От какво боли повече?

  • 9 349
  • 105
# 75
На мен точно тогава ми се "увеличи" любовта.Докато си бяхме"гаджета" ми беше по-през.... можеше да не го виждам и по една-две седмици, обичах да си седя сама, по-лесно му казвах да си гледа работата. От както му пера гащите, караме се защо е купил поредната глупост съм по-зомбирана.  Е, и сега си позволяваме голяма свобода(даже свободия), в сравнение с представите на "нормалните" хора  Laughing  Но се чувствам по-влюбена, по-отдадена и не мога да си представя да съм без него. 
Майка ми като станах по-осъзната..12-13 годишна започна едно зомбиране и лекции за любовта.Не, че е искала да ни внуши нещо, но като сме си говорили и споделяли е казвала теориите си и заради тях винаги ми е било трудно да повярвам в дълголетието на любовта.Според нея първата любов, брак не оцелява.Нямало как да се обичате след всичките тези проблеми и борба с живота. Та отглеждаш си децата с един и си изграждате живота, а после си намираш любим, с който не сте преживяли тези неща и си живуркате.   Та нещо не ми се нрави това развитие на нещата, но тя твърди, че така било идеално.
Виж целия пост
# 76
Ма вие сте още пресни, изчакай  Joy
Виж целия пост
# 77
И в двата случай много боли. Да си "лошият" хич не е лесно.
Виж целия пост
# 78
битът лекува любовта. Друго си е да сте като гаджета, втори Ромео и `жулиета, сладостта от борбата, от криенето... Като се стигне до миризливите чорапи и елементарните дразнещи навици, или пък постепенното разкриване на различията в това кой харчи повече и т.н., любовта се оказва крехка.

Анди,
далеч сме от това описание.

Вилико, благодаря за подкрепата и разбирането.  bouquet
Виж целия пост
# 79
а може би ти си от по-непостоянните хора, на които им е трудно и извън природата да правят връзки за цял живот. То не е лошо, някои хора просто не могат да живеят много години в брак/връзка най-моногамно, а в един момент им идва вповече, започват да се дразнят, разлюбват и т.н. Така или иначе ти самата трябва да си свършиш работата с това да се запиташ и отговориш на най-гадните въпроси - "какво искам", "искам ли го точно с този човек" и т.н., които ако бъдат зададени от някого отвън, предизвикват раздразнение.
Виж целия пост
# 80
Не само съм си ги задала тези въпроси, но и съм наясно с отговора..
И затова предприех крутите мерки.

Колкото до моногамността ми - напротив, създадена съм да "принадлежа"..
Да, ама вече няма да е на този мъж..Wink
Виж целия пост
# 81
Любовта е игра за двама. Жена да се опари два пъти от мъж – е напълно възможно и не е задължително тя да е причината. Анди, недей така извърта нещата  Wink
Виж целия пост
# 82
Не е в нея причината .
Но той е силен по доста параграфи , което го кара да си мисли , че всичко ще минава безнаказано до безкрай .

EXQUISITE , не го приемай като съвет , просто мнение - не му прощавай отново , не заслужаваш такова отношение . Hug
Виж целия пост
# 83
Мен ме боли, че съм спряла да обичам, че ще наръня с това много хора-дете и близки. Боли и то много, да искаш друг живот, а да не смееш да си го позволиш.

боли те от това, че не можеш да направиш нещо или не смееш, а не от това, че си спряла да обичаш;  боли те от това, че можеш да нараниш деца и близки, но не от това, че си спряла да обичаш
който веднъж е спрял, хич не го боли от това, че не обича вече конкретния човек - няма и за/от какво да го боли; ако го боли за другия, значи още го обича
Виж целия пост
# 84
Майка ми ми е давала много малко акъли (нямаше време за съжаление), но едно от изреченията й, които никога не забравям е - щом ти е жал за него, значи вече не го обичаш.
Аз така разбирам и терзанията на авторката - не обича вече човека и изпитва съжаление, не е точно болка.
Виж целия пост
# 85
съжалението постепенно преминаващо в досада и ужасно отегчение са други чувства, не болка, съгласна съм  Wink
Виж целия пост
# 86
Старите хора са казват "И това ще мине ... ".  Ако си искала да го напуснеш, намериала си си повод, за да го правиш. Обаче като те гледам как питаш тук, едва ли. Искаш да знаеш, дали и други жени са се чувствали така - гаранция поне 90 % от жените са се чувствали поне веднъж така или ще се почувстват. Проблемът е, че не знаеш какво точно искаш точно в този момент, точно в тази ситуация. Ако си искала генерална промяна, отдавна да си си събрала багажа и да си изчезнала от живота му. Сега е времето да решиш какво правиш с разпилените си чувства, емоции, живот и мечти. Държиш отговорът в ръцете си, но не си готова на крачка. В такъв случай се чака, докато ти дойде времето.  Hug
Виж целия пост
# 87
Всички сте прави, ама няма как да ме разберете.

За да направя резкият завой, който трябва - ще се наложи да се откажа от всичко, в което съм вложила -много работа, емоции и тн. Т.е - тъкмо ми се сбъдна (реализира се) мечтата и да трябва да се откажа..
Знам какво ще кажете, ама това си е реална и също така - много болезнена дилема..
Та..чувствата ще ги преживея. Наясно съм, че моите са минало. Но понеже не съм на вълна да мечтая за по-добър мъж, любов и тн..мисля само за същественото - като тръгването от нулата и огромният яд, че трябва да се сбогувам с всичко, което съм вложила и изградила..
Еми..бори ми се по някакъв начин..не мога така лесно да отсвиря всичко.
Виж целия пост
# 88
Тук си идваме на думата относно безброй дъвканото на тема "следвай щастието си" и "късай и хвърляй". А то  май не е толкова лесно това късане и хвърляне, защото човек късаи хвърля труда, надеждите и всичко вложено във връзката и семейството.
Виж целия пост
# 89
Така е.
Не е да знам какво трябва иначе..Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия