Български исторически сериал "Дървото на живота" тема 2, година 2013

  • 57 527
  • 743
# 255
Не че нещо, но за обща култура.
Това са типичните бижута по онова време

http://www.google.bg/search?q=rene+lalique&hl=en&source= … =1188&bih=585

A това е просто за забавление
http://glamourdaze.com/2012/06/lost-images-of-london-and-paris-s … ions-in-1906.html
Виж целия пост
# 256
Абе хора, вие филма за удоволствие ли го гледате или да му търсите кусури. Имам чувството че някои стоят пред екрана с тефтер и химикалка и само търсят за какво да се хванат. НАСЛАЖДАВАЙТЕ се направеното, дори и Хамериканските класики, по които някои се превъзнасят, не са идеални.
Виж целия пост
# 257
Не че нещо, но престани да запълваша общата си култура с интернет връзки  Wink Няма начин да ме убедиш, че арт нуво и арт деко са част от бг градска мода в началото на ХХ век. Предлагам ти да отидеш в някой български музей, който застъпва градската култура от този период и да се насладиш на автентични дрехи и накити. Уверявам те, че общата ти култура ще разшири значително виртуалният ти кръгозор и напъни  Peace

п.п. Между другото Лалик не е прост бижутер, а по-скоро артист, чиито творби са "музеализирани" още в началото на ХХ век и бижутата му са носени от дами като Сара Бернар (хаха, сравнена с Божура)  Laughing
Виж целия пост
# 258
Не че нещо, но ти общата ми култура не я закачай.
Ар нуво в България си е имало /пише се без "т" за разлика от арт деко/.  Wink Което също е било налично в българското пространство. Дори в Националната галерия могат да се видят образци.

Божура, естествено, че няма как да си позволи бижутата на Лалик, но стилът му е определящ за епохата. Също както сега много малко жени могат да си позволят Валентино, Шанел и проч, но китайската промишленост не спи и налага идеите им в масово производство.
Виж целия пост
# 259
дори и Хамериканските класики, по които някои се превъзнасят, не са идеални.
Днес видях как във филм, ситуиран в 1880г., Маги Джиленхал разкарваше напълно голи рамене (без ръкав, без презрамка) като на червен килим на Оскарите, но това никак не помрачи насладата ми от невероятната история.
Когато обаче историята отсъства, не ни остава нищо друго, освен да се вторачваме в детайлите.
Виж целия пост
# 260
Ар нуво в България си е имало /пише се без "т" за разлика от арт деко/.  Wink

извинявам се, никога не съм учила как да ги пиша на български  Sunglasses Wink
Не съм чела и правописните им правила, ще ми е полезна препратка към някоя виртуална граматика  Laughing

но щом опряхме до китайската промишленост, за сравнение с началото на ХХ век и "масовото" производство, много я закъсахме  Crazy
Виж целия пост
# 261
За твое сведение и аз.
Алюзията, предполагам, също трябва да ти я обяснявам?

Хрумна ми нещо, ти да не би да си "костюмерката" на произведението?
Виж целия пост
# 262
хаха, признавам си, разкри ме  Joy Joy Joy Утре взимам самолета, че имаме снимки, рокли трябва да шия bowuu

Mай не си разбрала, затова да повторя: обичките са от Музея на София - автентични  Wink

Я кажи сега за масовото производство на бижута в началото на ХХ век и разпространението им в България  Laughing
Виж целия пост
# 263
Много сте забавни, а най-важното информативни като спорите   bouquet  bouquet   Party Party



интересна статийка за Мони  Grinning
Виж целия пост
# 264
 
Христо Шопов: Протестите бяха манипулирани, правителството - свалено с метеж

Христо Шопов е един от най-успешните български актьори. Той е роден на 4 януари 1964 г. в София в семейство, свързано отдавна с актьорството. Дядо му е основател на Старозагорския театър, баба му е играла на сцената там, баща му е големият Наум Шопов, майка му Невена Симеонова също е актриса.

Дебютът на Христо Шопов в киното е с “Дишай, човече”, който излиза на екран през 1981 г., но звездата на актьора изгрява с филма “Вчера”. Следват участия в различни продукции, а най-големият успех идва с драмата “Страстите Христови”. Неин режисьор е Мел Гибсън, а Шопов играе Пилат Понтийски.

Сега той играе в българския сериал “Дървото на живота” по Тв 7, а на екран се очаква да се появят няколко нови филма с негово участие.

Актьорът даде първото си интервю от няколко години насам за печатна медия само за “24 часа”.

Христо Шопов е на мнение, че протестите в цялата страна са били безсмислени. "Смятам, че това, което се случи, е страшна глупост. Дори тези, които искаха то да се случи, според мен съжаляват. Защото протестът беше на едни хора, които наистина не можаха да си платят тока или просто не харесваха да плащат тези сметки".

Според актьора протестът е бил манипулиран, както и самото правителство, което в последствие си подаде оставката. "Правителството беше свалено с метеж", допълни актьорът пред "24 часа".

Лично той не би излязъл на улицата. Това вече е правил през 1992-1993 година и не смята отново да надига глас.

Ако му бъде предложено да стане министър, не би приел, категоричен е Шопов. "Никога не бих се хванал с подобно нещо", отсече той и отказа да даде прогноза дали неговия колега Владимир Пенев ще се справи с новите си задължения на министър.

Цялото интервю четете в утрешния брой и на сайта.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1879194

   Това е анонс към днешното интервю на Христо Шопов в 24 часа. Все още не са го качили на сайта на вестника, но до края на деня сигурно и това ще стане. Аз го прочетох в хартиеното издание. Шопов не е много словоохотлив, въпреки че това е първото му интервю за вестник от доста време.
Виж целия пост
# 265
Инана - благодаря ти,пак имаме интересна информация за Хр.Шопов, много се радвам че съм толкова близо до размислите му.... Peace
Толкова безсмислени спорове се водят ooooh!
Виж целия пост
# 266
Инана - благодаря ти,пак имаме интересна информация за Хр.Шопов, много се радвам че съм толкова близо до размислите му.... Peace
Толкова безсмислени спорове се водят ooooh!

    Същите са и моите констатации по двете теми. Затова вече съм по-скоро "чукча-читател"  Grinning

     Страхотни аватари/подписи показваш   bouquet
Виж целия пост
# 267
Мерси Hug
Ми, така де -  Hug нали сме събрали да си доставяме удоволствие със сериала, естествено, че не пречи и някоя и друга критика, ама да се задълбава на всеки две страници Rolling Eyes Множко е, май Thinking

             
Виж целия пост
# 268
От фейсбук Peace

Парите от тайника липсват и това поражда огромно напрежение между Тодор и Йордан. В яда си Тодор признава на Йордан, че напуска Бела и армията и заминава за Македония.



                     
Виж целия пост
# 269
  Ето цялото интервю на Христо Шопов

   
Скрит текст:
Христо Шопов: Протестите бяха манипулирани, правителството - свалено с метеж

С актьора Христо Шопов разговаря ЦВЕТЕЛИНА ШЕНЕВА:

- Г-н Шопов, защо се съгласихте да участвате в "Дървото на живота" и защо чак сега? Появихте се в новите български сериали за съвсем кратко само в "Къде е Маги?".

- "Къде е Маги?" е нещо съвсем различно. То беше по повод на друг проект, който не се състоя. Няма да го коментирам. В "Дървото на живота" съм, защото ми харесва проектът.

- Кога ви предложиха ролята?

- Нямаше дълго мислене, а заетости, които трябваше да се съчетават. Бях в ситуация, в която трябваше да избирам. Така се случи, че реших, че този филм за мен е по-интересен.

- Отказахте ли друга роля заради сериала?

- Отказах друг проект. Няма да коментирам.

- Имате ли трудни сцени - играете главна мъжка роля в сериала?

- Не мога да кажа, че има нещо по-различно. Харесвам проекта, екипа и работим с удоволствие. Като всички филми и тук снимачният ден е дълъг - работим по 12 часа. Има дни, в които е малко повече или малко по-малко.

- Все още ли снимате?

- Да.

- Близък ли ви е героят ви Йордан Вълчев?

- Не мога да направя някаква съпоставка между мен и Йордан. Ние сме много различни, но му симпатизирам като цяло.



Заедно с Йосиф Сърчаджиев и Владимир Карамазов (вдясно) в сериала “Дървото на живота” СНИМКИ: АРХИВ

- Кое е по-лесно да се играе - добрият или лошият герой?

- Злодеят е по-лесно да се играе. Тези герои по принцип са написани по-интересно. И до голяма степен публиката симпатизира на лошите момчета, така че определено е по-лесно.

- Какви са отзивите за ролята ви в сериала?

- Различни. Човек не може да се хареса на всички. Има хора, на които им харесва героя и такива, на които не им харесва. Всяко мнение е субективно, това не е математика.

- Какви други филми ви предстоят?

- Няколко филма, които ще излизат на екран. Но какво ми предстои в бъдеще, и самият аз не знам със сигурност. И да имам предложения, нещата още са далеч. Очаквам да излезе български филм с мое участие, предполагам, тази година. Той се казва "Досието Петров". Снимах го миналата година с режисьора Георги Балабанов. Лично аз съм много любопитен да видя този филм - все още не съм го гледал.

- В каква роля сте там?

- Там съм един доста неприятен човек. (Смее се.)

- Как изобщо станахте актьор - заради семейството си или сам го решихте?

- Най-вероятно това, че в семейството ми има актьори, е оказало влияние. Но не знам дали е само заради това - никога не съм се замислял. Вероятно е бил естественият ми път. Не знам какво точно щеше да се случи, защото аз съм кандидатствал 3 пъти
във ВИТИЗ и третия път бях решил, че това е последният път и не си струва повече усилията. Така се случи, че ме приеха. Много съм щастлив, че синът ми не избра естествения път, а тръгна в друга посока, което беше негово решение.

- Той с какво се занимава?

- Той е студент първа година по медицина.

- В България ли?

- Да.

- Помните ли детството си в театъра?

- Аз почти съм живял в театъра. Бил съм на снимачни площадки, на репетиции. Но това е съвсем нормално за децата на актьорите.

- Кой е най-силният ви спомен оттогава?

- Не мога да кажа конкретно. Има различни неща от различни периоди от време. Не обичам да разказвам такива случки.

- Като човек с дълъг опит в актьорството как си обяснявате този бум на сериалите у нас?

- С нуждата на зрителите. Много е добре, че има български сериали. Турските ще започнат да отстъпват, защото те определено са - поне тези, които се купуват в България - евтини и некачествени. Лично аз не ги харесвам и не ги гледам. Важното е, че има български сериали и те започват да заприличват все повече на кино. Макар че между телевизия и филм за голям екран има разлика.

- Вие гледали ли сте някои от тях?

- Да, поглеждал съм.

- Предлагали ли са ви роля в тях?

- О, да.

- Как решавате дали да приемета една роля?

- Първо трябва да ми хареса и оттам тръгват други разговори.

- Случвало ли ви се е да откажете роля в чужда продукция заради участие в български филм?

- Случвало ми се е да откажа, защото просто не ми харесва достатъчно.

- От времето на "Вчера" досега как се промени правенето на филми у нас?

- Благодарение на всички тези чужди продукции, които започнаха да идват в България в началото на 90-те. И благодарение на това, че в тях екипите са почти изцяло български. Хората се научиха да работят по начин, който е много близък и понякога по-добър от европейския. И начинът, и стилът на работата са такива. Това започва да личи и в българските филми.



Кадър от филма “Вчера”, на който Христо Шопов е със София Кузева.

- Кой беше първият чужд филм, в който се снимахте?

- Не мога да си спомня.

- Имате ли любима роля?

- Не мога да кажа. Има такива, които са променяли разни неща - филм, който е водил след себе си друг филм. Нямам единствена.

- Кой е най-големият ви успех досега?

- Това аз не мога да преценя. То е ясно кой е. (Смее се.)



Христо Шопов (в средата) е в ролята на Пилат Понтийски в режисирания от Мел Гибсън филм “Страстите Христови”.

- Ще разкажете ли за него?

- Не.

- Ще кажете ли поне дали сте вярващ?

- Не съм особено религиозен, но съм вярващ.

- Променихте ли се по някакъв начин след "Страстите Христови"?

- Не, не смятам.

- Следите ли какво се случва сега в страната ни - протести, оставка на правителството?

- Смятам, че това, което се случи, е страшна глупост. Дори тези, които искаха то да се случи, според мен съжаляват. Защото протестът беше на едни хора, които наистина не можеха да си платят тока или просто не харесваха да плащат тези сметки. Протестът започна с това, но се превърна в нещо друго. Мога да кажа, че беше в голяма степен манипулиран - и свалянето на правителството. То беше свалено с метеж.

- Всъщност то само си подаде оставката.

- Не, то подаде оставка заради това, че имаше кръв на Орлов мост.



Актьорът получава почетна грамота и годишна държавна награда “Св. Паисий Хилендарски” за баща си Наум Шопов от премиера Бойко Борисов.

- На какъв протест бихте излезли вие?

- Аз съм приключил с протестите.

- Ходили ли сте някога?

- Да, ходил съм по площадите - 1992-1993 г.

- Как ще коментирате, че министър на културата, макар и за два-три месеца, отново стана актьор?

- Как да го коментирам... Познавам се с Владо Пенев, работили сме заедно, той е страхотен актьор и много приятен човек. Оттук нататък дали може да се направи нещо за няколко месеца не бих се наел да прогнозирам.

- Вие самият бихте ли се съгласили на едно такова предложение?

- Звучи смешно.

- На Владо Пенев също му звучеше смешно преди година.

- Никога не бих се хванал с подобно нещо.

- Какво се случва с театъра - ще се върнете ли някога в него?

- Не знам как да ви отговоря. Много малко вероятно е. Разминах се по някакъв начин с него.

- Защо, какво се случи?

- Много неща се случиха през годините. В голяма степен аз имам своята вина за това, което се случи.

- Доколкото знам, когато сте били в театър "София", сте взели отпуск, за да снимате филм. И после?

- Това беше в самото начало - в театър "София", в който бях уволняван, назначаван
Това продължи 10 г. И дойде един момент, в който реших, че трябва да приключа с това. Освен това не гледам на актьорската професия като на служител в учреждение, който отива и си получава заплатата. Това е много вредно за актьорската професия.

- Затова ли някои от колегите ви предпочитат да не са на щат, а да играят на различни места?

- Тези, които работят и имат участия, които са достатъчно амбициозни, талантливи и инициативни, те не стоят на заплати. Без да искам да обидя някои, които стоят на заплата. Но знаейки какви са заплатите в театъра - каквито са и в цялата държава.

- Поколението на баща ви идеализираше играта в театъра - пред живата публика, докато сегашното - по-скоро киното. Защо е така? Заради заплатата ли?

- Не, това е въпрос на усещане. Театърът е велико изкуство. Това, че аз съм избрал или така се случи, че се занимавам повече с кино и от един момент нататък само с кино, това е бил моят път. Има колеги, които работят много и в театъра, и в киното.

- Ходите ли на театър?

- Не, напоследък не ходя.

- Говорите ли с колегите си за проблемите в театъра?

- Лично аз нямам проблеми с театъра. Имам малко приятели между колегите си. Да, става дума.

- Защо са малко приятелите ви сред актьорите?

- Аз съм предпазлив да нарека някого приятел, нямам много приятели. Така че между тях малко са и колегите.

- Какви са другите? Пазите ли връзки с години?

- Различни са хората. Но за съжаление, така се случи, че не пазя такива контакти. Разминах се с тях.

- В България ли живеете, стига ли ви времето и за семейството?

- Да, тук живея. Смятам, че ми стига. Има периоди, в които съм доста зает, но това не е непрекъснато. Така че имам достатъчно време за семейството си.

- Разкажете малко за него, моля. Синът ви Наум е кръстен на баща ви.

- Скоро ще стане на 20 г. Имам и дъщеря, която се казва Невена. Тази година ще стане на 24 години, тя живее в Германия.

- Има ли нещо общо с актьорството?

- Не, няма.

- Бихте ли казали кои уроци от баща си никога няма да забравите?

- Това са много лични неща. Ако е имало уроци, това са били разговори между мен и него.

- Приемате ли чужди съвети?

- Случва се. Най-често приемам не съвети, а насоки от режисьорите, с които работя. Това е тяхната работа.

- Учите ли се все още?

- Ако кажа едно клише, че човек цял живот се учи, няма да ви учудя.

- Притеснявате ли се, когато се гледате в някой филм за първи път?

- Да. Виждам грешки.

- Какво още искате да ви се случи?

- Не мечтая за конкретна роля в никакъв случай. Надявам се да има стойностни неща, които ми предстоят.

Христо Шопов е един от най-успешните български актьори. Той е роден на 4 януари 1964 г. в София в семейство, свързано отдавна с актьорството. Дядо му е основател на Старозагорския театър, баба му е играла на сцената там, баща му е големият Наум Шопов, майка му Невена Симеонова също е актриса.

Дебютът на Христо Шопов в киното е с "Дишай, човече", който излиза на екран през 1981 г., но звездата на актьора изгрява с филма "Вчера". Следват участия в различни продукции, а най-големият успех идва с драмата "Страстите Христови". Неин режисьор е Мел Гибсън, а Шопов играе Пилат Понтийски.

Сега той играе в българския сериал "Дървото на живота" по Тв 7, а на екран се очаква да се появят няколко нови филма с негово участие.

Актьорът даде първото си интервю от няколко години насам за печатна медия само за "24 часа".

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1878747
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия