Любители на кучета - 36

Мерси Феичка утре ще го изгледам внимателно
Аз не знам защо си мисля все, че месец два поне няма да е разумно да съжителстват заедно. В смисъл да не ги натръшкам буквално да спят едно до друго. Аз няма как да ги изолирам тотално. Физически е невъзможно, но знам ли да няма съвсем пряк контакт в началото.
Обезпаразитявам я вътрешно на два месеца (ако трябва ще започна и всеки месец), външно всеки месец. Не знам дали допълнително трябва да взимам други мерки 
Давам ѝ да пие сребърна водичка. Ще започна и по-често да пръскам устата ѝ със спрей. Звучи все едно ще я стерилизирам Просто не знам какви мерки мога да взема, за да стане по-безопасна средата за едно бебе.


Няма лошо да имате 3 кучета на еднаква възраст, но според мен най-разумно е да са кастрирани 

Аз до колкото знам устата на кучето е доста по-чисто място, отколкото ние си мислим. А въпроса ми беше породен от подозрението дали няма да ги учат да се бият . Понеже тук в на една приятелка кооперацията живее един, който с това се занимава . Взима кучета, озлобява ги и ги продава за бой  ....

Изрод! Тук такъв ще го осъдят на затвор без да им мигне окото!

По-чиста е даже и от човешката ама знам ли...
Тука има пък такива дето ги развъждат с тая цел. Бяхме решили даже да го наквасим един такъв ама нямаме доказателства, а само на слухове няма кой да се наеме

Животните изглеждат много добре гледани, нямат и рани от бой по между си, нито са държани в пит кондиция за да има подозрения, че са гледани за бой.

И моите очи бяха алчни и взех да гледам две кучета едновременно, но не ми се получи с две силни еднополови животни. Поне имахме алтернатива да ги разделим.

От чисто здравословна гледна точка кастрацията ще ви спести риска от доста неприятни заболявания.
От практична гледна точка с три кастрирани кучета ще имате доста по-малко драми.

Все още са малки, но с изграждането на характера си е възможно без кастрация да започнат битки за лидерство. Не, че и кастрирани не могат да го правят, но вероятността е по-малка при липсата на хормони.

Бертичка, при нас обикновено половинката излиза от борбите с някоя голяма драскотина, защото нашия замахва типично по котешки с лапи с извадени нокти 

Аз мисля, че е напълно удачно сега да поставите забраната за влизане в детската стая. Мисля, че ефекта ще е още по пълен, когато след ремонта само с команда я въведете да разгледа и пак и очертаете невидимата граница.
Разбира се една решетка е най-сигурното средство да не преминава линията.

Моя винаги е изпитвал неистово желание да се докопа до дете носено на ръце и аз също се притеснявам как точно ще го запознаваме с бебче някой ден, но пък то да стане първо

Иначе аз не мисля, да стерилизирам средата на бебето. Четох доста статии за пряката връзка между стерилната среда и доста заболявания и алергии в по-късен етап на детето. Да, няма да спят едно в друго от първия ден, но пък мисля, че ще е достатъчно нещата на бебето да са не достъпни за кучо.

И ако е бременна какво? Ще си напълните дома с още кучета, които може и да не са в добро здраве? Или може би ще ги подарите? Едва ли, съжалявам, че съм толкова подозрителна...
И не мога да разбера какво трябва да прецени доктора, дали да си кастрирате кучето ли?

При нас щетите са по-големи, когато битката е сериозна. Два пъти цепната вежда, веднъж дупки по носа като от кобра, няколко пъти прегризано около зърната  Изобщо нямат мярка.
Викам си абе защо с мен като играе няма такива последствия 
Аз се опитвам иначе още от сега да я спирам докато тече ремонта, но тя нали е любопитна като котка и вчера ме издебнала и върви след мен тихичко и аз не я видях. А то мръсотия оголени жици ... а тя си играе и обикаля в кръг около мебелите  Всичко трябва да види клюкарката тя.

Бертичка представям си ги в подобна битка

Моя май предпочита да го борят него и за това половинката е с по-малко щети от твоята   

Ние докато бяхме в ремонт, Ари не проявяваше особено желание да влиза в мръсното, но пък ме следеше задължително от вратата докато се мотаех сред строителните материали в малката стая.

Докато стане време за бебе, пак ще правим малък ремонт в определената детска, но той пък вече не проявява особен интерес към помещението. Там влиза само ако аз съм там.

Нека си разгледа на воля, да не я мъчи любопитство и после мисля, че няма да й е трудно да си спазва границите.

О не Frozy  вярвай ми това, което си представяш е само половината от случващото се. Така им се радвам като си играят. Те татковците са за това - да угаждат на акъла на децата. Майките са за да възпитават и да хранят  Бери с мен не си играе така още от бебе. Бързо ѝ ставам скучна.
За сметка на това пък съм най-сигурното място на света! Особено между двата ми крака като застане, а аз съм на мивката и мия чинии. Понякога даже не ми дава да ходя и само седи залепена за краката ми.
Абе като бебе е. Много ще ревнува като се появи малкото човече.
Границите ще трябва да ги спазва поне за една стая, защото иначе ще се побъркам. Тя както умее да се качва навсякъде и всичко става в косми, гурли и жлезички от време на време 
Не мога да смогна да пера понякога. Всички дивани и възглавници са с калъфи, че даже някои имат и резерва, та като се изпере едното да се сложи друго. Даже сме се шегували, че подбираме материите и десените все да са в цвят мопс. Ама какво да правиш - любов ли бе да я опишем 

Аз пък искам да се оплача . Откакто съм без кученце се изредиха сума ти приятели да ми предлагат техните животни . Взех да се чудя вече , само аз ли съм си обичал животинката , толкова ,че да не я давам на никой ? Не доумявам как може да си вземеш да гледаш коте или куче и след време да се опитваш да го пробуташ на някой друг . И не е защото не могат вече да се грижат за тях, ами просто не им се занимава явно .

О Бертичка, много познато ми звучи всичко!

Тези дни избирахме нов диван и беше голяма драма - хем искам с калъфи заради Ари, хем да ми харесва, хем да е в определен бюджет. От тези с калъфите си харесах един за над 3000 в ИКЕА, ама пусто като планираме бебе не ми се дават толкова за диван. Харесах си друг кожен, супер готин, лесно ще се поддържа, но пък кожа не искам, на края се спряхме на един текстил и кожа, е не ми е най-любим, ама половинката го хареса много, само тъпото е, че няма калъфи.

Иначе вече така съм свикнала с космите, че рядко ми правят впечатление.

Моя също е залепен за мен, половинката не го преследва така. Аз излизам от стаята, той и да спи става и по мене. Заради него в кухнята сложих пътека да си лежи на нея.

Иначе се опитва да се заиграва с мене, но аз физически не му смогвам на борбата. С половинката си пасват чудесно за игри.

И аз питам и разпитвам как се променят кучовците по време на бременност, защото имам подозрението, че моя или ще е супер ревнив и сърдит, или ще стане още по-залепен за мен, а и без това нон стоп го настъпвам.

п.п. Масово хората взимат по импулс, или поради мода домашен любимец, за това и в един момент решават да се отърват от него.

Знам, обаче се предполага, че когато кажеш на приятел ,че искаш да си вземеш друго кученце, се има в предвид бебе, не например 9 годишен кокер блъскан от кола, с един прекаран инсулт , който не обича да седи сам в къщи .

Това пък е ужасно! Един вид ти да му береш грижите, защото вече не е малко и сладко пале

_Jack_ , това не е частен случай. Масово е. Още повече при семейства с малко деца, които са си надценили възможностите. Имам дори такива приятели и съседи, които са си взимали кучета/котета и след няколко месеца или година решават че не е по възможностите им да се грижат за него.
Проблема масово се състои в това, че първо не мислят каква отговорност е, второ взимат породи, на които изисквания не могат да откликнат.
За пример - като гледаш хъски в 60 кв панел е ясно, че ще имаш проблеми ако кучето не бива разхождано нужното време.
На някои пък им писва от космите. Други просто решават, че това куче е станало по-голямо, отколкото са си го представяли. Изобщо оправдания колкото щеш.
Мен сега постоянно ме питат 'какво ще правя с кучето', 'как ще ги гледам и двете', 'ще махам ли кучето'   Някой път ми идва да отговоря грубо, че ако те са готови да си махнат едното дете за сметка на другото, аз не съм

Froz, аз затова вече не се кахъря толкова за мебелите, защото с малко дете всичко ще си става мазало. Няма как. Купуваш диван, който ти е удобен, без много много да му гледаш дамаската и инвестираш повече в хубав калъф
Ние действаме по най най лесния начин. Просто постиламе едно парче правоъгълно, което покрива и облегалката и седалката. Дамаската ни е памучна и калъфите също и изобщо не се хлъзгат и смъкват надолу.
Кожените дивани безспорно са най-лесни за почистване, обаче да ти снимам ли какво се случи с моя кожен стол за компютър   Бери му видя сметката! С ноктите направи малки дупчици, които сега повече от 10тина сантиметра и трябва и за него да мисля калъф. Изобщо сме къщата на калъфите откакто имаме куче  
За бременността не се безпокой. Възможно е да е малко по-изнервен и нащрек. Ще те пази, ще те следи повече, но иначе не вярвам да се промени много.
Бери е станала дори малко по-послушна. Сигурно осъзнава, че ще трябва да дава пример  

Пресен ми е случая , как мои роднини си умориха булонката, защото когато дъщеря им роди бебе, те го държаха кученцето вързано в една стая и най-вероятно хич не са се грижили за него . Това винаги ми е било много смешно , ама и мен са ме питали "абе вие кучето на терасата ли го държите" и аз казвах "не ,то спи при дъщеря ми" , а те "оооо, ама как така, ами косми, ами алергии, ама то е мръсно" . Ама любимо ми е изказването на комшийката, която живее срещу нас, да не съм се качвал в асансьора с кучето, щото било болно и всички са щяли да се заразят в блока ....

_Jack_, човешката простотия няма граници...