Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Кое ти се струва странно? По регламент долната граница е 5 години, горната 68. Тоест в интервала влизат и деца, и юноши, и големи хора. Заради последните е уточнението непрофесионалисти, тоест хора, незанимаващи се с музика като начин за прехрана. Децата обаче, учещи в музикално или не училище, се състезават на равно, естествено разпределени  по възрастови групи.  И щом има участници и от едните, и от другите училища, то конкурсът е показателен за това, че има немалко деца, неучещи в МУ , които се справят идеално с пианото. Колко са обаче децата в обратна посока, тоест примерно отлични физици от НМУ или от Художествената гимназия?Това се има предвид като видимо разминаване в общообразователната подготовка. Примерите показват  не малък брой деца със завидни успехи в областта на музиката, без да са възпитаници на МУ. Но по списъци от състезания и олимпиади по точни и природни науки срещате ли имена на деца, учещи в МУ? Рядко или никога е отговорът  и това се дължи именно на отликите в нивото  на  подготовката им по тези предмети.

1. Броят на деца със завидни успехи в областта на музиката без да са възпитаници на МУ е много малък в сравнения на децата от МУ;
2. Дете, което учи в МУ е много слабо вероятно да пожелае да се явява на олимпиада по точни или природни науки. Няма и нужда. Ако това случайно се случи, то ще е плод на много объркани родителски амбиции;
3. Рефренът с отликите в подготовката по общообразователните предмети е много изтъркан и нямащ нищо общо с реалността. Да не говорим, че ако това е вярно, в МУ ще пишат по-високи оценки по занижени критерии, следователно дете с диплома от там ще е с едни гърди напред в кандидат-студентските изпити. В чужбина даже няма такива, гледат само дипломата и езика.

Та каква е целта на подобни теории? Който където иска да си записва детето. Някои родители не сме на мнение, че музикант къща не храни, въпреки че сме юристи и инженери. Никога, ама никога няма да кажа не детето си "Учи математика, защото там е хлябът", като виждам че друго го влече. Достатъчно юристи, инженери и всякакви "конвертируеми" специалисти съм виждала, които не могат да се издържат с това, за което са учили. 

1. Малко или много, но ги има. Докато в обратната посока няма.
2. Познавам две деца, завършили наскоро  МУ. И двете имаха желанието да учат друго, а не да се занимават с музика и след гимназията. И двете пробваха обаче и Консерваторията като резервен вариант. И двете сега следват там.Защо ли нито едното влезе медицина, нито другото право, въпреки допълнителните уроци?
3. И защо гледаме само  към чужбина? Да,  там взимат предимно  дипломата, така е. Ама знаеш ли колко университети поставят като изискване явяването конкретна матура? И  гърдите, с които уж води детето от МУ пред другите като оценка, изчезват яко дим , тъй като на матурата никой няма да му завиши оценката, ще се оценят реално показаните знания.
4. Никой не налага на никого  какъвто и да е избор.   Темата е за споделяне и всеки има правото да изрази позицията си.

ПП Майка ми е музикант, баба ми беше,  чичо ми е..и все са инструменталисти, а не певци.Та в семейството ми има достатъчно позитивно отношение към музиката и инструментите в чстност, което обаче дори и заедно с безспорните дадености на две от децата ми в тази насока,  не е  достатъчна причина да ги пусна в МУ от ранна възраст, без да знам  дали не ги вкарам в коловоз, от който трудно се излиза, ако интересите им нагоре се променят...Но това си е мой възглед, какво се палиш, да не съм насилила някого да се съгласи с него?
И още един пример, страшно съм запалена по математика, винаги ми е била хоби и ми  се е отдавала. Наскоро се наложи да помогна на познато дете от МУ, в 9 клас. Има за 1 срок 5, а знанията му едва биха стигнали за 3 където и да е другаде.Не беше в състояние  да реши задачите от " Опитай сам" в края на урока, изискващи едва ли не директно приложение на предадените  теореми.За нещо по-сложно да не говорим..На питането ми защо се е докарало дотук, отговорът беше, цитирам: В МУ - толкова.Нещата бяха що годе наред до 7 клас, но после..

Примери като тези с двете деца, които са завършили МУ и от немай къде отишли в Консерватория и другото, което било зле с математиката не говорят абсолютно нищо. А ако това дете е било толкова зле с математиката, не знам как се е справяло с музикалната теория. Като човек от музикално семейство трябва да знаеш за връзката. 

Не разбирам каква е идеята в тема със заглавие "Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?" да се дават аргументи против МУ. Като ви е интересно продължавайте, но все пак се сещайте, че четат и други, които се интересуват точно от темата.  

За мен е много просто всичко. Или едно дете има талант, наклонности, или няма. Когато Има-има много начини да бъде развит. Толкоз. Останалите деца получават една обща култура в часовете по музика, у дома или не получават пък някои. Не може всички да са Моцарт.   Обикновено тези, които имат необходимост са тези с таланта. Те си търсят , учат, ходят по прослушвания, уроци, защо не и МУ, и си се развиват.

Разбира се.   На мене твоите аргументи ми бяха особено интересни, защото си се занимавала професионално с музика, но не си прехвърлила амбициите върху децата си. А си бяха баш по темата.
Докато наклонът на темата за МУ е дразнещ. Не само за мене, но и за други както се видя. Обяснимо защо.

Мисля си, че е точно обартното. Ако едно дете от музикално училище в 11, 12 клас реши , че музиката не е за него иска да стане юрист има някаква възможност все пак. Но ако най-умното дете от най-елитната гимназия поиска в 11 или 12 клас да стане цигулар дали ще е възможно да постигне успехите на този, завършил в музикално училище за една година? Това е направо невъзможно.

И друго искам да подчертая - изборът на твоите деца след 7 клас е бил между най-добрите гимназии и музикалното училище. За по-голямата част от децата това не е така - техният избор може да е между квартално и музикално. Дали нивото в кварталното училище е много по-високо? Съмнявам се. А пък средата там е.... Ето, че има случаи, в които изборът на музикално училище не само не ограничава децата, ами им дава шанс да успеят в живота.

На мен са ми интересни мненията за МУ. И без да имам лично отношение, все пак си мисля, че наистина засиленото обучение в дадена област ще е за сметка на друго. Същото важи между другото за всички специализирани училища - по изкуствата, спортни, музикални. Никой не може да ме убеди, че в тези училища нивото на подготовка по общообразователните предмети е като в СОУ. Най-малкото заради различната учебна програма, която е заложена в тези училища. Така че не е нужно да се правим на обидени и да се подсърдваме ненужно.

Що се отнася до средата - това е отделна тема.

И в какво се изразява разликата в учебните програми? Вместо музика имат солфеж, и броят на часовете за седмицата са с два по-малко (мисля за сметка на СИП), защото все пак след часовете трябва да отидат при учителя по специален предмет (инструмент, пеене, балет).
За нивото по-добре да не спорим, че имам много ясна база за сравнение и три чаршафа с факти и доказателства мога да изпиша, но не му е мястото в темата.
Обидени няма. Дразнещо е някой да ти дава наклон и да изтъква абсурдни аргументи без да има преки наблюдения, само защото имал роднини музиканти или познати деца в МУ. Аз дилема нямам. Ако един ден детето ми реши да стане юрист, без никакъв проблем ще стане. Музиката може само да му е в плюс, средата и учителите в МУ също.

Разбира се, че музиката е в плюс. Затова именно на повечето от вписващите в темата децата са ангажирани с допълнителни занимания в тази сфера. Но като външен наблюдател смятам, че подготовката по общообразователните предмети не е водеща в МУ. Фактът, че децата от МУ не участват в различни състезания - организирани от РИО и МОН за мен е показателен. А аргументът - дете от МУ няма нужда да се явява на олимпиада по МАТ или БЕЛ определено издиша. Че тогава защо му е на дете от МГ да се явява на конкурс по пиано.

Въобще, МУ от съвсем ранна възраст насочва детето в една конкретна сфера и акцентът е основно върху музиката. Определено предпочитам варианта добро СОУ /гимназия/ с възможност за изява по различните предмети + допълнителни занимания по инструмент, отколкото МУ с акцент върху музиката и второстепенна роля на останалите предмети.

Без да вземам страна по спора, впечатли ме това изречение. Същата работа и при нас. Първо с художествената гимнастика, а после и с пианото. Много се страхувах да не я вкарам в коловоз и да не огранича възможностите й за избор. После си дадох сметка, че вече съм ги ограничила - казала съм не на спорта и не на музиката като развиване на талант и превръщането им в професия. Но не съжалявам. Гимнастиката е вече бита карта, а на пиано свири за удоволствие. Това е Рано или късно човек трябва да направи избора си и той винаги е свързан със загуба - по-голяма или по-малка. Последната "раздяла" с "нещо-което-е-можело-да-бъде" беше класическата гимназия. Заложихме на езиците и общообразователната подготовка. Надявам се изборът да се окаже добър.
Щеше да е хубаво да има училище, което да е НЕГ, НГДЕК и МУ едновременно (нещо като Касталия от "Игра на стъклени перли"), но нямаааа ...  

Check Please, хайде да понамалиш нападките  в постовете си .  Никой не дава съвет ТИ как да постъпиш с ТВОЕТО дете, то затова е твое,просто  всеки споделя СВОЯТА гледна точка по въпроса. А  четящите си имат глава на раменете да отсеят кое от споделеното ще им е в полза или не, кое намират за правилно и грешно.
Elfi много ясно е написала как доводът ти за неучастие на деца от училища по изкуствата в състезания и олимпиади по други предмети  издиша.
И преди да нападаш, чети. Децата ми се занимават с музика от малки и не са спирали в нито един момент. От тригодишна дъщеря ми пее, първоначално в група, от по-късно и индивидуално. Отделно години наред свиреше на пиано.  Та през годините се срещнах не само с  одъртелите ми  роднини-музиканти (които явно нищо не знаят за музиката), а и с  действащи вокални и клавирни педагози,  голяма част от които са на мнение, че МУ не е най-добрият избор. Ходи и изливай негативизма си върху тях, явно и те са  не толкова информирани, колкото си ти.
Елл, с написаното от теб ще се съглася определено. Изхождам от това, че пред нас стоеше възможността за избор между все хубави училища. Ако го нямахме обаче, вероятно щях да  посъветвам детето си да избере именно МУ пред някое западнало СОУ,  в което не само изискванията щяха да са силно занижени, но и средата щеше да е меко казано съмнителна. Щеше да е поне  на място, в което не би й било неприятно и в което би получила определено повече отколкото в някое забутано СОУ. А децата с талант, които стават и лягат с идеята за музика, не коментирам. Те са ясни, при тях няма напън от страна на мама и татко. За тях МУ е била и винаги ще остане  НАЙ-ДОБРАТА алтернатива. Въпросът е за другите.. А те са немалко,  нищо че на  Check Please този факт не й харесва. Въпросното дете с 5 по математика към днешна дата,  след 4 клас влезе в НМУ с кларинет след само един срок уроци по инструмента и с едва 3 по солфеж...Доводите на родителите - нека се пробва, без това не е от най-ученолюбивите, поне да има с какво да си вади хляба. Точно това визирам като тотално грешно (според мен, разбира се).Нито е надарено детето, приемната оценка го показва, нито е драпало със зъби и нокти да е там, нито с напредването на годините  има особен избор за промяна. Не им харесва на част от четящите, но МУ не е същото като преди. Приемат се  заради занижен интерес посредствени като можене деца на входа, а оттам на конвейр  бълват такива и на изхода..А онези с баш таланта от горе,  никой не ги коментира. Във формацията, в която дъщеря ми пееше като по-малка, бяха и  две наистина УНИКАЛНИ деца от НМУ. Асен Танчев, детето-чудо,  наречено на 14-15 години втори Моцарт от професори по пиано по света, станало студент по пиано в Германия на 15 години. Или Филип, цигулар, чиято фамилия не  мога да си спомня в момента, който мина  заради  много големите си възможности  от рано под опеката на Минчо Минчев. На такива деца безспорно мястото им е било единствено и само това...
ПП Най-добре говорят цифрите при сравнение между общообразователната програма на училища по изкуства и общообразователни такива. А те какво показват? На сайта на НМУ за жалост няма разбивка по часове през гимназиалния курс, но за сметка на това  на тези на 9 ФЕГ и на художествената гимназия има. Избрала съм паралелка от френската с профил  БЕЛ и история, за да е ясно, че не става дума за каквито и да е допълнителни часове примерно по математика и физика в цитирания хорариум, а за заложен минимум.Та по същина:
Математика:
9 ФЕГ : 8 клас - 108 часа, 9 клас - 108 часа, 10 клас - 108 часа, 11 клас - 72 часа, 12 клас - 62 часа, Сборно 3.108 +62+72= 458 часа
Художествената:  3 учебни години по 72 часа =  сборно 216 часа.

Физика:
9 ФЕГ:  9 клас - 54 часа, 10 клас - 72 часа, 11 клас -72 часа, 12 клас - 31 часа
Сборно 229 часа.
Художествената:  9 клас - 72 часа, 10 клас- 36 часа
Сборно 108 часа.

Сигурно сами виждате разликите, те не може да не оказват влияние на нивото на подготовка.Има ги и по други предмети

Tropical Paradise, не си заслужава да се занимаваш повече.   Просто жената е решила да прави детето звезда.
Сред студентите на мъжа ми има огромен процент на деца от цяла България, които изобщо не са били в МУ. Единият сега е известно име в Париж, където работи и като преподавател. Другият е в Берлин - концертиращ солов музикант. Третият - във Виена. Има в Лондон, в САЩ, една девойка проби дори в Москва, където конкуренцията е направо адска... абе много са. Така че може.
И по темата - от занимания с музика винаги, ама винаги има полза. Това е доховно обогатяване и дори детето никога да не пожелае да се занимава сериозно, пак ще му остане тази богата култура. Но не трябва да е насила и заради родителските амбиции.

Ех, момичета, защо се заяждате така, няма смисъл! Всички сте прави, гледните точки просто са различни! Предлагам наистина да се поуспокоят страстите и по възможност да си дискутираме по-приятелски настроени. За мен най-добрият извод до тук е следния:


Това ми се иска да мислят голяма част от българските родители и да не се притесняват да записват децата си на уроци по инструмент, защото "никой от рода не е бил музикант"; "музикант няма да го правя", защото "музикант къща не храни". За мен това са несериозни аргументи. Ако всеки родител смята, че заниманията с музика обогатяват, както вече всеки родител счита, че е задължително детето му да изучава поне един чужд език, то мисля, че нацията ни ще има по-светло бъдеще, децата ни ще бъдат по-широко скроени и по-интелигентни! А дали ще учи в обикновено училище, в МУ, в муз. паралелка, в читалище или ще го учи мама или тати вкъщи - това не е от толкова голямо значение. Всяко семейство си преценява най-удобния за него вариант.

И другото важно за мен нещо, което като че ли остана на заден план, е че българските деца продължават да печелят награди на международни конкурси (независимо чии възпитаници са). Това означава, че зад гърба си имат добри преподаватели-професионалисти, които не само ги подготвят на високо ниво, ами им осигуряват и поле за изява; имат родители, които ги подкрепят и финансират тези не така евтини занимания. Това означава, че все още има и деца, които са сериозни, амбициозни и ученолюбиви и си заслужава заради тях да работим и да им осигурим възможно най-качественото образование и бъдеще.

Не се сърди, но темата ти е зададена тенденциозно, затова и породи спор.