Мили момичета, преживели тежкия удар на спонтанния аборт. Отдавна се каня да направя една такава тема, мислех да пиша в Кюретаж и забременяване, но там мнението ми ще потъне из редовете.
Казвам ви с две три думи личната ми исторя. в темата за кюретажа бях в продължение на три дълги години, от пътрвата тема през 2009. С два мисед аборта съм, безброй вложени средства във всякакви изследвания, за изплаканите сълзи няма какво да говорим. От всички направени изследвания на мен и мъжа ми, само един ТСХ имах завишен, който евентуално може би е бил проблема. Но това никой не може да твърди със сигурност. За щастие моите мъки приключеха на 3 септември 2012, когато родих най-големия сладкиш на света. И за него лежах по болници за з-адържане, но сега пиша с лекота за всичко това, защото НЕГО ВЕЧЕ ГО ИМА.
Мили мои сестри по съдба. Искам да ви кажа да се борите, ако има медицински причини, да не се отказвате, да вярвате че един ден ще имате дете. Аз успях обаче в мига в който просто спрях да водя борба, тръгнах да градя нещо съвсем различно, и се оставих в божиите ръце. Просто за мен това бяха три мъртви години, в които душата ми беше на дъното и нямаше ден в който да не мисля защо ми се случва и какво да направя. Мога друг път да споделя по-подробно къде и какво точно сме правили и за злоупотреби от страна на лекарите.
Но сега искам да ви споделя една моя статистика, за да разберете, че спонтанния аборт се случва,
той не е проклятие, не сте обречени, важното е че сте забременели. Това ми каза един съвестен доктор Александров, във варненското инвитро, където бяхме отишли уж за инвитро.
Та ето я и статистиката. Имам 9 приятелки, с мен 10 жени. За последните три години 4 сме с по два спонтанни аборта, и четирите вече имаме по едно бебе, една е с един, живот и здраве ще роди до месец. Тоест на половината жени се случва тази гадост и ТОВА НЕ Е ПРОКЛЯТИЕ!!
Не се чувствайте белязани, непълноценни, калпави, ялови и т.н Защото и вие ЩЕ ИМАТЕ БЕБЕТА.
По един или друг начин. Но дотогава ЖИВЕЙТЕ, усмихвайте се, забавлявайте се, пътувайте, излизайте вечер. Не губете това време от младостта си, забити във възглавницата и потънали в сълзи.
Виж целия пост
Казвам ви с две три думи личната ми исторя. в темата за кюретажа бях в продължение на три дълги години, от пътрвата тема през 2009. С два мисед аборта съм, безброй вложени средства във всякакви изследвания, за изплаканите сълзи няма какво да говорим. От всички направени изследвания на мен и мъжа ми, само един ТСХ имах завишен, който евентуално може би е бил проблема. Но това никой не може да твърди със сигурност. За щастие моите мъки приключеха на 3 септември 2012, когато родих най-големия сладкиш на света. И за него лежах по болници за з-адържане, но сега пиша с лекота за всичко това, защото НЕГО ВЕЧЕ ГО ИМА.
Мили мои сестри по съдба. Искам да ви кажа да се борите, ако има медицински причини, да не се отказвате, да вярвате че един ден ще имате дете. Аз успях обаче в мига в който просто спрях да водя борба, тръгнах да градя нещо съвсем различно, и се оставих в божиите ръце. Просто за мен това бяха три мъртви години, в които душата ми беше на дъното и нямаше ден в който да не мисля защо ми се случва и какво да направя. Мога друг път да споделя по-подробно къде и какво точно сме правили и за злоупотреби от страна на лекарите.
Но сега искам да ви споделя една моя статистика, за да разберете, че спонтанния аборт се случва,
той не е проклятие, не сте обречени, важното е че сте забременели. Това ми каза един съвестен доктор Александров, във варненското инвитро, където бяхме отишли уж за инвитро.
Та ето я и статистиката. Имам 9 приятелки, с мен 10 жени. За последните три години 4 сме с по два спонтанни аборта, и четирите вече имаме по едно бебе, една е с един, живот и здраве ще роди до месец. Тоест на половината жени се случва тази гадост и ТОВА НЕ Е ПРОКЛЯТИЕ!!
Не се чувствайте белязани, непълноценни, калпави, ялови и т.н Защото и вие ЩЕ ИМАТЕ БЕБЕТА.
По един или друг начин. Но дотогава ЖИВЕЙТЕ, усмихвайте се, забавлявайте се, пътувайте, излизайте вечер. Не губете това време от младостта си, забити във възглавницата и потънали в сълзи.
