Пета тема на чакащите

  • 263 166
  • 2 547
# 2 325
да се надяваме но от това което чета разбирам че няма да е лесно,благодаря ви 
Виж целия пост
# 2 326
http://sacp.government.bg/za-agenciata/kontakti/

Пипи, на този линк, гледаш отдясно където пише Отдели за закрила на детето към Агенция Социално подпомагане, натскаш и сваляш файла в ексел. После като отвориш самия файл, гледаш на страница
РДСП

Виж целия пост
# 2 327
Краси, добре дошла и от мен? Какви са вашите изисквания за детенце?

При нас нищо ново. Останахме си с 4-те писма само. Някой да каже, ако
знае моля телефони/мейли на регионалните дирекции?

Не всички пращат писма, така че не се притеснявай.  Simple Smile Това, че не са уведомили с писмо за вписване в техния регистър не означава, че не сте вписани във всички регистри. И ние когато ни вписваха получихме само 4 писма - София, Пловдив, Пазарджик и Кърджали.  Simple Smile
Виж целия пост
# 2 328
anitwo, и ние от тези 4 града получихме. Явно това са най-сериозните градове  Peace .
Виж целия пост
# 2 329
да се надяваме но от това което чета разбирам че няма да е лесно,благодаря ви 
Надявай се ще стане нашите изисквания бяха подобни на вашите само че възраста беше по малка от 0 до 1 и половина и стана. Май  месец ни вписаха юни получих ме първо предложения отказахме началото на юли второ предложение нашето момченце вече 2 месеца заедно. Стискам ви палци Peace
Виж целия пост
# 2 330
Speed Queen, благодаря ти за линка  bouquet. Всички координати ще са ми от полза  Peace.
Виж целия пост
# 2 331
Anitwo  аз така мисля! Хем се радвам, че коликите и част от зъбчетата сме ги изпуснали, хем като му гледам бебешките снимки и си мсля клко хубаво щеше да е да съм изживяла тези почти 2 години с него... Но пък имаме цял живот да е радваме на децат си, нали? Wink

Днес делото ни мина и стига огън да не завали от небето и земята да се разтвори другата седмица си прибираме момчето вкъщи! Simple Smile

Привет на новодошлите и успех!
Виж целия пост
# 2 332
Дукеса, бързо да минават дните до взимането на вашия дечко. Честит ви син newsm32 ! Да минеш през статистиката  smile3521, когато имаш време след няколко дни. И през онази хубава тема за подробностите: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=795796.0;topicrefid=19 .   А до тогава прекарай времето си в очакване, подреждане на нещата, .... Колко е хубаво само, нали  Laughing ?
Виж целия пост
# 2 333
Anitwo  аз така мисля! Хем се радвам, че коликите и част от зъбчетата сме ги изпуснали, хем като му гледам бебешките снимки и си мсля клко хубаво щеше да е да съм изживяла тези почти 2 години с него... Но пък имаме цял живот да е радваме на децат си, нали? Wink

Днес делото ни мина и стига огън да не завали от небето и земята да се разтвори другата седмица си прибираме момчето вкъщи! Simple Smile

Привет на новодошлите и успех!

Да, и на мен понякога ми се иска тази близо година да сме я изживели заедно с дребния, но като се сетя за хранене на всеки няколко часа и размислям.  Laughing  Ние имаме бебешки дневник /снимки нямаме/, и го попълвам все още, макар и не редовно. Може да помислиш върху това, някой ден на децата ни може да им е интересно какви са били първата ни среща, първите впечатления, първия им ден вкъщи...... Wink Иначе няма загубено време - ще наваксаме изпуснатото, а и можем да им дадем много повече, компенсирайки пропуснатото до момента. Всеки ден се старая да покажа на сина ми нещо ново, той е доста любознателно дете и много се забавлява. Пътуваме често по провинцията, ходим по градинки и паркове, даже вчера го качих на рейс да се повозим.  Grinning Колкото до тези 7 дни......въпреки, че ги прекарахме заедно с малчо, през цялото време ме тресе да не се обърка нещо.  Laughing Имах чувството, че никога няма да минат. А като минаха ме хвана шубето, че вече мърдане няма.  Joy Едно време на курса имахме въпрос - Как виждате първия си ден заедно с детето вкъщи? Честния ми отговор бе - аз в единия ъгъл, той в другия и двамата ревем, та се късаме - той от страх от новото място, аз от ужас и безпомощност.  Joy Не познах обаче.  Wink Снощи си разглеждах снимките - след делото и при тръгването. На първите мама с елегантен тоалет, грим и токчета, на вторите рошава, недоспала и по анцуг и маратонки.  Grinning Така че използвай тези 7 дни както казаха и преди време - в СПА процедури, глезене, разходки и правене на любими за теб неща. Защото след това няма да можеш. Заменяш грима с тъмните кръгове под очите, прическата с ластиче, токчетата с равни обувки, а в дамската ти чанта ще има шишета, кърпички, солети, ръкавички....... Laughing Но пък  хич няма да съжаляваш.  Wink

ПП : Пипи Мипи, ни седемте дни, ни месеца преди тях можах да приготвя нещо. Само се щурах нагоре-надолу. Да са ми живи и здрави приятелките, те подготвиха всичко - от дрешките, та до креватчето и количките. Иначе така се бях "приготвила", че дребния имаше над 10 ризи, няколко костюма с вратовръзки, куп дънки и гащеризони........и нито един потник.  Joy
Виж целия пост
# 2 334
ЧЕСТИТО !!!!!! Нека малкият много да ви радва ,едно безгрижно детство пълно с много игри. Приятна подготовка на мама и спокойствие и търпение  за напред
Виж целия пост
# 2 335
Благодаря за хубавите пожелания, Дейна! Simple Smile

Пипи, дори не бях видяла тази тема! Голям пропуск! Като си вземем фъстъка ще пиша и на двете места. Simple Smile

Ани, на нас ни подариха "Дневникът на мама" от ЦОП, където се срещахме с детето. Радвам се, че приемната майка е толкова отзивчива и се надявам, че с нейна помощ ще попълним една наистина пълна история. Прати ни всички снимки, които има и ще направим един голям и хубав албум. Simple Smile
Понеже човечето вече започва да разбира се замислям за "приказката за моя произход", която специалистите предлагат да се създаде, за да свикне детето с идеята за осиновяването и същевременно да узнае историята си. Срещала ли си някъде идеи за подобно нещо?

Колкото до подготовката - честно да си кажа повече от всичко финансовия аспект ни притесни. Понеже всичко стана наистина СУПЕР бързо в рамките на 1 заплата трябваше всичко нужно да се набави. Но "дупе знае 2 и 200". Важното е, че щастието, за което всяка от нас мечтае и то може би дори по-силно от биологичните майки, ще изгрее и на нашата улица. Simple Smile Понеже си падам по DIY проектите се захванах сама да майсторя разни неща за детенце и това някак ме успокои. Първоначалния шок от случващото се и всички съмнения за това ще се справя ли изобщо се уталожиха във времето на приятните среднощни занимания - шев и кройка, плетене... боядисване.

Сетих се и за друго - това с познаването от пръв поглед. Когато чух името му по телефона, то извика неприятни за мен асоциации и да си кажа право - не отидох на срещата с големи очаквания. Когато видях снимките на нашия син, обаче се разплаках. Толкова беше красив и сладък и... бе БОНБОН! Grinning После го видяхме - пак "бонбон", но сянката на съмнение и факта, че е толкова привързан към приемната майка ме изпратиха в нещо като мини-депресия. Добре че беше съпругът ми. Той наистина позна от пръв поглед НАШЕТО дете. От ден на ден и след всяка среща в Skype, понеже сме далечко, зрънцето, което беше посято още със снимката разцъфна. А когато една вечер съвсем скоро отговори на пратената от мен въздушна целувка просто се "разтекох от кеф"! Grinning Та, скъпи чакащи мами, прочетох това на много места и при мен се оказа вярно - не разчитайте само на емоциите. Размислете трезво преди да подпишете своята декларация или отказ.   bouquet
Виж целия пост
# 2 336
Здравейте, момичета!
Обадиха ми се, имам си входящ номер  Simple Smile, та...
предстои ми първа среща със социалните и директора на дирекцията. Казаха ми, че ще е кратка.
Какво представлява, какви въпроси се задават?
Виж целия пост
# 2 337
anitwo, много хубаво си разказала за нещата. Аз от сега тренирам   smile3503 без грим и с маратонки  smile3539 . За приятелките и аз се сетих,  че могат да помагат, ама се замислих  newsm78 от къде ще купя гащички за детето. Рано ми е още  ooooh! . Сега трябва първо за СПА процедури  sport027 sport027  да се мисли  dancing , като му дойде времето ще е за детенце.

Vi_Vivian, разказвай сега как получи входящия номер? Че то при теб беше като родилна мъка  smile3502 ... Въпросите са от живота - къде и кога си родена, какво си учила, къде работиш, с кой живееш, с какво жилище разполагаш, ще смениш ли името на детето, ще му кажеш ли, че е осиновено, ще го глезиш ли, ... Хей такива подробности  newsm12. Не се шашкай, няма да те питат нищо за което не знаеш. И да попиташ за курса къде и кога те пращат?

Виж целия пост
# 2 338
anitwo, много хубаво си разказала за нещата. Аз от сега тренирам   smile3503 без грим и с маратонки  smile3539 . За приятелките и аз се сетих,  че могат да помагат, ама се замислих  newsm78 от къде ще купя гащички за детето. Рано ми е още  ooooh! . Сега трябва първо за СПА процедури  sport027 sport027  да се мисли  dancing , като му дойде времето ще е за детенце.


Пипи, 2 г. купувах рокли, панделки и играчки за момиченце...... чакайки дъщеричката си.  Joy Това бе нашето изискване - момиченце.  Simple Smile Колкото до гащичките.......намерих в "Джъмбо" и накупих.......ама ей така си стоят.  Laughing Че ако минем само на гащички ще съм като "Биляна платно белеше".......сменяйки платното с гащички.  Joy


Благодаря за хубавите пожелания, Дейна! Simple Smile

Ани, на нас ни подариха "Дневникът на мама" от ЦОП, където се срещахме с детето. Радвам се, че приемната майка е толкова отзивчива и се надявам, че с нейна помощ ще попълним една наистина пълна история. Прати ни всички снимки, които има и ще направим един голям и хубав албум. Simple Smile
Понеже човечето вече започва да разбира се замислям за "приказката за моя произход", която специалистите предлагат да се създаде, за да свикне детето с идеята за осиновяването и същевременно да узнае историята си. Срещала ли си някъде идеи за подобно нещо?

Колкото до подготовката - честно да си кажа повече от всичко финансовия аспект ни притесни. Понеже всичко стана наистина СУПЕР бързо в рамките на 1 заплата трябваше всичко нужно да се набави. Но "дупе знае 2 и 200". Важното е, че щастието, за което всяка от нас мечтае и то може би дори по-силно от биологичните майки, ще изгрее и на нашата улица. Simple Smile Понеже си падам по DIY проектите се захванах сама да майсторя разни неща за детенце и това някак ме успокои. Първоначалния шок от случващото се и всички съмнения за това ще се справя ли изобщо се уталожиха във времето на приятните среднощни занимания - шев и кройка, плетене... боядисване.

Сетих се и за друго - това с познаването от пръв поглед. Когато чух името му по телефона, то извика неприятни за мен асоциации и да си кажа право - не отидох на срещата с големи очаквания. Когато видях снимките на нашия син, обаче се разплаках. Толкова беше красив и сладък и... бе БОНБОН! Grinning После го видяхме - пак "бонбон", но сянката на съмнение и факта, че е толкова привързан към приемната майка ме изпратиха в нещо като мини-депресия. Добре че беше съпругът ми. Той наистина позна от пръв поглед НАШЕТО дете. От ден на ден и след всяка среща в Skype, понеже сме далечко, зрънцето, което беше посято още със снимката разцъфна. А когато една вечер съвсем скоро отговори на пратената от мен въздушна целувка просто се "разтекох от кеф"! Grinning Та, скъпи чакащи мами, прочетох това на много места и при мен се оказа вярно - не разчитайте само на емоциите. Размислете трезво преди да подпишете своята декларация или отказ.   bouquet

Дукеса, на курса за кандидат-осиновители говориха за това, а и из нета съм чела, но не подробно. За приказката за произхода - как мама и тате са отишли в една голяма, бяла къщичка и са взели своето малко дребосъче. Идеята още не ми се е избистрила, но затова и попълвам дневника и правя много снимки - ще сглобявам историята. Защото и ние сме единодушни - няма да крием от детето си, че е осиновено. Не крием и от околните. Да скриеш, това значи да се срамуваш от детето си, а ние се гордеем с нашия мишок. А и както май вече писах - всички познати, приятели и комшии, виждайки, че не се притесняваме го приемат съвсем нормално и надали на някой ще му хрумне да върви да му каже нещо по темата.  Simple Smile Виждала съм как една такава истина, поднесена от "доброжелател" съсипва живота на осиновено дете и не смятам да го причиня на нашето, само защото се притеснявам как ще реагира детето при истината. Психолозите ни казаха, че около 4 г е най-подходящо да се започне с поднасянето на истината - детето е хем още малко, хем вече разбира и може би по-лесно ще понесе новината. Но уточниха, че всичко си е индивидуално. Така и не намерих решение на това какъв отговор да дам на въпроса "А защо мама ме е оставила?"...... и още не намирам.  Sad Когато дойде момента, ако още не съм намерила вариант, то ще моля за помощ психолозите и социалните, ако трябва, за да ме насочат. И с психолозите поддържаме връзка, и със социалните ни, които между другото са прекрасни хора и професионалисти.  Simple Smile

.
Виж целия пост
# 2 339
На въпроса "А защо мама ме е оставила?" психолозите казаха да отговаряме с " Не знам защо те е оставила, но знам защо аз те взех." На въпросите за произхода, на които нямаме отговор е по-добре да сме откровени с детето и да казваме че не знаем отговора, вместо да си измисляме и да правим предположения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия