Добро утро джанъмки 
Абе аз ли съм кьорсан табела , че не скивам новата тема?Хубава работа, студио Х съм вече
Виж целия пост
Абе аз ли съм кьорсан табела , че не скивам новата тема?Хубава работа, студио Х съм вече
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 64~
- Публикувана: 1 апр. 2013, 01:49 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2013, 11:06 ч.
# 750
2 апр. 2013, 10:06 ч.
# 751
2 апр. 2013, 10:13 ч.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=712808.195
Виж целия пост
Добро утро джанъмки
Абе аз ли съм кьорсан табела , че не скивам новата тема?Хубава работа, студио Х съм вече
Абе аз ли съм кьорсан табела , че не скивам новата тема?Хубава работа, студио Х съм вече
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=712808.195
# 752
2 апр. 2013, 11:06 ч.
Когато за миг се прокрадва и тъгата...дори когато наистина ти е приятно...
Около финалите винаги някак се случва и с мен, предполагам разбира се, донякъде и с всяка една от нас тук...
Сцените снощи между Емир и Фериха в епизода по БТВ наистина бяха много красиви, много истински, изпълнени с любовта им...и все пак една тъга, лека и почти незабележима като сянка прозираше у Фериха и някак не позволи да се усмихне широко на случващото й се в момента...
Не й позволи да не гледа назад, да не гледа напред, а само и единствено да види това което се случва с нея, с него, с тях двамата..."СЕГА"!
Предполагам мисълта за истината която му дължеше, на себе си-също, за истината която й тежеше, за истината която бе обещала на сама себе си да последва донякъде е причина за нейната тъга...
Истината й бе нужна, тя знаеше, разбираше това, но истината СЕГА, не истината за времето назад и вече отминало, не и за времето напред, което все още не се е случило...беше й нужна истината СЕГА точно в този настоящ момент!
"Радостта от живота" - Браян Уайс
Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за това,
как да се насладим на пиенето на чаша хубав чай:
Съзнанието ти трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент,
за да се насладиш на чая.
Само ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата.
Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус.
Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето,
ти ще изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай.
Ще погледнеш надолу към чашата и чаят вече ще е свършил.
И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето,
когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил.
Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата на живота.
Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.
Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине.
Бъдещето дори още не е тук.
Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него.
Тревогите за него са безсмислени.
Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило,
когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане,
тогава ти ще заживееш в настоящия момент.
И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота...
Из “Само любовта е истинска”
Д-р Браян Уайс
Източник:http://www.pozitivnoto.info/2010/06/radostta-ot-jivota.html
Фериха имаше своите недостатъци, имаше своите притеснения, страхове, слабости...
та кой ли ги няма?
Според мен обаче, не те бяха в основата на това да не успява,
да не успее да бъде наистина щастлива и доволна напълно и изцяло,
от любовта и радостите на живота които дава той-ЖИВОТЪТ!
Фериха, не успяваше да бъде само в момента, в мига "СЕГА",
винаги момента преди и момента в бъдеще, бяха в мислите й,
бяха в решенията и избора й.
Те носеха сянката на тъгата й от МОМЕНТА И МИГА "СЕГА", независимо колко невероятен и неповторим бе той!
Моментът и мигът"СЕГА" не е единствен и не е само той, разбира се, че е част от живота,
а той е сбор от моментите преди и тези след, но момента сега е наистина най-ценен,
защото само в него усещаш живота с пулс!
Пулса на миналото и пулса на бъдещето е в пулса на момента, на мига СЕГА!
Моля, с помощта на Ренка,
да се насладим отново заедно...
на нашата радост СЕГА наречена ФЕМИР!
Заповядайте!
Виж целия пост
Около финалите винаги някак се случва и с мен, предполагам разбира се, донякъде и с всяка една от нас тук...
Сцените снощи между Емир и Фериха в епизода по БТВ наистина бяха много красиви, много истински, изпълнени с любовта им...и все пак една тъга, лека и почти незабележима като сянка прозираше у Фериха и някак не позволи да се усмихне широко на случващото й се в момента...
Не й позволи да не гледа назад, да не гледа напред, а само и единствено да види това което се случва с нея, с него, с тях двамата..."СЕГА"!
Предполагам мисълта за истината която му дължеше, на себе си-също, за истината която й тежеше, за истината която бе обещала на сама себе си да последва донякъде е причина за нейната тъга...
Истината й бе нужна, тя знаеше, разбираше това, но истината СЕГА, не истината за времето назад и вече отминало, не и за времето напред, което все още не се е случило...беше й нужна истината СЕГА точно в този настоящ момент!
"Радостта от живота" - Браян Уайс
Виетнамският будистки монах и философ Тич Нан Хан пише за това,
как да се насладим на пиенето на чаша хубав чай:
Съзнанието ти трябва да бъде напълно отворено само за настоящия момент,
за да се насладиш на чая.
Само ако изцяло усещаш настоящето, ръцете ти ще почувстват топлината на чашата.
Само в настоящето можеш да доловиш аромата, да усетиш сладостта, да оцениш деликатния вкус.
Ако размишляваш за миналото или се тревожиш за бъдещето,
ти ще изпуснеш напълно радостта и насладата от пиенето на чаша чай.
Ще погледнеш надолу към чашата и чаят вече ще е свършил.
И с живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето,
когато се огледаш наоколо, той вече ще е свършил.
Ще си пропуснал усещането, аромата, деликатността, изяществото и красотата на живота.
Ще изглежда така, сякаш животът е минал покрай теб като на лента.
Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине.
Бъдещето дори още не е тук.
Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него.
Тревогите за него са безсмислени.
Когато престанеш да преживяваш това, което вече се е случило,
когато спреш да се притесняваш за това, което може изобщо никога да не стане,
тогава ти ще заживееш в настоящия момент.
И тогава ще започнеш да усещаш истинската радост от живота...
Из “Само любовта е истинска”
Д-р Браян Уайс
Източник:http://www.pozitivnoto.info/2010/06/radostta-ot-jivota.html
Фериха имаше своите недостатъци, имаше своите притеснения, страхове, слабости...
та кой ли ги няма?
Според мен обаче, не те бяха в основата на това да не успява,
да не успее да бъде наистина щастлива и доволна напълно и изцяло,
от любовта и радостите на живота които дава той-ЖИВОТЪТ!
Фериха, не успяваше да бъде само в момента, в мига "СЕГА",
винаги момента преди и момента в бъдеще, бяха в мислите й,
бяха в решенията и избора й.
Те носеха сянката на тъгата й от МОМЕНТА И МИГА "СЕГА", независимо колко невероятен и неповторим бе той!
Моментът и мигът"СЕГА" не е единствен и не е само той, разбира се, че е част от живота,
а той е сбор от моментите преди и тези след, но момента сега е наистина най-ценен,
защото само в него усещаш живота с пулс!
Пулса на миналото и пулса на бъдещето е в пулса на момента, на мига СЕГА!
Моля, с помощта на Ренка,
да се насладим отново заедно...на нашата радост СЕГА наречена ФЕМИР!
Заповядайте!
Препоръчани теми