Опитвам се да си представя какво й костваше да престъпи всички стереотипи на семейството си, да пренебрегне всички забрани, да се откъсне от всичко близко и познато, за да се отдаде /както Емко искаше/ на него и на любовта им. Това няма как да се случи изведнъж и за един ден. Тя трябваше да израстне и да преодолее всички бариери, които животът й преди Емир бе поставил.
Колкото повече гледам сериите, толкова по-малко стават основанията ми да упреквам Фери, повече става разбирането и ядът, че животът всъщност не й даде шанс.
Напълно съм съгласна! Препокрива се с моите мисли и чувства по въпроса.
Когато Емир й посочва Азра й казва:
Е: Виж това момиче...Виж семейството й... Било е толкова лесно, нали Фериха?
Ф:Лесно? За теб сега е лесно! Така ли беше, когато обсъждахте класовите различие в дома на Ханде? Как беше за мен? Ти каза, че няма за какво да говориш с тези хора. Тези хора бяха моите родители. Попитах те, ако бях тяхна дъщеря? Нищо не каза тогава, а сега ми казваш, че е толкова лесно. Когато аз съм виновна, е лесно да се говорят големи думи, Емир!
Не трябва да съдим прекалено Фериха, не трябва да трупаме цялата вина върху нея. Тя извървя дълъг път, израсна много, имаше своите лични битки. И мисля, че успя, спече ли ги... макар накрая животът да не й даде шанс да се порадва да тези победи.
Благодаря на всички, положили труд с 31 еп. Невероятни сте, момичета!
Надуфче