Подсъзнанието може всичко 56 /Линкове за всички техники има на първа стр.

The Happy One, имаш нужда само от собствената си благословия. Страховете и несъвършенствата на майка ти са си само нейни. Както тя ти е повтаряла и е успяла с повторения на утвърждения да ти вдъхне колебливост, така и ти си повтаряй други и си намери увереността! Това рядко става за ден, два, обхващащо  по-дълбоко себеусещането за значимост и даровете, съответстващи на точно тази значимост, но е изцяло поправимо и носи мир и спокойствие - хармония, която влачи след себе си хиляди други хармонизиращи ти, красиви отдребни нещенца до грамадански неща.
Човек трябва да си подарява усмивка и радост всеки Божи ден! Например - имам много бели косми, а искам да съм с лъскава, светло кестенява, грееща коса. Докато ми съществува този импулс, носещ усещане за красота в съзнанието ми с предвидения резултат, хуквам, купувам си съответната боя, предвкусвайки щастливата си физиономия и се намацвам сам самичка. Доволна съм. За половин час, докато ми е овапцана главата, кипяща от енергия, върша сто неща. Измивам се и нямам търпение да се погледна в огледалото, пърхам. Енергизирам се.Самопроизвеждам енергия.Усещането е незаменимо. От една дреболия. Следващият си импулс не го изтървам. Извличам всичко от него. Искрица, създадена за да ми влее още живот. Днес едно, утре друго, в други ден трето.... върволица от любов към себе си и себе-утвърждение. Носи само полза и засилва увереността.
  За това, което Lily Rose е написала, просто не познавам усещането да ожидаш майчина благословия. Чувам какво ми се говори, но слушам само това, което  съответства на моя Аз. Точка. Оставяла ме е сама да се справям с неизказаното убеждение, че аз мога. И не мога да твърдя, че тя ми го е внушила. Твърде възможно е аз да съм първоизточникът. Или и двете по равно.

Джи, ако не са ти пратили някой ритуал за намиране на квартира, а аз не писах вчера, защото не зная такъв, представи си го това намиране, опитай! Обикновено, когато нещо ме тревожи, предварително разигравам перфектен сценарий за предстоящото или неслучващото се и хоп, излиза от нищото.

Sillveto, покрай тия двата примера, сигурно си имала и много други с различни изводи.
Аз просто бих си помислила, че не е сега моментът да се срещнем /за едната случка/, а за другата, че много, много често нищо не е така, както изглежда.   
За общото в целия ти постинг - имам чувството, че си поставяш ограничения и ги получаваш.

Хубав ден!

Luna, не обвинявам майка ми  и не търся извинение за неуспехите си! Позитивен човек съм и знам, че само със сляп позитивизъм нищо не става,трябва и подкрепа - най-малкото поне от родителите. Та нали те изграждат малко или много първите впечатления от живота...
Казвам го и от позиция на майка. Нали всеки ден наблюдавам дъщеря си - как се изгражда като личност, как понякога моето настроение  рефлектира върху нея!
Нещата имат много страни...
А на теб - поздрави, че не си се сблъсквала с властни родители!

Възможно е да си напълно права, но търся и търся вратичката и не я намирам. 

Lily Rose, аз нищо не твърдя по отношение на майка ти.   Просто споделих собствения си опит и моето непознаване на такава нужда. Просто не знам.
Sillveto, дали съм права или не, няма значение в твоя случай.   За теб има значение ти да си на верен път, с верни заключения за твоя живот.
 За мен, да съм права, има единствено значение в моя живот и в решенията, които аз вземам, в мислите, които аз позволявам да ме завладеят. А вратичките са само в мен. С това, което ти написах, единствено исках да подскажа, че ако търсиш под вола теле, ще го намериш, щом толкова много искаш. Това си го помислих след споделените от теб два случая и обясних защо така мисля.  
И съвсем между другото, решенията на търсенията ми поникват, когато съм спокойна. Нещо като разтворена във света.

П.П. Лили Роуз, майка ми е изключително властен човек.  Аз се определям, не тя мен.

И аз се занимавам с това вече 13 години,много преди да излезе книгата на Кехоу.Започнах с Силата на твоето подсъзнание на Д-р Джоузеф Мърфи.С тази книга осъществих едно много голямо желание,което имах,не стана за ден два,но се случи.
Израснах в голяма беднотия,подигравките и боя на съучениците ми в първи клас.На 10 загубих баща си който обожавах.Но останах добър човек,не се озлобих.Единствено остана комплекса за малоценност с който се боря и да днес.Когато случайно ми попадна тази книга разбрах,че има и друг живот,много по щаслив,въпреки,че подсъзнателно усещах,че това е така още преди книгата.Продължавам да работя върху себе си и се опитвам да помагам на детето си,че е доста палав,но и за това аз съм си виновна,защото предпочитам да е лидер,отколкото да го мачкат,още повече,че той е инвалидизиран 60% ето как несъзнателно му влияя,не по най добрия начин.
Сега съм щаслива,не ,че всичко е цветя и рози,но знам колкото повече работя върху себе си и се чувствам щаслива,толкова по добре и за децата ми.Те усещат енергията и много често копират родителите си.Така,че Лили Роус не спирай да вярваш в доброто,а това дали някой ще те подкрепи или не не трябва въобще да те интерсува,Било то и собствената ти майка.

Ревност

Caipirinha, аз пък "залагам" на някаква твоя вътрешна неудовлетвореност по отношение на нещо или на неща, свързани с теб и с въпросния човек  
Вероятно когато сте с този човек сред други хора, ти несъзнателно започваш някакво сравнение, което поражда неудовлетвореност.
Помисли в тази насока.

luna, много благодаря за хубавите думи. Толкова позитивизъм и смелост лъха от поста ти, че почти се видях да го правя - нацапана с боя, чистя у дома. Но не - косите ще боядисам в края на май, когато си отида от фирмата.
Гласът на майка ми, види се вече е мой вътрешен глас, някак се е внедрил нейния песимизъм в главата ми. Но...ще го изчистя!
Пък после...все ще криейтна нещо.

Макар и несъзнателно, майките ни оказват влияние върху случващото се в живота ни (а често и сестрите ни). Аз съм забелязала, че когато споделя с майка ми за нещо предстоящо, тя започва да мисли дали това е за добро, дали няма нещо по-добро, ами ако се случило нещо неприятно и обикновено нещата не се получават така, както аз искам. Затова все по-малко споделям с майка си предварително... Негативизмът или дори колебанията на хората около нас, дори и да ни мислят доброто, ни оказват влияние. Поради тази причина се опитвам да запазя нещата за себе си и предпочитам да говоря за тях след като се случат, освен ако за реализацията им не е нужно и участието на други хора.
Преди години, до към 14 годишна възраст, майка ми ми казваше как на нея езиците не й се отдавали, така че тя не можела да ми помага по отношение на тях, каквото съм можела аз - това е, но дори и да не се справям с езиците, тя не можела да изисква това от мен. Доста време бях под влияние на това. Но в един момент й казах да не ми насажда тези мисли... завърших езикова гимназия, а в последствие едната ми специалност е журналистика и масмедии (но я започнах след като бях започнала основната си специалност, с икономическа насоченост - статистика и иконометрия).

Позволявам си да те насоча към тези линкове, ако могат да ти помогнат, да си помогнеш
http://www.emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=778&start=0& … t=%ED%F3%E6%E4%E8

http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=1015&start=0& … sc&highlight=

http://www.emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=1232&start=0 … sc&highlight=

 Lily Rose,The Happy One и аз съм пред същата дилема
Искам да надскоча страховете си и работя усилено по въпроса въпреки,че съм закърмена с идеята за примирение.Най ме боли като ми казват- стой, по-добре от нищо и това от всички страни.Като усетя страха им, той ме разколебава.
Цял живот с уча да си вдъхвам сила, това за което говори luna.

Усмихнат ден на всички 

mijjjjka, много си права, защото се чувствам точно неудовлетворена и недооценена. Трбява най-накрая да се отуча от вредния си навик да търся признание от околните.   

Това не е лесна задача. Аз доста отдавна се опитвам да се отуча.

Пък това ми излезе сега във фейсбука и веднага се сетих за последните разговори тук

Всички имаме нужда от одобрението на другите. Но ако цената за това е да престанем да бъдем себе си, тя не само е твърде висока, но се превръща и в някакво нелепо лутане: заприличваме на онзи мъж, дето си търсел мулето из цялото село, яхнал ... самото муле.
Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.
В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.
С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.
Минал един от министрите на императора и му рекъл:
- А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.
Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:
- Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.


Аз пък си изисквам одобрение - не от всички, а от когото преценя. Но не чакам, а първо се "одобрявам" сама и когато съм убедена, то обикновено само си идва. Щото чак да се затваряме и изолираме не може, естествено. Просто процесът е обратен. Не е: "Харесват ме, значи и аз ще се харесвам", а "О, да, добра съм. Значи ме харесват". А останалите са слепи и смотани. Точка