Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

Соца остана много далеч, а за съкращаване на учителките по музика в детските чувам едва сега. Явно поне допреди 3-4 години са си били по местата.

нали знаеш коя е най-оборотната дума, изчерпваща всички основания за съкращения - "криза е, няма пари"! 

О, в нашата държавна детска градина си имаше и музикална, и леля, и две учителки, които бяха на смени - говоря за допреди осем години. Също като в моето детство. Отделно си имаше платени курсове за едно или друго.
Хм, като ви чета, не само в тази тема, имам чувството, че няшият набор ('98) е един от последните, при които нещата по градините все още са били нормални.

Набора на моя - 2001 беше същото. Имаше си всичко, което описваш в детската и знам, че продължава да е така. Значи доста го могат и в наши дни!

и 2003 и 2007 добавям, но с уточнението-не във всички градини е така.В нашата, макар и не кой знае каква велика градина също го имаше. С акордеон са им музикалните часове, като по мое време.

Пак намерихте за какво да се сръфате Не казвам, че във всички градини съкращават персонала, но аз поне имам наблюдения за две-три(което за нашия малък град си е половината). И ако в София има частни градини(които едва ли могат да си ги позволят повечето родители, но все пак ги има като алтернатива), то при нас такова животно нЕма и разчитаме на това, което ни предложи общината и държавата. И таксите са малки, да, но градините не се издържат само от такси, нали държавата плаща делегирани бюджети. Да не говорим колко пари допълнително отиват от нас родителите за учебници, помагала, канцеларски материали, за тоал. хартия, мокри кърпички, салфетки, прах за пране, течен сапун, кино, театър и какво ли още не, и това всеки месец. АМи другите спонсорства - балатум, пердета, нови легълца, нови люлки и пързалки? Поне при нас това се купува от родителите, защото "няма пари", а всеки иска за детето си по-добри условия.
А за лелите, доскоро бяха по две на група и по две учителки, за да могат да си въртят смените, защото и те са хора и имат нужда от почивка. Сега, както казах е само по една леля и ако някой излезе в отпуска или в болничен, тогава съвсем се оголва групата. Но разчитаме на професионализма и всеотдайността на българския учител, който се справя успешно със все повече и повече отговорности.
Извинявайте, пак се отплеснах

Къде видя ръфане?
Ивчи, нали темата е да споделяме при нас кое и как. Ясно сме написали, че при нас е едикак си, знаем, че не навсякъде е точно така, не сме на 5. Уклона на темата ти стана детскоградински, а там е от осанна до разпни ги, на всички ни е ясно, все пак сме минали по пътя, по който ти явно тепърва вървиш.
Градината, която са посещавали децата ми тотално се различава от описаната от теб, просто това написах.

Нямах предвид точно твоите постове, но да не задълбаваме.

Да се върнем тогава на по-музикална тематика и да ви помоля да споделите кои тържества в градината, яслата или училище сте харесали и кои не, и защо?
Аз например имам спомен за едно тържество на сина ми в градината за осми март(преди няколко години беше), на което някои от децата бяха тв водещи, други декламираха някои от по-смешните реклами от нашия ефир и уж идеята беше да е нещо по-съвременно и разчупено, но на мен като че ли не ми допадна Особено, че почти не стана ясно кой празник се чества. Имаше и игри с участието на майките, но не се получи така добре, както други години. И в крайна сметка, вместо да научат някое стойностно стихотворение и песен, децата ни цял месец дъвкаха и без друго натрапените ни до припадък текстове от реклами.
Сега като се замисля, подобна тенденция за изтъкване на "модерното" и потъпкване на старото забелязвам и при детските песнички, т.е. има една такава мода да се учат по-нови и съвременни песни, които за съжаление не са толкова качествени като тези от нашето детство(и като текст и като музика) и не допълват, а изместват старите. Вярно, че на нас големите са ни омръзнали "Зайченцето бяло" и "Мила, моя, мамо", и че е много интересно едно момиченце на 4-5 години да пее за бански на лалета, или момченце да кани на купон на музиката на "Sex bomb", но мисля, че тези песни са по-подходящи за малко по-големи деца. И не случайно са предвидени в учебниците по музика за 4, 5 и 6 клас. Някак си все избързваме да научим децата си на всичко, но понякога те не са узрели за дадена информация, а когато им дойде времето, вече е изтъркано и детско за тях, а в крайна сметка остава неразбрано.
И пак ще кажа, едва ли навсякъде е така, както казвам и искрено се надявам да не е! Просто споделям мои наблюдения от времето, когато синът ми беше по ясли и градини и когато имах личен сблъсък с тези проблеми с децата в училище.

Мдам, темата се превърна в оплаквателна, аз нямам от какво да се оплача и се оттеглям.

Нищо не пречи да се похвалиш

Mи ОК, похвалвам се, ама има тема за похвали на персонал и градини и там съм писала навремето.Адекватни госпожи, хубави занимания, хубава храна, доволна съм от периода детскоградински на децата ми, но мина и замина и наред са школските неволи. И там се похвалвам-имат си час Музика, имат допир до инструменти-да се запознаят със съществуването им, пеят песнички съвсем нормални и въобще -всичко си е съвсем, съвсем ок. Училището си има хор и т.н. И в тази връзка, защото децата ми нямат афинитет към музиката точно, това, което получават в училище им е достатъчно, нямат липса и не изпитват Нужди да търсят още точно в музикален аспект.

   Искрено се радвам на думите ти Надявам се наистина проблемите да са най-вече в моята глава и всичко с нашите деца и тяхното бъдеще да е наред! Извинявам се, ако съм ви се сторила негативно настроена или "търсеща под вола теле", но се опитах да споделя някои неща, които са ме вълнували през последните години и месеци, именно защото се опасявам, че напоследък все повече забравяме за истинските неща, втурнали се да гоним новото, модерното и материалното. Повечето от вашите постове бяха на противното мнение, което мен лично ме успокоява и окуражава, че не всичко е загубено и че винаги ще има естествен стремеж на децата ни към красивото, към изкуството и в частност към музиката, независимо на какъв хал е държавата ни.
   Съжалявам, че не можа да се получи хубав диалог, но се радвам, че поне две деца ще намерят своите учители по инструмент, пък дори и да не станат професионални музиканти.
   Лек и усмихнат ден от мен на всички

Здравейте!
Темата е много хубава да възникват безмислени спорове.Аз също мисля, че музиката възпитава по един или друг начин.Петър Дънов много добре го е обяснил в книгите си.Моето дете-мимиче на 6 г и половина има желание да свири на китара или пиано.Китара и подариха, но не мога да намеря учител по китара.За пианота намерих-15,00 лв на час(40мин е часът).доста скъпо ми се струва а и за сега нямаме инструмент-поне за мен.
Та въпросът ми е бихте ли препоръчали учител по китара-за град Варна,?

Боян Бойчев, Андриан Кръстев, Калин Момчилов, Нели Недева и Севдалин, на който не помня точно фамилията. Нели и Севдалин са преподаватели в музикалното училище. Който и да изберете, ще спечелите, защото всички са много сериозни и качествени като преподаватели.


Само да вметна, че точно с този учител по всичкология трябва мнооого да се внимава. Създава неправилна постановка на ръцете, което може да бъде и много опасно, ако детето продължи да работи усилено по грешния начин. Наскоро негови ученици по ударни са се явили на конкурса "Орфеева дарба" и журито се е ужасило от лошата постановка, която може да нанесе трайни увреждания. Дори смятат да го издирят и да говорят сериозно с него, защото може да е опасно за ръцете на децата. При ударните натоварването е голямо, а детската ръка е още крехка. За китара - също не струва, ама никак. Пак лоша постановка на ръцете (много близка крачка до развиването на тендовагинит, поради неправилно извитата китка и твърд натиск), лоша техника, абе само един гол ентусиазъм. Така че имайте едно наум.

 По основния въпрос - малкият ми син от 3 годишен искаше да свири на китара. Купихме му детска, на която постояно дрънчеше и на всички обясняваше, че е като Слаш  . Малко преди да навърши 6г. го записахме на уроци в един частен детски център. Вече половин година детето ходи с удоволствие, упражненията за домашно понякога ги прави с кеф, понякога се налага да му мрънкам, но никога не го насилвам. Много често свирят двамата с баща си. Музиката и китарата като цяло носят голямо удоволствие на дребосъка, за което голям принос има и баткото, който го учи. Таксата е поносима и приемлива и докато детенце иска ще го водя на уроци.
  Не знам дали тези уроци ще го направят по-адаптивен в училище, колкото до работата в екип - през май ще имат голям концерт и ще свирят заедно 16 деца, та ще го видим колко добре ще се справи  .
  За народната музика - много я харесвам! Родопската гайда ме разплаква всекии път като я чуя, но децата ми не я харесват особено. Не се притеснявам, че няма да обичат българския фолклор, защото и аз не го харесвах като малка. С възрастта човек се променя, променят се вижданията му, вкусовете и след като такава музика се е слушала и харесвала в дома, в който си израснал няма начин да не я обикнеш в един момент.
 Колкото до музиката в ДГ - дреб е в държавно ОДЗ, имат музикални часове с една млада и симпатична учителка, която свири на пиано. Отделно едната от учителките в групата свири на акордеон, та и подарихме един, за да може да акомпанира докато учат песнички.

 П.П. Така зададен въпросът в заглавието ме навежда на мисълта, че малкият ми син има необходимост да учи музика/музикален инструмент, докато батко му много обича да слуша музика и да подрънква на китарата на тати /научи сам едно парче на Металика/, но за него музикалните часове са просто досада.
  Сега се сещам и за часовете по музика в училище, които трябва да са свързани с повече пеене и слушане на музика, за да създадат любов към предмета, отколкото с изучаване на ноти и суха материя, защото не всички деца имат заложби и проявяват интерес / пример - големият в 5 кл. учеше как са подредени инструментите в симфоничния оркестър /.