Едните дядо и баба са разведени, докато дядото е бил в затвора за убийство по непредпазливост при пиянска свада.
Майката и бащата са "италианско семейство" от стандартен панелен тип - шумни скандали и още по-шумни сдобрявания, битов алкохолизъм и по три кутии цигари на ден, телевизия "Планета"... Обрулени и преждевременно повехнали хора, за които 50 лв за обувки са "много пари", но без шише ракия и цигари къщата никога не остава, дори и да няма нищо за ядене в хладилника.
Братът е на около 20 - недостатъчно образован, недостатъчно работлив, недостатъчно възпитан... Но със завиден опит в пиенето и кючеците.
Момичето е на 17. Нежно и красиво. Сравнително добра ученичка - не е отличничка, но се справя. Не достатъчно възпитана и без някои основни навици, но ... може би с наличен капацитет (и време пред себе си) да ги усвои... Няма никакви изявени интереси и способности, просто... неориентирано младо момиче, с шумен смях и будни очи.
Момичето е влюбено. Силно и искрено влюбено (личи си, знаете, любовта не може да се скрие!).
Обектът на чувствата е също на 17. Отличник, спортист, широка обща култура, планове за бъдещето... Родителите му не са заможни, но са интелигентни и стойностни хора с добри професии и достоен произход. Справят се с живота много добре, предимно благодарение на сплотеността си, семейните си ценности и инициативността си.
Водих разговор с майката на момчето. Като майки разговаряхме. Тя - на 17 годишен, почти на прага на пълнолетието млад мъж, аз - на 10 годишен пубер, който дори още не се заглежда по момичета.
Но разговорът ме разтърси и накара да се замисля. За семейните обременености, за предразсъдъците, за даването на шансове...
Бихте ли подкрепили тази любов?
Виж целия пост
Майката и бащата са "италианско семейство" от стандартен панелен тип - шумни скандали и още по-шумни сдобрявания, битов алкохолизъм и по три кутии цигари на ден, телевизия "Планета"... Обрулени и преждевременно повехнали хора, за които 50 лв за обувки са "много пари", но без шише ракия и цигари къщата никога не остава, дори и да няма нищо за ядене в хладилника.
Братът е на около 20 - недостатъчно образован, недостатъчно работлив, недостатъчно възпитан... Но със завиден опит в пиенето и кючеците.
Момичето е на 17. Нежно и красиво. Сравнително добра ученичка - не е отличничка, но се справя. Не достатъчно възпитана и без някои основни навици, но ... може би с наличен капацитет (и време пред себе си) да ги усвои... Няма никакви изявени интереси и способности, просто... неориентирано младо момиче, с шумен смях и будни очи.
Момичето е влюбено. Силно и искрено влюбено (личи си, знаете, любовта не може да се скрие!).
Обектът на чувствата е също на 17. Отличник, спортист, широка обща култура, планове за бъдещето... Родителите му не са заможни, но са интелигентни и стойностни хора с добри професии и достоен произход. Справят се с живота много добре, предимно благодарение на сплотеността си, семейните си ценности и инициативността си.
Водих разговор с майката на момчето. Като майки разговаряхме. Тя - на 17 годишен, почти на прага на пълнолетието млад мъж, аз - на 10 годишен пубер, който дори още не се заглежда по момичета.
Но разговорът ме разтърси и накара да се замисля. За семейните обременености, за предразсъдъците, за даването на шансове...
Бихте ли подкрепили тази любов?
Трябва да е живяла у семейството на момичето, за да е сигурна в такива детайли. А дали сина ѝ е чак толкова добър, колкото тя си мисли? И от каква подкрепа има нужда връзка между 17- годишни, няма да заживяват на семейни начала предполагам. Колкото да не забрани на сина си да се вижда с нея, което бездруго до нищо няма да доведе. 
Нейната гледна точка кой знае каква ще е. 
... Такива неща, уж дребни, но всъщност важни за младежа.