, че са опасни Да ви кажа аз каква "манджа" спретнах на малката вчера. Картоф, магданоз морков, тиква, броколи, карфиол, елда, пилешко, с малко бебешко олио.
, че са опасни


Това животно е точно като малко дете, казваш му 10 пъти и на 11-я кряскаш 
Гледах и някакви пижамки в сайта им, дали са ги пуснали вече
И да ти благодаря
/за няколко страници по-назад/



А, тя Месечинка писала. И аз ще отскоча днес до там, че имаше разни детски неща, намалени на 50%. Вчера пък му взех от тези играчки за баня (една риба с мрежичка), ама мисля да я ползваме на морето! Пейпърче, и пижамки има - 11 лв. Аз вчера и за тях се позачудих, че бяха тънички!
Щото и аз днес реших да ги вкарам, обаче като не ми се връзват с нищо ... Та най-накрая ги пасирах с картоф и пащърнак, ще видя след малко дали ще му хареса!
Имам и един копър на терасата, трябва и него да го пробваме ... 
за Криско, значи не съм само аз с вафлите! 
Пък обвинения приемам без проблем! 



аз го оставям на мляко от вчера, няма смисъл да го напъвам с пюрета
Трябваше да си го нося още в родилното 


През деня реве ли?
Благодаря ви, че ме мислихте
Блонди, слагай нещо вкусно пред компа, че този пост ще е огромен 
Беше пълна лудница, както и предполагах
- събрахме се 100 човека вкъщи, в това число ние тримата и двете баби и това допълнително усложни нещата, установила съм отдавна, че най-добре се справяме с бебо двамата с баща му, а отлично - когато сме си двамцата с мандарин. Открих топлата вода
Та вечерта в петък след като цял ден не намерих време да хапна нещо, изчезнахме с татито към ирландския пъб, за който ви писах. Много беше приятно, макар че от нищонеяденето цял ден от малката бира се напих за секунди
Пих London pride - спомнях си от Лондон - не беше лоша, но и нищо особено. Мъж ми пи Kilkenny - някаква ирландска бира - също не беше очарован, но може би сме си свикнали повече с вкуса на нашето си пиво. Иначе обстановката си я бива, много е автентичен интериорът и си струва човек да изпие по бира веднъж месечно в приятна компания
Оообаче при нас беше различно - постоянно си мислехме за бебето и не можахме кой знае колко да се отпуснем без него, вече сме пристрастен към мандарин явно
Снимки не сме правили - защото, забележете, било тъпо да снимаме, мъж ми не бил "позьор" 
Та попътувахме до към обяд до Белград - не беше досадно, спирахме тук там по мотелите, приказвахме си с майка ми, дори успяхме да се наприказваме, както не се бяхме виждали два месеца
До Ниш пътят е малко кофти, но пък районът е много красив - има прекрасни клисури, ждрела, оттам започва Стара планина, изобщо в природно отношение има много какво да се види и не е скучно. Направиха ми впечатление китните малки градчета и села - с едни красиви къщи и кооперации, високи блокове не видях никъде, дори и в Ниш нямаше, същото между другото важи и за Белград - няма толкова много соц строителство както при нас. Определено в по-малките градове и села се усеща съвсем друго настроение от това при нас - някак няма я тази безнадеждност, която се усеща тук. Но сърбите донякъде печелят от това, че не са в ЕС, поддържат си селските райони и собственото производство и държавата не е така разграбена като тук - жалко, но в момента не само по мои субективни впечатления сърбите са ни изпреварили ... май в почти всичко
- та вече въоръжени с хубавото време под ръка, обиколихме някои от по-интересните места в града - крепостта Калемегдан (има страхотен парк към нея, видях как вечерта се пука по шевовете от тълпи), Патриаршеската църква, най-старата кръчма в Белград (която се казва Питанка - ?), основната пешеходна улица Княз Михайло (за жалост Витошка пасти да яде - тяхната няма толкова кафенета на квадратен метър, но има особена артистична атмосфера, излъчва история и уют), площада на Републиката, а за десерт - след малко лутане из центъра, се гмурнахме и в бохемския квартал Скадарлия
Прилича на стария Пловдив, примерно, калдъръми, кръчми с жива музика и вкусна сръбска скара, която нямахме търпение да опитаме
Особеното на сръбската скара било в това, че слагат месо (все още) и че си имат точни рецепти за всичко - майка ми искаше много да опита плескавицата, аз вече бях опитвала (в Пирот), но какво пък - и втори път може. Та се настанихме в един ресторант (оказва се най-старият в Скадарлия - основан 1864 г, казва се Три шешира (Трите шапки), поръчахме и зачакахме. Междувременно дойде цигански оркестър и като засвири - много хубаво, обаче трябваше ли точно над главата ми да се надвесят, ужас. Добре, че си харесаха едни американци и започнаха да ги ухажват тях
Плескавиците и вешалиците бяха огромни, много вкусни, а ние лапахме като невидели, защото ни изтичаше свободното време и трябваше да тичаме към автобуса. Та сити и доволни му ударихме невероятно тичане, за да стигнем навреме до групата и... какво да видим? Казах ви, че пак ще изскочат в разказа бабите - е, няма как, сякаш ни поляха със студена вода, като разбрахме, че една от бабите се е загубила из пазара
, екскурзоводката направо побеля, всички се изнервихме ужасно, имаше и малки деца, които вече не знаехме как да усмирим, а на втория час издирване (вече беше 6 вечерта) аз си представях как няма да се прибера навреме дори за сватбата на следващия ден... Обаче чудо невиждано! - открихме бабата в консулството, някакви мили хора я завели там, като казала, че е българка. Та отидохме да я приберем, а тя за капак дори не каза едно "Извинете за огромното забавяне" на всички ни... - много безочливо, обаче явно темерут... Аз все още недоумявам как може да тръгнеш толкова безотговорно в чужд град, непозната държава, ако ще и съседка - да нямаш телефон, координати, изобщо съм изумена и досега.
, което значело "вземете си касовата бележка", озеленителната фирма на Белград се казва "Зеленило Београд", твърдите напитки се наричат "жестока пица" (ако правилно съм прочела), театърът им е "позориште" и т.н. Изобщо има на какво от сърце да се посмее човек, освен всичко останало. Нашето пътуване приключи много доволно, всички бяхме в автобуса най-накрая и по живо, по здраво към 12 през нощта бяхме в София. Бях като пребита, мечтаех да си поспя, добре че майка ми става през нощта да обгрижва малкия, а аз поспах до 9 като пън
Малко снимков материал - ето.
Малкият се държа много прилично, държа да отбележа, по време на цялата сватба - беше много послушен, не е ревал, беше му интересно и забавно. В ресторанта го настаниха (заедно с другото роднинско бебе) в столче за хранене от заведението, беше много удобно - давахме му играчки и той се занимаваше. Не се е "оплаквал" от облеклото си - явно е роден да носи фрак
По едно време танцува с булката и бяха много красиви, нищо че малкият му се спеше и се беше вкопчил като препариран в булката
Но някои хора като братовчеда на ММ избухнаха и ще се помни десетилетия сигурно - какво ли не прави руската водка с хората
Малкият определено се чувства чудесно в компании - всичко му е интересно и няма никакви притеснения, много е контактен
, особено като поопознае обстановката. Спа като пън по едно време (почти 2 часа, да можем да опитаме храната с баща му
Та да обобщя - ако някой се чуди дали да вземе бебето на сватба, да не му мисли - по-уморително е, очите ти са на 4 и поизпускаш малко събитието, но пък е далеч по-весело и си струва. Поне според мен, но аз пък си имам кротък Мандарин - не знам при по-щурите бебета как е - това е нашият опит 
Прегръдки за всички! 
Охх, дано да спрат скоро неволите на Анди. Това запушено носле от зъбите ли е?
иначе и аз се нервя някой път много, милото ми дете с майка кат мен

от зъбите е да, направо имитира като болест, но съм спокойна, защото знам, че им пада имунитета като растат зъби

И аз мисля, че глутенът вече може да се дава през ден, през два ...
ама, за без пари толкоз. Дано по- бързо да я оправят моята 
Сега тази овес и ябълки, страшно му харесва, ма то си мирише на хубаво! И ориза и елдата ми са на привършване - дали да не взема някоя "Лека нощ"? Ккаво мислят по- компетентните? Препоръчани теми