Януарче весело се смее ,вече и да гука то умее - 2

защо не се получава , не мога да разбера , когато искам да копирамкартинката не ми отваря после да я поставя , а така пук с адреса пак не става охххххххххххххх

Моят бебчо също заспива сам и не иска бибероните , но и вода не пие ...при вас как е?

Макар и студ - успяхме да направим една разходка - ей така за въздух на душата...
За темата със свекървите и майките не ми се участваше, тъй като имах страхотна свекърва бог да я прости, а майка ми е на стотици километри от мен и се виждаме веднъж в годината. Каквото и да напиша - няма да ви хареса, защото аз пък искрено съжалявам че децата ми няма да имат някой като моите дядо и баба, които да ги научат на толкова много неща и да се занимават с тях. Не се оплаквам, че не ми стига времето да ги гледам или да поддържам къщата - организирана съм и всичко върша бързо, но не ми стига времето да "се занимавам" с тях - ако правилно ме разбирате. На годините на Руми аз можех да играя шах и ходех по олимпиади, играех спортна гимнастика и ходех по състезания, знаех половината история и география и то не защото ми трябваше, а защото дядо ми и баба ми толкова много обичаха да се занимават с мен, че на мен ми доставяше удоволствие. Майка ми и баща ми ни гледаха, но никога нямаше да имат това време, което успяваха да отделят дядо и баба. А имам и брат... Вчера не можах да отделя повече от 2 часа да си играя с Руми и от това определено ми е доста тъжно! Много, ама много съжалявам че децата ми няма да имат такива хора до себе си, които както от малки са ни дундуркали и хранили, когато мама и тати са имали нужда от помощ, така и като големи ни подкрепяха морално винаги. Моля ви не лишавайте децата си от това!!! Свекърва ми също беше такъв човек, но за жалост "Такъв е живота!", но аз много се радвах че тя се занимаваше с Руми. Но истината е че никога не ми се бъркаше нито във възпитанието, нито във отглеждането на децата. На дъщеря ми определено много и липсва. днес си говорих с две познати с по 2 деца и когато казах че Руми иска да си играя с нея /не да си играе сама/, те ме попитаха ами ти кога си вършиш работата вкъщи ако играеш и с нея? Ами никой не ме пита аз кога правя каквото и да е - просто децата си искат своето и тогава стана ясно че те не си играят с децата си, а дори децата не искали мама да си играе с тях. на мен пък ми е тъжно че не ми стига времето за това... Стана много дълго, за което се извинявам, но имах нужда да го напиша... а сега отивам да се грижа за децата си...

Хей здравейте, ама бая активност тия дни, досега го ударих на четене

Преди малко се връщаме от ортопед - д-р Ники Драганов от ВМА, много съм доволна от прегледа, аз малко се притеснявах за едната ръчичка, но се оказа че няма проблем - просто покрай повръщанията, болници и прочие повечето време е седяла на лявата страна, т.е. на лявата ръчичка и от там. Всичко ни е чудесно, да чукнем на дърво!Докторът каза няколко истини, които смятам да спазим - първото е, че приспособления като проходилки, бънджи и меки кошари са измислени да са главно в услуга на родителите, не за децата...малко попарихме ентусиазмът на тати за бънджи като попорастне, но по-важното е здравето на детенце - така и така не сме особени радетели на другите неща. Следващото нещо, което каза, е че от 6 м. нататък е хубаво да си слагаме детенце да си лази - постиламе едно одеалце на земята, за да укрепне мускулатурката и като му дойде времето, то само ще си се изправи. По-принцип имало такива родители, които държали децата им да "възможно най-рано" да започнат да стоят, да ходят, но всяко дете си знаело най-добре и не бива да се насилват нещата, само за да има повод за хвалба пред другите родители, че видиш ли нашето гардже колко е напредничаво Между другото наистина имам такива примери пред очите, които много държат да покажат, че децата им са напред в еволюционното им развитие - а дали е така.......
Ние сме все още с по 7 яденета на ден, но мъничката има много да наваксва - все още не сме достигнали заветните 4 кила, но вървим натам. Явно престоят по болниците и е създал график, който си спазваме, също така забелязвам, че не държи да я носим на ръце, не че не и е хубаво, но в болничните заведения не е имало кой да я разнася или да и угажда като се разреве и от малка го е разбрала. Сега си я обграждаме с огромна обич, глезим си я, но на ръце я носим главно след хапване, за да слегне храничката, но не прекаляваме с това - иначе се забавляваме много заедно, раздава  усмивки на богато, гукаме, а вече и сама ми хваща ръката като съм се надвесила над легълцето. Като се прибрахме от болницата и направо не исках да идва ноща, скачах при всеки шум от нейна страна, ама при всеки, дори тати се смее, че съм била като сурикатче - постоянно съм стърчала права над леглото, за да я гледам какво прави - с времето като че ли се поуспокоих, вече не изпадам в нервна криза, че все по някое време през ноща ще се унеса и аз и няма да чуя, ако нещо се случи, недай си боже. Сурикат със заешко сърце И Ивана си смуче юмручето, особено като свършим с яденето и се носим на рамото я на мама, я на тати да се оригне
Преди да родя който срещах и всеки викаше - вие ще сте си при майка ти и баща ти да помагат, нали? Първоначално въобще не възприемах идеята, но след здравословните проблеми с бебче като че ли то си стана съвсем естествено - мама върши цялата домакинска работа, аз си гледам мъничката. Така като сме им пред очите, да ви призная поуспокоихме душите всички - сега малката оживява къщата, дядо как грейва като я види, че изплезва езиче или му се усмихва. Разбира се, че имаме дразнения, особено когато мама връхлети с най-добри намерения в стаята, вземе малката от ръцете на баща и, когато той е в почивка и ни прати да ядем (но ни вижда, че можем и по цели дни да изкараме без да се храним и затова е малко по-настоятелна) - като гледам и на други им се случва точно същия сценарий Все още нямаме опит със свекървата по обясними причини - нямало е кога да се случи, така че тепърва ще видим как ще се развият нещата. До сега обаче баба или дядо да ни е замествал - примерно да поемат някоя смяна с пълна програма - памперс, хапване и инхалации (при кашлица) - не ни се е случвало. Обаче си признавам без бой, че миналата седмица, когато и двете бяхме болни, а аз на антибиотици и с 38 градуса температура, чувствайки се не като парцал, а следващото, давах мило и драго някой да ме отмени, докато тати е на работа, но се справихме самички, защото баба и тя се разболя и си счупи и пръста като капак и не исках да я ангажирам. То май и аз съм си за бой, ама........

уффф аз пак за роднините...нали знаете че са ми болна тема.....
Та отиваме сега в неделя на мъжа ми до леля му и братовчедка му. Бебка взе да мрънка и аз давам цицата...
Братовчедка му : (тя е доста по-голяма от мен и на години и на кила )
- Ааа, ама ти си я кърмиш...
Аз:
- Да.....
Тя:
-Ама само на кърма ли е
Аз:
-Да
Тя:
- Аааа, ама я дохранваш с адаптирано, нали?
Аз:
- Не, не я дохранвам...само кърма
Тя: ама направо изумена
- Аууу браво, много добре
В тоя момент се намесва леля му:
-Абе така като гледам нямаш много кърма
и АЗ
Мисля си "Ти пък как разбра колко имам и колко нямам" То детето си посмуква, къде се омазва, къде не....Спокойно е, расте и на кила и на см.....
То верно че съм на крачка от АМ, ама как прецениха колко имам...не знам

И другото ми любимо....просто култово
На мъжа ми бабата пази дрехите от сестра му, разбирайте отпреди 21 години. Когато Йоанка беше бебе искаше да ми ги даде, но аз отказвах тъй като все пак става дума за мега стари дрехи, просто много демодирани...Даже ми се беше разсърдила, че не ги искам...
И сега като се роди Ники бабата ми вика...Йоана има много дрехи у нас, ако искаш ела ги прегледай да видиш кое ще ти хареса да си го вземеш. Отиваме ние и познайте - пак се опитва да ми набие същите дрехи отпреди 20 години. Ама аз упорито я питам що ме праи на луда...аз викам си знам кое е на Йоана и кое не, нали аз съм го купувала, прала и тн. И после моля ти се вика детето и пита. Йоана , бабе, я кажи сега това твое ли е, онова твое ли е....Еееей подивях направо. Как ще знае детето като е било малко....ПОБЕСНЯХ....
И тя ми вика ами аз какво да ги правя. Ми викам ХВЪРЛИ ГИ и се фръцнах...
Много дълго стана, извинявам се ако съм ви досадила

Здравейте.Ние днес не стигнахме до педито,то навън е ужас някакъв,вятър силен,дъжд,сняг и много студ.Не посмях да я изкарам от вкъщи.Но иначе май започна да си похапва.Дори сега реве май за мляко.Хайде целувки

Здравейте момичета,

попринцип съм от декемврийските майчета, но родих сина си на 29.12.12 и си мисля, че с вас вървиме по в крак, защото с някои декемврийки имаме по месец и половина разлика.
Та бих се радвала да ме приемете в групичката си. 

Сина ми Петър се роди както казах на 29.12 в 19.45часа, 3800гр, нормално раждане. Аз съм на 26год. от Варна.

Все още сме на етап колики, даже бих казала, че в края на 2ри месец ни се засилиха повече.
Другото което е - плюнче се доста и напоследък непрекъснато си навира ръката в устата и иска да си чеше венците. Тези дни ще му вземем една чесалка, явно венците се подготвят за зъбчетата.

От няколко дена вече може да държи играчка с двете си ръце.  Е то аз му я тикам де, но важното е, че той я задържа, оглежда я и даже й говори.

На няколко пъти вече се обръща към този, който му говори, но това става след доста настоятелно говорене.

Все още не можем да се обръщаме от гръб по корем или обратно. 

ПП: изцяло на кърма сме, даже и вода не пием, не иска.. От няколко ни насам ми се струва, че по-нарядко му се хапва и сякаш по-бързо се отказва. Малко се притеснявам дали му стига...

Вярвайте ми луднах вкъщи днес,толкова гадно духа,че носа си немога дори на терасата да си покажа ,искам лятооооооооооооооооооооооооо

Днес явно е моят ден във форума...ей ме, пиша за трети път.
Та искам да споделя следното - през деня смогвам с кърменето, обаче за последното хранее няма - намалява, намалява и това е...свършват ми и запасите от фризера...имам за тази вечер и за утре. Това ме навежда на мисълта че ще се стигне до АМ вечер. Обаче мен много ме е страх от тая работа. Първото ми дете се счупи да повръща когато дадох АМ и сега ме е страх да не стане същото. Много моля мамите, които са минали от кърмене на АМ да споделят дали е бил труден прехода, имали ли са проблеми бебчетата. Ако може и мнение за АМ Аптамил...това ме посъветва док. Ама мен си ме е страх да не се запече бебка. Всъщност предполагам че докато още има по малко кърма за вечерното хранене от АМ ще давам не повече от 30 мл, но пък ме е страх че и това даване на АМ рано или късно ще доведе до спиране на кърменето. Сега не достига малко, после цялото вечерно хранене ще е АМ, после няма да достига малко и за предишното и ... ще изпусна нещата....

Запис и от мен! Чета Ви с интерес и се реших да се включа най-после и аз. Нашата принцеса Рени е родена на 08.01 - 3650гр.От Бугас сме. Коликите спряха, вечер си с пи и ние с тати се наспиваме. На смесено хранене сме от 20ден, като 3 хранения са кърма.
ОТносно килограмите - бях качила 22кг и още на 10ден след раждането бяха останали 7кг.
Бях се притеснила,че вървим едрички 2 мес и половина - 6кг.
Аз  ставам, че след малко ще се нададе вой за ядене.

Аз пак нещо съм изтървала явно - какво значи за последното хранене няма... - върнах назад да чета постовете ти и не разбрах кога стигнахте до там, че да не ти стига кърмата. Такива периоди много минахме вече и ако си сигурна че искаш да кърмиш ще се справиш без АМ. Като слушам добре наддавате, както на килограми, така и на дължина, добре спите - къде е проблема?
А по темата с каката минах от кърма на АМ Аптамил - за мен това си остава най-доброто мляко и до момента.

Mimik, за съжаление не мога да кажа за прехода от кърма към АМ, но поне за Аптамил мога да ти кажа мнение, изхождайки от нашия опит - ние първоначално бяхме на Хип HA Combiotic, като плавно минахме към Аптамил Анти-рефлуксно. И аз го имах притеснението относно запека с Аптамил-а, защото с Хип-а имахме много редовни изхождания, но се оказа, че опасенията ми са били излишни - като изключим специфичната миризма на самото мляко, други оплаквания нямаме - дори има дни, в които имаме по 4 ходения по голяма нужда при 7 хранения, което си е дори бих казала отлично. Стискам палци преходът при вас да е успешен, колкото и да не ти се иска да минавате към АМ

Добре дошла, Танче на теб и бебка Рени

Руми, иаз съм имала кризи с кърменето, надявам се това да е една от тях....
Проблемът е че през деня кърма има. Вечер намалява драстично. Засега допълвам със запасите от фризера, но се притеснявам че и те свършват. Иначе бебка спи по цяла нощ, за хранене не се буди (по-скоро търси близост) но като свършат запасите от кърма мисля че ще имаме яд. Затова разпитвам. Не е опрялоще ножа, но......

Мими и Таня , добре дошли в нашите редици! 
Мимик , не се тревожи че си с много постове , нали затова сме тук - за да си споделяме и да се подкрепяме
Обаче Лили как пусна бомбата и избяга .... с тая тема сериозно се активизираха всички 

Да се отчета - днес бяхме на очен лекар ,че това оченце взе да ме притеснява и не сгреших - стеснено слъзно каналче.Сега със сериозен масаж (както каза лекаря да не поглаждам само а да натискам) и с едно гелче ще се опитаме да пробием някаква мембранка която не се е перфорирала сама. Ако това не стане до 6-тия месец ще се наложи да се перфорира чрез метална сонда през слъзното каналче и с пълна упойка. Моля се да не се стигне до там.Ако видя дребен под упойка ще изпадна в истерия! И ако не държах на добрия тон щях да се разпсувам като една истинска моряшка съпруга и да навра личната лекарка в кучи *** .То щяло да си мине , имали сме били време. Ще й направя после на нея една пълна упойка с две крошета 

Здравейте. Ние също сме януарско бебче и от известно време следя темата и обсъжданите въпроси, които в много голяма степен засягат и нас. Забелязах, че напоследък се появявят все повече момичета от Бургас, та реших че си е изцяло в реда на нещата да се представим и ние  -  имаме си момченце - Атанас /Насето/, първо детенце, роден е на 16.01.2013 и за сега сме изцяло на кърма.

Ще се радвам да ме приемете сред вас.

И по една от обсъжданите теми - в началото много ревяхме между храненията и постоянно се притеснявах, че не му стига кърмата, но си нададохме добре - 1 кг и първия и втория месец и все пак детето не искаше да спи, минахме през периоди, в който по цял ден не спеше и съответно ревеше доста /просто не знаеше и не можеше да се приспива и успива милото/, от известно време се приспиваме изцяло на ръце, пак с рев и спим по не повече от половин час само на мама, до днес, денят, в който открихме чудото настолчето за кола, където спим леко смачкани и похъркващи, но доволни и спокойни по два часа или поне това е схемата за днес, за утре все още не знаем

Мисля, че стана дългичко като за първи пост, така че засрамена приключвам с писането и пожелавам приятна вечер на всички.

Здравейте, мами и сладки бебчета!
Да се отчетем след днешната консултация. Днес правим 2 месеца. 6,100 кг и 58 см. За ваксините се държа доста мъжки , все още няма температура ( силно се надявам да не вдигне, все пак съм се заредила с Панадол ). Въпреки лошото време се разходихме силно екипирани, спа 3 часа, което за него е рекорд.
Храним се изцяло с кърма, не пие нито вода, нито чая за колики и бибата не я иска, но ръчичките ни са много сладки . Храним се без никакъв режим на не повече от 2 часа, даже и през нощта.
За килограмите и на мен ми останаха около 8 кг и от месец насам не са мръднали. На диетите не съм фенка, но ще се наложи да се подложа. Аз пушех преди да забременея и си мисля, че и това оказва влияние върху килограмите.
Трябва да ставам..... целувки на всички малкиии и големиии бебенца!