Подсъзнанието може всичко 56 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Момичета, да предложите някакъв ритуал за намиране на квартира. 

Благодаря за отговорите момичета

Lily Rose - Аз не получавам нещата лесно напротив, винаги те идват при мен с много труд

Lilian_V - Как беше заглавието на книгата на Зеланд Трябва да я прегледам, но въпреки, четем, винаги в ежедневието си забравяме за нещата, които сме чели.

rosikosefi - Парилите до сега съм ги използвала само за заспиване Трябва да ги приложа и за други неща.

Аз пък установих, че човек, когото много обичам и държа на него....ми изпива енергията. Много е странно, но в негово присъствие се му се дразня в по-голямата част от времето и имам усещането, че сякаш ми нарушава вътрешния мир. И това нещо се случва, когато около нас има и други хора. Когато сме само двамата всичко е наред и нямам такива усещания. Много ми е странно, защото до преди няколко месеца не съм чувствала подобно нещо от него, а сега изведнъж установих това нещо. Някакви предположения на какво може да се дължи?

На повишена раздразнителност от твоя страна??? 

Момичета дайте съвет

Без значение от техниката за формиране на събитието, визуализация или както го наричате получавам поисканото по много изкривен начин.

Например: Искам работа с млади колеги в престижна фирма. Хоп имам я /е не толкова лесно де!/ но съм в такава позиция, че реално съм в конфронтация с всички колеги - такава ми е работата.

Искам да разполагам с пари - хоп работя с пари. Постоянно в чантата ми има между 2000 - 4000 лв. СЛУЖЕБНИ, на които треперя да не ми ги откраднат  

Отказвам да приема, че има Висша сила, която НЕ РАЗБИРА какво искам, а ми дава желанията сякаш в изкривени огледала.

Дайте идея какво става според вас?

Или е именно това...  Изпълнителят на желания
Аз пак ще кажа, че всяко събитие е урок. Помисли какво имаш да научиш от тези "сгрешени" желания. Например в първия случай има ли какво да учиш в общуването по принцип? Или може би те е страх да разполагаш с повече пари, защото...?

А и хубавото е, че нямаш ограничение, преформулирай ги. 

Благодаря, че се отзова 
Нима има някой, който е убеден, че няма какво да учи? Мислила съм и аз по-този начин който ме навеждаш, но все пък грешно да искам ... Дадох само два примера, но нещата все така се получават.

Изпълняват ми се желания, сигурна съм в това, но ето, има едно, за което все си мечтая и все го включвам в желанията си по новолуние, пък и не само - ама не и не, не се получава. А то не е сложно, просто искам да имам кола, не нещо супер, а прилично. Дали е за мое добро да нямам? Уфффф!

Аз бях като теб и ще ти кажа - ще е така , докато спреш да мислиш че се случва все така. И още - желанията трябва да са много конкретни , а не толкова кратки.
Това от мен - аз например казвам БЛАГОДАРЯ ТИ ВСЕЛЕНА , БОГ ИЛИ .....ЧЕ СЕ РАДВАМ ПОСТОЯННО НА НОВАТА СИ КОЛА , КОЯТО МИ СЛУЖИ НА МЕН И МОЕТО СЕМЕЙСТВО .Щом се радвам постоянно - значи няма неща , които да са изкривени и да ме ядосват .

Sillveto, ако искаш да ти се случва това, за което мечтаеш какво означава надписът под аватара ти "Тъпея!"?

Може би трябва да се каже - да печеля собствени.

А за позицията - дори и да ви противопоставя по някакъв начин, не е задължително ти да се конфронтираш и да бъдеш с нагласата ,че трябва да се конфронтираш.Дори да се налага да поспориш, ако не влагаш прекалено много енергия в спора, то ще остане само дискусия и разрешаване на някакъв въпрос.

Sillveto, това са сбърканите пратки на вселената. На мене ми се случва често То е като да си сложа Ауди А8 в картата на желанията и после вселената да ме срещне с мъж, с когото се обвързах, с точно такава кола. Същият този мъж много се доближаваше до мъжа, когото бях поръчала, но нямаше никаква симбиоза между нас - оказа се невероятнооо праволинеен и скучен! Аз ли криво и се молих, тя ли криво ме разбра...При все това, гледам на тези случки като на експириънс и внимавам какво точно си пожелавам.
***
Гледам, писали сте за смяна на работата. Винаги в живота ми, когато са ме съкращавали или съм си тръгвала, съм скачала в нищото. Болезнено е, с месеци съм стояла без пари.
Фирмата, където съм сега е хубава, но шефката се държеше ужасно с мене. През зимата, след един лют скандал, си реших да напусна, най-демонстративно, просто си тръгнах, пряко страховете ми, че се обричам на глад. Тя и колегите ме накараха да размисля. Спечелиха си отсрочка, макар и да не го знаят, реших си, че ще си отида в края на май. Ето, наближава времето, когато трябва да давам предизвестие, а шефката вече почти не ме закача. Всички са супер мили, но аз си знам, не мога да остана тук  в дългосрочен аспект, макар че съм на постоянно работно място, което си има своите предимства. И ето - пак се колебая! Пак ме е страх от безработица. А влача голям заем на гърба си!

Тая пуста колебливост моята! Реших си, че ще променям външния вид, ще боядисвам косата, тъй като съм пълна с бели коси! Е...не смея. Цял живот се гледам с моята ми коса.
 Вътрешно отлагам така всички събития - като се стопли, като взема заплата, като падне на лятното кино тавана, като... А се мисля за смела и силна. Хванах се да изследвам всичко това, да мисля защо съм такава. Е...майка ми, да е жива и здрава - тя цял живот има само една работа и само един мъж. Едни и същи приятелки, от ученическите и години и състудентки, тоест за последните 30+ години не е завързала нови приятелства. Та, същата тая женица просто никога не е вярвала в мене. Решавам да уча магистратура - тя: "хич недей ходи, само пари да харчиш, ще те скъсат още на приемния изпит". Вземам изпита, приета съм, идва първи семестър, първи изпит вземам с 6 и и звъня да и кажа. Преди да съм казала, тя започва - "черен влак се композира, Ленче ле...." Да не говорим за мнението и за мене, за "свестните" мъже в живота ми и за това как "един мъж не можеш да задържиш", за това как "детето само да порастне и ще избяга при баща си, няма да те погледне"
 През целия ми живот го играе върл песимист относно моите избори и решения, така и не се научи да ме подкрепя, а се улавям, не знам и аз защо, на моите години, че имам нужда от благословията и, имам нужда да ме разбира. Та, заради това се колебая за всичките ми належащи решения. Никой не бил пророк в собствената си страна, но е тъжно, предвид че освен нея и детето, нямам други, които да нарека семейство. Тази подкрепа съм получавала всъщност в лицето на един мъж, когото много обичах - а той просто ми казваше, че няма как да мисли и да решава вместо мене.
Простете, ако ви обремених с моите неща. Но съм на кръстопът и пак не знам какво ще правя.

Това е една много дъъъълга тема... Успях сама да се вкарам "с капан". Пробвах с желанията да променя света и себе си, но както ви писах -  нещо не ми се получава както трябва и "възела" все повече и повече се затяга.   Занимавам се с формиране на събития и положително мислене над 20 години. Имала съм страхотни успехи и спадове, срещнах учители и ученици, но някак се забутах в задънена улица и най-положителната дума, която мога да кажа за ситуацията е: Тъпея  

Но ми дадохте страхотни съвети  

А и още нещо -  за всяко нещо, за което искренно и спонтанно съм благодарила на Вселената се е проваляло тотално.
Давам скорошни 2 примера:
- Виждам мои близки, които са хора на възраст и ми прави впечатление, че много се стараят в отношенията си един към друг да са мили и да си правят жестове. И тъй като живеят сами ми стана хубаво и вътрешно и от сърце благодарих, че така се разбират. Съвсем скоро разбирам, че нещо е станало между тях и се развеждат!!!
- Много искам да видя човек, на който силно държа и ми липсва. И ето формира се събитие - отивам в командировка точно на майната си в града му за 2 дни. Радвам се много и си представям как ще имаме време да си приказваме, да се видим като хората и спонтанно благодаря. Разболявам се преди тръгването, пристигам там болна от грип - не може да ходиш в къща с малки деца с грип. Точно тогава жена му се налага да работи извънредно и той гледа децата. Ок - полагаме усилия и намира гледачи поне една вечер да излезем и да се видим. 20 мин. преди срещата се обажда, че е с бъбречна криза и не може да дойде! Е!

The Happy One, това което пишеш все едно аз съм го писала - и за работата, и за отношението на майка ми към мен.
В момента съм точно пред същия избор в служебен план - дали да остана или след края на месеца да си тръгна... Но ме плаши безпаричието...
А от майка ми - също усещам, че имам нужда от нейната благословия и повече вяра в мен, и подкрепа!
Винаги съм знаела,че отношението на родителите се отразява върху успехите на децата.
Пожелай си да получиш тази благословия, пожелавам ти я, ей така спонтанно да се случи!
Пожелавам я и за себеси:-)

Аз мисля, че всеки човек понякога дава, а понякога изпива енергията на околните. Това е, защото не винаги енергията ни е еднаква. Мисля още, че това е несъзнателно и се случва най- лесно с хората, които обичаш, защото спрямо тях се отваряш и отпускаш напълно. На мен ми се е случвало с дечицата ми, когато се приберат много разстроени или аз съм много разстроена, съберем ли се заедно, някак си отрицателната енергия се разпределя и изчезва.
 Друго, за което съм мислила, във всички култури почти, когато някой умре, се събират много хора не само за да го изпратят, а според мен на несъзнателно ниво да се разпредели енергията. Защото всеки, който е губил близък знае, че това е много разбиващо енергийно. Вие какво мислите за това мое прозрение.