Любители на кучета - 36

Мързелив ми е днес деня, искам и аз да съм в това положение

_Jack_, моята вече е на 8 и половина години ,но все още като внеса прахосмукачката в стаята и я сложа на земята, докато включвам в контакта, тя лекооо-леко се изнизва от стаята. Не че бяга панически, но не ѝ е приятна тази прахосмукачка и това е. Години наред вижда какво правя с нея, разбира,че не я закачам, но пак- пусти страх.


Frozy, каква готина муцуна, иска ми се да я целуна.

Bertichka, тези очи говорят- "Само да ги докопам..."

Bertichka тези очи толкова много говорят, направо си е завършена актриса сладуранката.
_Jack_ ще свикне момчето не се притеснявай, все пак е още малък на ново място е нормално е да е страхлив, аз на моите им пускам телевизора или радио  постоянно има някакъв шум не стоят на тихо, кокера е страхлив и се стряска и той макар да е на 5 години, и животинките са като хората някои по стеснати други не...
Frozy  голям е чаровник  

Джак, според мен возенето няма да помогне, даже напротив.
Моята като я взехме беше на 5 месеца и също се плашеше от асансьора, за няколко дни с наградки свикна. С колите нямам идея как да го направите, но по някакъв начин трябва да му отклониш вниманието от тях, за да разбере че не е страшно ...

Всъщност страха се преодолява с игнориране. Всякакви награди, успокоителни погалвания, обяснения и прочее, говорят на животинката, че е правилно в ситуацията да се страхува и я награждаваме за това.
Вървете, демонстрирайте пренебрежение към колите и животинчето ще започне да пренебрегва по същия начин източника на своето притеснение.
Ако имате познати със спокойно уравновесено куче, излезте заедно на разходка. Мъниците копират много бързо чуждото поведение.

Моя не харесваше трафика и се дърпаше па-далеч от уличното платно. Майка ми го разхождаше нарочно покрай пътя игнорирайки притеснението на Ари. В момента е пълен непокист по отношение на колите, даже прекалено пълен, защото виждайки сребриста кола ходи да посреща своя тати, пък не мисли, че ще го сгазят...

Прахосмукачката - ами оставяте я включена и не насочвате към гадинката, оставяте кучо сам да реши да се доближи и изследва, да установи,че няма нищо страшно, не правите и резки движения и страха ще премине в игнориране или избягване на неприятното нещо.

За хигиенните навици - на седем месеца сте кажи речи на възраст и сам да се научи къде се вършат работите. Характерно за кучетата е, да си държат територията чиста. Редовни разходки, извеждане на вън след хранене и обилно пиене на вода, след ставане от сън и когато се върти подозрително бързо ще си изгради хигиенни навици.

Bertichka  И на мен ми се приядоха такива сладки, пък за нея не знам .

Купихме такива памперси, за сега само го подуши и не му обръща повече внимание, ама е изморен от разходката . Днеска сякаш не заляга толкоз от колите ама ... Проблема със стълбите го решихме ,но на половина, с качването сме ок , а на слизане се носим, не искам да го влача .
Мисля ,че може да стане по-смел ,ако се разхождаме с друго куче , обаче  няма с кого . Преди малко видя един кокер, ама само така отдалече го загледа и не посмя да се приближи .

Много правилно! Това се опитвам да го обясня и на другите в глутницата
Понеже всички очакват вече Бери да скача да лае по други кучета, тя това ѝ прави. Когато обясня на майка ми или баща ми, че трябва да ангажират вниманието ѝ с друго и да минават покрай другите кучета сякаш ги няма нещата като по чудо се получават. Дори скоро се случи един питбул да я лае, а тя не му обърна грам внимание. Когато съзнанието ѝ е заето с други 'мисли" (каквито и да са те в кучешката глава) не е толкова неконтролируема.

Джак, стълбите ние ги преодоляхме без дърпане. Като беше бебе беше по същия начин. Нагоре без проблем ама надолу... И понеже мен ме мързеше да я нося (еми да мързеше ме  ), а и трябваше да се научи а освободих от повода и тръгнах да слизам сама надолу. Тя се притесняваше, че остава сама "горе" и стъпваше на долното стъпало. Започвах да я викам и ако не тръгне показвах лакомство, което давах чак когато слезе най-долу. След кратко време се получи. Сега е като куршум и в двете посоки. После започна да се страхува от парапета и ходеше покрай стената като се стържеше. С дърпане на повода нищо не се получаваше. Започнахме ние да ходим покрай стената, за да не ѝ позволяваме да го прави тя и сега се научи да ходи по средата на стълбите.

Аз да споделя, че започнахме опитите да я учим да не влиза в нашата стая. За сега не са много успешни. Само ни дебне да не я гледаме и се шмугва да разузнае какво се случва вътре 
Абсолютна маймуна. Всичко разбира, освен това, което не ѝ отърва

п.п. За нас бяха сладките, а за нея това -> Така че няма ощетени

Това е от първия ѝ Рожден Ден

Bertichka При вас се е получило, защото преди това вече е била привързана към теб, а той още не му е много ясно кой му е стопанин и да си остане горе ще му е все едно, освен това го е страх от вратата на входа, която се блъска много шумно и предполагам ,че за това не иска да слиза надолу, а в обратна посока бърза .

Не ви е срам с тези вкуснотии.
Цял ден нямах време за ядене 
Преживях сладкишите, но тази торта изглежда още по-вкусна 
В момента сигурно имам гладен вълчи поглед .... още малко и ще ям .

Бертичка, коригиране и пак коригиране.

Влезе ли изкарвате на вън и показвате къде да ви чака. Оставяйте вратата отворена за да ви вижда.

Аз моя след разходка го закарвам в банята и го карам да ме чака там докато се разопаковам. В новото жилище банята е доста далече от входната врата и като цяло се налагаше на ново да се учим да чака в банята.
Първо излизаше веднага след мен, как ще седи сам в банята, но с постоянство от моя страна свикна.
Вашата госпожица също ще свикне, просто си иска постоянство в налагането на граници.

Да не сте имали рожден ден та такава хубава торта сте правили?

п.п. Бертичка цяло чудо е, че мама и тати вдяват нещо, моите не. Вече когато мама се опитва да ми дава акъл за Ари, аз само кимам. Свикнах и, че ако й го оставя за някой ден ще го гледа както тя си иска и спрях да се ядосвам.

Честит Чарли на Джак.И на мен така ми подариха Рафи...отворих вратата на Бъдни вечер и в ръцете ми се озова едно черно сладурче 
Добре дошли на новите попълнения

Frozy , така правим и сега. Дори карам и другите да ѝ налагат граници, за да не съм само аз лошата и да знае, че правилото се отнася за нея, а не само за нея, когато аз съм в стаята, а тя извън линията.
Ползвам лайсната между паркета и теракота за видим ограничител  Това е линията на забраната.
Вратата седи постоянно отворена сега, за да съхне хубаво стаята и Бери като цяло има възможност да влиза ако поиска, но аз я дебна, за да поставям ограничението. Одеве обаче ме издебна докато съм до тоалетната и седнала на матрака върху леглото ни и гледа с един поглед 'Видя ли какво направих докато те нямаше"  Като ѝ се скарам мисли, че е направила нещо много лошо и веднага висва опашката и гледа тъжно (както само тя си може). Обясних ѝ че не е направила нищо, но трябва да седи зад линията и на няколко пъти докато бях в стаята се опита да влезе тихомълком, но след посочване с пръст се връщаше и сядаше точно върху "линията" 
Знам че с постоянство всичко се постига, но когато 4-ма души налагат различни правила става "Много баби - хилаво бебе"  Единия забранява, другия позволява или пък изобщо не се трогва,че нарушава правилата и тя естествено се възползва, а аз само трябва да вървя и да казвам как да я възпитават, за да си нямам и аз грижи 

Рапунцел ако това те успокоява - в момента и аз страдам по мъфините от снимката, защото адски ме мързи да готвя подобни неща,а  много ми се ядат. Тортата беше специално за морковеното чудовище Бери  Не съм я опитвала. Тя обаче все още помни бисквитките от последния ѝ Рожден Ден, който беше съвсем скоро. За първи път видях куче в абстиненция  Като спряхме да ѝ даваме от тези бисквитки и буквално пощуря! Търсеше ги навсякъде (защото ние ги крихме по различни кътчета, за да ги открива  ) седмици след това. Подозираше ни, че крием от нея бисквити и идваше да рови в ръцете ни, когато носим нещо  Не бях виждала подобно поведение. Напъваше малкото си носле на макс, за да открие макар троха от любимите бисквитки. Изобщо идея нямате

Джак, обвързаността идва с времето. Мисля че ако започнеш да играеш повече с него да го учиш на разни неща докато сте вкъщи лека полека ще изградите доверие. Гали го след като изпълнява командите ти, давай лакомства. Знаеш как е 

Бертичка, аз помня снимката на тези кокали за ЧРД. Еми, вкусни си изглеждаха. Рецепта?
Това с отклоняването на вниманието при нас не работи.
Пример: Задават се хора, които не провокират кучето, но си личи, как Дългото ги изчаква да се приближат, за да ги излае.(За мен си личи, за другите в поведението му няма нищо заплашително.) Взимам пръчка и го викам, за да му я дам - отклоняване на внимание.
Кучето идва при мен и задгърбва въпросните хора. Разминаваме се. Аз хвърлям пръчката напред - кучето я хваща и след това...се връща, за да налае хората. Вече просто не отклонявам внимание. При първи признаци на желание за лай директно го връзвам.

О Марти и това го правим. Ти пък да не си помисли, че ей така изведнъж сме се сдобили с куче за пример  Даже някога това го прави и като се звънне на вратата вкъщи. Все едно 'Да, да добре разбрах те искаш да ме баламосаш ама аз все пак да си кажа'.
Просто има ситуации, в които може да се избегне това поведение и ако стопанина се държи както трябва кучето няма да има избор. Тренировки са му майката. Ся няма да се лъжем, че има породи, които по-бързо схващат и се подчиняват. Нашите не са от тях  Те с апо-скоро инатливи говедца, които се възползват от милия си поглед.

хеххе, Берти, толкова сте приказно сладки.     

Фрози, невероятен! 

Ние, тез пелени за пишкане ги првехме на мат и маскара, то беше гризане, дъвкане и давене, но не и пишкане в/у тях. Намирах ги на милион парченца всеки път..    И капките не помогнаха.. само пари на вятъра. Всичко се свеждаше до следене и корекция. И свикват много бързо

Марти, лабчето се оказа някаква смеска м/у сетер и ловджия и лаб, много прекрасен, ходихме да го видим с едни приятели, но не го взеха..    Ще продължим да му търсим дом.
Евчето, благодаря ти! 

Много благодарности и на Mariyka