Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно 
Дано не ми се залепи за дупарата
Миналата нощ сънувах, че съм запалила една цигара, но после ми беше адски гузно 
Дано не ми се залепи за дупарата 

толкова съм принципна, че даже насън не запалих, веднъж сънувах, че ме черпят, пушеше ми се, но казах не. Като се събудих ме беше много яд, викам си, е, поне насън да си бях направила кефа, ама на.... 

в спомените ми ги свързвах с удоволствие, но това, което стана изтри всичките 18 г. кеф от пушенето. Не успях да я изпуша цялата, стана ми лошо, 30 мин. повръщах, сега 12 часа по-късно още ми се гади. Представата ми да запаля и да дръпна вече въобще не е свързана с приятни усещания и се съмнявам, че някога ще ми се допуши.
въпреки че имам приятелки пушачки, с които сме били заедно всеки ден като прибирахме децата от училище и пушеха нон стоп пред мен.
един ден просто каза, че вече не му се пуши и спря от раз! Винаги съм му се възхищавала 
Браво за стоицизма наистина.
Хубаво е, че имаш и пример до себе си. В това отношение аз съм улеснена понеже мъжа ми не е пушач. Всъщност първото нещо, заради което спирам е намерението ми за дете, второто - той. Та покрай тия две причини и себе си включвам със здравето ми. Надявам се да съм по-жизнена и енергична, напоследък имам страшна умора. В работата ми се доспива към 1ч. още, после съм като труп докато си тръгна, след това живвам малко и накрая към 10 вечерта отново страшно ми се доспива. Не че е така всяка вечер, но като цяло не мисля, че на тия години би трябвало така да се чувствам... Инат съм и разчитам основно на себе си да устоя на предизвикателството. На моменти доста ми се пуши, особено ако се ядосам. Тогава е най-трудно. По-трудно ако го сравнявам с нуждата когато искам да си запаля за кеф ...
(нормална)
Като ви чета всички сте започнали да спортувате след спирането. Може би оттам идва разликата..
Като ви чета всички сте започнали да спортувате след спирането. Може би оттам идва разликата..
А т.к. от качените килограми и огромния корем, едвам дишам, едвам качвам стълбите, та не ми е леко, но пък ме е страх да си помисля, ако пушех е тогава сигурно от нас нямаше да излизам. Изострените миризми също не знам дали са от спирането на цигарите или от бременността, та ще видим след месец. Препоръчани теми