KARADAYI с Кенан Имирзалъоулу - Тема 9
- Публикувана: 9 апр. 2013, 22:26 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2013, 08:14 ч.
# 498
27 юни 2013, 08:32 ч.
Добро утро. 
Валентина, пак с жена този нашият левент. 
Лили,
Фериде ханъм отмаря добре. 
Заслужава си го.
Хубав ден на всички!
Виж целия пост
Валентина,
пак с жена този нашият левент. Лили,
Фериде ханъм отмаря добре. Заслужава си го. Хубав ден на всички!
# 499
27 юни 2013, 12:35 ч.
От Аси - petan .
Предполагам се отнася за постнато от Лили.
"Съдия Фериде и Великолепният Султан са започнали ваканцията си заедно с малкия Али и майката на г-жа Бергюзар, Хюлия Даркан. Прекарват ваканцията си в Чешме, където са отседнали в Alaçatı Beach Resort. Изглежа най-вече от всичките, Халит се забавлява в морето... като си играе във водата с малкия Али. Семейството прекарва по цял ден на морския бряг, а вечерта се разхожда по улиците на Alaçatı."
"Моят приятел Max"("Arkadaşım Max") с Ata Berk Mutlu от 7 юни е по кината.
"В рамките на 1 седмица са продадени 22 044 билета! Филмът разказва за дружбата между ено дете и куче и лентата се нарежда на второ място сред най-успешните за сезона с детска тематика. Май е сниман е преди започването на Karadayi, защото промоцията му е била януари-февруари 2013."
Виж целия пост
Предполагам се отнася за постнато от Лили.
"Съдия Фериде и Великолепният Султан са започнали ваканцията си заедно с малкия Али и майката на г-жа Бергюзар, Хюлия Даркан. Прекарват ваканцията си в Чешме, където са отседнали в Alaçatı Beach Resort. Изглежа най-вече от всичките, Халит се забавлява в морето... като си играе във водата с малкия Али. Семейството прекарва по цял ден на морския бряг, а вечерта се разхожда по улиците на Alaçatı."
"Моят приятел Max"("Arkadaşım Max") с Ata Berk Mutlu от 7 юни е по кината.
"В рамките на 1 седмица са продадени 22 044 билета! Филмът разказва за дружбата между ено дете и куче и лентата се нарежда на второ място сред най-успешните за сезона с детска тематика. Май е сниман е преди започването на Karadayi, защото промоцията му е била януари-февруари 2013."
# 500
27 юни 2013, 15:44 ч.
хммм фериде преди имаше хувабо тяло , сега като гледам обаче се поразвалила 
Виж целия пост
# 502
27 юни 2013, 21:32 ч.
Аз я намирам в чудесна форма, все пак е родила едно дете. И в костюмчетата от Карадайъ изглежда като статуя.
На Кенан му отиват бебенца
Виж целия пост
хммм фериде преди имаше хувабо тяло , сега като гледам обаче се поразвалила
Аз я намирам в чудесна форма, все пак е родила едно дете. И в костюмчетата от Карадайъ изглежда като статуя.
На Кенан му отиват бебенца
# 503
28 юни 2013, 08:16 ч.
Добро утро.
Ммм, какъв е хубавец.
Много му отива да е с бебче. Време му е да си направи едно-две. 
И на мен Берг ми харесва по бански.
Приятен ден на всички.
Виж целия пост
Ммм, какъв е хубавец.
Много му отива да е с бебче. Време му е да си направи едно-две. И на мен Берг ми харесва по бански.
Приятен ден на всички.
# 504
28 юни 2013, 21:24 ч.
Здравейте, като двойкаджийка се чувствам, защото все още не съм успяла да гледам новия преведен епизод. 
Срам, срам, срам!
Обаче наобиколих форума в аси и попаднах на интервю с Орхан. Може би и вие сте го чели, но вярвам, ще е интересно. С уважение и благодарност към petan, която го е превела от гръцки вестник.
Роден съм и израстнал в Измит (Никомедия на 100 км на изток от Истанбул, на брега на Мраморно море), в семейство от средната класа . Когато бях в гимназията, ние загубихме татко и няколко години по-късно умря и майка ми. Мисля, че преждевременната внезапна смърт на баща ми я повали. Аз много обичам моя по-голям брат, защото ние останахме само двамата. С много обич се грижиме един за друг. Разбира се, преживях голямото земетресение в Измит, на 17 август (1999 г.). Бях на 11 години. Дори и сега, до днес, усещам в ноздрите ми миризмата на смърт. Ето така заметресението се е запечатило завинаги в съзнанието ми. Със сигурност травмата от него е в целия регион. Всеки загуби някой. Помня деня, когато разбрах, че и някои от моите приятели бяха убити. От нашето семейство нямаше пострадали, но ние загубихме много роднини. Имам фобия от земетресения, дори и на кино, когато виждам земетресение, краката ми се разтреперват. Но мисля, че това е така винаги при такива събития. След това ние продължихме нашия живот, но не преставаме да си го спомняме.
*
За разлика от характера на героя (Орхан), моята връзка с брат ми е много здрава (добра). Брат ми завърши гимназия в Кадкьой и много му се възхищавaх. Често си идваше в Никомедия. Винаги съм му се възхищавал. Исках да бъда като него. През онези години той живееше в града през цялата седмица и ми беше трудно да е толкова далеч. Тогава ме грабна една голяма амбиция , постави ме на изпитание, дори в тоалетната си казвах: " Ще стана като него и ще отида в града." Така оставих момчетата от гимназията в града и дойдох тук. Брат ми сега е инженер, постигна го. Защото след като загубихме баща ни, той пое ролята на баща. Разбира се след загубата на баща ни, изпитвахме финансова и емоционална празнота, която запълни моя брат. Такава беше ситуацията, когато учих в гимназията.
Сега в Karadayi снимаме някои сцени в съда, в които се чувствам като у дома. Защото училището, което се превръща в съд за снимките, беше като затвор – така беше моето семейство. Не знам, но цялото ми юношество го свързвам с гимназията. Много скучни учебни години, особено когато си тийнейджър. За мен училището и живота ми там беше това, което имах за нормално тогава. Ние бяхме в интернат, защото бяхме от друг град и разбира се, защото бяхме сираци. Спомням си как много пъти с брат ми плачехме през нощта в стаята тайно за нашите родители. Но на сутринта никой от нас не признаваше на другия! Всички тийнейджъри обикновено имат други страхове и скърби, ние нямахме стремеж за телефон, за да се обадим у дома и гордо да го показваме в нашите класове. Разбира се, че имахме много приятели, но в крайна сметка най-добрият ми приятел е бил и си остава брат ми!
**
На 8-годишна възраст една седмица играх някой, който е починал от алкохол. Кажете едно изречение: "Аз, аз съм мъртъв." Това беше първият ми действителен опит. След това, в гимназията, в един късометражен филм и получих награда от училищния фестивал. Един ден на залата по немски беше поставена една обява: "Търсят се актьори за участие ". В това видях възможност да избягам от немския. Започнах да уча театрално изкуство. Аз наистина харесвам пространството в театъра, так че не е имало никакви учители в главата ми, които поставят пиеси. Не знам какво ме накара да отида в театралното училище, вие видяхте също, че те са г-да бунтовници. Защото всички в семейството, в училището, очакваха нещо друго да стана – примерно инженер. Тогава си помислих, че в театралното училище не биха ме задължили да чета безполезни неща. Разбира се, не казах на никой за изпитите в театралното училище, защото чаках за резултатите от тестовете. Когато съобщих на квартала в Никомедия: "в театрално училище съм”, всички „се обръснаха”(някакъв израз е!)!!! После, когато им казах: "Ще играя в Karadayi", всички викаха „ура” сякаш сме станали шампиони на страната!
***
Когато говоря за популярността, в ума ми идват книгите, които се продават в супермаркетите, но аз не съм такава книга, или по-скоро не искам да бъда. Да ме разпознават но улицат и крещящи момичета - това ме плаши. Освен това, не искам това и не знам как да се предпазя от това. В допълнение: повечето, които започват от театъра, имат този проблем. Различни са от други, които имат вече такъв живот или са склонни към показност. Предполагам, че с течение на времето ще намеря начин да свикна.
****
Моите родители са живели в момент на икономическа нестабилност. Тогава е било много важно за тях да имат постоянна работа. Този манталитет се опитваха да предадат на нас. Но ние не знаем какво е глад. Живяли сме при родителите си като малки, за да ги питаме как и защо. От решаващо значение за нашето поколение, а и за следващи поколения, не е гладът. Ние сме гладни за обич. Разбира се ние имаме телефони, интернет, директна информация. Но за мен информацията, която ни се предоставя направо, е един балон. Така че по-добре да зарежем измисления вселенски интернет (виртуалната обич) и да се фокусираме върху човешките взаимоотношения.
*****
Аз вярвам, че обичта (любовта) е по-силен мотив от гнева. Но гневът прави повече впечатление, защото плаши.Орхан, който пресъздавам в Karadayi, е едно дълбоко наранено момче, затова е и страшно ядосан. Ние започваме да го опознаваме веднага след казармата. В продължение на години е израснал без обич и грижи. Оттук и яростта, насочена към всички, но най-вече в лицето на брат си. В сериала той сякаш крещи: "Аз съм тук! Вижте ме!" Така е.
Виж целия пост
Срам, срам, срам! Обаче наобиколих форума в аси и попаднах на интервю с Орхан. Може би и вие сте го чели, но вярвам, ще е интересно. С уважение и благодарност към petan, която го е превела от гръцки вестник.
Роден съм и израстнал в Измит (Никомедия на 100 км на изток от Истанбул, на брега на Мраморно море), в семейство от средната класа . Когато бях в гимназията, ние загубихме татко и няколко години по-късно умря и майка ми. Мисля, че преждевременната внезапна смърт на баща ми я повали. Аз много обичам моя по-голям брат, защото ние останахме само двамата. С много обич се грижиме един за друг. Разбира се, преживях голямото земетресение в Измит, на 17 август (1999 г.). Бях на 11 години. Дори и сега, до днес, усещам в ноздрите ми миризмата на смърт. Ето така заметресението се е запечатило завинаги в съзнанието ми. Със сигурност травмата от него е в целия регион. Всеки загуби някой. Помня деня, когато разбрах, че и някои от моите приятели бяха убити. От нашето семейство нямаше пострадали, но ние загубихме много роднини. Имам фобия от земетресения, дори и на кино, когато виждам земетресение, краката ми се разтреперват. Но мисля, че това е така винаги при такива събития. След това ние продължихме нашия живот, но не преставаме да си го спомняме.
*
За разлика от характера на героя (Орхан), моята връзка с брат ми е много здрава (добра). Брат ми завърши гимназия в Кадкьой и много му се възхищавaх. Често си идваше в Никомедия. Винаги съм му се възхищавал. Исках да бъда като него. През онези години той живееше в града през цялата седмица и ми беше трудно да е толкова далеч. Тогава ме грабна една голяма амбиция , постави ме на изпитание, дори в тоалетната си казвах: " Ще стана като него и ще отида в града." Така оставих момчетата от гимназията в града и дойдох тук. Брат ми сега е инженер, постигна го. Защото след като загубихме баща ни, той пое ролята на баща. Разбира се след загубата на баща ни, изпитвахме финансова и емоционална празнота, която запълни моя брат. Такава беше ситуацията, когато учих в гимназията.
Сега в Karadayi снимаме някои сцени в съда, в които се чувствам като у дома. Защото училището, което се превръща в съд за снимките, беше като затвор – така беше моето семейство. Не знам, но цялото ми юношество го свързвам с гимназията. Много скучни учебни години, особено когато си тийнейджър. За мен училището и живота ми там беше това, което имах за нормално тогава. Ние бяхме в интернат, защото бяхме от друг град и разбира се, защото бяхме сираци. Спомням си как много пъти с брат ми плачехме през нощта в стаята тайно за нашите родители. Но на сутринта никой от нас не признаваше на другия! Всички тийнейджъри обикновено имат други страхове и скърби, ние нямахме стремеж за телефон, за да се обадим у дома и гордо да го показваме в нашите класове. Разбира се, че имахме много приятели, но в крайна сметка най-добрият ми приятел е бил и си остава брат ми!
**
На 8-годишна възраст една седмица играх някой, който е починал от алкохол. Кажете едно изречение: "Аз, аз съм мъртъв." Това беше първият ми действителен опит. След това, в гимназията, в един късометражен филм и получих награда от училищния фестивал. Един ден на залата по немски беше поставена една обява: "Търсят се актьори за участие ". В това видях възможност да избягам от немския. Започнах да уча театрално изкуство. Аз наистина харесвам пространството в театъра, так че не е имало никакви учители в главата ми, които поставят пиеси. Не знам какво ме накара да отида в театралното училище, вие видяхте също, че те са г-да бунтовници. Защото всички в семейството, в училището, очакваха нещо друго да стана – примерно инженер. Тогава си помислих, че в театралното училище не биха ме задължили да чета безполезни неща. Разбира се, не казах на никой за изпитите в театралното училище, защото чаках за резултатите от тестовете. Когато съобщих на квартала в Никомедия: "в театрално училище съм”, всички „се обръснаха”(някакъв израз е!)!!! После, когато им казах: "Ще играя в Karadayi", всички викаха „ура” сякаш сме станали шампиони на страната!
***
Когато говоря за популярността, в ума ми идват книгите, които се продават в супермаркетите, но аз не съм такава книга, или по-скоро не искам да бъда. Да ме разпознават но улицат и крещящи момичета - това ме плаши. Освен това, не искам това и не знам как да се предпазя от това. В допълнение: повечето, които започват от театъра, имат този проблем. Различни са от други, които имат вече такъв живот или са склонни към показност. Предполагам, че с течение на времето ще намеря начин да свикна.
****
Моите родители са живели в момент на икономическа нестабилност. Тогава е било много важно за тях да имат постоянна работа. Този манталитет се опитваха да предадат на нас. Но ние не знаем какво е глад. Живяли сме при родителите си като малки, за да ги питаме как и защо. От решаващо значение за нашето поколение, а и за следващи поколения, не е гладът. Ние сме гладни за обич. Разбира се ние имаме телефони, интернет, директна информация. Но за мен информацията, която ни се предоставя направо, е един балон. Така че по-добре да зарежем измисления вселенски интернет (виртуалната обич) и да се фокусираме върху човешките взаимоотношения.
*****
Аз вярвам, че обичта (любовта) е по-силен мотив от гнева. Но гневът прави повече впечатление, защото плаши.Орхан, който пресъздавам в Karadayi, е едно дълбоко наранено момче, затова е и страшно ядосан. Ние започваме да го опознаваме веднага след казармата. В продължение на години е израснал без обич и грижи. Оттук и яростта, насочена към всички, но най-вече в лицето на брат си. В сериала той сякаш крещи: "Аз съм тук! Вижте ме!" Така е.
# 506
29 юни 2013, 08:45 ч.
Добро утро.
Валентина, благодаря. Огромни благодарности на petan.
Интервюто е страхотно. Колко мъка са преживели Улаш и брат му... 
Хубавото е, че не са паднали духом, не всеки е способен на това. Прекланям се пред такива хора. 
Не знам, ама май не е много добре ориентиран с образа си или поне с причините за гнева. Аз го виждам другояче. Не, че страда от липса на обич и грижи, такова нещо, поне откакто се е върнал, не съм забелязала. А не ми се вярва и преди това да е било така, като виждам колко грижовни са Сафие и Назиф. Той, според мен, е момче, което се опитва да е като по-големия си брат, но неуспешно, което му насажда комплекси и яд, които избиват в агресия. На моменти дори го мрази по тази причина и затова насочва яростта си най-вече към него. Поне аз досега това съм забелязала.
marman, Какво казва? 
Бързо говори, а на моменти се препокрива с превода, и нищо не схващам. 
Хубав ден.
Виж целия пост
Валентина, благодаря.
Огромни благодарности на petan. Интервюто е страхотно.
Колко мъка са преживели Улаш и брат му... Хубавото е, че не са паднали духом, не всеки е способен на това. Прекланям се пред такива хора. *****
Аз вярвам, че обичта (любовта) е по-силен мотив от гнева. Но гневът прави повече впечатление, защото плаши. Орхан, който пресъздавам в Karadayi, е едно дълбоко наранено момче, затова е и страшно ядосан. Ние започваме да го опознаваме веднага след казармата. В продължение на години е израснал без обич и грижи. Оттук и яростта, насочена към всички, но най-вече в лицето на брат си. В сериала той сякаш крещи: "Аз съм тук! Вижте ме!" Така е.[/i]
Аз вярвам, че обичта (любовта) е по-силен мотив от гнева. Но гневът прави повече впечатление, защото плаши. Орхан, който пресъздавам в Karadayi, е едно дълбоко наранено момче, затова е и страшно ядосан. Ние започваме да го опознаваме веднага след казармата. В продължение на години е израснал без обич и грижи. Оттук и яростта, насочена към всички, но най-вече в лицето на брат си. В сериала той сякаш крещи: "Аз съм тук! Вижте ме!" Така е.[/i]
Не знам, ама май не е много добре ориентиран с образа си или поне с причините за гнева.
Аз го виждам другояче. Не, че страда от липса на обич и грижи, такова нещо, поне откакто се е върнал, не съм забелязала. А не ми се вярва и преди това да е било така, като виждам колко грижовни са Сафие и Назиф. Той, според мен, е момче, което се опитва да е като по-големия си брат, но неуспешно, което му насажда комплекси и яд, които избиват в агресия. На моменти дори го мрази по тази причина и затова насочва яростта си най-вече към него. Поне аз досега това съм забелязала. marman,
Какво казва? Бързо говори, а на моменти се препокрива с превода, и нищо не схващам. Хубав ден.
# 507
29 юни 2013, 10:55 ч.
Добро утро, момичета, пожелавам ви голяма доза лечебен мързел. 
Терапията дава чудесни резултати!
Снежка, напълно съм съгласна с мислите ти относно образа на Орхан. Знаеш ли, не за първи път се сблъсквам с такова разминаване между думи и реалност, при актьор или човек от екипа. Много съм озадачена. Струваше ми се като даденост, че тези, които правят филма, най-добре го разбират. Бях шокирана да разбера, че не е така. Не става дума за тълкуване, защото в такъв случай бих си замълчала, уверена, че тълкуванието на актьора е правилното, не моето. Става дума, както в случая с Орхан, за явно разминаване. Няма и намек в сериала, Орхан да е расъл без обич и грижи.
Защо се получава така, не знам. Излиза, че тези, които работят над филма, грешат понякога? Въпрос, достоен за изследване.
Но въпреки този детайл, интервюто е много интересно.
Гледам еп. 32, напредвам. Ще извлека една мисъл - Бахар каза, че вярва на Махир.
Бахар му вярва, Фериде - не? Ах, Фериде, ах!
Връщам се към терапията, като включвам и Махир. До скоро!
Виж целия пост
Терапията дава чудесни резултати! Снежка, напълно съм съгласна с мислите ти относно образа на Орхан. Знаеш ли, не за първи път се сблъсквам с такова разминаване между думи и реалност, при актьор или човек от екипа. Много съм озадачена. Струваше ми се като даденост, че тези, които правят филма, най-добре го разбират. Бях шокирана да разбера, че не е така. Не става дума за тълкуване, защото в такъв случай бих си замълчала, уверена, че тълкуванието на актьора е правилното, не моето. Става дума, както в случая с Орхан, за явно разминаване. Няма и намек в сериала, Орхан да е расъл без обич и грижи.
Защо се получава така, не знам. Излиза, че тези, които работят над филма, грешат понякога? Въпрос, достоен за изследване.
Но въпреки този детайл, интервюто е много интересно.
Гледам еп. 32, напредвам. Ще извлека една мисъл - Бахар каза, че вярва на Махир.
Бахар му вярва, Фериде - не? Ах, Фериде, ах!
Връщам се към терапията, като включвам и Махир. До скоро!
# 508
29 юни 2013, 14:33 ч.
Ще извлека една мисъл - Бахар каза, че вярва на Махир.
Бахар му вярва, Фериде - не? Ах, Фериде, ах!
Виж целия пост
Ще извлека една мисъл - Бахар каза, че вярва на Махир.
Бахар му вярва, Фериде - не? Ах, Фериде, ах!
# 509
30 юни 2013, 09:08 ч.
Добро утро.
Валентина, аз също съм озадачена. Мислех си, че точно актьорите ще са наясно с образа, който пресъздават. 
Другият вариант е във втори сезон да ни покажат нещо, което не са ни показвали досега относно Орхан, ама не ми се вярва, честно казано, защото досега и намек няма, че не са го обичали или не са се грижили за него достатъчно. За 32 епизод - не съм имала възможност да изгледам досега, но днес се каня да го направя. Донякъде Фери има основание да не вярва на Махир, но много ме ядосва, като се доверява на Тургут и то безпрекословно. 
И едно клипче да ви усмихне неделния ден.
Спокойна и мързелива неделя ви желая.
Виж целия пост
Валентина,
аз също съм озадачена. Мислех си, че точно актьорите ще са наясно с образа, който пресъздават. Другият вариант е във втори сезон да ни покажат нещо, което не са ни показвали досега относно Орхан, ама не ми се вярва, честно казано, защото досега и намек няма, че не са го обичали или не са се грижили за него достатъчно. За 32 епизод - не съм имала възможност да изгледам досега, но днес се каня да го направя. Донякъде Фери има основание да не вярва на Махир, но много ме ядосва, като се доверява на Тургут и то безпрекословно. И едно клипче да ви усмихне неделния ден.
Спокойна и мързелива неделя ви желая.