Не, не си лоша майка. Щом прекарваш голяма част от времето си с детето, то е свикнало с присъствието ти и според мен не те възприема като авторитет. Затова и пробва да прави неща без да се съобразява. Това често се наблюдава, когато мама е вкъщи, а бащата работи. Понеже детето прекарва повече време с единия родител, спира да го разпознава като стоящ по-високо в йерархията. За сметка на това има респект от този, който отсъства по-често 
тотално ще изпуша...гледам да съм по спокойна оставям го да се нареве и му приказвам и така,абе не е лесно да си родител,инато си ми е детето и ще гледам да го пречупя възможно по най-добрия начин. 
Искам да ти кажа само, че в този период децата посягат да удрят, не всички, не задължително, но много от тях го правят. Трябва търпение и здрави нерви, но успокоителното е, че преминава. И двете ми деца са безкрайно неагресивни, но в този период и двете се опитваха да удрят - голямата баба си и дядо си, малкото - кака си. С голямата успях да се справя, като й обяснявах надълго и нашироко, че хората не бива да бъдат удряни и когато тя ме питаше кой може да бъде удрян, й отговарях - комарите. Не знам защо, но това й действаше много успокоително и спираше. На малкия пък му казвах да удря дивана, защото го виждах, че енергията му е в повече. Биеше щастливо дивана или тревичките навън и не закачаше кака си 
майките отнасят всичко май