Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Мдааа, опитвам се да си представя Шьонберг в кръчма. Додекафонична красота.

Елл, много е важно детето да харесва учителя, да. Но и техническата страна не бива да се пренебрегва, защото при по-сериозни и продължителни занимания може да нанесе проблеми.


Има - 5-годишният ми син обожава класическа музика, на неговата възраст кака му (сега е на 9 г.) сама научи от канал Mezzo оперни арии, вкл. и тази на Царицата на нощта от "Вълшебната флейта", която не е никак лека. Беше събрала очите на няколко преподаватели от НМА като им я изпя в коридора на академията. Само че в нашия случай има и професионална обремененост, което е също важен фактор.

Аз си мисля, че е трудно повечето деца да харесат класиката, джаза или рока просто защото това са сложни стилове, за които те не са узрели. Затова пък лесно се увличат по чалгата, защото в повечето случаи там мелодиите са простички, лесно запомнящи се и ритмични. За нашия фолклор бих казала, че има доста песни, които са по-лесни и приятни като текст и мелодия, и които наистина много добре се приемат от децата, така че зависи как точно ще бъде поднесен и с какви точно примери. Всъщност това важи за всички стилове.

И аз мисля, че музикалния вкус се възпитава, даже още от утробата на майката(има вече доста изследвания по въпроса). Както възпитаваме вкус към храната, към стила на обличане, така възпитаваме и естетически вкус към изкуствата като цяло. За това се работи и в яслите и в детските градини, не само в семейството. Това разбира се не значи, че трябва да налагаме нашия вкус на децата си. Аз лично като казвам, че нещо не ми харесва, обяснявам защо. Било то дреха, играчка, детски филм или стил музика. Това не значи, че не се правят изключения, все пак широко скроена личност не се възпитава с ограничения и забрани

Говорихте и за възрастта за започване. Според мен е строго индивидуално и самия учител трябва да прецени готово ли е детето или трябва да се изчака. Аз лично моя син го пробвах за няколко урока в началото, за да видя ще му бъде ли интересно и дали ще се справя(беше на 5,5г.) Оказа се, че се справя и му харесва, само ако може да се научи без да се упражнява   Далеч съм от мисълта да го насилвам да се занимава с музика, само защото аз го намирам за полезно. Но в нашия случай той е много музикален, артистичен и понякога дори ексцентричен , но и много мързелив. При тази ситуация няма как да не наложа малко родителски контрол при упражненията. След като ми е казал, че иска да се научи да свири, мой дълг е като родител да следя за напредъка му, освен това се плащат и пари за уроците. По същия начин постъпвам и с другите му занимания, нямам двоен стандарт.
И да се върна пак на възрастта за започване, според мен най-подходящо е м/у 6 и 8 години. Това по повод на думите на viliko, че ще го изчака да порастне и сам да пожелае. А какво пречи сега да го попиташ иска ли да танцува или да свири? Щом казваш, че подскача като чуе музика, явно е музикален. Нищо не пречи да се пробвате, пък като не стане, не стане. Много често децата пеят фалшиво, дори и след дългогодишни занимания с някакъв инструмент или пеене. Това не бива да ви залъгва, че не са музикални и нямат дарба в това отношение, просто още не са овладяли достатъчно техниките за правилно пеене. Аз самата пропях вярно едва в десети клас, нищо, че танцувах балет от 4 годишна и свирех на пиано от 6. В тази детска възраст не е показателно толкова фалшивото пеене, по-скоро се гледа дали детето има ритмичен усет. Колкото е по-голямо детето, толкова му е по-безинтересно да учи ноти и да свири бебешки песнички Представете си един осмокласник да свири "тръгнал кос" или песента за часовника. Те мислят вече за гаджета, ти ще го занимаваш да кълве нота по нота Просто са големи и им се иска изведнъж да засвирят Металика и Дийп Пърпъл, ама няма как да стане, тъй като ръцете им не ги слушат, те трябва тепърва да се учат да "прохождат". Затова, колкото са по-малки, толкова по-добре и по-леко усвояват нещата. Разбира се нямам предвид от люлката или от 3 годишни(втори Моцарт още не се е родил, а и не пожелавам негови живот на никого)

Това "колкото е по-малко детето, толкова по-добре" е много грешен принцип. От малко може да му се създава вкус и усет да слуша качествена музика. Но за свирене се иска навършване на определена възраст, най-вече заради развитието на ръце, дробове и т.н. Това вече зависи от инструмента. Така например, за духови детето трябва да е навършило 12 години. Пиано, китара и цигулка се започват от 5-6-годишна възраст, не и преди това. Не помня точно каква беше пределната ниска граница за ударни, но и при тях има ограничения. А горна възраст също няма - историята познава доста примери на успешни музиканти, започнали да учат инструмент на години.

Мен ме заинтересува това, ако детето определено е музикално, но в голяма степен мързеливо , как родителя да настоява да се упражнява / за свирене на инструмент става въпрос/ без да предизвика неприязън и нежелание у него към това му занимание ?

Ами по същия начин както се мотивира да си учи уроците за училище Трудно и с много обяснения Рецепта няма, според мен, и точно това е трудното да си родител. Трябва добре да познаваме децата си и да ги мотивираме с неща, които за тях значат нещо и по възможност да не са материални стимули. Аз например му обяснявам, че е талантлив и е жалко да не положи малко усилия; че има деца, които се трудят много повече и пак не им се отдава, колкото на него. Голям ефект имат и тези предавания напоследък като Гласът на БГ и др. подобни - като гледа и сам се надъхва, че е хубаво да си различен и да можеш нещо повече от по-голямата част от хората. Разказвам различни случки от моето минало, които са интересни и показателни, че човек трябва да работи, за да има самочувствие и да го ценят и уважават. Разбира се не с тези думи точно, всичко го поднасям разбираемо, надявам се Разбира се не минаваме и без по-остри думи, но гледам да внимавам именно, за да не предизвикам обратния ефект. А точно за това съм го записала и при друга госпожа, вместо да го уча аз вкъщи, за да има респект, да си знае графика с ангажименти, а не да ми се глези на мене

iv4i_79, мерси все пак   

И аз правя същото , обяснявам, обяснявам , но като се запъне " няма" , а не става насила.

Да, при госпожата е ангелче, но в къщи упорито се тръшка, че не иска, като трябва да се упражнява . Жалкото е ,че има някакви заложби и се справя повече от добре, но няма желание да упорства. И се чудя дали да продължаваме догодина .

Безмислено е да се "натиска", мотивацията трябва да е в детето,  а не в майка му.  Ако му  е интересно и приятно свиренето, пеенето или каквото там е, от натискане просто няма нужда.И втори Моцарт, Лист или Стив Вай да отглеждаме, насила музикант няма да стане. Оставете го да порасне и сам да го поиска. Ако е талантливо, възрастта на която ще започне да работи сериозно е практически без значение, а ако не е талантливо няма защо да се издевателства над детето, щом то не проявава желание.

Правилно! Щом не е готово да положи усилия, значи не му е дошло времето. В училище нямат избор, но поне в извънкласните занимания да не ги тормозим за наша си угода!

Аз съм на принципа да работи за и с удоволствие и за това, когато не му се свири не настоявам прекалено. Има дни, в които пропуска упражненията и не виждам нищо лошо в това, защото не смятам да го правя музикант, а просто да го обогатя нематериално  .

Абсолютно вярно е! Свиренето/пеенето не трябва да става насила. Дори и да има неоспорим талант, насилването може да психически да затормози детето и то да намрази инструмента и заниманията. Затова по-добре да се изчаква и да не се притиска.

Аз пък не одобрявам този принцип. Пропускане на свиренето два часа дневно (с паузи) разрешавам само веднъж в седмицата. Ако ще прави нещо да го прави, само с талант нищо не става. Е, ако е в читалището и само за удоволствие, може да пропуска упражненията колкото си иска.

Ивчи, напълно си права, вероятно аз не съм била достатъчно ясна. Синът ми като беше на 3-4-5 искаше какво ли не, от танци, до китара, изобразително изкуство, шах и каквото се сетите. Това визирах под – трябва да порасне, за да си каже. Сега е вече почти на 7 и отчитам като идеално време, ако ще се започва нещо. НО той нищо не иска насериозно, а аз не искам да го записвам – защото аз така преценявам, тоест да проектирам амбиции в тези насоки. Що се касае за такива неща като таланти или от сорта. Иначе за учение – натискам и ще натискам, паднало ми се е уж умно дете и до момента нямам проблеми в това отношение, дано и занапред – първи клас ще сме – да е така...

Имам приятелка, която от пеленаче води сина си на какво ли не.
Като излязат сутрин - се прибират късен следобед, преди едва за сън го прибираше...

Нещо любимо (за пеене) на моя син, нека Джиз се чувства специално поздравена 

Кой питаше дали слушат класика?
На 5-6г. възраст синчето сам намираше (на синтезатора) само класическите произведения и съвсем вярно разпознаваше най-хубавите измежду тях. Разбира се, касаеше се за световната класика... От "Фюр Елизе", до "Одата на радостта" (тя се въртеше повече от 2м. всеки ден по много пъти).

Check Please, права си. Труд и постоянство... Иначе си вечно полумузикант, полутанцьор или полупевец.
И затова понякога родителя може да окаже натиск.

А как разбираш, че детето иска да го прави и да това да му е сериозно занимание с перспектива за развитие. Не се заяждам, питам съвсем сериозно, защото не мога да реша за себе си как да я преценя тази разлика - между пея/свиря за забавление и пея / свиря с идеята да стана сериозен музикант?

Дали ще има перспектива не мога от сега да знам, но нямаше как да не разберем, че го иска, харесва и даже обича. Предполагам, че ако беше за забавление преподавателите щяха да забележат преди мене. Тя е в музикално училище, а там не ги търпят само за забавление.