Същото съм се питала и аз, особено когато мъжът ми каза наскоро, че е забелязал, че главно гледам филми за страдащи жени и чета подобни книги. Тогава много се замислих защо го правя и защо ме влече да страдам, защото аз наистина страдам с героините (няма да забравя Мариам от "Хиляда сияйни слънца" или Сорая М. от "The Stoning of Soraya M." )
Предполагам, че ни влече до някъде екзотичното или някаква наша представа за екзотика, донякъде непознатия свят там. Дали страдат тези жени - всеки го боли като го бият.
Въпросът е, че те приемат това като нещо нормално - да те побийват
Майка им е живяла така, преди това баба им и дъщеря им ще живее така.
Има и друго нещо важно - и преди съм писала за това. Не трябва да забравяме, че голямама част от тези книги са писани от автори, живеещи на запад и съответно издадени там - било в Америка, било в Европа "по програми" Пропагандата също не е без значение
Това ме кара до голяма степен да поставям под съмнение стопроцентовата достоверност на историите, описани в тях. От Халед Хосейни до Ясмина Кадра
Без да отричам литературните качества на книгите