Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Да, това е другото - лежим на наследствеността, а то всъщност не е наследственост толкова и единствено като гени, а по-скоро семейна история и модел - тати е юрист и има адвокатска кантора, затова детето също ще завърши право, защото тати има контактите и познава пазара. Или "у нашето семейство няма музиканти, откъде талант при детето".

Между другото, съпругът ми, който е мноооого прочут музикант (в рода освен него има и други световноизвестни музиканти), освен това е и академичен преподавател, плюс че постоянно прави майсторски класове по света, беше категоричен за децата: и двете имат неоспорим талант, но в музикално училище ще отидат само през трупа ми.  Точно по причините, които писах преди. И двамата преценихме, че за тях ще е по-полезно да завършат общообразователни училища, а с музика да се занимават допълнително. И ако решат един ден наистина музиката да им е професия, тогава да продължат. Но да имат и другата алтернатива да изберат нещо, което е далеч от музиката, което е напълно възможно да се случи. Важен е техният избор, не нашият. От нас зависи да им дадем възможност да се докоснат до нещата, които са им интересни. Но не и да им ги натрапим насила.
В този ред на мисли -  българчетата, които печелят престижни награди на международни музикални конкурси са в 90% от случаите деца, които учат в нормални училища и се занимават допълнително с музика при качествени преподаватели. За съжаление музикалното училище (в София) вече не е онова, което беше преди години и доста по-трудно вади конкурентни музиканти като преди. Преди статистиката бе в полза на учениците от НМУ.

Може ли малко по-конкретни данни подкрепящи горното твърдение? С цифри от "статистиката" ако е възможно.

 Точно същото щях да помоля, но ме изпревариха. Съжалявам, но ми изглежда абсолютно нелогично.

Най-престният пример, за който се сещам е от голям конкурс в Румъния, на който се явиха 5 българчета. И петте не са от музикалното училище. Отнесли са конкуренцията със страшна сила. А тя е била предимно от Франция, Полша, Германия. Преди това имаше друг - също на много високо ниво, в Германия. Там се явиха 3 българчета и трите се върнаха с награди - една втора, една трета и една специална. Нито едно не е от НМУ. Да изброявам ли още? Това са примери от последните месеци. Който иска може да се порови в сайтовете на различните международни конкурси и да види как стоят нещата. Това е нещо, което не се отрича дори от преподавателите в музикалното училище. Там също я имат тази статистика. Говоря за инструменти като пиано, цигулка, китара, не за такива в народната музика. За там нищо не мога да кажа.
Има и нещо друго, което пък е малко тъжно. Пак статистика. В последните години стават все по-малко децата, които искат да учат и станат професионални музиканти. Ако преди години за прием в академията по специалността цигулка са се борили стотици (а местата са да двайсетина), то сега за двайсетината места се борят 17 души. Уви, тъжен факт.  Това може да се види като излязат списъците за кандидатстване - за който не вярва.

За мене това не е водещ мотив, но в същото време не познавам нито едно дете спечелило престижна международна награда, което да учи в общообразователно училище. Най-вероятно има, но 90%??
И е доста учудващо, че съпруга на мнооого известен музикант не знае, че за дете с музикални наклонности общообразователното училище просто не е добро място.

lulumba, нищо не изброяваш. Така и аз мога, само че с имена и дати на конкурси. Дай статистиката с 90-те процента, моля.

Това за 17-те кандидата по цигулка в академията също звучи сюреалистично, но ще попитам за конкретни данни веднага след ваканцията. Може би не отчиташ и факта, че много от завършилите музикални училища кандидатстват в Австрия например, по много на брой обективни причини.

Тези с наградите не са масата , обаче. Те са си деца с талант, който се открива-я от родител, я от учител. И тогава вече се подкрепя и развива.
Пример-в един небезизвестен хор, обиколил света и изправял публиката на крака не къде да е, нямаше ни едно дете от музикалното училище (по мое време), днес може и да има няколко, но инак децата са си от обикновените гимназии, имали сме и от математическата, но масата си беше от езикова гимназия от по-големите. Някои от тях избраха пътя на музиканта, да, и впоследствие учиха висшето си образование там. Други пеят за удоволствие, трети станаха инженери.

Ако деца от немузикално училище печелят престижни международни конкурси (не за любители, обаче) то това не е току-така, ами е след много, много време прекарано в свирене и упражнения. От тази гледна точка няма разлика дали учи ли или не учи в музикално училище. И в двете ситуации детето няма да има време да напредва така както другите деца по всички общообразователни предмети.
Не говоря за 1-4 клас, а след 5-6 - тогава освен акъл се иска и време да се подготвиш, да научиш, да направиш по някой и друг проект.

Не, не говоря въобще за любителски съставчета, писах го.
И не, не иде реч за деца 1 клас, а за цял един спектър от класове-от 1 до 12.
Децата си кандидатстват в езикови гимназии, учат успешно, съчетавайки с репетиции, които са професионално поставени.Включително и осъществяват записи, турнета...

Точно, защото знае.   Не съм анонимна във форума - има достатъчно хора, с които се познаваме лично и семейно.   Не четете, ей. Основният мотив е, че децата дори и с музикални наклонности, може след време да искат да станат нещо по-различно. А ако учат в НМУ, няма да имат този избор. Написах го сигурно сто пъти до сега, ама някои четат по диагонал и дори не се замислят над написаното.  
Jizzlobber, точно така е.   Едно от децата, които спечелиха голямата награда в Румъния, е ученик в СМГ. Конкурсът е съвсем сериозен, не е за любители. Мисля, че детето със специална награда в Германия, учеше в 73-о, но да не сбъркам училището.

Добре де, аз нямам представа какво му е различното на НМУ, но ми е интересно защо децата там да нямат друг избор? Нямат ли еднаква общообразователна програма във всички училища?

Jizzlobber, да пееш в хор е едно, а аз имах предвид инструменталистите в примерите на lulumba. Да си в хор, означава да ходиш на репетиции; дори и да са всеки ден пак остава време за учене. Обаче да свириш на пиано или цигулка се изисква много повече време. Пък да пребориш професионалистите международно - не ми се мисли колко време трябва.

lulumba, не знам каква ти е идеята, но остави хората да преценяват за децата си и не им размахвай пръст. Далеч не си единствената с познат/близък известен музикант. А и темата не е за това.


Сега ще ти кажат, че в МУ не се учи. Аз видях как се учи в общообразователното, за което 99% от майките в града са сигурни, че е върхът.  

Никой на никого не размахва пръст. Емотиконът в поста ми показва категоричност по отношение на моите, не на твоите деца.
Темата е полезна, защото показва различните мнения и съображения относно изучаването на музика в тази възраст. А всеки сам ще си прецени какво да прави. Никой не кара никого насила да си променя мнението. Мисля, че имаше достатъчно обосновани и полезни мнения, които биха били ценни за много хора.  
А ако мама, баба и родата са решили, че детето е гениално и на всяка цена трябва да стане музикант, е друго нещо - тогава никой не е в състояние да ги отклони от пътя им.   Успех!  
oblachna, попитах за читав преподавател по китара в Люлин, но май няма в този район такъв.  Евентуално може да провериш във Военния клуб (там са двама и много добри), но доколкото знам е фул. През лятото обаче сигурно се отварят свободни места. Това май е най-близкото място (заради метрото имам предвид). Ако се сетя за друго, ще пиша.

Интересно ми беше да прочета различните гледни точки и все пак клоня повече към мнението на lulumba. Голямата ми дъщеря от години пее в арт център, чиито възпитаници печелят множество международни награди от конкурси.В центъра има и занимания по пиано и китара. Самите клавирни и вокални педагози съветват децата да изберат общообразователни училища, за да могат да имат базисна  подготовка по всичко, в случай, че след 12 клас решат да не се занимават с музика. И това е съвет на музиканти.. Ще кажете, казват го от меркантилност, тъй като се страхуват, че ако детето отиде в МУ, повече няма да идва при тях и съответно да си плаща.Не е така, има и деца, избрали музикалното, които продължват да си ходят на допълнителни занимания.

Искате факти -споделям от собствен опит 2. Международният конкурс Вивапиано е за хора-непрофесионалисти над 5 годишна възраст(до 68 год.), чиято любов е пианото. Подчертавам, че според рагламента  му професионалисти са хората, изкарващи хляба си с тази професия. Тоест деца от МУ и от други, немузикални училища,  участват на равна нога като непрофесионалисти в съответните възрастови групи. Какво показва статистиката? Голямата награда се печели от 14 годишната девойка от Казанлък Александра Симеонова , учеща в обикновено СОУ. Наградата на публиката печели  15 годишният Денислав Терзийски, ученик на 91 НЕГ, София. През 2010 Гранд При на  същия конкурс, при участие и на деца от МУ, печели Павел Христовски - възпитаник на 164 ГПИЕ, София. Идва ред на доизясняването на случая с ученето. Многото свирене явно не е повлияло на качеството на учене на тези деца по други предмети. Познавам и двете момчета, едното директно, понеже стоеше в 8 клас на един чин с дъщеря ми, а другото задочно чрез разказано от майка ми. Първото е ученик в лайстунг паралелките на 91  НЕГ, тоест успоредно с пианото  в 12 клас ще се бори и с явяването на 2 наши матури и на още 5-6 немски, след което ще завърши гимназия с две дипломи и светът ще е отворен пред него, независимо дали ще иска да се занимава с музика или нещо друго. Другото момче е малко  по-голямо и  след завършването на испанската е успешен студент в СУ, специалност "Международни отношения", като успоредно с това ходи и на курсове за пилот. Кажете сега, че тези деца са омаловажили ученето за сметка на многото упражнения на пианото.. Докато единици деца ще можете да посочите, които след МУ  са успели да се преборят за прием в специалностис конкуренция при приема, несвързани с музика. А не е да не са пробвали.  Нито са тъпи(някой да не ми вмени тези думи), нито са неможещи, но за жалост наистина общообразователната им подготовка в ГИМНАЗИАЛЕН курс силно отстъпва на тази в добрите   непрофилирани гимназии. И това не  частен случай само за музикалните училища, а е характерен като цяло  за тези по изкуствата  - тоест и за  художествени гимназии, и  за балетни училища, и т.н.. Дъщеря ми по едно време залиташе в посока паралелка "Поп и джаз пеене" в НМУ. Моята задача беше да й обясня нещата в гореописания стил, така както ги виждам аз. Към днешна дата е десетокласничка в спряганата за  уж най-елитна  гимназия в страната. Дали е такава гимназията не знам, но знам, че от момента със залитането към МУ до сега изтече много вода,  време , през което дъщеря ми коренно промени нагласите си   и е твърдо ориентирана какво иска да следва и работи  един ден.. И знае, че изборът на училище е бил правилен, както и че  музиката просто ще й остане хоби. Ако беше избрала МУ обаче , трудно би се чувствала подготвена за постигането на избистрената едва сега цел.

И за да няма обвинения - това са моите размисли по темата, изводите от които не налагам на никого.

Не че нещо, ама :