Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 68~

Не ваар  
Петрова разбрала си ме какво искам да кажа , разбрах го впоследствие на постовете   ти  
не искам да засягам никой, за мен ФЕмирската любов по един или друг начин, бе красивата и невъзможна любов , за да заживеят щастливи обичайки се имаше пречки между тях , които в реала щяха да ги огорчават ден след ден и едва ли биха издържали.(
ПЕ го приех като втори шанс и се зарадвах , че има хора мислещи като мен , след поста на Марги и след стотиците постове, че не приемат ПЕ, нямах предвид че сте неразумни и нетрезвомислещи   В ПЕ видях един страдащ мъж, който исках с цялото си сърце да изживее любовта отново и се радвам , че нещата вървяха в тази посока. Аз спирам да коментирам защото се повтарям вече  

Обичам ви всички, толкова ми влезнахте под кожата, че вече трудно намирам общ език с хората ми в реала и докато съм с тях си мисля какво ли става при вас и нямам търпение да си дойда и да ви прочета  
чиниите си стоят мъжо ще си дойде от работа , манджата несготвена ама ей ме тук съм и се обяснявам  

Мятам манджата и ида да правя новата тема  
Исках да пиша на доста хора ама забравих какво, благодаря на всички за положителната енергия , оправих се заради вас  

Пепи,къде са кренвиршите не ги виждам  

Гледам,че обсъждате играта на Хазал...
 Аз я гледах в ЗП и там ролятя и на инфантилна малка лигла, вечно овесена на шията на тати(мечо това...слънчо онова) много ме дразнеше, докато не я видях в една от финалните сцени.... Помните ли момента в който красавицата Бихтер/Берен Саат се простреля с онзи пистолет?Чувайки изтрела Нихал/Хазал се свлече на стълбите с онзи страшен и изпълнен с нечовешка болка вик, сякаш наистина куршумът направил сърцето на на Бихтер на парчета, направи същото и с това на Нихал. А после в болницата тъжното и застинало лице, красивите и очи празни и невиждащи зареяни някъде в нищото и изобщо цялата безнадежност на ситуацията от самообийството на съперницата и предателството на любимия мъж представена ни без нито една дума при това от едно едва 19 годишно момиче.Уау!!! Толкова сила имаше в този момент, че за мен даже заличи силата на предишната сцена с Бихтер. Невероятен талант  
Сцената:
http://www.youtube.com/watch?v=K0BM1hXLQvI
И всичко това на фона на прекрасното Адажио на Албинони  

А тук в този сериал с един най-меко казано бозав и посредствен сценарий пълен с недомислици, бюджет среден и отиващ към нисък..... и въпреки това в невероятна хармония и химия с Ча създадоха истински шедьовър!   Невероятно се допълват във всяка сцена. Досега не съм гледала такова нещо!

За ПЕ Ще кажа, че го попрехвърлих с мишката....е няма такава простотия(най-вече моментите взаимствани от втория сезон).... Да не говорим, че актьорските умения на рижавата стигат само да играе ролята на трета пейка в парка- за повече не става  

Георгия-Йоана, 
Ани, Милена, Беллора, 

Миленче ето бе душо що не каза че искаш  [/b]

оха а така да апнем вадете и филийте с лютеница  Марги, на мен пък точно обратното в Зп точно Хазал ми беше много сладка Берен ме дразнеше 

   готова си,ама докато намеря клип с тая целувка

  е дам,тези неща се учат, благодаря ти отново  викаш ето ти една доста добра причина да висиш във форума 

 оха а така да апнем вадете и филийте с лютеница  

Мен и двете накрая ме дразнеха  

Meн Нихал от началото много ме дразнеше, не харесвам такива разглезени и лигави момиченца като нея и когато не стане на тяхното да се цупят. 

в ЗП гледах само любовните сцени  ...ама то за мен нормално...ноооооооо точно това със сватбата и самоубийството ГО ГЛЕДАХ   бях ей така..не за това че Берен се гръмна  ,а за израза на Нихал....направо ми спря и моето сърце...горкото момиче си казах....както и в болницата после-Хазалчето само ни е загатнала за какво иде реч...и в АФК ме плени тази нейна игра....тресеше ме до последно..може би само оощеееее малко ми трябваше за нейната смърт на сватбата....да тъжна беше...но някак не се получи  ....синия лак....камерата се отмести към земята и финито    пфуууу

В този свят, пълен с толкова хора,
аз разбрах, за добро или зло,
че делим все еднакви простори,
и сърцето е също едно,
че не сме врагове или чужди,
а пък хляба е свиден на всеки,
и мечтите еднакво са нужни,
до последния дъх на човека...
Аз разбрах, че небето е същото,
и е покрив за мен и за всички.
И по същия път се завръщаме,
към сърцето си, щом се обичаме...
Всяко вдишване пак ни сближава,
щом и въздухът май е един,
всяко слънце с надежда изгрява,
че светът е за всеки любим...
Аз разбрах. Няма чужди в душата ми.
И приличам на всеки по нещо.
Има само незнайни приятели,
със които предстои да се срещнем.

Мира Дойчинова - irini