Втори клас - втори срок - 5

По писане моят пропуска запетайките, но се успокоявам, ще още не са учили всички правила. Когато му обясня нещо, скучно като запетайка, за него, той казва, "не сме го учили", не ме занимавай
Аз се опитвам да намеря мотивите му, когато имаме конфликт, както и да възпра "справедливия си гняв" като първосигнална реакция и да си задам въпроса, срещу какво протестира или просто в момента вижда само едно-единствено нещо: това, което си е наумил. Обяснявам, разплитам, не оставям ситуации, в които го виждам, че се чувства неразбран.
Но всяко дете е толкова различно! Да, наказанията могат да подействат - като временна мярка на база страх. Както и гръмогласните заплахи от един по-едър баща, например. И се впечатляват - спор няма. А в наше време свободата е многократно по-голяма от всякога преди. Пресищат се чак, стават все по-неудовлетворени, няма как да я усетят.
Толкова са различни от нас, всичко става по-бързо при тях, оборотите са по-високи, често виждам как намират лесно и интересно решение  и това много ме радва. Любопитно ми е как тяхното поколение ще измени света

Ах, въпросът с възпитанието, наказанията, обясненията и прочее... Любимата ми тема. Казвам го без грам ирония! На една от съфорумките ни, надписа под аватара е нещо от сорта: Преди нямах деца и имах поне 100 теории, за това как се възпитават деца! Сега имам 3 деца и никаква идея, как се възпитават...
Винаги съм била привърженик на теорията, че трябва да проявяваме разбиране към децата - без викове, без крайни наказания, със спокойствие и любов. Смея да твърдя, че доскоро успявах да се придържам към тази теория. Получаваха ни се нещата и комуникацията. Напоследък обаче взе да се големее. Има вече най-разнообразни приятелчета - по възпитание, произход, че дори и етнос.
Колкото и да ми се искаше да вярвам, че съм си свършила работата в "първите 7", се оказа, че имаме все още много за какво да си говорим. Но днес не е така лесно, както преди 2-3 години, точно поради чуждото влияние.
Не мога да се оплача от детето ми, дори напротив. Но понякога се чувствам безсилна, когато той ми разказва или самата аз ставам свидетел,  как се държи някое приятелче и как родителите му се подсмихвали одобрително, примерно.
Преди няколко дни, със семейството на едно негово приятелче отиваме на театър. По средата на постановката, другото дете започна да се върти, говори... а като капак на всичко си събу обувките и се качи краката на седалката, в театъра!!!   Въпреки, че идруг път е бил в театрален салон  (на концерт и въобще мероприятия от този род) и знае нормите за поведение, детето се размрънка, че ще му е по-удобно в тази поза. Изведох го от салона и направо отправих ултиматум - ако не се държи така, както знае, че трябва, то веднага си тръгваме.
Била съм и свидетел на това как 10 годишно дете псува, а родителите му се радват и обясняват как така се става мъж, а не п...а. Синът ми седеше до мен и ме сръчкваше в ребрата. Като си тръгнаха хората, се наложи да му обяснявам какво точно означава псувнята, какво е п....а и защо той би бил по-добър мъж от онзи, псуващия. Но ... идеята, че е голямата работа докато псува, съм сигурна, че му се загнезди в мозъка.
И в единия и в другия случай, родителите са високообразовани, с положение и доходи.
На площадката, на етажа ни, имаме ромско семейство. Описаните по-горе "възпитани" и образовани деца, не могат и на малкия пръст на циганетата да стъпят!
Трябва да има свобода, но не свободия. Трябва да има ЯСНО поставени граници. И в никакъв случай, децата ни не трябва да се сдобиват с чувството за безнаказаност.

Kакво да видя, Хедра, почувствах се поласкана, че пишете в темата.Изключително ерудирана, както винаги и въобще не се учудвам - филолог.Успех с летните занимания на малката . И все пак си мисля, че положението не е толкова зле при вас, просто амбициите са малко в повече.(Извинете ме ... това е личното ми мнение).За мен ще е удоволствие, да Ви "срещам" често в темата.
Хиляди благодарности, преди няколко месеца получих от Вас много адекватни съвети в блога, благодарение на които все още успешно и ексклузивно кърмя сина си.


Shoni, не ми се струва редно това, говори с госпожата - на който я показах задачата, решението е точно така, да не би да е зачертала 14 просто, защото не е крайният отговор 

Здравейте много интересни неща сте писали.За задачата е 14+7,но повечето деца са я решили до 14.
Чела съм книги,където се обяснява,как се съсипват таланти като ги вкараш в рамка.Всички да са еднакви.Имам поглед върху дете,което блестеше във футбола изключително талантливо,е сега просто е доста добър,но не може да се каже,че блести.Не става въпрос за моето дете.Просто системата е такава не само в училище,а и в спорта.
Моя успя да играе на турнира въпреки голямата синина до коляното,завършиха на четвърто масто.Треньора го извика да играе и при по големите,защото е добър защитник игра и в трите мача на по големите,като втория мач целия.Взеха второ място,имаха две победи и един равен,финалния,но другите решиха да не се бият дузпи,а по голова разлика,децата мнаго се растроиха,защото без да загубят станаха втори.

Възпитание....деца- личности, много ми харесва тезата,  че имаш идея как става преди да започнеш, но не и после....
За мен е важното да имаш връзка с детето ти, защото какво значи успяла личност...(всеки възпитава спрямо своята камбанария /т.е. амбиция - стана доста модно напоследък , своя мироглед - няма как аз, един човек от населено място с примерно 20 човека и един парижанин да сме еднакви, нали? и своите разбирания за живота и много се радвам че е така, защото иначе ще бъдем просто клонинги).

За мен тази тема е безмерно обширна и трудна за дискутиране особено във формата форум, където половината хора пишат това, което се очаква от тях да напишат, а не това , което мислят или правят...

Написах за дисциплината в клас и оценките, защото според мен винаги има субективизъм в това, освен когато са тъй омразните тестове, които BTW  и затова се въведоха... , как се оценяват децата. Да не забравяме,  че учителите са човешки същества, няма как да им късаш нервите и те да са да речем снизходителни към теб... колко пъти добрите ни намерения да възпитаваме с разбиране, отиват в горно до... само защото сме  след 10 часа в офиса?!?!

Не съм съгласна с това, че ако "късаш нервите" на учителките прехвърлят това в оценяването на знанията.  Моята девойка, поради това, че е свикнала да си отстоява със зъби и нокти становището и правата при всяка среща с нов учител (до тук класната, две от занималнята, директорката им преподава по ОС и няколко по английски) среща хм...доста негативно първо впечатление и отношение. Всеки би реагирал така първоначално, все пак като работиш с много деца ти се иска да са тихи и кротки, по възможност.  Обаче като мине най-много месец и обръщат палачинката и тя става най-умната, най-оправната и всичко най-най. Последно събота я слушах тази песен от класната, на фона на всички останали родители, на които им говореше да си стягат децата, че не е доволна и т.нат.
Много ми е трудно с такова дете вкъщи, наказвам като се налага. Обаче виждам, че този характер и въобще тази нейна настройка в живота ще й върши страхотна работа цял живот, да ми е жива и здрава. И адски много ме е яд, че малкото не е такова, а на всичко отгоре е й мъж. Здраве да е, той си има други положителни качества. Но борбеност, подплатена със знания е чудесна комбинация, колкото и за околните да е трудно.

Ами не си , защото  2-класната ти дъщеричка, която колко и да отстоява полицията си е едно прекрасно дето, което пази тишина в час, пише старателно домашните си и има силен интерес да се представи добре всеки път....
Представи си обаче, че това е едно момче с размъкнати дрехи , което за разнообразие вземе та те заключи в хранилището, държи се бунтарски...само че неговия бунт на хормони и опит да те провокира, за да провери границите на търпението на един средно статистичен индивид... учителя по пеене или по музика....

 
Е, те принципно пуберите всички стават невъзможни, така че ще видим как е градацията на невъзможността. Иначе казано, ако тогава всички се държат като отвързани. Ще поживеем, ще видим.

bibi, бързо и безпроблемно възстановяване на  футболистката.

hedra, много се радвам да те видя в темата.
 По отношение на помагалата -  бях взела Преразказвам и съчинявам , но се оказа  неефективно при нас. Започна да отговаря на опорните въпроси доста лаконично и никакъв преразказ не се получаваше. Учителката му  ме посъветва да го насърчавам да преразказва устно, не само произведения, а и случки, всичко, което го вълнува. Така свиква да се изразява и няма усещането за "учене".
За ваканцията съм взела Четене с разбиране. Текстовете са разнообразни, след всеки има въпроси - отворени и затворени.
Голямата ваканция, по препоръка от темата. Оформена е различно - има теми с някакъв текст, към него има въпроси и малки задачи от всички предмети.
Ще взема и това. 
     Харесва ми развитието на темата - въпросите за възпитанието, за това дали правим децата си адекватни на средата, дали ги отчуждаваме от себе си,  дали умеем да постъпваме правилно и ефективно, какво още бихме могли да научим и да прилагаме в ежедневното си общуване, тези въпроси ме вълнуват много силно. И винаги , когато темата вземе такава насока, я чета с много голям интерес.

Хедра, а чете ли тя? Защото, нали знаеш, първата стъпка е това

Аз също се чудех какво да взимам за ваканцията да се упражняваме в БЕЛ и говорих и с нашата класна да даде насоки. Тя каза, че няма нужда да купуваме нищо, важно е детето да чете и да ПИШЕ  и ни предупреди, че им е казала да й пишат писма през ваканцията, които щяла да събере на родителската среща преди 15.09. 

Едно от хубавите упражнения, от които учат децата доста ефективно според мен е да им се дава текст с грешки, които да поправят. Там не ти трябва помагало, просто вади от блога на начално образование или от нета (или ако ти се пише с грешки, на мен ми е трудно  ).

Моят план за ваканцията по БЕЛ е: четене, писане, четене, писане Като чете - разпитвам, ама не като изпитване, ами от сорта на: "А, това е много интересно, искам да ми разкажеш". После задавам въпроси (от вида на четене с разбиране: "И какво сега, този герой що така е направил?", "Е, аз това не го разбрах, какво се е случило всъщност?", "Я, кажи какво мислиш, май сме на различно мнение" и т.н.). И обясняване като има въпроси.

И аз така разпитвам след четене.  Като свикна така от миналата година сега сама идва да ми разказва като се е впечатлила нещо.
Много ме беше ядосала (дърпат се с брат си постоянно) и й дадох да прочете една глава от Лили и да ми направи преразказ на цялата. Прочете я бързо, но не успя да ми направи преразказ, в училище ги учат много подробно да преразказват кратки текстове и не успя да ми направи сбит преразказ на 10-тина листи текст. При вас правят ли сбити преразкази или е същата работа?

Клеми, може и да не съм те разбрала , обаче имаш предвид, че искаш детето да напише десетина листа преразказ на книга?
Моето е много далеч от това, въобще не смятам, че му е времето да го прави. Може да го напише, защото сама си пише  "книги"- измисля интересни истории и ги описва в глави, но те са някакси детски, измислени неща и дори да нямат правописни грешки, предполагам, че ако класната ги провери, ще намери доста неправилно подредени и написани неща. Всъщност освен, че са страшно интересни и забавни тези измислени истории, аз го приемам и за упражнение по БЕЛ- хем забавно, хем полезно.
Правят преразкази в учебната тетрадка на текстовете, които са там и които са  кратки.

Не, не, исках в един лист максимум да преразкаже 10 листа прочетени. 

Ахааа, схванах, макар и бавно!
Не съм я карала да го прави, не е ли раничко за сбит преразказ?

Никаква идея нямам, не ми хрумна, че не са го учили. За мен сбит е по-лесно от подробен, така че на този принцип реших, че са го правили.