Група за взаимопомощ

Сред момичетата, които пишат в темата за ВМ-НВХ, една част сме имали периоди на емоционално хранене, а и пристрастяване конкретно към високовъглехидратните храни Какъв е проблемът при теб? (ако си склонна да споделиш, разбира се)

Благодаря за мнението, Cioccolata . Запозната съм с ВМ-НВХ, отвреме на време ви чета и като цяло симпатизирам, но моята идея е не толкова съсредоточаване в типа хранене който човек си избира, а чисто идеята за психологическата подкрепа, която човек получава в такъв тип група и засягането на много повече аспекти в живота на хората имащи такива проблеми. Начина на хранене, който човек избира е много съществен, но не е само той от значение според мен. Много други неща в живота ни ни карат да преяждаме, не е само влечението ни към фаст фууда примерно.

О, не, не става въпрос в никакъв случай за влечение към фаст фуда. Т.е. на мен ми е ясно, че винаги има психологически проблеми - те са в основата. А на второ място, специално за сладките и тестените храни, го има и момента с нестабилна кръвна захар или инсулин, или пък инсулинова резистентност, или дори диабет, т.е. има физиологичен момент също. А е важно също да се знае, че пристрастяването става при склонни към това хора на физическо ниво - такива, на които мозъкът им реагира прекомерно точно на тези храни. Не го обяснявам много добре може би, но имам предвид, че не всеки става алкохолик, нито всеки става наркоман, затова и сладкото не провокира зависимост у всеки, а у хората с определени физиологични особености плюс неразрешени психологически проблеми. Това е комплексен проблем и средствата за преодоляването му също са комплексни

Да, разбирам това, което казваш, просто подходите някак ми се виждат на парче. Това, което обикновено се препоръчва е или посещение при диетолог или да се започне индивидуална психотерапия, разбира се тези неща не казвам, че са излишни, но в много случаи само те не са достатъчни, пък и не са достъпни за всекиму. Някак идеята за взаимопомощ при такъв тип проблеми не е застъпена в България за разлика извън територията ни, несериозно ли ни звучи идеята за взаимопомощ за българския ни мироглед, това се опитвам да разбера.

Да, този тип взаимопомощ - под формата на организирани групи - наистина не е особено застъпен у нас... То и други неща не са застъпени... Но пък форумите като този донякъде помагат, макар че във форум може да влязат всякакви хора и да напишат какво ли не, така че трябва да се подхожда с едно наум.

Пожелавам ти, какъвто и да е твоят проблем, да намериш начин да го преодолееш!

Здравейте,
аз самата тук съм пуснала тема за такъв вид група, но почти няма интерес, с радост чета това което сте написала, това означава че все пак има хора които мислят като мен. 
Не знам от кой град сте, но аз се опитвам да направя такава група в Пловдив, защото за мен самата е наистина важно заедно с всичкото диети, спорт и т.н да се грижим и за психичното ни здраве през целият период на диетите и сами те ние да разберем, защо се храним и емоционално и от какво всъщност ни е страх, за да се обграждаме с повече килограми, като щит от страха....
Говоря в "нас" форма, защото аз самата се боря с това .....май цял живот...
И индивидуална терапия върши работа, мен лично ми помогна много, преди години, когато не заради това, а защото самата ми професия /аз съм психолог/ налагаше да, за да се науча да работя качествено, да посещавам лична терапия поне 200 часа. Повярвайте  ми, това беше една от основните теми по които работихме с моята Психолошка и след това се чувствах лека като перце, независимо колко килограма тежах....
Пожелавам да намерите съмишленици, и да ви поздравя за това че въобще търсите... 

Здравейте, Йоана! Радвам се, че има хора, които мислят в тази насока. Оказа се, че на този етап нещата се развиват общо взето само на виртуално ниво, един вид всяка тема за диета си е малко или много група за взаимопомощ, хората се мотивират ваимно, изплакват си болките свързани със съответния режим, коментират си странични неща и явно това им помага. Това разбира се е много хубаво, но за мен примерно не е достатъчно, затова тръгнах да търся варианти. На този етап нямам особен успех, явно все още не е узряла идеята за взаимопомощ при такъв проблем. Някак имам усещането, че се подценява, смята се, че е лиготия, че се очаква от човека само да се стегне и да пази диета и да се чувства порядъчно виновен вслучай, че не се справя, а още по -добре и да си купи китайски хапове с неясен произход. Предполагам с времето ще се промени това положение, но засега е така. Ситуирана съм в София.

Да да, точно ...и ако можеш справяй се сам...ако ли не...седи си дебел и яж всичко де що видиш! Много се радвам, че има хора с които да говоря на тази тема...
А то емоционалното ядене е същото като , друсането, алкохола, хазарта..обаче нали принципно ако не ядем, ще умрем и се свързва със жизнено важните ни функции, и не мислят че е нещо което вреди. А тя схемата е една. Ядеш-чувстваш се виновен- и за да се накажеш от вината, понеже никой не те наказва, се самонаказваш пак с ядене- пак вина- пак не знаеш как да се справиш с яденето и - пак ядене...
Да, май тук ще се подкрепяме..макар че ако имаш път към Пловдив с удоволствие бих се видяла с теб

Няма лошо , нека темата я има макар и да си се озовава в забвение, важното е, че би могла да влезе в полза на някой, най-малкото като възможност да се свърже с човек с подобна проблематика и да се мислят варианти взаимопомощ. Като нищо може да имам път по-нататък към Пловдив .

Представяла съм си го, като срещи подобни на "Анонимните алкохолици".. Все пак си е зависимост.. Вероятно по-лесно преодолима без външна помощ, за разлика от алкохолизма ... но всичко зависи от човека.
Мисля, че по темата може да се каже много, а в група би било по-лесно за всички участници.  

Здравей, Rain*! В интерес на истината и аз съм си представяла нещо подобно"Здравейте, аз съм Пащърнак и съм шокохолик или имам проблем със зависимостта си към въглехидратите и то най- лошите!". Разбира се това е може би малко преекспонирано и малко в кръга на шегата, макар, че като съм гледала документални откъси за бг структурите за зависимости, наистина така се случват нещата, та не сме само повлияни от филмите, дето се вика.

Аз изхождам от собствените си потребности, но си давам сметка, че така човек е като кон с капаци, хубаво е човек да може да види и други гледни точки, други проблематики, да сравнява, да дава подкрепа, а не само да е в позицията на "жертвата".

Също така, когато ходих да видя концепцията на сдружението, което се опитваше да формира такава група, някак ми се видя видиш ли почваме здравата психотерапия, анализираме се дупка и нищо друго. Личната и груповата терапия са си много хубаво нещо, обаче някак си мисля , че придружава групата за взаимопомощ и ти решаваш кога и доколко да се възползваш от тях.

Не знам доколко разбрано го обясних, но идеята ми беше, че хората се събират решават какво да правят, разговарят за нещата, които ги вълнуват, хранителният им режим, културалните моменти в контекста на килограмите, за съвместна спортна дейност била тя в зала или щъкане из природата, ходене по магазини...с дрехи с различни номера, кино и изобщо неща, които разнообразяват живота и изместват разглеждането на проблема само като патология.

Сега може би прозвуча много едно такова хаотично и помпозно, предполагам , че гореспоменатите неща произтичат евентуално при формирането една сполучлива група, идеята ми е, че трябва да има възможности, от които всеки да решава доколко да черпи от тях. Един може да има нужда само от разговор в определен час от седмицата и идеята, да види , че има "себеподобни" и , че не е сам в борбата си , друг може да има да речем от запълване на почивен ден в уикенда, за да не се отдава на самосъжаление и тъпчене.

Ами, момичета, моята идея за такава група е да спрем да се чувстваме грозни и виновни и гладни...
Т.е според мен красотата не идва от това колко слаби сме, а дали сме щастливи дори и така, защото красотата се излъчва, не се формира на база кила, и това съм го осъзнала. Аз съм харесвана и обичана жена, независимо, че тежа 90 кила. Когато съм в хармония със себе си и околният свят, излъчвам позитивизъм, сексапил, лъчезарност...и това е от вътре....тов аи хората виждат. И тогава нямам проблем с нищо, дори слабея...Но когато съм разбалансирана, и самата з не се обичам, се започва едно ядене, което си го представям като награда, и едиснтвеното хубаво нещо, което ми се случва....и ето това е емоционалното ядене...и си го представям, че като сме в група и се усетим, че започва разбансирането, да се подкрепяме, взаимно и да не стигаме до яденето......
и най-важното, но не на последно място да се обичаме и харесваме такива каквито сме, а то всичко друго само ще си дойде...

 

Проблемът на всеки е различен.. И голяма част от хората не го осъзнават, защото не го идентифицират. Когато посочиш и сложиш правилната "диагноза" (име на проблема), много бързо ще разбереш, какво е "лечението".. Това, което според мен е трудното, е да разбереш, какъв точно ти е проблема. Ама истинския!
Голяма част от хората и пред себе си, трудно признават, че нещо не е наред.. Да не говорим за близки.. И тогава идва ред на групата, която е със сходен идентифициран/неидентифициран проблем. Групата, с различните гледни точки, която виждайки отстрани "твоята история", може да даде мнение, съвет от позицията на страничен наблюдател..
Не мисля, че само с приказки, колко сме хубави и размяна на "диетични рецепти", нещата ще се оправят... Аз виждам проблема, като по-дълбок, проблем вътре в душата (липса, тревога, вина, обвинения, стара травма, неизживян момент, взето решение против волята/желанието...)

Не знам ... Ако си отговориш, честно на въпроса - за какво е гладна душата ми? И я нахраниш с "нужната храна", дали няма да се отървеш от зависимостите? (Тук е храната, при други е алкохола, при трети цигарите, при четвърти безразборния секс и т.н., примерно.)


Това е много важно!  
Смея да твърдя, че по този път вървя доста добре.

Не се обичаме = не живеем в мир със себе си = съществуваме = страдаме.

       
       А дали си напълно здрава с тези килограми ? Аз при 98кг / 176см височина бях вече с диабет 2 тип, случайно ми го откриха. Всеки от нас изпада по някога в "черна дупка" , такъв е животът, но пък защо е необходимо само за хранене да мислим ? Все пак тя е средство за препитаване,а не цел в живота, нали. На психологична основа е свръх яденето, аз преди години сама се справих. Просто трябва да разбере всеки, че животът не означава ядене само. Лично аз не вярвам много в такива групи за взаимопомощ , но може би съществуват и хора с по-лабилна психика и се чувстват освободени,ако споделят проблемите си. А  и по-слабите живеят повече, факт е.