Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 71

ИСТОРИЯ НА ГРИМЪТ

Знаете ли защо се казва, че красотата иска жертви?През вековете много от разкрасяващи помади са представлявали опасност за здравето.
Някои козметики са можели да доведат до смърт, други са причинявали хронични заболявания или нарушаване обмяната на веществата. Вместо желаната красота, древните жени често получавали деформации или болести.
В Древен Египет, например, за да постигат руменина на бузите си, жените използвали сок от някои сортове на цветето ирис. Но той е толкова остър и силен, че възпалява кожата, а възпалението не утихва продължително време.
Е имало и хармонични процедури, като прословутата вана с мляко на Клеопатра, и различните билкови отвари с които миели косите си.
За да придават на лицата си аристократична бледност, асирийските жени използват смес от оловно белило и яйчен белтък, която нощем нанасяли върху лицата си. Този метод за подмладяване постепенно става популярен и в Гърция, Рим, а след това в Европа и просъществувал до края на ХVIII век. Резултатите може би се досещате какви са – много жени осакатили лицата си.
Козметиката в Древността
Първите средства за разкрасяване можем да отнесем още към пещерната ера на човечеството. Много вероятно е първите грим да е  измислен и използвани от мъже – вождове и жреци на първобитни племена, които чрез изрисуваните си лица оказвали почит на боговете или плашели враговете си в битка.
Много по-късно, едва при възникването на първите големи цивилизации в Египет, Шумер, Китай и т.н. от козметиката започнали да се възползват и жените, които я превърнали от средство  за прелъстяване и постигане на дълга младост и красота.
Египет
Така например в древен Египет науката за козметичните продукти и тяхната употреба достигнала небивал разцвет. Един от първите писмени документи, съдържащи козметични съвети бил папирусът на Еберс, намерен в египетска гробница. Учените са го датирали ок. 1500г.пр.н.е., дължината му е двадесет метра. От текстовете, поместени в него става ясно, че жреците и обикновените египтяни използвали активно и усъвършенствали различни видове козметични средства – моливи за вежди, разнообразни кремове и помади и пр. И двата пола използвали боя за коса и лак за нокти. Запазена е и хилядолетна рецепта за парфюм, в чиито състав влизали следните вещества : мира, аир, кипарис, кориандър, хвойна, мента и мед.
От стенописите в гробниците и по стените на храмовете знаем, че и мъжете, и жените в страната на фараоните носели силен грим. Особено характерно било гримирането на очите и клепачите, които се очертавали с туш, изработен от минерални вещества – това се правело и с практичната цел очите да се предпазят от възпаления, предизвикани от силното слънце и сухия вятър.
И мъжете, и жените бръснели главите си ( още нещо, изисквано от топлия климат), като при различни случаи и в зависимост от възможностите носели перуки, които понякога били сложно заплетени и богато украсени. По време на празненства слагали върху перуките си топки, изработени от мазнина и етерични масла, които се топели и издавали приятен аромат.
Популярни били и избелващите средства. Прочутата Клеопатра например използвала специална помада, в чиито състав били включени крокодилски изпражнения и различни минерални багрила… Тази легендарна египетска царица е автор и на първия познат ни сборник с козметични съвети и рецепти за разкрасяване.
Гърция
Гърците заели от египтяните познанията им по козметика и в древна Елада култът към красотата на човешкото тяло достигнал своя апогей. Самият термин “козметика” идва от гр. глагол kosmetike , който означава “украсявам”.
Всеки уважаващ себе си гръцки дом имал на разположение роб – козметик, който бил специално обучен, за да предложи на господарката и господаря си подходящи кремове, масла, процедури за разхубавяване и разбира се, подходящ грим.(А гримът при елинските жени бил дори още по-силно подчертан, отколкото при египетските – елинските дами ползвали много повече руж и кармин от сънародничките на Клеопатра…)
Хипократ, бащата на медицината написал четеритомно съчинение, посветено на козметичните грижи за тялото.Древна Гърция имала и своите отлични парфюмиери, сред които бил и Теофраст – основоположник на науката ботаника и ученик на Аристотел, който създал великолепни парфюми.
Индия
По същото време на Изток изкуството на гримирането запазило част от своите ритуални и религиозни функции – в Древна Индия, в Китай и Япония то нерядко се подчинявало на строг етикет и до днес служи за отличаване на различните касти в обществото.
Жените в Древна Индия например боядисвали очите, миглите и устните си със златиста боя, а зъбите – с кафява. Индийките украсявали и ръцете си със сложни, изрисувани с къна или други багрила символи и татуировки, които били в различни цветове и с различни сюжети – в зависимост от порядките на различните касти, към които принадлежали.
Рим
Римската империя заела от предшествениците си най-доброто, което гърци, египтяни и източни народи били научили от козметиката. Основна заслуга на Рим било популяризирането на тези достижения в цяла Европа – римските бани, построени в почти всички големи селища на империята били места, в които къпещите се можели да си отпочинат и да се възползват от козметичните услуги на специално обучени роби.
С падането на Западната Римска империя и постоянните варварски нашествия през ранното средновековие обаче науката, която учела как да се живее красиво постепенно загубила блясъка си. Въпреки това за няколко стотин години тя процъфтявала в арабската империя –именно арабски алхимици създали парфюма такъв, какъвто го познаваме днес, използвайки парова дестилация на етеричните масла.
Козметиката в Средновековието
В Средновековието се връща модата на бледата кожа, въведена от римлянките. Руменината и естествения тен на кожата се смятали за признак на ниско обществено положение, докато бледостта била признак на аристократизъм, подчертавайки факта, че аристократите не излизат много често от дома си, а бедните жени излизат всеки ден, за да работят на полето. Но красотата изисквала и доста жертви. През VI век младите момичета толкова искали да изглеждат бледи, че дори прибягвали до кръвопускане, за да добият желания тен. През Х век испанските куртизантки се отличавали с руменината си, като по този начин подчертавали, че са различни от аристократките. Три века по-късно италианските благороднички започнали да червят устните си и да поставят руж на скулите си. Така те подчертавали, че притежават средствата да си позволят закупуването на синтетична козметика. По това време тя се смятала за лукс, достъпен само за богатите.
Козметиката през Ренесанса
В епохата на Ренесанса жените продължили да използват оловен прах за пудра, въпреки че тази съставка е особено опасна за здравето. Създателите на това козметично средство изобщо не подозирали какви пакости могат да бъдат сътворени с него. Но известната отровителка сеньора Тофани знаела за вредата и предупреждавала клиентките си за нея. При покупката на пудрата тя им давала следните инструкции – “В никакъв случай да не ядат или пият пудрата и да я използват само при изпълнение на съпружеските си задължения в брачното ложе, но при изключителни условия.” Нещастните омъжени жени бързо се превръщали във весели и богати вдовици, а славата на сеньора Тофани растяла. Престъплението се разкрило едва няколко години, когато броят на “неутрализираните” съпрузи достигнала до повече от шестстотин.
Козметиката в Италия
Отношението към козметиката бележи значителен поврат през Италианското възраждане. Именно през този период се оформя идеалът за красота, който изисква специални грижи за тялото. Трябва обаче да се има предвид, че този идеал почти няма нищо общо със сегашните ни представи.
Както някога в Египет и Древен Рим, усилията са насочени към белотата на лицето. Екатерина Сфорца например е оставила за поколенията следната рецепта за смес, гарантираща белоснежен цвят на
кожата: вода, смесена с кръвта на гълъб, листенца от цвят на лилия, камфор пресни яйца и мед – двата последни компонента се използват в козметиката и днес.
Не всички стари рецепти са безвредни. Широката употреба на метални оксиди в тях често има опасни последствия. Стремежът към избелване на кожата причинявал не по-малки поражения, отколкото желанието на съвременните жени с цената на всичко да постигнат максимален загар. Флорентинките, римлянките и генуезките скоро се научили да почернят очите си и да използват ефектите с контраста с кожата на лицето и особено със светлите коси. Повсеместно на Апенинския полуостров дамите започват да употребяват маски за лице. Ето една рецепта: върху лицето се налага тънко парченце прясно телешко месо, престояло в дъждовна вода. За това, доколкото козметиката е навлязла във бита на епохата, може да се съди по изказването на Данте, отбелязващ , че жената, която не използва кремове, мазила и бои е изключение от правилото.
А страстта на италианските аристократи по това време към благовония била толкова голяма, че в празнични дни парфюмирали дори и мулетата. Специални тоалетни стаи приютявали знатните дами по цели дни. Били създадени козметичен стол и тоалетна роба, наречена “Рошети”. В XVI век флорентинецът Фиренцуола издал трактат за женската красота. В него авторът обрисува пълнокръвния, земен, обаятелен образ на ренесансовата красавица – идеал за това време: бяло лице, златисто червеникави коси (тицианово русо) високо открито чело, сини или кафяви очи, гъсти тъмни вежди, плътна гъвкава фигура, с малки уши, ръце и крака. И при цялата тази козметична еуфория не помагали даже пълните с негодувание изказвания на онези които намират гримирането на дамите през XVI век за неестествено и вулгарно. “ не покривайте лицето си с белила, не приличайте на непристойните девици, които се рисуват като маски” – призовават моралистите
Козметиката във Франция
Благодарение на Екатерина Медичи, станала кралица на Франция, италианските вкусове в областта на козметиката се пренесли в страната, която в последствие става законодателка на модата и в това отношение. В същото време, чрез търговията с Изтока козметичните средства проникнали в Европа, отново на първо място във Франция. Развитието на занаятите обогатило буржоазията и създало условия за развитие на козметиката. За съжаление тя се развила като декоративна козметика – пудрене, перуки, и т. н. А хигиенните грижи останали на последно място.
В края на XVII век, предимно във Франция по време на царуването на Людовик XIV силно развитие получило гримирането на лицето. То се осъществявало с дебел слой пудра от оризово или пшеничено брашно, оцветяване на бузите в розово-червено на устните в тъмно червено и поставянето на изкуствени бенки. Светските дами, грижейки се за бяла и нежна кожа, а и в увлечението си в по пикантни любовни приключения, носели черна полумаска от кадифе или тафта. Масово били използвани перуки а ноктите са оставяни дълги и заострени. Тогавашната мода да се носят перуки, високи яки и ръкавици се обяснява със стремежа да се замаскират белези в резултат на вариолата ( едра шарка ) и сифилиса. Хигиената за сметка на това била почти забравена. Миенето се ограничавало само с потапянето на пръстите в парфюмирана вода, налята в съд за общо ползване. В прочутият Версайски дворец в Париж, който е имал 2000 стаи не е имало нито една баня. В перуките на аристократите често се намирали въшки. Миризмите които издавали непраните им дрехи се замаскирвали със скъпи силни парфюми.
За борба с досадните насекоми, за които също настъпил “златен век” била измислена “кожа за бълхи” от катеричка или норка, която трябвало да привлича “нежеланите гости”. Людовик XIV покровителствал парфюмерийната промишленост и по време на неговото царуване френската козметика станала най-скъпата и ценена в Европа.
Особен разцвет, френската козметика достига през XVIII век. Голямо внимание, както и по рано се отделяло на очите и миглите, но основният акцент вече се поставял на белотата на лицето. Тя е трябвало да бъде неравномерна : на челото да е по светла, на слепоочията – малко по тъмна – “Около устата белият цвят трябва да има жълтеникав оттенък на алабастър “ , съветва алманахът “Библиотека на дамата“ от 1764 г.
Но най-характерно за тази епоха е крещящо червеният цвят “ във Версайски стил”. Контрастът с ослепителната белота трябвало да създава предизвикателен, подчертано не-натурален ефект. Ружът трябвало да е не само натрапчив, но и да се нанася и върху долният клепач – така погледът ставал огнен, а с бледосиня боя се очертавали вените на лицето, раменете и гръдта, които още повече подчертавали белотата на лицето.
Както се вижда, употребата на козметиката понякога е предизвикана не само от стремеж към подражание на природата, както е прието да се смята през последните две столетия – а цели да изразява пренебрежително отношение към естественото. Но за създаването на такава външност били нужни часове търпелива работа. Дамските будоари се превърнали в “театър”.
В поставянето на изкуствените бенки, по онова време наричани мушици, няма нищо случайно. И В тяхното поставяне съществува изработен в обществото “код”. Бенка до окото означавала – неотразимост, в ъгълчето на устата – страст към целувки, над устата – лукавост, на носа – решителност, на челото – величавост, на бузата – галантност и т.н. Главното било постигане на някакъв смисъл, развлечение за себе си и за другите: с една дума – самоизява.
Във времето на стила Рококо (XVII – XVIII) всички принадлежащи към “доброто” общество носели напудрени с оризово брашно перуки. Тъй като белите перуки лишавали лицата им от естествената им свежест, правили ги бледи и неизразителни, на помощ дошли силният руж и червилото. Задължителни аксесоари към тоалет били кутийката с бенки, флакончетата с амбра и мускус, пудриерата и ръчното огледалце. Любопитен и необходим детайл била спасителната пръчица “Гратоар” – от слонова кост, завършваща с малка ръчичка. С нея и най-елегантната дама и господин, по време на галантен разговор могли да прогонят досадният сърбеж от мръсотия и ухапване от насекомо.
Англия
В Англия, по време на кралица Елизабет, най-накрая разбрали опасността от използваните козметични средства. Те смятали, че козметиката пречи на естествения приток на енергия в тялото. В епохата на Карл II Европа била в процес на възстановяване след Голямата Чума и бледността не била е на богатите. За да създадат илюзия за естествен тен, аристократките нанасяли няколко слоя козметика, която придавала румен цвят на лицата им.
Във викторианска Англия козметичните средства се смятали за атрибути на “падналите” жени. Едва в XIX век доброто име на помадите се връща, когато на мода идват естествените цветове на натурална основа. Ярките отенъци продължавали да се смятат за неприлични, а пълният грим бил недопустим. Тази тенденция се запазва до началото на 20-те години, когато започва серийното производство на козметични средства.