Практиката за приемане на метали с лечебна цел идва още от дълбока древност. Гърците използвали сребърни съдове, за да запазят свежестта на водата. В Римската империя използвали сребърни съдове за виното, за да не се разваля. Среброто се споменава дори в египетските и друидските писания. Някои култури слагали натрошено сребро във ваната на новороденото, за да се предпази от вредните въздействия, с които тепърва му предстои да се среща. Китайският императорски двор се хранел със сребърни клечки. Най-вероятно сте чували израза ”Да се родиш със сребърна лъжица в устата”. Той идва от времето на чумата в Европа, когато само по-заможните семейства давали превантивно на децата си да смучат сребърни лъжици. Тогава богатите носели сребърни дрехи, за да се предпазят от чумата. Фермерите пък слагали млякото в сребърни кофи, без да го поставят в хладилника и дълги часове то не се разваляло. Първите австралийски заселници хвърляли сребърен долар във водоизточниците си, за да пречистят водата и да я направят годна за пиене. През Първата световна война са използвани сребърни пластинки, за да могат докторите да се справят с инфекциите на раните. В ранната 1800 медиците шиели със сребърни конци, а през 1900-та среброто масово се използвало като лечебно средство. До 1940 на пазара вече имало дузини различни сребърни съединения.

С откриването на синтетичните лекарства и антибиотици, среброто се поставя на заден план. Д-р Робърт О. Бекър казва: „С откриването на антибиотиците, лечебните сили на среброто са отхвърлени. Днес отново откриваме факта, че среброто убива бактериите. Факт, известен от древността.”.

Сребро – това е естествен антибиотик, който унищожава повече от 600 вида патогенни микроби, вируси и гъбични структори ( за сравнение спектъра на действие на подобен антибиотик е 10-15 вида бактерии ), във връзка с което, неговата есенно-зимна употреба ефективно защитава от простудните аденовируси, парагрипните и грипните вируси, а през летния сезон – от стомашни (бактериални) инфекции без развитие на дисбактериоза. При неговата липса, тялото ни е обект на повече заболявания. Тъй като сребърните частици блокират инфекциозните процеси, докторите свързват среброто с естествената защита на нашия организъм.

В резултат, днес среброто се разглежда като необходим микроелемент, обезпечаващ здравето, попълвайки структурните запаси на сребро в организма, както и силно изразените му бактерицидни свойства, предпазвайки ни от инфекции. Все по-често се появяват съобщения за противовъзпалителните свойства на среброто, които се явяват изключително важни, но малкоизвестни. Оказва се, че противовъзпалителните свойства на среброто може да действат подобно на мощен имуностимолатор, сравним със стероидните хормони. Също се отбелязва и стимулиращото действие на йоните на среброто върху кръвотворните органи и усилване на окислителните процеси в главния мозък два пъти, което подобрява неговата функция.

Как точно действат сребърните йони?

При уредите, произвеждащи сребърни йони, между анода и катода протича ток, които освобождава сребърните йони във водата. Дезинфекционното действие на среброто се дължи на силния афинитет на сребърния йон (Ag+) към различни жизненоважни ензими на едноклетъчните микроорганизми. Среброто действа върху ензима, който използват патогенните микроорганизми и по този начин спира тяхното размножаване. Стига се до "задушаване" и бърза смърт на микроорганизмите. Сребърните йони променят свойствата на клетъчните ДНК или РНК, като спират обменните и репродуктивни функции. В контакт със сребърните йони, всички патогенни микроорганизми - бактерии, вируси, гъбички и плесени, загиват за минути. Препаратът убива и бактерии, придобили резистентност към широко използваните антибиотици. Бактериите не си създават резистентност към среброто.

Прополис – удивително природно вещество, което има широк спектър от терапевтични и превантивни действия и запазва своята биологична активност в продължение на стотици години. Както повечето природни дарове, и свойствата на лечебния прополис са били известни още в древността. Лечението на рани с налагане на мехлем от прополис се е практикувало от древните египтяни, гърци и римляни. В документи от XII в. са намерени сведения за използването на прополиса при лечение на инфекции в устната кухина и гърлото, както и при кариеси. В някои части на Африка и до днес използват прополиса като неразделна съставка на билковата медицина.

Терминът прополис е от гръцки произход и в превод означава "защита на града", наричан още „пчелно лепило”, е жълто-кафяво смолисто вещество, съдържащо се в дървесните пъпки (най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.) и събирано от работливите пчелички. Пчелите използват прополиса и за да стерилизират кошера, предотвратявайки навлизането на зарази и инфекции.

В състава на лечебния прополис влиза цяла палитра от естествени природни вещества. Той съдържа между 50 и 70 % смолисти вещества, около 30 % восък, около 10 % етерични масла и около 5 % цветен прашец. Освен това е богат на аминокиселини (важни за имунната система), на витамини (витамин А, витамин B1, B2, B3, B7) и на биофлавоноиди (антиоксиданти, добивани най-често чрез плодовете и зеленчуците, които в прополиса са около 500 пъти повече, сревнено с портокалите). Прополисът също така съдържа белтъка албумин, калций, магнезий, калий и фосфор. В добавка с множеството неидентифицирани вещества в състава, той съвсем заслужено има славата на природен дар с чудотворен ефект .

Едно от най-ценените качества на прополиса е антибактериалното му действие. Той успешно елиминира всевъзможни видове вируси, гъбички и вредни микроорганизми, попаднали в организма, и подсилва имунната система. Осигурява защита срещу инфекции, подпомага заздравяването и регенерирането на тъканите и лекува раните.Клинично доказано е, че прополисът укрепва зъбите, дезинфекцира устната кухина и спира кървенето на венците (не случайно пастата за зъби с прополис е предпочитан продукт на пазара). Освен това успешно се използва при лечение на стомашно чревни и дерматологични заболявания.
Виж целия пост