Любители на кучета - 36

Jack - аз пък няма да ти дам моето куче  
То е на мама най-доброто момче , нищо че често му дърпам ушите.

(Ако търсиш бебе миналата седмица в Богров имаше над 40 бебока ,еднам удържах щерката да не вземем едно)

Не съм в София ...

Бертичка, то и предния ни диван беше кожа и текстил и текстила се сваляше, кожата беше по облегалките. Моя понеже като си играе тича през мебелите и прескачаше през най-високата част на облегалките, та знам какви са последствията - дупки, драскотини

Дамаската мисля да я покрия с едни хубави шалтета от ИКЕА, пък и така винаги мога бързо да сменя фасона. Иначе много искахме голям диван, защото Ари все се намъква да спи около нас и в крайна сметка се оказваше тесен дивана. Сега на този се хващаме във всички посоки всички на куп 

Трябва да кача снимка от предния диван, как Ари беше кацнал на страничната облегалка 

Относно куче и бебе, не мисля да махам кучето, в крайна сметка то си ми е първото дете. Иначе познати направиха точно това с мопса си, когато им се роди детенце. Наистина гледа го майката на момичето, но кому е нужно?

Като поемеш отговорност за живо същество е за цял живот, ама то има хора дето децата си оставят, та какво остава за животни .

Привет!       
Да се разпиша, че съвсем се забравихме...   

Ая и Тара са добре. Щастливи и здрави са, Слава Богу...
Смърфи порасна, щастлив. Бяхме се отказали да му търсим стопани, но тези дни един човек го поиска...
Харесал го е много. Иска го за приятелче. В двор, но свободен.
Така му казахме, че е гледан и до сега. Мисля, че затова е толкова щастлив.
Ужасно ми е мъчно, но признавам, че това е най-добрият момент, в който това можеше да се случи.

Понеже от време на време става съфорумци пишат, че се интересуват от малки кученца искам да напиша някой неща около покупката на моя домашен любимец.

Преди повече от пет години имахме пит булче - куче подарено от приятели, взето бълхливо, мръсно, без ваксини, без обезпаризитяване на около 40 дни, с две рани на гърба (майка му почти го беше убила, захапвайки го докато е обикаляло купата й с храна).

Около грижите за него попаднах на форума dog.bg и се замислих за избора на куче - истинския, а не когато просто някой ти донесе едно кутре, за същността на породите, за това какво искам и очаквам от своето куче.

Знаех, че породата ми харесва, но АПБТ (така наречените пит були) в България кажи речи няма, както и FCI не е признала породата официално. Харесва ми екстериора на кучетата, харесва ми игривостта, борбеността (не в смисъла на агресията в породата, а на това, че кучето е изключително борбено да постигне поставените цели), човеколюбието, силата на тези животни.

Това е малко може би като тръпката при мъжете да усещат мощен двигател под контрола си, знам ли.

В същото врем, виждах, че кучето което отглеждам, въпреки желанието ми да го отглеждам правилно си имаше проблеми идващи основно от селектирането на родителите му.
Т.е. липсата на селекция доведе до кучило с разнотипни екземпляри, с отклонения в характери и различни проблеми. Не ме разбирайте погрешно - обичах кучето, но както в един по-късен етап се оказа, не можех да се справя с него.

Все пак около интереса ми към АПБТ се влюбих в АСТ. Корените на породата са в кучета регистрирани като АПБТ, но селекцията вече е на база други признаци.
Въпреки спора с приятели, дали това всъщност не е едно и също куче с две марки така да се каже, за мен може би заради не регламентираното развъждане на питоподобни кучета в България, двете са различни породи.
АСТ са кучета с по-улегнал характер, по-еднотипни в структурно отношение, по-малко агресивни, все така предани, човеколюбиви, борбени и силни животни.
Започнах все повече да се интересувам от кучетата от породата и в един момент разбрах, за връзка между две животни, които по ред причини ми харесваха.

Много исках малък АСТ от тези родители, а в този момент работех за 700 лева, наема ми беше 500 лева, половинката работеше за по-малко и от мен и беше против второ куче.

Малкото от връзката струваше 900 лева. Предполагам на четящите им е ясно колко непосилна ми изглеждаше сумата, но аз наистина исках малко от това кучило.

Запознах се с момичето, чиято беше женска. Сприятелихме се и смея да кажа, че в нейно лице и до ден днешен имам верен приятел и съмишленик. Беше склонна да ми даде кучето и на изплащане, но аз исках да съм коректна и събрах сумата за по-малко от 3-4 месеца, при това тайно от половинката с извънредна работа от моя страна.

Е, от момента, в който направих избора си, сякаш си осинових дете. Няма да ви казвам как ми пълни душата, как го обичам, дори когато ме дразни, как ставам и полузаспала съм на вън с него в студ и дъжд, как му треперя когато му е подсечено дупето и го боли, или си е порязал лапата.

Все си мисля, че човек трябва да положи усилия, да е наясно с възможностите и избора си, за да осъзнае отговорността, която поема, а също така да оцени и това което има, защото по-рядко са съвестните хора, носещи кръста си, дори да са осъзнали, че явно са сбъркали с избора на куче/котка. повечето абдикират от ангажимента и отговорността, или пък гледат как да си е животинките, от което страдат последните.

Не, че това е обвързано чисто финансово, но съм забелязала, че хората, за които парите са без значение, или пък имат твърд таван на сумата, гледат по-различно на въпроса. Същото е и с импулсивните покупки. Кучето и котката не са приумици за ден или два, често хората не са подготвени какво им предстой.

Винаги на познати препоръчвам да вземат първо куче от приятел, да го погледат седмица, да видят как е да се грижиш за някого, когато ти мине еуфорията, разказвам кофти моментите от съвместното съжителство и често се отказват изобщо да гледат домашен любимец.

Фрози, как те разбирам само, аз съм влюбена и в питовете и в амстафа
Тъй като имах вече 2 кучета - Лиска-овчарското коли  и Тара-джакчето, не съм си помисляла за трето куче. Ама нали сме много френдли и обичаме да сме приемен дом на разни кучовци, та така се появи баба Рая. В началото си мислехме, че натиреното бабче е баба пит, но като се поугои май повече заприлича на амстаф  На каквото и да наподобяваше и за каквото и да са я заплождали постоянно, се оказа трудна за осиновяване тази питстаф-мечка-лъв. Това беше най-хубавото нещо, защото когато я поиска един приятел, вече нямаше шанс да се разделим с нея, пък и той я гледа винаги, когато се налага  Невероятна любов, невероятен характер, невероятна борбеност има у тая дивачка стара, иначе щеше да е спомен след всичките си болести и премеждия в тежкия си живот 

Някои от вас може да са попадали в интернет на питбулката Джесика - използвана за боеве от мазен цигански дребен нещастник в Добрич, чиято обява за "продажба на куче, което страхотно се бие" потресе цялото интернет пространство. Та младата госпожица е вече в София и в неделя ще я водим за кастрация е Богров
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.597535590256809.1073741 … 192305&type=3

Евчето, както казват бабите, "господ здраве да ти дава"! Златно сърце имаш!

Евчето поклон, много е трудно това което правите!

Аз напълно разбирам, че има хора, които никога няма да приберат бездомно животно, но поне ако искат куче с порода, защото държат на определени породни белези наистина да се насочат към такова, а не просто към някакви развъждани между съседски или в пъпи мийлс животни.

Иначе в нашата безумна действителност най-доброто е, човек да намери своето другарче сред бездомните или поне да кастрира домашния си любимец.

Стига, моля ви се, не го приемам като някакво геройство, просто съм си такава Но благодаря ви 
На 100% съм ЗА. От моите кукли 2 са осиновени, даже Лисичката собственоръчно я натиках в колата, директно от улицата и право в клиниката за изследвания
Твърдо съм против махленското развъждане и не спирам да подканям хората към кастрация, сигурно им е дошло до гуша от мен  Дано толкова им омръзна, че вземат да си кастрират любимците  И понеже доста хора ме ползват като ходеща енциклопедия за животни (държа да кажа, че не претендирам да съм такава), когато някой иска да си вземе кученце еди каква си порода, започвам надълго и нашироко да обяснявам за магазинските кутрета и пъпи милса и насочвам към доказани развъдници с отношение и професионализъм, ако толкова пък държат на порода. Дано повече хора вденат сложната мисъл, която упорито се опитвам да засадя в главите им

Стискайте палци на Джесика, временният й дом да стане постоянен (ако се разберат с котката ) и всичко в неделя да бъде наред

Истината е, че голяма част от населението няма киноложка култура, просто никой не се е опитал да му я създаде и бездомниците са плод на липсата й.

А за да промениш общественото мнение и нагласа по даден въпрос са необходими години.
В интерес на истината аз виждам развитие през последните години, но докато ги стигнем онези другите, на които изнасяме бездомничета, ще минат още много години.

За съжаление и без тази култура, хората няма как да осъзнаят, защо тяхното не кастрирано куче, или поколението на тяхното куче е част от проблема с бездомните животни, нито как това, че искат "породисто", но не родословно куче също е част от проблема, както и не разбират, че няма порода без родословие и още куп неща...

Съзнавам, че много хора като започнем да им обясняваме, просто изчезват от даден форум и си правят каквото искат, но дори на един да повлияем, пак е напредък.

п.п. Евче трудна е твоята задача, знам колко трудно се задомява добре едно животинче, независимо то бездомно ли е или не.

 Ev4eto_p    респект. Браво на теб, момиче!

Абсолютно съм съгласна!

Момичета, стискайте палци до утре вечер

Моето куче също е родословно, реших след дълго обмисляне, че искам да имам поколение от нея.
Но ако кучето ми не отговаря на някои безумни изисквания, като например Н броя награди от изложби,
то поколението няма да има родословие... Т.е. поколението от две родословни и здрави кучета няма да е породисто ли ?

_Jack_, стискам силно!