https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be% … 1%81%d0%b8%d0%bd/
ВКС отвори по-широко вратата пред осиновените, търсещи произхода си
Правото на осиновения да познава произхода си може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) във фундаментално решение за развитието на правото, с което отвори значително по-широко вратата пред осиновените, които искат да научат своя произход (пълния текст на решението виж тук).
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Василка Илиева и Десислава Попколева (докладчик по делото) разтълкуваха какво има предвид чл. 105 от Семейния кодекс под важни обстоятелства, заради които на осиновения може да бъде разкрито кои са биологичните му родители (пълния текст на разпоредбата виж в карето).
Досега ВКС не се беше произнасял по този въпрос по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.
В решението си Фурнаджиева, Илиева и Попколева заявиха: „Важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители“.
И специално подчертаха, че „ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел“.
Битката на една жена да знае произхода си
С решението си ВКС обръща подхода, възприет от немалко съдилища, че разкриването на тайната на осиновяването е допустимо само по изключение и най-често изискват конкретни основания, свързани със здравословното състояние на осиновения. Това се илюстрира ясно от произнасянето му по конкретния казус, с който е сезиран – на 52-годишна жена, която има двама сина – на 25 и на 33 години, и иска да научи кои са биологичните ѝ родители. Най-общо тя излага две причини за това. Първата е болезнената необходимост, след като от години е наясно, че е осиновена, да узнае биологичния си произход, семейната си история, коя е жената, дала ѝ живот и е била принудена от обстоятелствата да се раздели с нея. Втората е свързана с притесненията ѝ, че синовете ѝ може да встъпят в кръвнородствени връзки.
Първите две инстанции – Окръжният съд в Монтана и Софийският апелативен съд (САС), отхвърлят молбата ѝ. САС изтъква, че всички изложени от жената обстоятелства са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. И посочва, че законът не дава достъп до информация за произход по принцип, а по изключение с цел защита правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да намери баланса между интересите на засегнатите лица и да предостави исканата информация за биологичен произход само и действително при наличие на важни обстоятелства, налагащи това. Според апелативния съд основание за разкриване на информация за биологичен произход не дава и чл.8 ЕКЗПЧОС, с който се признава правото на личен живот на всяко лице при търсене на неговата идентичност (повече може да прочетете тук).
ВКС прилага съвсем друг подход. Първо посочва, че жената е научила, че е осиновена от родителите, които са я отгледали, знае собственото си име отпреди издаването на новия акт за раждане, както и името на рождената си майка. Освен това и осиновителите ѝ, и биологичната ѝ майка са починали, а рожденият баща е неизвестен, затова отпада изискването за изслушването им и съобразяване и на техните интереси.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева изтъкват, че от данните по делото не се установява искането за разкриване на произхода да е мотивирано от неморални или користни цели. „Узнаването на биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за молителката факт от душевния ѝ мир, необходим за изграждане на личностовата ѝ идентичност, както и за предотвратяване на възможността нейните низходящи да създадат връзки със свои близки родственици, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 СК“, заявяват те. И постановяват, че молбата на жената да знае коя е биологичната ѝ майка е основателна и трябва да бъде уважена.
Историята на тайната и противоречията в практиката
Преди да се произнесат по казуса на жената върховните съдии проследяват развитието на института на осиновяването в българското семейно право, основанията за въвеждане на тайните в уредбата му, функциите им, както и промяната във философията му през годините. Той минава от пълна откритост на акта на осиновяване, към пълното му прикриване, съчетано с подмяна на идентичността на осиновения. И едва с допълненията от 2003 г. в стария Семеен кодекс беше въведена правна възможност за достъп на осиновения до информация за биологичния му произход.
Освен това, макар за всяко дете да се води подробно досие, на осиновителите се дава информация само за него, а не и за биологичните родители и така процедурата по чл. 105 от СК е единственият начин то да научи кои са рождените му майка и баща.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева правят и анализ на съдебната практика до момента и посочват, че тя е противоречива.
„В голяма част от случаите, в резултат на стеснително тълкуване на понятието, на практика се отказва достъп до такава информация, от което следва, че механизмът, уреден в разпоредбата на чл.105 СК не е ефективен. Така например според съдебната практика (решения на окръжни и апелативни съдилища) не са важни обстоятелства по смисъла на закона генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя произход, дори и в случаите, в които осиновителите му са починали, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители „е важна човешка причина, но за съжаление тя не представлява правно основание за уважаване на молбата по чл.105 СК”; силното емоционално безпокойство на осиновения, което може да доведе до психични затруднения; наличието на задълбочаващо се депресивно разстройство, ако не е установена причинно – следствена връзка между това психично състояние на молителя и липсата на информация за биологичните му родители; опасността от кръвосмешение, когато е заявена като обща заплаха“, обясняват върховните съдии.
Те посочват, че когато съдилищата допускат разкриване на тайната осиновяването, го правят заради „задоволяване на определен имуществен интерес на осиновения или със здравословното му състояние“. Като има и решения, в които се приема, че желанието на молителя да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната му морална подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация и негово право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Едно решение на САС, трайното виждане на съда в Страсбург и неслучилите се промени в СК
ВКС обръща специално внимание на решение на САС от август 2020 г. (пълния му текст виж тук), чиито аргументи на практика възприема в собственото си решение по чл. 290 ГПК. Апелативните съдии Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева удовлетворяват искането на 70-годишна жена да научи произхода си. Осиновителите и рождените ѝ родители са починали, но тя иска да разбере дали човек, с когото са били много близки, всъщност не е неин брат.
„Правото да познаваш произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/частния живот – чл.17 в допълнение от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, от чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава (макар и не като абсолютно), правото на детето да познава своя произход. Това право е признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно задължен субект е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата ѝ, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса (в този смисъл §40 на решението на ЕСПЧ по делото Одиевре срещу Франция от 13.02.2003 г.)“, пише ВКС.
И подчертава, че във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ е потвърждавал необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот. ВКС изтъква, че Конвенцията за защита на децата също предвижда осигуряване на достъп на детето или на неговия представител до информацията за произхода.
„Аргументите от социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност“, пишат върховните съдии.
И обясняват, че историческият преглед на института на осиновяването и промяната във философията му обуславят извода, че днес „тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с предимство при осиновяване“.
ВКС припомня и че през 2016 г. в Министерството на правосъдието беше написан проект за промени в Семейния кодекс, с който се регламентират по нов по-ефективен и облекчен начин условията и редът за достъп до информация за произхода на осиновения. „Този проект обаче не беше внесен в Народното събрание поради смяна на правителството през 2017 г. и към настоящия момент държавата продължава да има задължение да създаде ефективен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването и за посредничество между тях, при постъпило искане от осиновения“, се изтъква в решението.
Виж целия пост
ВКС отвори по-широко вратата пред осиновените, търсещи произхода си
Правото на осиновения да познава произхода си може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица или с неморална или користна цел. Това постанови състав на Върховния касационен съд (ВКС) във фундаментално решение за развитието на правото, с което отвори значително по-широко вратата пред осиновените, които искат да научат своя произход (пълния текст на решението виж тук).
Върховните съдии Мими Фурнаджиева (председател на състава), Василка Илиева и Десислава Попколева (докладчик по делото) разтълкуваха какво има предвид чл. 105 от Семейния кодекс под важни обстоятелства, заради които на осиновения може да бъде разкрито кои са биологичните му родители (пълния текст на разпоредбата виж в карето).
Досега ВКС не се беше произнасял по този въпрос по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс.
В решението си Фурнаджиева, Илиева и Попколева заявиха: „Важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства – от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители“.
И специално подчертаха, че „ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел“.
Битката на една жена да знае произхода си
С решението си ВКС обръща подхода, възприет от немалко съдилища, че разкриването на тайната на осиновяването е допустимо само по изключение и най-често изискват конкретни основания, свързани със здравословното състояние на осиновения. Това се илюстрира ясно от произнасянето му по конкретния казус, с който е сезиран – на 52-годишна жена, която има двама сина – на 25 и на 33 години, и иска да научи кои са биологичните ѝ родители. Най-общо тя излага две причини за това. Първата е болезнената необходимост, след като от години е наясно, че е осиновена, да узнае биологичния си произход, семейната си история, коя е жената, дала ѝ живот и е била принудена от обстоятелствата да се раздели с нея. Втората е свързана с притесненията ѝ, че синовете ѝ може да встъпят в кръвнородствени връзки.
Първите две инстанции – Окръжният съд в Монтана и Софийският апелативен съд (САС), отхвърлят молбата ѝ. САС изтъква, че всички изложени от жената обстоятелства са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. И посочва, че законът не дава достъп до информация за произход по принцип, а по изключение с цел защита правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да намери баланса между интересите на засегнатите лица и да предостави исканата информация за биологичен произход само и действително при наличие на важни обстоятелства, налагащи това. Според апелативния съд основание за разкриване на информация за биологичен произход не дава и чл.8 ЕКЗПЧОС, с който се признава правото на личен живот на всяко лице при търсене на неговата идентичност (повече може да прочетете тук).
ВКС прилага съвсем друг подход. Първо посочва, че жената е научила, че е осиновена от родителите, които са я отгледали, знае собственото си име отпреди издаването на новия акт за раждане, както и името на рождената си майка. Освен това и осиновителите ѝ, и биологичната ѝ майка са починали, а рожденият баща е неизвестен, затова отпада изискването за изслушването им и съобразяване и на техните интереси.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева изтъкват, че от данните по делото не се установява искането за разкриване на произхода да е мотивирано от неморални или користни цели. „Узнаването на биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за молителката факт от душевния ѝ мир, необходим за изграждане на личностовата ѝ идентичност, както и за предотвратяване на възможността нейните низходящи да създадат връзки със свои близки родственици, които попадат под забраната на чл.7, ал.2 СК“, заявяват те. И постановяват, че молбата на жената да знае коя е биологичната ѝ майка е основателна и трябва да бъде уважена.
Историята на тайната и противоречията в практиката
Преди да се произнесат по казуса на жената върховните съдии проследяват развитието на института на осиновяването в българското семейно право, основанията за въвеждане на тайните в уредбата му, функциите им, както и промяната във философията му през годините. Той минава от пълна откритост на акта на осиновяване, към пълното му прикриване, съчетано с подмяна на идентичността на осиновения. И едва с допълненията от 2003 г. в стария Семеен кодекс беше въведена правна възможност за достъп на осиновения до информация за биологичния му произход.
Освен това, макар за всяко дете да се води подробно досие, на осиновителите се дава информация само за него, а не и за биологичните родители и така процедурата по чл. 105 от СК е единственият начин то да научи кои са рождените му майка и баща.
Фурнаджиева, Илиева и Попколева правят и анализ на съдебната практика до момента и посочват, че тя е противоречива.
„В голяма част от случаите, в резултат на стеснително тълкуване на понятието, на практика се отказва достъп до такава информация, от което следва, че механизмът, уреден в разпоредбата на чл.105 СК не е ефективен. Така например според съдебната практика (решения на окръжни и апелативни съдилища) не са важни обстоятелства по смисъла на закона генетичната предразположеност към някои заболявания; желанието на молителя да узнае за своя произход, дори и в случаите, в които осиновителите му са починали, като се приема, че желанието да научи за биологичните си родители „е важна човешка причина, но за съжаление тя не представлява правно основание за уважаване на молбата по чл.105 СК”; силното емоционално безпокойство на осиновения, което може да доведе до психични затруднения; наличието на задълбочаващо се депресивно разстройство, ако не е установена причинно – следствена връзка между това психично състояние на молителя и липсата на информация за биологичните му родители; опасността от кръвосмешение, когато е заявена като обща заплаха“, обясняват върховните съдии.
Те посочват, че когато съдилищата допускат разкриване на тайната осиновяването, го правят заради „задоволяване на определен имуществен интерес на осиновения или със здравословното му състояние“. Като има и решения, в които се приема, че желанието на молителя да познава своя произход, да изгради собствена идентичност и възможността да получи нужната му морална подкрепа от биологичните си родители, е основателна причина за достъп до информация и негово право за зачитане на личния му и семеен живот, закрепено в чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Едно решение на САС, трайното виждане на съда в Страсбург и неслучилите се промени в СК
ВКС обръща специално внимание на решение на САС от август 2020 г. (пълния му текст виж тук), чиито аргументи на практика възприема в собственото си решение по чл. 290 ГПК. Апелативните съдии Иванка Ангелова, Красимир Машев (докладчик) и Златина Рубиева удовлетворяват искането на 70-годишна жена да научи произхода си. Осиновителите и рождените ѝ родители са починали, но тя иска да разбере дали човек, с когото са били много близки, всъщност не е неин брат.
„Правото да познаваш произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично защитено, се извежда от правото на защита на личния/частния живот – чл.17 в допълнение от чл.24, ал.2 и 3 от Пакта за политически и граждански права, от чл.8 ЕКЗПЧОС и чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава (макар и не като абсолютно), правото на детето да познава своя произход. Това право е признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен. Правно задължен субект е държавата, на която са възложени едновременно определени позитивни задължения: да създаде правна рамка за събирането на информацията и за защитата ѝ, но и за достъп до нея, както и негативното задължение за въздържане от намеса (в този смисъл §40 на решението на ЕСПЧ по делото Одиевре срещу Франция от 13.02.2003 г.)“, пише ВКС.
И подчертава, че във всичките си решения по подобни казуси ЕСПЧ е потвърждавал необходимостта от информация за произхода за изграждане на личностовата идентичност като част от правото на зачитане на личния живот. ВКС изтъква, че Конвенцията за защита на децата също предвижда осигуряване на достъп на детето или на неговия представител до информацията за произхода.
„Аргументите от социалните науки в подкрепа на разрешаване на достъпа на осиновения до информация за произхода са няколко – необходимостта от предотвратяване или лечение на наследствени заболявания и предотвратяване на близкородствени бракове, а също така и изтъкваните от психолозите причини – необходимостта за изграждане на идентичността на лицето, част от която е информацията за произхода, родителите, семейната история и необходимостта осиновеният да има достъп до тази информация с оглед психологическото му развитие и стабилност“, пишат върховните съдии.
И обясняват, че историческият преглед на института на осиновяването и промяната във философията му обуславят извода, че днес „тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с предимство при осиновяване“.
ВКС припомня и че през 2016 г. в Министерството на правосъдието беше написан проект за промени в Семейния кодекс, с който се регламентират по нов по-ефективен и облекчен начин условията и редът за достъп до информация за произхода на осиновения. „Този проект обаче не беше внесен в Народното събрание поради смяна на правителството през 2017 г. и към настоящия момент държавата продължава да има задължение да създаде ефективен механизъм за информиране на лицата, участващи в осиновяването и за посредничество между тях, при постъпило искане от осиновения“, се изтъква в решението.