че от неделя това правя и все не стигам до прането
Лека вечер на всички
# 142
2 апр. 2013, 22:56 ч.
Мони, честито
Аз днес бях почивка. Ходих да подавам документи на Хриси за училище. Като гледам как и за неелитни училища се борят минимум 3 деца за едно място...се настройвам психически за интеграция с Сиганите. На него лично не му пречи
А тъкмо се връщам от един коктейл по случай 2ри април. Стана ми малко криво там...Говори се едно, ама да видят служителите дали го прилагат на практика
Виж целия пост
Аз днес бях почивка. Ходих да подавам документи на Хриси за училище. Като гледам как и за неелитни училища се борят минимум 3 деца за едно място...се настройвам психически за интеграция с Сиганите. На него лично не му пречи
А тъкмо се връщам от един коктейл по случай 2ри април. Стана ми малко криво там...Говори се едно, ама да видят служителите дали го прилагат на практика
Скрит текст:
Нещо подобно се чувствам УСЕТИ БОЛКАТА В МЕН, УСЕТИ РАДОСТТА МИ
by Сдружение Живот в спектъра (Бележки) on 21 март 2013 г. в 02:14
За всеки родител детето е и тревога, и радост. Но диагностицирането на едно дете с обучителни затруднения винаги причинява болка. Всеки я изживява различно. Някои я приемат тихо: не обвиняват, не хленчат, само обгръщат душата си с меланхолия, с тъга, очите помътняват и искрите в тях изчезват. Други се гневят, крещят и викат...защото болката трудно се понася. Болката, че детето ти е различно, че е белязано за цял живот, че ти си белязан, сестра му, брат му...Обществото ни налага стандарти за красота, за интелект, за физическа издръжливост и ако децата не покриват нормите, животът им в детската градина или в училище се превръща в кошмар за цялото семейство. Но, когато първоначалния шок премине и преглътнеш болката си, започваш да забелязваш и да се радваш на малките, на дребните неща. Радваш се, когато детето се научи само да се облича, радваш се, когато успее само да иде до тоалетната, викаш от радост при първите думи и после, когато се научи да съставя смислени изречения, гордееш се, когато успее да нарисува само кръгче. Радваш се на всеки малък успех в училище, за нещата, които при детето си в норма си приемал за даденост. И се молиш специалното ти дете да има приятел, поне един, който да бъде връзката му със света на „нормалните“.
Народът ни има една много точна поговорка: „Сития на гладния не вярва“, а напоследък във фейсбук много хора споделят следната мисъл: „Преди да ме съдиш, обуй моите обувки, мини по моя път, пробвай моите сълзи, изпитай моята болка и чак когато се спънеш във всички камъни по пътя, в които съм се спънал аз, тогава можеш да ме критикуваш.“ Всичко това идва да ни докаже, че ние хората сме така устроени, че трудно можем да се поставим на мястото на другия, освен ако не сме минали през същите перипетии. Човек не се замисля за трудностите и за проблемите, докато не го засегнат лично. Затова и всичко положително, което е постигнато и което се прави в тази държава се случва заради лична мотивация.
На другия полюс са хората, които проявяват състрадание. То е от типа „Ох, горкото дете, горката майка...Да чукна на дърво на мен да не ми се случи“ Но на родителите не им е нужно състрадание. Нужно ни е само разбиране и приемане – обществото – възрастни и деца, да приеме нашите специални и да ги направи част от цялото. Толерантността, дори емоционалността, съпричастността не винаги са вродени черти на характера. Те могат да бъдат научени. Едва, когато вие можете да съпреживеете болката ми, ще можете да разберете защо се радвам дори на една изкарана от детето ми четворка.
Д.Георгиева
by Сдружение Живот в спектъра (Бележки) on 21 март 2013 г. в 02:14
За всеки родител детето е и тревога, и радост. Но диагностицирането на едно дете с обучителни затруднения винаги причинява болка. Всеки я изживява различно. Някои я приемат тихо: не обвиняват, не хленчат, само обгръщат душата си с меланхолия, с тъга, очите помътняват и искрите в тях изчезват. Други се гневят, крещят и викат...защото болката трудно се понася. Болката, че детето ти е различно, че е белязано за цял живот, че ти си белязан, сестра му, брат му...Обществото ни налага стандарти за красота, за интелект, за физическа издръжливост и ако децата не покриват нормите, животът им в детската градина или в училище се превръща в кошмар за цялото семейство. Но, когато първоначалния шок премине и преглътнеш болката си, започваш да забелязваш и да се радваш на малките, на дребните неща. Радваш се, когато детето се научи само да се облича, радваш се, когато успее само да иде до тоалетната, викаш от радост при първите думи и после, когато се научи да съставя смислени изречения, гордееш се, когато успее да нарисува само кръгче. Радваш се на всеки малък успех в училище, за нещата, които при детето си в норма си приемал за даденост. И се молиш специалното ти дете да има приятел, поне един, който да бъде връзката му със света на „нормалните“.
Народът ни има една много точна поговорка: „Сития на гладния не вярва“, а напоследък във фейсбук много хора споделят следната мисъл: „Преди да ме съдиш, обуй моите обувки, мини по моя път, пробвай моите сълзи, изпитай моята болка и чак когато се спънеш във всички камъни по пътя, в които съм се спънал аз, тогава можеш да ме критикуваш.“ Всичко това идва да ни докаже, че ние хората сме така устроени, че трудно можем да се поставим на мястото на другия, освен ако не сме минали през същите перипетии. Човек не се замисля за трудностите и за проблемите, докато не го засегнат лично. Затова и всичко положително, което е постигнато и което се прави в тази държава се случва заради лична мотивация.
На другия полюс са хората, които проявяват състрадание. То е от типа „Ох, горкото дете, горката майка...Да чукна на дърво на мен да не ми се случи“ Но на родителите не им е нужно състрадание. Нужно ни е само разбиране и приемане – обществото – възрастни и деца, да приеме нашите специални и да ги направи част от цялото. Толерантността, дори емоционалността, съпричастността не винаги са вродени черти на характера. Те могат да бъдат научени. Едва, когато вие можете да съпреживеете болката ми, ще можете да разберете защо се радвам дори на една изкарана от детето ми четворка.
Д.Георгиева
# 143
2 апр. 2013, 22:58 ч.
А мен днес ме скъсаха на теория...при положение, че на вътрешния нямах нито една грешка! Не мога да си влезна в кожата!!
И Ели е пак болна, егати зимата гадна!
Нямам мн време да пиша, но ви чета:)
Виж целия пост
И Ели е пак болна, егати зимата гадна!
Нямам мн време да пиша, но ви чета:)
# 144
3 апр. 2013, 04:27 ч.
Дони
Мим, нищо де, другия път
Аз пък едно време за мойта теория учих, учих и накрая се успах
Виж целия пост
Мим, нищо де, другия път
Аз пък едно време за мойта теория учих, учих и накрая се успах
# 145
3 апр. 2013, 06:28 ч.
Добрютро!
Мони, честита нова работа! Дано се чувстваш добре!
Дони,
Мим,успех следващия път! Да оздравява Ели!
Ели, успех и на теб в новия кабинет!
О, то кое време станало - трябва да бягам към банята.
Виж целия пост
Мони, честита нова работа! Дано се чувстваш добре!
Дони,
Мим,успех следващия път! Да оздравява Ели!
Ели, успех и на теб в новия кабинет!
О, то кое време станало - трябва да бягам към банята.
# 146
3 апр. 2013, 06:59 ч.
Благодаря!
Във фантастико ще започвам.Поне заплащането е по добро от др магазини.В малките магазини направо се подиграват.По цял ден за 300 лв няма кой да седи.
Иначе магазина др седмица ще събираме,боядисваме.
Колко нерви изхабих с този магазин
И сме толкова назад с парите,но човек трябва да пробва.
Не съм се отказала,но някога ако пак се реша на магазин ще е детски .
Мим.Не се ядосвай другия път.
Мене ме скъсаха на първия изпит по курмуване.Така се притесних,че не можах да запаля.Сама си станах и казах не мога
После бременна в 7 месец го взех.
Да се оправя Ели
Ели честито за кабинета.
Дони много ме разчуства. Започнах да ти пиша много неща ,но ги изтрих.Незнам от къде да започна.Само знам ,че хората са много жестоки.
Онзи ден брат ми ми се обади да ми каже ,че са го взели на работа.Не можех да повярвам и в същото време съм много щастлива,че има останали добри хора на този свят.
Виж целия пост
Във фантастико ще започвам.Поне заплащането е по добро от др магазини.В малките магазини направо се подиграват.По цял ден за 300 лв няма кой да седи.
Иначе магазина др седмица ще събираме,боядисваме.
Колко нерви изхабих с този магазин
И сме толкова назад с парите,но човек трябва да пробва.
Не съм се отказала,но някога ако пак се реша на магазин ще е детски .
Мим
.Не се ядосвай другия път.Мене ме скъсаха на първия изпит по курмуване.Така се притесних,че не можах да запаля.Сама си станах и казах не мога
После бременна в 7 месец го взех.
Да се оправя Ели
Ели честито за кабинета.
Дони много ме разчуства.
Започнах да ти пиша много неща ,но ги изтрих.Незнам от къде да започна.Само знам ,че хората са много жестоки.Онзи ден брат ми ми се обади да ми каже ,че са го взели на работа.Не можех да повярвам и в същото време съм много щастлива,че има останали добри хора на този свят.
# 147
3 апр. 2013, 07:14 ч.
Ранобудни сте:) Аз отивам да карам!
Мони, честита работа! Дано да е с готини колеги, да се разбирате:) А за парите - то и тук е така. Сега търсят сезонни кадри за курортите - ами 400лв - много време бачкаш, пътуваш, искат езици! Подиграват се с труда на хората!
Ели, честито за кабинета!
И сега да питам случвало ли ви се е - на Ели и се появи течение, прозрачно от ден, два. Може ли да е от болестта, настинката. Лекарства, освен капки не пие. Нали имам търкания с педи - свела съм посещенията до минимум, ама май ще я водя...
Хубав ден, девойки:)
Виж целия пост
Мони, честита работа! Дано да е с готини колеги, да се разбирате:) А за парите - то и тук е така. Сега търсят сезонни кадри за курортите - ами 400лв - много време бачкаш, пътуваш, искат езици! Подиграват се с труда на хората!
Ели, честито за кабинета!
И сега да питам случвало ли ви се е - на Ели и се появи течение, прозрачно от ден, два. Може ли да е от болестта, настинката. Лекарства, освен капки не пие. Нали имам търкания с педи - свела съм посещенията до минимум, ама май ще я водя...
Хубав ден, девойки:)
# 148
3 апр. 2013, 07:24 ч.
Мим Мони не е имала течение,но аз съм имала като малка.Хубаво е да я заведеш.Може да е някоя инфекция.
А за труда нямам думи.Направо си е подигравка
Виж целия пост
А за труда нямам думи.Направо си е подигравка
# 149
3 апр. 2013, 09:53 ч.
Мим, следващият път ще им натриеш носа на теорията. Ей,като почнат да се таковат значи...Бай мангал все с теория кара без книжка 
Напълно възможно е течението на Ели да е от настинката. Заведия на лекар обаче. Аз така вече 20 и кусур години си влача едно и оттърване няма Ако искаш мога да питам една дружка - нейната мома имаше подобен проблем и ходиха при някакъв детски специалист във Варна .
Мони, колкото толкова...А без хич Не знам като гледам около мен хората и като слушам някои се чудя в една държава ли живеем Много се радвам за брат ти и за това, че някой го е оценил
Ради, абе жена, какви са тия постове по никое време? Не спиш ли?Айде Любито да предположим, че за работа е станала
А така да ме цепи главатааа. не мога да гледам. Явно освен, че ми е ниско кръвното съм събрала и границите. Така ме боля като беше 60/40...Сега не съм го мерила. Почвам ударни дози айрян.
Виж целия пост
Напълно възможно е течението на Ели да е от настинката. Заведия на лекар обаче. Аз така вече 20 и кусур години си влача едно и оттърване няма Ако искаш мога да питам една дружка - нейната мома имаше подобен проблем и ходиха при някакъв детски специалист във Варна .Мони, колкото толкова...А без хич
Не знам като гледам около мен хората и като слушам някои се чудя в една държава ли живеем Много се радвам за брат ти и за това, че някой го е оценил Ради, абе жена, какви са тия постове по никое време? Не спиш ли?Айде Любито да предположим, че за работа е станала
А така да ме цепи главатааа. не мога да гледам. Явно освен, че ми е ниско кръвното съм събрала и границите. Така ме боля като беше 60/40...Сега не съм го мерила. Почвам ударни дози айрян.
Препоръчани теми