Защото както казваш синът и майката може да се скарат, но след два дни все едно нищо не е било. Но ако свекърва и снаха се сдърпат, те тогава е лошо. За щастие на ММ не е нужно да му казвам да строява вечно намесващата се майка, сам я поставя на място. Както и аз съм буфера в отношенията тестове-зет.

При мен пък мойте баби хич не ни отразяват,не че се оплаквам,ама едно кафе можеше да пия навън без малката
При мен пък мойте баби хич не ни отразяват,не че се оплаквам,ама едно кафе можеше да пия навън без малката 
Да не стане така,че да си казваш "За едно кафе пък тя ква стана"
Предпочитам никой да не ме отразява и да си джиткам с детенцото ,отколкото постоянно да се натоварвам с мисли кой кога и как да го види , ама да не вземе някой да се развсърди и т.н.
И аз навсякъде и във всичко съм с бебе, като скачени съдове сме. А социопат ... отдавна спадам към тази категория
Появя ли се в стаята с бебето - автоматично на всички им изчезва апетита! Само че аз не се давам
Казвам - "Не , искам да си погушкам" и повече не посмяват да кажат нищо.
И нашите са от тези дето дават по много акъл, но помощ никаква. Подобно на Тони искам аз да си гледам детето както сметна за добре и въобще не позволявам да се бъркат. Хубавото е, че свекърва ми живее далече и общо взето се виждаме 2-3 пъти годишно, което ме устройва супер. Колкото за толкова мога да изтърпя бабините и глупости. Майка ми обаче е трагичен случай - вечно да каже как се прави и какво трябва и да ми намекне, че не се справям... Е вече два месеца детенцето ми си расте, смее се и е щастливо, без да е изкарало даже един час в ръцете на компетентната баба. Така, че хич не позволявайте да се бъркат. Те техните деца са ги отгледали вече 
[/quote] Йоги , внимавай какво си пожелаваш
Да не стане така,че да си казваш "За едно кафе пък тя ква стана"
[/quote]


, нямам забележки. 


То не стига, че бебето си спи и няма нужда от гледане ами и как така не съм била гладна! А за температурата в стаята колко мрънкане съм отнесла, ескимос съм щяла да го направя това дете (за протокола 22 градуса е), в 90% от излизанията ми с беба навън ми казва "ти луда ли си да го изкарваш навън това дете, студено е...", като я вземе да я държи все я завива в одеяло, после педи ми вика "прегряла си я, има обривче"... Аааа и вечният коментар "стига ли ѝ млякото на Дарето... ами то скоро ще започне да не ѝ стига"... То ако продължава така няма да се учудя и ако ми спре кърмата
Охх да не продължавам, че ще изпиша цял роман. Иначе като ме дразни нещо си го казвам директно, ама то ѝ мине от едното ухо през другото и след 10мин пак си нейното... Майка ми и тя ми се бъркаше в началото, ама след няколко смъмрения от моя страна се отказа да ми дава акъли
И съм категорична - във възпитанието на детето ще участваме само ние с татко ѝ! Че като гледам свеки как е отгледала другата си внучка, то бива бива глезотия, ама ....
Е, момичета - оплаках се едно хубаво 
Появя ли се в стаята с бебето - автоматично на всички им изчезва апетита! Само че аз не се давам
Казвам - "Не , искам да си погушкам" и повече не посмяват да кажат нищо.

Препоръчани теми