Нерадостите в живота...

  • 7 468
  • 56
# 30
Лизет,  bouquet
aniese, тебе си те харесвам, знаеш Simple Smile
Връщай се по-често към морето, тука все още има ведри хора. Simple Smile

Преди няколко дни казах, че общувам само с положителни хора. Дори не ги търся, просто така се случва. И не, че цъфтят и процъфтяват хората, но се радват на дребните неща и си градят тяхна философия. Зададоха ми въпроса " в кой свят живея".  Чак пък дотам ли стигна светът Confused Вчера и за рака говорихме, при всеки може да се отключи. Не го мисля, дано Бог ме пази, защото имам мисия по отглеждането на децата си. За близките си мисля само положително, убеждавам ги и в отрицателното да намират нещо, за което да се хванат.  Когато ме обземе тъга първоначално блокирам, после като защитна реакция започвам да се смея.......като в приказката за клоуна....
 Аз вярвам в  доброто и разтоварвам , чрез разговори с гореспоменатите хора или слушайки моята си музика.
Виж целия пост
# 31
Детето ми е това което ми дава сила да се преборя с нерадостите в живота ми, само като погледна звездичките в очите ми стига. Иначе общуването със свръхпозитивни хора понякога ме натоварва допълнително. Разходките сред природата също действат доста успокояващо...
Виж целия пост
# 32
Просто изчаквам да преминат и си поплаквам честичко(макар че знам,че няма никакъв смисъл да плача).
Виж целия пост
# 33
около Коледа се стреснАх за последно... Разбрах за наборка, отишла си за 11 дни от инсулт. Починала на 11я рожден ден на своето единствено дете...
... и после нещо се пречупи в мен и взех да гледам по друг начин на живота. граби с пълни шепи, всики миг е ценен, не пропилявай и миг в усамотение и тъга.
Виж целия пост
# 34
Да но повечето не разбират нерадостите в живота на хората приемат ги за различни и се подиграват с техните нерадости....... Sad
Дори ходенето на гробища не се приема и не се толерира дори това да е свързано със щастие и да прави човек щастлив...................................
Точно и аз до този извод стигам да не ми пука от хорско мнение и да не се впрягам а да съм щастлива самата аз!!!
Виж целия пост
# 35
Еластина, благодаря ти  bouquet. Вече съм си изцяло на морето, малко издържах без него Simple Smile
Виж целия пост
# 36
Допреди година и малко бях много ведър и слънчев човек, вярващ в добрата развръзка, в това, че ако правиш добри дела
Как преодолявате тежките моменти в живота, как съумявате да вярвате, че ви чака нещо хубаво и как заспивате спокойни за близките си, понеже аз постоянно съм на тръни....
Приемаш, че животът не е справедлив т.е. и на добрите хора са случват неприятности...Приемаш, че не всичко можеш да контролираш и не търсиш винаги логика. Приемаш, че винаги има 50% шанс нещата да се случат или да не се случат.
Всеки човек намира в различни неща утеха и сили да продължи. Но ако една година живееш на тръни, както сама казваш, потърси помощ.
Виж целия пост
# 37
Не се ли нарича това "криза на средната възраст" и не се ли "лекува" с много работа? newsm78
Виж целия пост
# 38
Не се ли нарича това "криза на средната възраст" и не се ли "лекува" с много работа? newsm78

Мисля, стана ясно, че авторката е под 30.
Не, не е криза на средната възраст, а са първите шамари на живота.
Виж целия пост
# 39
Не се ли нарича това "криза на средната възраст" и не се ли "лекува" с много работа? newsm78

Мисля, стана ясно, че авторката е под 30.
Не, не е криза на средната възраст, а са първите шамари на живота.

Не се "лекува" с много работа, armyhousewife - работа си имам предостатъчно, върша си я добре, просто подсъзнателно вече се е загнездило онова чувство, което не ти дава възможност да дишаш с пълна сила и свободно, понякога се улавям как се смея на нещо забавно, или ми се случват прекрасни неща и самичка се питам сега защо нещо отвътре ми е свито на топка, бързичко се сещам какво е де...липсата на някои хора. Но така е при всички ни, знам!   bouquet Иначе съм много усмихнат и забавен човек, ако някой не ме познава до болка добре, изобщо не би заподозрял какви страхове се таят в мен понякога.
Касита, много си права, първите шамари на живота са това. Пожелавам на всички ви да получавате по-малко такива! Благодаря ви за отделеното време  Hug
Виж целия пост
# 40
Чета съветите за търсене на "професионална" помощ и не съм съгласна с тях. Не познавам никой изплувал след тях. Всъщност познавам една моя приятелка, но тя пък си остана перманентно на хапчета. Някак много добре се чувства с тях Rolling Eyes. Изобщо не мисля, яе ако не си в състояние сам да намериш отговорите в себе си, някакъв непознат ще те чучне на едно диванче и с мъдри насочващи въпроси ще ти ги даде.
Виж целия пост
# 41
Че аз хапчета не съм пила, и не давам съвети за подобна помощ, но успешно се преборих /пу-пу/ с посттравматичен стрес след година посещения при психолог. Не мисля и, че някой тук говори за подобен род лечение, опиращ до медикаментозна помощ.
Виж целия пост
# 42
'Кафе с мед', от личен опит мога да ти кажа, че изобщо не си права.  Peace

Че аз хапчета не съм пила, и не давам съвети за подобна помощ, но успешно се преборих /пу-пу/ с посттравматичен стрес след година посещения при психолог. Не мисля и, че някой тук говори за подобен род лечение, опиращ до медикаментозна помощ.
Именно. Психиатрите са по хапчетата. Психолозите/психотерапевтите са друга бира.  Peace
Виж целия пост
# 43
Хубавото на всички нерадости,че в даден момент се изместват от Радостта.
И при мен се е случвало един такъв вихър  да ме завърти - който ми отне любими хора.
Но след това се случи една чудна година - осем семейства се сдобиха с рожби.
Семейства които бяха загубили всякаква надежда,но се случи чудо.
Виж целия пост
# 44
Криза на средната възраст се лекува с оглупяване  Grinning, а стрес от събитие със заетост, не е нужно да е "много работа". Важно е да си социален, което е доста трудно постижимо ако си в депресия, да си зает с нещо, което отвлича вниманието от "лошите" мисли и според мен ако доживеем до над 70 отминава от самосебе си. Всички възрастни хора, които познавам са "надживяли" подобни драми и някак си са помъдрели.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия