Италия - 137 примадони

И аз

Ааа, аз потвърдих, че е вярно. Но не е само той, съвсем не.
То не са сецесион и неокласицизъм, то не е Хундертвасер, то не са валсове на Щраус... все неща, които дълбоко не харесвам.
Една от най-големите колекции на най-тъпия художник за всички времена (за мен!) - Арчимболди - е във Виена.
В един момент си казах, че това не е случайно.

ич не ги познавам тия течения и ора, но току-що Виената ми захаресва : с одобрение от Барбич, нямам музейни задължения 
архитектура и дополунощен живот-че то съвсем на почивка си отива (пенсионерска, инстинктивно правилно съм се била настроила )

Пусни си един сърч на Giuseppe Arcimboldo за разкош.

Аз пък не харесвам Париж   .
Ей сега имам едно ходене за две нощувки, но го направих да е колкото може по-кратко, от влака - на откриването на конференцията, и от закриването - на влака  . Изобщо не мисля да си влача... корема   по забележителности и ресторантчета, камо ли нощен живот.
Единствената ми тъга е, че никак няма да мога да се наглася да съм хубавка и елегантна като за Париж, ходих днес да си търся нещо по-така, ама каквото и да пробвам, все бременна си изглеждам  .

По нощтна пустош сигурно 

 
ти, с'а, к'во? не го харесваш, или те е яд, че не мож да отидеш достатъчно барната ? 


е, според мен е жалко просто, ако си имала възможност да се организираш другояче 
както и друг път съм казвала, Париж е разкошен, ако откажеш да го виждаш като забележителности и други задължителности.

Барбич, не ме приемай толкова буквално, де 
Арчимболди, всъщност, би могъл да ми хареса, ако го бях "открила" на млади години, макар че и тогава вкусът ми към гротеското бе ограничен в черно-бялата гама 
днес като днес, не търся послания в изкуството, а отражение на някакво мое състояние (много е егоцентрично това, знам), та Арчимболди дори не ми е забавен.
тук ако дойде някой изкуствовед-символист ще ме направи на 2 ст'инки (цента  ), ама пък хич не ми дреме 

(както е ясно на всички, ще отида да го видя, и Климт също, ако не за друго, за да кажа с чиста съвест "ми, не ми харесА"  )

'нотте, дами 

Ми, не, не бих казала, че съм имала възможност да го организирам другояче. Не познавам никого там, с който да излизам, а да се шматкам безцелно сама вече съм го правила, когато  бях по-млада и по-лека, и не ми се получи, та сега ли, когато представата ми за добро прекарване все повече клони към сън и още сън.

С което съвсем логично пожелавам сладки сънища на всички .

И аз. 
Какво да кажа за Виена, красиво е, спор няма. Обикаляхме много, дори гледахме опера (малко) на една огромна плазма, която бяха опънали на едната фасада на Операта- за който не може да си позволи или да се вреди за билет, даваха представлението на живо, имаше седалки и всичко. Разбира се, пълно с пенсионери. Изобщо има доста стари хора, или може би просто се виждат много, защото са по кафенетата и сладкарниците, а не както нашите- в градския транспорт или по супермаркетите за евтини продукти. Тъжно ми става за нашите пенсионери, защото виждам как може и трябва да живеят възрастните хора, а нашите са едни скотове 

Ходихме в Шьонбрун, иначе по галерии и други музеи не сме. Беше супер топло и краката ни от ходене и подуване направо станаха на козунаци. Разбира се, навсякъде беше пълно с италианци, сигурно защото по това време имаше понте в Италия и всички се бяха юрнали да пътуват.

Но това, което ми направи най-силно впечатление, беше, че не видях хората да се смеят. Усмихнати- да, но някак сдържани. Компании от повече от 3-ма, максимум 4-ма души нямаше, независимо от възрастта. Седнали на чаша бира или вино и си говорят тихо и по малко. Като че ли никой не иска да навлиза в пространството на другия и да натрапва присъствието си. Жилищните сгради изглеждар необитаеми- тъмни от 9 вечерта, нищо по балконите, не видях някой да влиза или излиза от тях. Не е за мен тази работа- аз обичам да се смея, да ме бутат, да има глъч, да стане весело, да изпростеем понякога даже. Манталитет.

Сутринта по ужасно скучната им телевизия вървят кадри от планините на фона на музика стил "Бременските музиканти" и дават хора в тиролски носии. Няма да скрия, че се посмяхме доста с майка ми. Също така имаше музикален канал със сръбско- все пак там има много босненци и други от бивша Югославия. Дори видях 2-3 коли, от които гърмеше нещо като чалга.

Определено обаче градът си заслужава да се види. Аз съм била и в Залцбург и помня, че беше много красиво, а планините (за който обича, аз не си падам) са невероятно красиви.

Хайдн, Моцарт, Бетовен, Щраус....еееех, класика в жанра! 

Между другото май не съм писала, как дъщеря ми /още преди захранването беше/ след едноседмично въздържание напълни памперса точно в компанията на една симфония от Рихард Щраус  ...много е лечебна класическата музика, ша знайти 

Глей к'ви асоциации ми навя таз Виена  тц тц тц...

аз в момента се чудя т'ва на Льоли за реклама ли да го взема, или за анти такава 
щях да кажа, че то явно на Север си е така по жилищата, ама после се сетих, че и при нас след 9 е тихо и никой не се весели по балконите, та реших да си затрая 

Това, макар че не съм го виждала, си го представях, че е точно така.


3а Тралала се сетих един любопитен факт. От много време в хола ни виси ей тая картинка (купувана от мен).
Хубавото си е хубаво, не съм чак такъв пурист. Рисунка на Климт е това.

т'ва щото още не се е развихрил да я раздроби и оцвети 

Не ми казвай, че е оригинал!
(да не би да не си знаела, че е Климт, като си я купувала?  )

същото си помислих за секунда