Колко време можеш да се правиш на идиот

В случай, че напуснеш по взаимно съгласие, не е нужно да даваш предизвестие по договор. В противен случай, мисля, че дължиш обезщетение за неспазеното предизвестие.
Аз си мисля (лично мое мнение), че ако наистина решиш да напуснеш, никой нормален работодател, няма да те кара да спазваш предизвестието, стига да предадеш работата както трябва. На работодателят би трябвало да му е ясно, че човек решил да напуска, просто ще идва да виси. Това е моята гледна точка, на базата на моя опит.

200 лв, няма да ти стигнат най-вероятно за горивото, ако имаш собствен транспорт ( и аз работех далече, знам какви са разходите).

Можеш да говориш с шефа работното ти време да е спрямо разписанието да автобусите, за да не висиш да чакаш.
Друг вариант - един или два дни от седмицата да работиш от вкъщи, ако работата и шефът позволяват.

Как да ти дам съвет, ти най-добре си знаеш можеш ли да си позволиш, да не те правят на идиот
Карах много тежка втора бременност, и в същото време ходех на работа на смени.
Шефовете, уж свестни хора си гледаха интереса естествено.
Спомням си, че се разболях около Нова година, а в сферата в която работех точно по това време се изкарва най-много.И се започна едно мрънкане"ма точно сега ли", чак толкова ли не си добре" все ще измислим нещо", и аз се залъгвах.........Накрая се получи усложнение и когато ме приеха по спешност в болница се оказа, че могат и без мен. ужаса който преживях след това няма да описвам.
Защо ти пиша всичко това?Защото тогава се зарекох, че повече няма да позволявам да ме правят на идиот.Само, че по стечение на обстоятелствата, пак съм при старите работодатели, и на този етап не мога да си го позволя

Ами...и аз бях бременна. Наложи се да излизам в болнични и работих от вкъщи, за което не ми беше платен и лев отгоре.
В най-тежките моменти, когато се превивах от болки и после когато трябваше да взема решение дали да направя аборт, очакваха, че ще бачкам от личния си компютър вкъщи и ме притесняваха по телефоните.
Иначе да, не се дразнеха, че отсъствам или поне пред мен. После чух, че някои се оплаквали.
Аз всъщност започнах тази работа с ясната уговорка, че правя ин витро опити, че се налага да отсъствам, че ми е важно да имам редовен транспорт и че ми е важно да ме осигуряват реално.
Последното също не е съвсем както трябва. Ако излезна в болничен, ме осигуряват на минимална заплата за тази длъжност, на която съм. Съответно за месеците, през които бях в болничен и бачках от вкъщи взех някаква трагично жалка заплата.
Спомням си как докато пътувах до София за ин виттрото шефа се обади и взе да ме подпитва за каква заплата сме се споразумяли и взе да се цигани за някакви 20 лева, да не била точно 600 лв, а например 580, че никак не бил обичал кръглите числа. Щях да припадна. Не отстъпих, защото и без това ме наведе с тази заплата с обещанията да я увеличи.

Досега не съм говорила за увеличение, защото отсъствах доста време и знам какво ще ми отговори, но като слушам колежките, с които започнахме по едно и също време, и на тях им е обещал увеличение, а насреща още няма нищо и не се знае дали ще има. Интересно ми е дали ще се опитва да ме разубеди да напусна, обещавайки да си изпълни обещанието за по-висока заплата, като се има предвид че имам колежки в отдела, които са от селото и бачакт за по 300-400 лв. И като се има предвид мен как се опита да ме мине с 20 лв.
Работата е там, че има едни други шефове, които реално взимат решенията и явн каквото и да реши той, винаги е под въпрос дали ще стане реалност.

На твое място бих си търсила друга работа. Пък като ме назначат там ги зарязвам на момента. Да, ще жертвам последната заплата, но пък ще съм на по-добро място. Не бих споделяла с никого от сегашния персонал какво съм замислила.
За мене няма смисъл да се говори с шефа и да му се напомнят стари уговорки. Явно човека е от измекярите, ако мине...

Тая фирма заслужава да ни я споделиш на всички... На мен поне на лични.

Успех на теб в личните планове, а тези уроди, за които разказваш, рано или късно ще си платят - ти гледай да си далеч от тях!

Би ли погледнала в трудовият ти договор,
дали е упоменато мястото на работата.

Не знам дали естеството на работата го позволява, но понеже спомена, че си работила от дома си - предложи им да работиш дистанционно докато се уреди въпроса с транспорта. Ще ходиш до офиса 1 или 2 дни в седмицата.

Ами пише го адреса на две места и си е адреса във въпросния град-село.

Иначе за дистанционното не знам дали ще се получи, защото някои неща трябва да се извършват на място. Например изпращането на мостри на клиентите. Отделно те за всичко държат да има досиета, ама не в електронен вариант ( не че не пазя хисторито на комуникацията със всички фирми), ами разпечатано и прибрано в папка. Отделно, че има колеги, които се налага напрестанно да ги ръчкаш, за да си свършат работата, за да можеш да си свършиш и ти твоята и дистанционно съвсем биха си правили каквото искат, ако не си там да им напомняш по 10 пъти на ден и най-накрая не ги хванеш за ръчица и да отидеш с тях примерно.
Отделно за всяка една оферта, която изпращам, цените се определят от шефовете и не съм ли там да се изясняваме и пр. нещата ще се протакат още повече във времето. И без това като съм там пак чакат доста дълго клиентите.
Те и без това са доста разочаровани от предишния си опит с нас. Това е другият момент, който ме притеснява. Опитваме се да привличаме клиенти от държави като Германия с мотане, бавене на офертите и мострите и най-накрая некачествена стока. Обещаваме им неща, които не можем да ги предлагаме реално. Аз затова в началото го поставих въпроса по този начин. Някак не мога да будалкам хората, ей така, за да се намирам на работа. Дразни ме, че не можем да постигнем никакъв резултат заради селски тарикатлъци. И после се чудим, защо като чуят за българска фирма, бързат да ми затворят телефона.

Търси си друга работа. Като намериш сигурна - отиваш при шефа и намираш оправдание защо искаш да напуснеш веднага. Здравословни проблеми, леля ми от село идва да я гледам, с мъжа ми заминаваме в чужбина, квот се сетиш. В крайна сметка не могат на сила да те държат. Дори да не се навие да напуснеш до месец - ще договориш новото раб.място да започнеш след месец - обикновено се съгласяват, ти пак можеш да напуснеш, тоест като не отидеш на работа - ще те уволнят просто дисциплинарно.

Понякога си мисля, че съм лигла и егоистка, че си седя без работа.
Точно защото имам някои изисквания - за пълни осигуровки и място на работа.
Но определено не бих търпяла това, което описваш, buttinsky!
А то какво и е хубавото на тази работа?
Нито мястото, нито осигуровките, нито заплатата, а май и хората не стават...
Помисли си само колко ти е заплатата и колко харчиш за транспорт?
Аз първо това си смятам.

Лошата работа е по-добра от липсата на такава. Стига да няма кой да те издържа и да се чувстваш душевно удовлетворена, стоейки вкъщи.

Първо, никъде не е казала, колко е хубава работата.
Второ, идеална работа рядко съществува.
Трето, за транспорт в момента тя не харчи-пътува я с шефа, я с колегите.
След като не и е удобна схемата и не е удовлетворена, ясен знак е да се търси друго.
При възможност бих се лишила от последната заплата, ако е намерена друга, по-добра като условия и заплащане работа.
Дълго време съм се чувствала като идиот, после е дошъл период на нечувстване като идиот, нещата се променят. Идеално няма.

Обезщетението, което се дължи при напускане, без да е спазено предизвестието - не съм сигурна колко е. Една заплата ли казваш, Злобер? И все пак много зависи дали тези пари й трябват на жената...аз лично не бих могла да допусна в момента да остана дори без една заплата, всеки си знае...

Да де, да. При възможност писах все пак. Ако има възможност е едно, ако няма-друго. Това са си неща в семейството-сядат, обсъждат, кое може, кое не става точно сега и т.н. Тя е с тримесечно доколкото прочетох. А и при намерена друга работа все пак-да погледне дългосрочно. Може да се окаже, че лишавайки се от една заплата на едното място, ще си набави парите от следващото място. Това не го знам аз-те у тях си го знаят и да седнат / сметнат и семейно да решат.

Като чета – жената дори с опити ин-витро е работела, което ме навежда на мисълта, че работата й е повече от необходима! Иначе - естествено, че заедно ще си решат, семейно. Или тя ще сиреши, зависи как е у тях.