На английски има една поговорка, която гласи: Shame on you if you fool me once, shame on me if you fool me twice
И напоследък доста често се сещам за нея. Ама почти за всеки един аспект от работата си като се замисля, разсъжденията ми ме водят дотам.
Доколко сте склонни да будалкате хората за нещо, в което самите вие се съмнявате?
Доколко сте склонни да се правите, че не забелязвате как ви правят на будала.
Ето аз преди 6 месеца започнах работа извън града с уговорката да ми се осигури транспорт до и от работа и продължават да ме правят на пиян морков. Говореха за организиран транспорт, а аз всеки ден чакам шефа или се моля на колегите като цветарка да ме закарат. Поне 50 пъти съм напомняла на шефа си за това, обещават ми, че ще работят по въпроса и развитие- никакво. Разчитах на един клоега до сега, ама той взе, та се тръшна болен и шефа като е в командировка, като няма и автобуси аз буквално не мога да отида на работа.
Излиза, че хубавите обещания са били за началото и този, който ми е обещавал, не може да взима решенията.
Карат ме да се чувствам като пълен идиот. Тъпото е, че в договора ми никъде не е написано, че се ангажират с транспортирането ми, а като наистина пълен идиот подписах 3 месечно предизвестие и ако тръгнна да напускам, както почти съм решила, не знам дали съвсем няма да ме разиграват.
Вие как бихте постъпили? Някакви идеи?
Виж целия пост
И напоследък доста често се сещам за нея. Ама почти за всеки един аспект от работата си като се замисля, разсъжденията ми ме водят дотам.
Доколко сте склонни да будалкате хората за нещо, в което самите вие се съмнявате?
Доколко сте склонни да се правите, че не забелязвате как ви правят на будала.
Ето аз преди 6 месеца започнах работа извън града с уговорката да ми се осигури транспорт до и от работа и продължават да ме правят на пиян морков. Говореха за организиран транспорт, а аз всеки ден чакам шефа или се моля на колегите като цветарка да ме закарат. Поне 50 пъти съм напомняла на шефа си за това, обещават ми, че ще работят по въпроса и развитие- никакво. Разчитах на един клоега до сега, ама той взе, та се тръшна болен и шефа като е в командировка, като няма и автобуси аз буквално не мога да отида на работа.
Излиза, че хубавите обещания са били за началото и този, който ми е обещавал, не може да взима решенията.
Карат ме да се чувствам като пълен идиот. Тъпото е, че в договора ми никъде не е написано, че се ангажират с транспортирането ми, а като наистина пълен идиот подписах 3 месечно предизвестие и ако тръгнна да напускам, както почти съм решила, не знам дали съвсем няма да ме разиграват.
Вие как бихте постъпили? Някакви идеи?
