КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 27

А тоя път няма да се съглася

по-скоро медицината има какво да научи от хомеопатията за ОСНОВИТЕ на възникване на заболяванията.
Съвременните методи за диагностика и спешната медицина няма да ги намесваме!

Това с начина мислене смятам че вече е клише и се използва като причина за щяло и нещяло, като оправдание за всичко без да се направи цялостен анализ на ситуацията. Или един лекар като го мързи почва да говори за нервни почви и психични основи без да е направил сериозни изследвания. За един проблем изпосетих 12 лекаря за последните шест месеца, нищо ви няма на психична основа а то боли и ще експлоадирам от болка, да ама беше открит след това реалния проблем който в никакъв случай с клишета за промяна на мислене не се лекува.

Попадала съм при двама хомеопата, отношеноето особено на едния който се води  едва ли не най добрия във Варна Кремена Хаджиева, беше доста студено и грубовато и осъдително, човек не може да има собствено мислене ли незнам, трябва да мисля като нея.....   Та как един хомеопат с такова поведение и мсилене може да се занимава с начина на мислене на други хора, незнам

Ако основното е начина на мислене, за какво му е на човек тогава да ходи при хомеопат,  да отиде при психотерапевт.
Ако става въпрос за начин на мислене, защо трябва де се приемат през устата хомеопатични препарати.


Хомеопатията много се надценява, но за съжаление тя не е панацея.

Минавам да ви кажа, че при мен всичко се оправи с 1 прием още в четвъртък.

Попадала съм при двама хомеопата, отношеноето особено на едния който се води  едва ли не най добрия във Варна Кремена Хаджиева, беше доста студено и грубовато и осъдително, човек не може да има собствено мислене ли незнам, трябва да мисля като нея.....   Та как един хомеопат с такова поведение и мсилене може да се занимава с начина на мислене на други хора, незнам


[/quote]
Ходим при Кремена от пове4е от година.
Кремена Хаджиева , не е от хората които ще ти се усмихват , обясняват и т.н.-да ти се лигавят насреща.И аз оби4ам лекаря да е мили4ък, обяснителен в детайли и тем подобни.Но с времето разбрах, тя е супер пряма- ако е на кеф ще ти се смее , ако е изморена -не , не ми е длъжда да ми се усмихва  , аз съм решила  да отида при нея да лекува детето ми вече не ми дреме какво е отношението или поведението и по време на преглед.Важен е резултата.....Х

Добрите психотерапевти в страната се броят на пръсти. Иначе безспорно има състояния, в които хомеопатията ще свърши работа донякъде, но си иска... здрава психотерапия.
Освен това играе човешкият фактор. Нито един човек, който и да е той, не може да каже със сигурност кое точно е най-доброто за конкретния пациент. Правилно стимулираната жизнена сила, според възможностите на единството, което обитава, решава най-добре какви начини на адаптация са най-подходящи, за да има баланс и здраве.
За да се разбере как хомеопатията променя човека и го тласка към това, което ще бъде най-добро за него, предвид неговата индивидуалност, трябва да се познават основите.

Кой говори за усмивки и за лигавене, изобщно не съм по това. Изискава се елементарно отношение. Бях я посетила 2008 и си отидох отвратена. След това ми дадоха телефона и 2012 за едни хомопатични продукти, останах разочарована че трябва пак да говоря с нея. Ама викам си знам ли може пък да съм се объркала първия път. Ама явно не съм, от едно нормално питане по телефина не може да си сдържи нервите тая жена.

 Хомеопатията говори за жизнена сила, но не може да конкретизира в детайли какво точно означава тя. Хомеопатията има още много да се развива за да изучи точно същността на тази жизнена сила. Тук тя трябва да потърси сътрудничество  с науката за свръхсетивното устройство на човека. Там детайлно са разгледани духовните принципи във всеки един човек. Много от хомеопатите живо се интересуват от това. Но единен строен алгоритъм за изследване на свръхсетивните закономерности стоящи в основата на болестите при хомеопатите все още няма. Когато хомеопатията стигне до там, че започне в детайли да изучава тези неща, обратът в нейното развитие ще е колосален.
  Ханеман е основоположник на хомеопатията и без него тя едва ли щеше да съществува в тази си форма. Но човечеството от тогава се е развило и има по-различно мислене. Това което хомеопатията прави за лечението на болестите наистина има връзка с жизнената сила , но основните причини за излекуването опосредствано от нея се крият и в други части присъщи на духовното устройство на човека.

Ей това е най вярното нещо!

   Конвенционалната медицина винаги стъпва на доказуеми неща. Геном, микроорганизми имунопатология и т.н. Това е от една страна е добре защото има строго определени методи на изследване и алгоритми на лечение. Но тя не се задълбочава поради своята материалност в духовните първопричини на болестите. Затова и тя тепърва ще се развива и метаморфозира с духовното самоосъзнаване на човечеството. Ако съвършеното лечебно изкуство представлява едно цяло . медицината започва от него там където физическите сетива започват да регистрират задраве и патология. Но от там нататък тя работи последователно и методично. Хомеопатията води своето начало от непоколебимото убеждение че а физическите процеси има духовни първопричини, но тепърва има още много да работи за изучи точно тези първопричини.  Хомеопатията има нужда от медицината за да бъде оплодотворена от логичното разсъдъчно обективно мислене. Медицината има нужда от хомеопатията за да осъзнае огромната роля на душевните и духовните първопричини на заболяванията.

За съжаление конвенционалната медицина не стъпва винаги на доказуеми неща. Огромна част от нея е на основата на изключването, налучкването и хипотезите..... и при поставянето на диагнози и при лечението.

Иначе да, всякакво деление на официална и на алтернативна медицина каквата и да е,  не е полезно за никой, те са две крайни точки на едно цяло. Едната без другата не може.

И среща с вируса . Нищо странно не виждам в избиването на херпес- вирус като всеки друг.

Изучаващите хомеопатия би трябвало да знаят, че няма абсолютно никакъв смисъл да се поставя жизнената сила в някакви рамки и научни определения . Тя е нелокализиран феномен, не може да се опише, не е векторно насочена и т.н. Всякакви опити да се включи тази енергия в някакви модули, означава да се поставят граници - нещо, което няма как да се приложи в тази посока.

Хомеопатичните лекарства се изучават на първо място чрез доказване (с малки изключения). Симптомите, които може да предизвика едно хом.л-во, са тези, които може и да излекува. По този повод ако в лекарството Х има симптом подуване на долни крайници, хомеопатията въобще не я е еня за медицинското описание на процеса (функцията на лимфа и т.н.). Защото хомеопатията ще си вземе предвид цялостната картина и ще излекува пациента, ако той няма необратима патология. За съжаление наистина медицината често тръгва да се бори тогава, когато вече е ....малко късно. Хомеопатията познава картини на лекарства, при които няма постепенност в процеса - както си физически "здрав", хоп - тежка органна патология...

Колкото и да се опитваме да набутаме стандартната и холистичната медицина в едно цяло, това не е цяло. Просто защото:
За стандартната медицина здравето е отсъствие на симптом. За холистичната медицина здравето е динамично равновесие на всички нива. Ако съм вечно намръщен, или изключително срамежлив, но друго "ми няма", за стандартната медицина аз съм здрав човек, независимо, че не успявам да осъществя и поддържам нормални човешки контакти и отношения. (опростен пример, за да бъде достъпен).
И в двете направления целта е възстановяване на здравето, но разминаването идва още от самото начало - едната част не осъзнава какво точно е здраве! Рамкирането води до изписването на едни и същи лекарствени схеми при хронично болните без оглед на ДИНАМИКАТА в тяхното състояние. Всички знаем как се "разписват" книжките в кабинетите на личните лекари. За момента хомеопатията ползва само отделни направления в официалната медицина КАТО това правят по-неопитните и притеснителни хомеопати, откровено да ви кажа. Или го правят за успокоение на пациенти и родители. Още преди 200 години холистичните лекари са видели какво се случва с потиснатите обриви при определен тип пациенти и са могли да кажат с точност къде ще избие следствието от потискането - в ЦНС, в дихателна система и т.н. Още преди десетки години е видяно, че ракът се предшества от раково мислене. И ....мога да продължавам до безкрай, но не е необходимо.
В едно далечно необозримо бъдеще е твърде възможно на хората просто да им писне и да окажат своя натиск върху стандартната медицина. И тогава вече да се спре потискането на симптоми, което се нарича лечение и да се ползват само звената от медицината, от които има нужда. Да се спре стигматизирането, наречено ДИАГНОЗА, което, грешно поставено, може така да сугестира човек, че да го разболее или умъртви за отрицателно време...
За момента интересите са прекалено големи и скъпоплатени, за да бъдат отхвърлени току-така
Развитие на хомеопатията - да, но не в тази посока. А в друга, за която ако трябва да говоря подробно, трябва да стъпя на база ваши напреднали познания, Ива_И и Assamas.
Преди повече от сто години хомеопатичните лекарства са лекували със същата сила, с която го правят и днес . За сметка на това стандартната медицина усилено се опитва да произвежда все по-силни и нови лекарства, за да се справи с проблемите - нещо, от което хомеопатията няма нужда, ама никаква нужда да го прави със своите лекарства.   Рус токс си е бил рус токс през вековете. В хомеопатията няма нито едно забранено лекарство, окачествено като вредно или безсмислено. Хомеопатичните лекарства са динамични, не статични, не работят с материално натрупване и работят на всички нива. Защото човек е едно-единно цяло от ум, емоции, физика. Ако не беше, при страх тялото нямаше да реагира по идентичен начин, нито да произвежда определени хормони. Ако от страх направя пареза, ще ми лекуват парезата. Хомеопатията ще лекува страха и парезата. Ако от страх получа психични отклонения, ще ми лекуват психиката. Хомеопатията ще ми лекува страха. И т.н.

Жизнената сила според хомеопатията (и не само) си има много добро определение. Всеки друг опит да се рамкира или подчини на някакви строго фиксирани норми, е обречен на провал. Състои се от компоненти, за които вече е говорено многократно.
Един човек ако го боднат, ще изохка, друг ще изкрещи, трети няма  и да забележи...И това е само част от нейните компоненти - чувствителност, възприемчивост, реактивност...Та за какви доказуемости ми говорите, не знам...

В това е проблема че при теб напредналите познания са от четене на литература, а там всичко е идеално, хомеопатията може всичко.
В действителност на практика нещата са други!
 

Всичко това звучи много утопично .
А къде тогава е проблемът за слабото разпространение и не достатъчно качествено практикуване на хомеопатията?
Защо правилно практикуващите хомеопати, дори класически такива са толкова малко.
Хората търсят хомеопати, а те са прекалено малко . Защо е получава така?
За много практикуващи хомеопатията е допълнителна дейност. Други хомеопати пътуват до различни градове, за да набират пациенти.
Логиката ми се губи. Къде се къса нишката?