СЕДМИ клас - втори срок - 11 тема

Дързост и красота ми е най-познато, защото върви още от времето, когато бях ученичка. Със същия успех мога да кажа Отчаяни съпруги или Есперанца, или Листопад. 

Някой по- компетентен не реши ли теста от олимпиадата вече 

Експертите от МОМН? 

http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … -7kl-otgovori.pdf

 

Дидева, злато си ми ти, да не си мръднала от нашата темичка 

Сигурно визираш мен , та да си кажа.. Аз лично  много рядко гледам телевизия. "Дързост и красота", както и турски сериали, въобще пък  не гледам. Девойките гледат твърде различни неща, въпреки, че живеят в една къща и растат в една среда , като гледаните  филми са предимно свалени на компютъра, а не даваните по телевизията. Едната предпочита екшъни , фантастика и хорор, другата комедии и романтични тийн филми, а третата  - определено филми на спортна тематика (гимнастика, тенис, карате, танци, балет). Хубави или не, съдържателни или не, с послание или без, филмите нищо общо нямат с безкрайни сапунки.

Единственото общо нещо, което ги събира пред телевизора, са музикалните формати. Две от трите се занимават от години с пеене и съответно им е  интересно да чуят изпълненията, както и да видят познати от фестивали и конкурси лица.

Като че ли даже не е нужно да са четящи приятелите   Съдя по себе си - в училище бях сред най-четящите, четях буквално на килограм и повечето неща нямаше как да ги обсъждам с приятели. Но на всеки можех да разкажа нещо от дадена книга и усещах отсреща задоволство. Някак си самата атмосфера беше "отворена" за четенето на стойностни книги. Дори хора, които никога не четяха, имаха положително отношение към четенето.
Горе-долу такава беше ситуацията с детето до пети клас. Четеше най-много от всички и макар по едно време другите да бяха спрели и задължителните, бяха отворени към разговори за книги. В пети клас децата масово спряха да четат, а моето падна в капана на Хари Потър -тази "невероятна", "единствена по рода си", "прелестна" книга изсмука като прахосмукачка добрия й читателски вкус. Когато все пак успявах да й пробутам нещо стойностно (което и на нея й харесва!), нямаше с кого да го сподели, защото навън вече нямаше и положително отношение към четенето - някои деца гледаха турските сериали на майките си, други прохождаха в пиенето, цигарите и купоните, четенето стана непрестижно занимание и невероятно скучна тема за разговор. Както и филмите. Това лято й бях свалила "Кристофор Колумб" (от нашето детство), преди това гледахме "Марко Поло" (пак от тогава) - вече минахме на по-нова история  . В една от почивките й кликва скайпа и гледам въпрос: "Какво правиш?" "Гледам филм с мама." "Кой филм?" "Христофор Колумб" "Уффф, пак ли с тия тъпи филми? Аз гледам ... (някакъв турски сериал)." Отхвърля се самата идея за стойностното. Не е просто да не си гледал/чел нещо, а тотално отхвърляне изобщо на възможността някой да се занимава с такива "глупости". Точно това го нямаше по наше време.

И у нас няма кабелна - и няма и да пусна 
Чалга- културата ни залива отвсякъде, бози и безсмислици тоже. Много сте прави за ролята на семейството - да насочва и да цензурира (сори, Джуди, аз съм ЗА цензурата, дори ако се налага аз да я налагам).  За радост чалга не слушат, но не можах да се преборя с джъстин бийбъровци и прочие еднодневки...
По повод на книгите, малката поглъща купища книги - най-разнообразни: Страховитото в науката и Стаховитото в историята; Джералд Даръл (но чете само книгите, в които той описва детството си - хич няма да я запали за биология или зоология като гледам), Роалд Дал й е любим, Астрид Линдгрен е на пиедестал, чете всякакви детски приключенски и вълшебни романи + новите модни такива (игри на глада, пърсита и потъровци)...При каката обаче нещата не седят съвсем така - хем еднакво ги отглеждам. На нея й дай вампири ...всички поредици по 8 пъти препрочетени и за мой ужас взе да чете романчета от типа "Дръзката" и "Готината" и незнам каква си ...те са пълни с тъпотии, реклама на известни марки на всяка страница по 3 броя и не само че не носят никаква полза, а според мен са вредни. Ето тук призовавам Андариел да помага да ги забраним! (тъй като съм чела някои от тях с две думи сюжетът е: супер богати тийнове в супер колеж и то сюжет няма де - маркови рокли, козметика и чанти + купони, алкохол и цигари и коя на коя как краде гаджето...) След като поговорих с нея уж ги заряза тези и се зае активно да чете романтични романи "Тетрадката", "С дъх на канела" и подобни, което е някаква утеха.
Както можете да се досетите обаче на едната речника е значително по-беден  (съдържа думи предимно като яко, уникално и гадно) и й е трудно, когато става дума за нещо различно от тест или задачи, а другата има интересен и богат език, да не говорим за идеи при писане на есе или в момента при писане на отговори на исторически въпроси.
За сметка на това, когато са си в къщи- каката не пуска изобщо ТВ, гледа да отхвърли уроци и да хукне навън, а дребната знае всички турски сериали наизуст... Няма пълно щастие 

Химикал, защо така с лошо за моя любим Хари Потър бе  Аз наистина си го харесвам. Btw, чета всички книги, които децата ми четат, та от многото нови книги Потър поне е написана интересно.

турските сериали били много фешън явно! Не знаех!
Но благодарение на това, че преди година сме гледали филм за Ал. Македонски изкара една 6-ца на случаен въпрос извън урока тази година - та казал,че го знае от филма, но въпреки това г-жата го сметнала за 'любознателен към историческата тематика'..нещо такова беше, но си дойде с 6!

Аз лично много наблягам на историческите филми - а в тях има много еротика, че и на него му допадат 

не е нужно човек да гледа сапунки, за да разбере за какво става въпрос. Това е схема, матрица, и се въртят все едни и същи сюжети и типажи - или са семейните турски, или американски за неомъжени "девойки" в критическата тип Барби, или за похотливи домакини, или латино-драми. Цепи-лепи-вулканизира! С повечето от популярните сега нови книги е същата работа - като прочетеш една, все едно си чел всичките.

Не разбирам, Лейди А, за какво съжаляваш. Няма такава нужда. Аз за себе си пиша, че е неприемлива цензурата в онзи й вид и от онова време, за която писахме тук. Друг може да се чувства по- уютно, когато някой някъде определя какво да се гледа, какво да се чете, какво да се прави, как да се чувстваме. Щом така на друг му е по- добре, то има право да харесва този начин на управление и контрол. Аз за себе си пиша, че не ми допада.

А, много е важно кой я налага тази цензура, изключително.  ние си говорихме за една специална. Не за личната. Двете са неща различни.

Странно ми е това желание, което прозира в редица теми, да се окупира "ценното" и "стойностното" и да се равни по нечия лична субективна преценка. Че то е толкова разтегливо аморфно нещо. Аз почти нищо не гледам по ТВ, някоя новина може би или нещо смешно за разтоварване, но като никак не мога да си представя, че ще обсъждам малоценността и пошлостта на някакви тийн предавания и филми, от които нямам представа.
Пък ако някой намира, че нещо е дотолкова вредно за децата му, че може да им причини неимоверни, неизлечими, необратими страдания, то няма проблем да им го забрани. Нали затова е родителят- да си направи преценка кое вреди и колко на потомството му и да реши какво да прави с вредностите.
Ето единият му Хари- за едни е чудо, за други- нищо особено, "боза" някаква, проява на лош вкус.

За децата- пак зависи. И по мое време след една определена възраст не съм говорила с приятелки предимно за книги. Имах основно една, с която обсъждахме това. С другите говорехме най- често за друго. Не съм ги изтезавала да им натрапвам мои лични интереси, след като очевидно не ги споделят. Затова и не съм имала реплики от рода на "Ти пък с тия тъпи книги!", но не е като да не съм чувала "Ти пък сега ще четеш!" /с негативен привкус, не с възхищение/. 
Сега чета почти изцяло за себе си.
Изобщо това за "навремето" ми е много странно днес. Разликата в бита, комуникациите, ценностите и средствата за информация и забавление е огромна и е от полза и за деца и родители да се отчита. Изобщо не смятам, че ако ние имахме днешните придобивки щяхме да сме изчели това, което сме. Животът се променя. Не виждам смисъл да жалим по отминали години. Не са по- хубави от сегашните. По- различни са. 
.................
Не знам защо се тръгна от исторически книги и филми или фантастика и се стигна до сапунки и турски сериали, наистина. Толкова многопластови и разнообразни са и книгите и филмите. Жанровете са неимоверно различни. За да се заклеймят първите се дава пример с вторите.

Джуди, съжалявам, че не мога да наложа вето върху турските сериали, чалгата и няколко риалити шоу-та  С кеф бих ги забранила в масовия им вид. 
А освен да гледам в собствената паничка ми се иска и на останалите в паничките им да е хубаво...щото за съжаление не мога да си изолирам паничките съвсем от околната среда и им се налага да растат и живеят с останалите. И да се сетим защо сме толкова амбицирани да си запишем децата в "добри" училища - за да може средата, в която попаднат да ги дърпа нагоре. 
И да оставим Хари и Пърси настрана - те са си ок. Обаче останалата масова простотия ме плаши.

Оооо, моля ти се, и на мен ми е любим Да не говорим за Доби
Но това е възраст, в която мозъците им са като попивателни. И не мога да се примиря с факта, че вместо да запомня всички магии и цялата приказна терминология, можеше да запомни имената на крале и събития от книги на Александър Дюма например. Или нещо от Фани Попова-Мутафова ... Дори и да не е историческа, всяка една от по-"старите" книги носи някаква информация - за времето, за нравите, за някаква особеност от някое кътче на света. Фентъзито не носи никаква информация - само измишльотини, които увличат дори мен понякога, и заемат мястото на нещо по-добро. Това не ми харесва в този тип книги. Иначе са написани увлекателно, ставаш фен   и ти е едно такова ... фенско Следиш кога ще излезе филм по любимата ти поредица, оглеждаш кастингите - тоя става, тоя не става, как можаха да изберат този за ролята на ... Аз че съм голяма, се поддавам, какво остава за децата.

Да, много е удобно човек да пише от нивото "не ме интересуват другите, важното е, че аз съм си добре и моето дете не се интересува от това, което интересува другите". Е, аз не мога само да карам на своя опит, защото текат разни процеси извън семейството, и щат-нещат децата/възрастните се сблъскват с тях. То, затова се казва "масова култура", защото е масова, което означава, че обхваща болшинството от населението, защото болшинството от населението я потребява. Няма елитарност, колкото и на човек да му се иска да се вкопчи в нея. Главата в пясъка не става.
Да, точно така се получава, Химикал - стават фенове! Не актьори, а фенове.

Ако се визира предишния ми пост, ще кажа само това: вкусът се възпитава в семейството. Критериите се изграждат в семейството. Въз основа на тези критерии детето при неминуемия сблъсък с външната среда, ще оценява, възприема или отхвърля една или друга книга, филм, музика и пр. прояви на масовата култура. Ако имам доверие на своето дете и на работата, която съм свършила през първите седем години, нито ще го ограничавам, нито ще го филтрирам, нито ще го предпазвам от въпросния сблъсък.
А за процесите, които текат в обществото - не си правя илюзии, че мога да им въздействам.

За нас книгите бяха единственият начин да получим информация за онези времена и нрави и така си изиграха ролята. Сега децата учат подобни неща от филмите примерно - в момента има несравнимо повече филми и достъпът до тях е много по-бърз и лесен, отколкото да изчетеш Дюма или Балзак, да не говорим пък за Клетниците (аз никак не се разбирам с френската класическа литература - добре, че съм чела по-важните неща като тинейджърка, защото сега не бих могла да ги изтърпя, ужасно са протяжни и описателни дори за мен).

А за фентъзито - интересното е защо има такъв разцвет, при това не само за децата, а и за възрастните. Вероятно е заради това, че в нашия свят повечето неща са достъпни в рамките на няколко цъквания с мишката - можеш да разбереш и дори да видиш на уебкам как живеят племената в Африка, какво ядат яванците за закуска, как е завършила 100-годишната война и колко години е продължила И фантазията, която едно време се занимаваше да запълва представите за това как са изглеждали тримата мускетари, сега има нужда от друго поле да си представя неща, които са непредставими.

Отделно има един друг момент, който за мен е ужасно интересен - че всички ние се отдръпваме бавно и все повече от реалния живот. Спираме да гледаме новини, филтрираме информацията, която стига до нас за света наоколо, тъй като огромната част от нея е ужасяващо негативна (и умишлено се представя още по-негативно). Живеем в собствен филтриран свят - във форумите общуваме само с хора, с които ни е приятно и игнорираме потребители и теми, които не искаме да ни развалят настроението; във ФБ филтрираме кои приятели и с какви новини да ни се показват; общуваме повече в нета, отколкото наживо. Всичко това е, за да си пестим негативните емоции и да си подреждаме "света" такъв, че да се чувстваме максимално комфортно в него. Обединяваме се в някакви каузи с единомишленици от време на време, но като цяло предпочитаме да цъкаме "харесвам" във ФБ. Т.е. все повече заживяваме в собствен свят, до който реалността се допуска само избирателно. Фентъзито много добре пасва тук, нали - дори предпочитаме да четем с удоволствие неща, които нямат нищо общо с реалния живот.

И понеже съм цинично настроена, съм убедена, че точно този подход все повече ще насърчава - защото така хората и семействата стават единици, а не обща маса (със силите и слабостите й) и виртуалната реалност им дава това, което реалността не може - и ги забавлява, и ги приспива, и ги кара да не забелязват чак толкова това, което всъщност се случва. Тези илюзии са опасни - а стават все повече начин на живот. И няма какво да се лъжем - повечето от нас харесваме този начин да "контролираме" и да се отдалечим от реалното, за да си пазим психиката. С което пък развиваме един специфичен тип модерна шизофрения (достатъчно е човек да погледне една немалка част от потребителите на форумите, които нямат нищо общо със себе си в действителност... и много си държат на този облик). Въобще, светът е много променен - и както обикновено, не върви на добре

Сори за офф-а, хич не беше за тази тема, ама така се случи.