МАЙските мами вече са нетърпеливи да гушкат своите бебчета игриви!

Момичета 
Иска ми се да се изповядам. Буквално. Все си мислех, че в този тип форуми всички бъдещи мами летят на розов облак и са адски щастливи, че са бременни. (Говоря за психическата нагласа, не за физическите неразположения, които всички имаме под една или друга форма.) И имах усещането, че ако си кажа мъката едва ли не ще ме линчуват, защото толкова много двойки имат проблеми с бебеправенето, а на мен Господ като ми изпрати детенце, се лигавя и не оценявам. Вече осем месеца съм в някаква дива депресия. Не се чувствам готова да стана майка, не съм сигурна, че ще се справя, страх ме е много от секциото, страх ме е, че ще допускам някои конкретни грешки като родител, които смятам за недопустими, но няма да коментирам сега и т.н. Виждам как тялото ми се променя, как трябва винаги да се съобразявам с бебето, как не мога да дойда на себе си. В цялата тази история най-абсурдното нещо е, че бебето беше желано и от двама ни и заченах след около година бебеправене. В момента, в който видях двете чертички ада започна. Вместо да се радвам, аз ревнах. Отдавам го на хормоните, защото друго логично обяснение няма. С ММ се чувствам много добре, искам с него да си прекарам остатъка от живота. Преди да забременея направих 2 спонтанни аборта. Чувствах се опустошена... Празна... Сама... Ужасно беше. А като забременях... Изобщо не ми стана радостно. Имам гузна съвест. Срам ме е, че сега седя и ви разказвам всичко това. Но вече ми иде да се гръмна. Отдавна съм регистрирана тук, но досега само четях. Ето, че набрах смелост и започнах и да пиша. Та... Каквото и да ми кажете... Сигурно сте прави. Целувки от мен.

Буена, само веднъж на седмица предполагам, за да ти трябват 10-15 мин в банята ако се започне по-рано и да не ти се наложи да те бръснат? Но защо? Ти си секцио...   Е да съгласна съм, че дори секцио не е много хубаво отдолу да си като на Scary movie  

Стефкаки, ама аз те разбирам напълно... с тази разлика, че аз бременността си се радвах много. Сега обаче като наближи момента и направо ме тресе шубето от всякъде. Имам зад гърба си 1 спонтанен аборт (с бившия ми мъж) и сега близо година бебеправене. Според мен най-големия страх идва от неизвестността, като видим и започнем ще се справим   Толкова много хора са го направили, та ние ли нЕма се справим  
А в темата сме изживели много, не е само с розАвите очила и всичко е наред 

тъкмо да питам как сте, ама като знам как съм, предполагам как сте.
и прочетох.
с малката садихме сутринта цветя зад блока, на терасата разсаждахме, сега ги пратих с ММ при бабите малко на гости. да си почина хем.
Anni,  представям си какво си изживяла, аз всеки път си поглеждам бикините да видя как съм  кво да се прави...
Buena, стискам палци всичко да е наред, сега трябва да се следят тоновете, така ли и да изберете дата? късмет и леко раждане като дойде моментът!
Мон, и аз с тоя страх, че ММ сигурно ще е командировка на другия край на България, имам вариант и с Милица да тръгна към родилното, лудница.
пък и така е, за МД, аз съм с избор на екип, дано да сколаса да дойде, де, и Божа работа е това.
но там миналия път сама се бутах, разпитвах, ходих при бебо докато не беше при мен, направо си нахалствах и бяха отзивчиви, ама като си секцио сигурно е по-гадно, че не може да станеш много-много веднага.
За гледането, само като се роди бебочето ти ще се обърнеш, целият свят ще се обърне, не знам дали ще усетиш промяната или след година ще си кажеш, аа, малко по-друга съм.
не говоря за кафе, купони, театри, това остава, говоря за мисълта ти, за това, което чустваш.
не се обяснява, но това е майчиният инстинкт, ще видиш каква добра майка ще бъдеш независимо дали бебо спи по цял ден навън в количката или му вееш с перце над главата всеки следобяд, дали му обуваш едни гащи по цял ден или го пременяваш по 20 пъти на ден и на всяко излизане и тн.
Stefkaki, стискам палци и твоето раждане да е леко. не знам как е устроена системата там, но едва ли тя може да те срине да изпаднеш в дупка.
Ан Бакюс пише, че всяка жена се съмнява или се е съмнявала дали ще е добра майка, дали ще може да се справи. Но се справя, по неин начин, уникален, не търси какво правят другите, а ти не можеш, прави го по твоя си начин, бъди ти и ще се справиш.
Сега според мен не си задавай такива въпроси защото ще изпаднеш в депресия преди да си родила, не рядко се случва и да се изпита следродилна депресия, не й се давай. просто гледай напред, обръщай внимание и на себе си, не само на бебока, на човека до теб. не променяй коренно начина си на живот, а приспоби бебо към него, живот и здраве, не се върти света около бебо, давай му любовта и ласките, от които има нужда, бебо има нужда от толкова малко, много майки си мислят, че бебо иска всичко, иска много, не е така, иска майка до себе си и ти трябва да му осигуриш това, тогава ще бъдеш добра, да бъдеш до него, лоша, грозна, прихава, усмихната, плачлива, обичаща, каквато си- такава.

сори, разписах се нещо....

 jos благодаря ти за хубавите думи  Мен не ме срива само системата... Аз от момента, в който забременях съм в депресия. Знам, че до някъде е нормално да се притеснявам, всеки е изпитал страха от непознатото. Но ако депресията ми продължи и след раждането, ще трябва да си потърся квалифицирана помощ. И не ме е срам да си го кажа.

аууу, че доста от пишещите тук вече са поискали квалифицирана помощ, аз не разбирам това- не ме е срам... защо някой би си помислил, че това е повод за срам? Напротив, ако знаеш, че се нуждаеш, а не търсиш тогава може да се срамуваш 
Хормоните действат различно на всички... аз бях паника заради спонтанния... добре, че получавах необходимите шутове по дупето от някои момичета списващи. На мен това ми беше достатъчно, но и за миг не бих се поколебала да потърся специалист ако не беше помогнало 

Аз ходих на лекар.Някакъв вирус е вероятно, вчера може някой да не си е казал, че му е лошо и да съм прихванала.  Парацетамол пих и ми изписа някакви хапчета за гадене, бактерии в стомаха и разстройство. Пратих майка ми да миги вземе, но още не съм стигнала до тези неща, евентуално ако ми се случат, ще ги пия.   
Поспаднала ми е темоературата, но бузите ми още са червени. ММ като му говорех по телефона никакво съчувствие, даже направи един мръснишки коментар за червените бузи     
 
 
Аз и преди писах-нямам никакъв страх за това дали ще съм добра майка, ще се справя ли и добре ли ще я възпитам.Размишлявам си, опитвам се да измисля, че ме е страх...но не става. 
Страх ме е от болести, разни вродени, генетични, придобити...всякакви такива.Неща, които ще влошат качвството и на живот, които може да я направят"неравна" с другите. От това много ме е страх.  Но иначе си мисля, че ще съм готина майка    Чат пат може да не ми издържат нервите и да я плесна по задника, но като цяло мисля, че ще съм готина.  Майка ми беше готина, но незаинтересована, я баща ми строг и груб, но пък безкрайно обгрижващ и задушаващ едва ли не. Та мисля да им съчетая добрите практики     
Имам малки съмнения за таткото, хем вярвам, че ще е страхотен(а и той го твърди), хем сън му опознала някои гадни черти на характера и не ми се иска да ги изявява пред детето.

Stefkaki, едва ли има жена, която всичко да знае и може и да е перфектната майка ... а и не е нужно. Ще се справиш, не го мисли, нещата идват от само себе си.
На мен хем ми е за втори път и пак съм шашната ... може би защото сина ми в началото много трудно го гледах, бях сама /баща му работи, а друга помощ нямах/ и наистина имаше момент, в който си мислех, че няма да издържа и не мога да справя... обаче като няма накъде и няма кой друг, къде по-добре, къде по-зле, справих се в крайна сметка. Та сега сигурно реагирам малко на принципа "парен каша духа"... и силно се надявам да не е толкова трудно този път. Понеже ми беше мн трудно първия път, затова и чак сега се наканих да имам второ дете и ги оставих с толкова голяма разлика.
Та разбираемо е... спокойно, ще си дойдат по местата нещата с времето
И хич не си мисли, че само ти си така. Вярно, ако разгледаш форума, може лошо да ти стане - гъмжи от перфектни, безгрешни едва ли не и всезнаещи майки с чудесни деца ... само на пръв поглед и само във виртуала обаче   Така че, ... един куп неща изписах и забравих основното, което исках да кажа   Но не се тормози излишно, това ми беше основната идея.

Бел, дано почне да минава скоро  

Олях се с писането, ще ме прощавате  
И на мен ми е депресивно ... но аз си знам, че при мен се дължи на всички здравословни и т.н. проблеми, на умората и ред други неща ... и просто психиката сдава багажа в един момент ...

Що се касае до обезкосмяването - аз се правя сама най-редовно /на някои места карам по спомени и с огледало  /, че не искам в болницата да ме пипат и бръснат.
Бях чела в една тема, обаче забравих за коя болница ставаше дума, на момичетата им бръснели и корема преди секциото   Аз нямам косми по корема, чудно ми е ако жената е само с незабележим мъх там, защо е нужно да го бръснат   Дано в болницата, в която ще ходя да няма такава практика...

И аз си се бръсна редовно, че да не ме изненада    За багажа може и да се туткам, но бръсненето ми е закон.
 Бях питала един приятел(микробиолог ама поназайва много неща) дали ако си бръсна лицето ще ми порасне брада.Той каза, че не.Ако ще и всеки ден да го правя.Само от хормонален дисбаланс се получавало на места, на които няма твърди и дълги косми.Та предполагам, че от едно обръсване на корема няма да ни стане нищо.
А и аз май съм си махала там едно време.Бяхме се рисували с къна като ученички и татуса ми се изтри, но мъха и косъмчетата си останаха тъмни.Та ги бях скубала с пинсета. 

Благодаря за подкрепата, момичета  Почувствах се значително по-добре. Относно интимната прическа - абе... Справям се криво-ляво все още  Пък как... Само аз си знам  И аз не бих искала да ме бръсне някоя кисела сестра или санитарка в болницата    Даже искам и клизмата да си направя сама, ще се опитам да се наложа, пък ако мине номера   

Имаш предвид вкъщи ли?
Аз нямам притесненията за клизмата, по-скоро дали ще стигна навреме на "мястото", че съм чувала истории разни     
Аз вкъщи имам един балон за клизма    Трябваше ми дамски душ и аптекарката каза, че и тояа върши работа. 
Но не смея да се пробвам 

Не вкъщи... Тук се влиза в болницата един ден преди секциото. След обяд не се яде и пие нищо, май дават и някакви разхлабителни. На сутринта, преди да те вкарат в операционната, ти правят тоалета - бръснене и клизма. Аз ще си се обръсна сама. Там няма смисъл да питам никой дали може. Но за клизмата съм готова да воювам до гроб!    Иначе си хващам чантичката и се изнасям най-безцеремонно! 

Всъщност аз и с катетъра не се разбирам особено... Та мисля да си направя устата да ми го сложат след упойката, че да не усетя нищо... Е сега вече ще ме обявите за тотална глезла!!!

Интересно къде точно ще отидеш като настъпи момента обаче 

Майчета, аз напоследък все по-рядко ви наглеждам тук, но все пак наминавам задължително 2-3 пъти седмично да ви попреслушам, че нещо взехме да наближавамеее!
Утре да не вземе някоя да се избъзика първоаприлски, че е родила ей! Няма да й вярваме, да си знае!
И да ви питам сега, че ми направи впечатление в списъка с термините, че мамите определени да раждат на 02.05. са отбелязани в зелено, това чисто технически ли е станало или означава нещо специално за тази дата?
И тъй като забелязах, че термина на мама bebi60k го няма в списъка с термините по-надолу, предлагам да я добавим и да не трием термините на родилите, за да можем да си направим накрая статистика колко от нас са родили преди, колко след и колко на термин!
Дръжте се мацкиииии! На финалната права смеее!

Понеже за клизми говорите, не можах да се сдържа да не ви донеса една простотия от вицовата тема:

Мъж се прибира пиян и още от стълбището крещи:
-Жена, бързо легена, че ще стане страшноооо!
Тя се връща на бегом, грабва легена и търчи по коридора да пресрещне нуждаещия се. Той обаче я пресича по средата на пътя:
-Остави, промених си намеренията. Насрах се.  

По темата, на мен при първото раждане, от самите контракции ли не знам, си свърших всичко вкъщи и в болницата не се е налагало нито клизми да ми правят, нито нищо. Но тогава раждах нормално, сега ... При нормално раждане, има вариант да ползвате и едни свещички вкъщи, преди да тръгнете към болницата.

Ако имаш предвид цапаницата (да не се изразя по-неприятно)... Ами ще настоявам да си направя сама. Ще бъда в стая със собствен санитарен възел, ще вляза в банята и така. ММ ще ми е придружител, най-вероятно ще стои до вратата за морална подкрепа   Шегичка! А ако ме накарат насила да ми я правят те... Ми не знам... Втория етаж на болницата дали е достатъчно висок?  

Мон... Вица е готин... А ако става и тук със свещичка... Не една... Две ще си пъхна, само и само да се отърва от ледените ръце и смразяващия поглед на санитарката, която си дърпа ръкавиците и въздиша тежко под мустак