IQ тест за деца

  • 29 834
  • 161
# 75
това дете е клиничен случай и първо минава през психиатър и една камара други лекари, та тестовете за интелигентност са последна грижа.
Общите стандарти пак са чрез измерване на популацията, анкетиранее, наблюдения и пр. Няма спуснати от Господ правила, затова и има граници, които постоянно се менят и се правят нови стандарти през няколко десетилетия върху едно и също население. Отглеждането и възпитанието имат много голяма тежест в развитието на детето, а щом е външно, значи не мерим интелигентност, а ефектите от родителските грижи.
Виж целия пост
# 76
това дете е клиничен случай и първо минава през психиатър и една камара други лекари, та тестовете за интелигентност са последна грижа.
Общите стандарти пак са чрез измерване на популацията, анкетиранее, наблюдения и пр. Няма спуснати от Господ правила, затова и има граници, които постоянно се менят и се правят нови стандарти през няколко десетилетия върху едно и също население. Отглеждането и възпитанието имат много голяма тежест в развитието на детето, а щом е външно, значи не мерим интелигентност, а ефектите от родителските грижи.
То затова освен тестовете и таблиците има и други неща, комисии, прегледи и то в течение на повече време и особено за малки деца. А добрите тестове отчитат кое е пропуск на отглеждането и кое нещо друго.

Иначе съм съгласна, че на дете, което е ок не са му нужни тестове, но и това ок за всеки е различно, няма как да обясним на хората, които не са говорили никога на детето си, че това не е ок, ако няма някакъв стандарт.
Виж целия пост
# 77
Момичета и аз след обстойно обмисляне реших да не подлагам детето на никакви тестове и изпитания Mr. Green.Ще я наглеждам и евентуално ще работим върху неща, който й се отдават, ще й развивам потенциала, до колкото мога. И каквото сабя покаже в бъдеще Wink
Виж целия пост
# 78
 Heart Eyes
Виж целия пост
# 79
Детето ти е малко, не пренебрегвай изцяло възможносттаа за постъпване в по-добро училище. Системата си е система - има изпит - готвиш се за изпит - държиш изпит - чакаш класиране. Не е до това колко е интелигентен или не, а колко подготовка ще мине. Подготовката е инвестиция, която може да вкара детето в училището, може и да не го вкара, но това не означава нищо повече от един отрязък от време с една дейност.
Виж целия пост
# 80
Нямах време да чета темата, извинявам се, ако повтарям някого. IQ тестове за деца в интернет не са надеждни. Правят се от сертифицирани психолози. За деца се използват (поне в САЩ, където живея) основно два теста - Wechsler intelligence scale for children test и Stanford binet iq test. Дори и при психолог резултатите от теста може да не са много коректни по множество причини. Освен това, мозъкът на малките деца още е в процес на развитие и е кофти ако сложиш рано-рано етикет на някое детенце, защото още има много място за промени. (Това последното се онася за деца, които се смятат за не особено интелигентни, а все пак схванах, че случаят с детенцето на авторката е точно обратния.)
Чела съм доста по темата - някои автори смятат, че е добре детето да мине през такъв тест, за да знаят родителите и учителите с какво си имат работа и да се опитат да съдействат детето да развие потенциала си. Също е важно да са нащрек, че може да му е необходима помощ при наличие на социални проблеми, с които високо интелигентните деца често се сблъскват. В общия случай, те са доста по-напред от връсниците си и не могат да общуват на същото ниво, да играят същите игри, да се смеят на същите смешки, което ги обрича на изолация, кара ги да се чувстват странни. Аз също мисля, че при висока степен на надареност е добре да се направи такъв тест. Ако детето е много по-напред интелектуално, то няма да се чувства добре и ще е демотивирано в обикновено учлище и е добре да се потърсят алтернативи. Тук в много училища и програми за надарени деца се изисква детето да е минало през тест за интелигентност при сетифициран психолог, за да кандидатства в съответното училище.
Виж целия пост
# 81
Homesick,

точно така е, както си го описала. Високо надарените деца в повечето случаи имат големи проблеми в общуването с връстниците си, също и в училище, тъй като материалът и цялата методика са основани на средното равнище. Многото обяснения и повторения отегчават надарените безумно, темпото на работа в клас за тях е отчайващо бавно. Интересите на връстниците са коренно различни от техните.

Имах съученик, за който сега като си помисля, е бил високо надарен, но тогава, пък и сега, кой да му обърне внимание. Докато другите момчета в трети клас се вълнуваха от футболисти,  значението на думата "педераст", както и от обогатяване на речника си с подобни, това момче четеше по собствено желание учебниците на брат си (тогава студент по медицина) - физиология, анатомия, там каквото друго е имал и беше изучил анатомията по-добре от големия. За теорията на относителността чух най-напред от него. Като имахме слети часове, учителките все го изкарваха отпред да занимава децата и той разказваше, каквото чете в момента - спомням си, че беше много увлекателно. Този Владко си беше направо като Матилда на Роалд Дал. Не знам какво е станало с него, но определено не беше като другите момчета - не риташе топка с тях, не се вълнуваше от техните борби в междучасието и стикерите, които разменяха. Подиграваха му се затова, че е различен (днес бихме казали, че е бил подложен на мобинг), от което той много страдаше.

Та като се сещам за него, си мисля, че няма да е лошо и в България да почне да се обръща повече внимание на такива деца, а не само да се казва на родителите "Абе, оставете го да играе!". Високо надарените деца нерядко имат странности, дължащи се както на коренно различния им начин на мислене, така и на допълнителни диагнози, като синдром на Аспергер, различни видове разстройство на вниманието и т.н. Ако не са тествани и не се знае на какво се дължат особеностите в поведението им, тези деца са обречени да бъдат вечни аутсайдери, а родитeлите се тормозят, че детето им не съответства на нормата.
Виж целия пост
# 82
е, то нали се обръща, цяло училище направиха по време на соца, ужким за надарени деца в Горна Баня, ама виждаш на практика какво е сега и навремето - няма значение кой е надарен, а на кого е дете! Колко са надарените деца там, мислиш? Хайде, музикалните, танцувалните и рисувателните ги има,там поне една част от децата са талантливи, надарени в конкретната област, дори има и спортни училища все още, обаче къде да отиде това дете с учебниците по медицина? Дори да има такова училище в България, познай в какво ще се превърне - изведнъж ще се окаже, че все на богатите и влиятелните децата им ще са надарените! Накратко, който има надарено дете, сам си тегли и плаща, и си го развива детето с курсове, частни уроци и лични контакти. Лично аз не бих разчитала на държавата или на наличието на подобно училище, защото по нашенско съвсем се израждат подобни хубави идеи.

Тестване, ама ако видиш, че нещо не върви, и то не тестване, а обследване! Според мен малко се преувеличала с търсенето и намирането на връзка между надареността и социалните проблеми. И от това постоянно фокусиране върху Аспергер вече ми писна, ще каже човек, че всички хора с аутизъм, са все високофункционални! А в действителност това е съвсем малка част от хора от спектъра, и повечето имат много сериозни проблеми, включително и когнитивни, не само свързани с общуването. Връзката между проблемите с общуването и надареността е толкова атрактивно представена, че все по-често родители на деца с проблеми ги набеждават за надарени, и затова не можели да се впишат в училище. Също както всяко второ зле възпитано и невъздържано дете го пишат с хиперактивност.
Виж целия пост
# 83
Homesick,

точно така е, както си го описала. Високо надарените деца в повечето случаи имат големи проблеми в общуването с връстниците си, също и в училище, тъй като материалът и цялата методика са основани на средното равнище. Многото обяснения и повторения отегчават надарените безумно, темпото на работа в клас за тях е отчайващо бавно. Интересите на връстниците са коренно различни от техните.

Имах съученик, за който сега като си помисля, е бил високо надарен, но тогава, пък и сега, кой да му обърне внимание. Докато другите момчета в трети клас се вълнуваха от футболисти,  значението на думата "педераст", както и от обогатяване на речника си с подобни, това момче четеше по собствено желание учебниците на брат си (тогава студент по медицина) - физиология, анатомия, там каквото друго е имал и беше изучил анатомията по-добре от големия. За теорията на относителността чух най-напред от него. Като имахме слети часове, учителките все го изкарваха отпред да занимава децата и той разказваше, каквото чете в момента - спомням си, че беше много увлекателно. Този Владко си беше направо като Матилда на Роалд Дал. Не знам какво е станало с него, но определено не беше като другите момчета - не риташе топка с тях, не се вълнуваше от техните борби в междучасието и стикерите, които разменяха. Подиграваха му се затова, че е различен (днес бихме казали, че е бил подложен на мобинг), от което той много страдаше.


Чак пък толкова, хайде посмали малко. Твоят съученик не се е социализирал правилно и причината за това не е ума му и надареността му, а вероятно грешната постановка дадена му от семейството. Има такива деца, които и без да са надарени страдат от подигравки, всеки има поне един съученик, който е бил обличан от родителите си като дядо си, а не като дете, и който е отглеждан да се държи като дядо си, а не като дете. Например. Та не специални училища за деца, а специална подготовка за родители трябва да има, за да не повреждат децата си с налудничавите си представи за интелигентност. Едно дете може да е безкрайно интелигентно или много знаещо или и двете и пак да е нормално дете, ако има нормални родители. Та колкото и да ви се ще или реално да ви е умно детето просто го оставете да бъде дете, нищо повече не му трябва. Тогава няма как в игрите с другите да му попречи това, че детето знае какво е ДНК, например, защото ще се ориентира правилно в това кога е времето и мястото да е сериозен и кога да не е.
Виж целия пост
# 84
Акъл отдалече лесно се дава, то българинът на това е цар. Ама адекватно отношение и помощ за засегнатите - йок. Пишете си тука на воля, без да познавате изобщо проблемите. И не става въпрос за масовия случай на умнички деца, то повечето са такива, а за нещо съвсем различно. Само който се е сблъсквал с такива деца, които са много-много редки  случаи, ще разбере, останалото са празни приказки.
Виж целия пост
# 85
Акъл отдалече лесно се дава, то българинът на това е цар. Ама адекватно отношение и помощ за засегнатите - йок. Пишете си тука на воля, без да познавате изобщо проблемите. И не става въпрос за масовия случай на умнички деца, то повечето са такива, а за нещо съвсем различно. Само който се е сблъсквал с такива деца, които са много-много редки  случаи, ще разбере, останалото са празни приказки.
Аз бях такова дете, писах по- назад, не ми говори за отдалеч, за пръв път срещнах хора, които да се дразнят на това, че знам нещо повече тук в този форум.  Peace

Най- често децата са засегнати от налудните или извратени представи на родителите си, ако родителите са нормални няма как едно дете да страда от качествата си. И тук можеш да прочетеш колко хора неистово желаят децата им да се необикновени, да са отглеждани по необикновен начин и въобще не им хрумва, че това ще бъде проблем за самите деца и контакта им с останалите хора.
Виж целия пост
# 86
за каква помощ говориш? някой да те хване за ръка и да ти каже "детето ти е надарено, ела тук, ето на тепсия получаваш училище, помагала, учители, конкурси, олимпииади" ли? Къде го този филм? Колкото и да е надарено детето, пак родителят поема тежестта от всяка гледна точка. Дори да има специално училище, ти пак плащаш някаква цена, защото пък, от това специално училище ще имат изисквания към теб и те ще контролират и формират живота на детето, а ти ще си в периферията на живота му. Готова ли си да имаш олимпийска надежда,  която да живее в общежитието и най-близкият му и влиятелен човек в живота му да са треньорите, а ти да го виждаш през ваканциите? Няма безплатен обяд, и ако някой ти дава с едната ръка, то с другата ти взема.  Peace
Виж целия пост
# 87
Твоят съученик не се е социализирал правилно и причината за това не е ума му и надареността му, а вероятно грешната постановка дадена му от семейството....

....Едно дете може да е безкрайно интелигентно или много знаещо или и двете и пак да е нормално дете, ако има нормални родители.

Причината едно дете, включително и високоинтелигентно,  да има проблеми с общуването и социализацията въобще може и да няма нищо общо с постановките на родителите му. Предполагам, че несъзнателно си го направила, но внушението, че то е такова заради родителите си е оувър дъ топ.
Виж целия пост
# 88
Твоят съученик не се е социализирал правилно и причината за това не е ума му и надареността му, а вероятно грешната постановка дадена му от семейството....

....Едно дете може да е безкрайно интелигентно или много знаещо или и двете и пак да е нормално дете, ако има нормални родители.

Причината едно дете, включително и високоинтелигентно,  да има проблеми с общуването и социализацията въобще може и да няма нищо общо с постановките на родителите му. Предполагам, че несъзнателно си го направила, но внушението, че то е такова заради родителите си е оувър дъ топ.
Разбира се, извинявам се ако така е прозвучало, грешката е моя. Просто да имаш проблеми със социализацията не е функция на интелигентността, в случая мислех, че ясно съм описала какво имам предвид. Но ако изключим физиологични или рождени проблеми като дадености на самото дете, което по- рядко, в повечето случаи детето е симптом на семейството, а и  първата социализация, постановката на социалното се случва там. Тук не говорим за деца от аутистичния спектър, нито за деца с с подобни проблеми, но дори и за тях има програми, а не изолация на специални места. Хубаво е когато е възможно детето да е в обичайната за всички деца среда и да му се помогне да се впише, не да се изолира. Сега по- коректно ли е?
Виж целия пост
# 89
Бояна, можела си да четеш на две години? Уау. Много съм впечатлена. Интересно какво си чела на тази възраст? Отделни думи или текст?
Нямаш повод да си впечатлена. Не можех "да си чета" сама, знаех азбуката и на срички прочитах думи.
Ама то и това е впечатляващо. Да се четат срички и да се четат думи на срички на две години си е много добро постижение.
От друга страна...
Дори аз имам 149, а съм уникално зле по математика, почти на ниво дискалкулалия.
дискалкулия и IQ 149 с нищо не доказват небивала интелигентност

Може би общите критерии са сбъркани. И на мен често са ми казвали за деца, които са проговорили на 7 месеца, ама като попитам какво са казвали се оказва: "Тататататата", сочейки тати. А моето дете проговори на две и половина да кажем, ама тогава можеше да използва в изречение от поне 5-6 думи всички думички на които знае значението. "Ненененене", "дадададада" "ъ-ъ", "Мамо, дай!", "како бия" и "кола фаги" не съм считала за проговаряне.


Твоят съученик не се е социализирал правилно и причината за това не е ума му и надареността му, а вероятно грешната постановка дадена му от семейството....

....Едно дете може да е безкрайно интелигентно или много знаещо или и двете и пак да е нормално дете, ако има нормални родители.

Причината едно дете, включително и високоинтелигентно,  да има проблеми с общуването и социализацията въобще може и да няма нищо общо с постановките на родителите му. Предполагам, че несъзнателно си го направила, но внушението, че то е такова заради родителите си е оувър дъ топ.
Разбира се, извинявам се ако така е прозвучало, грешката е моя. Просто да имаш проблеми със социализацията не е функция на интелигентността, в случая мислех, че ясно съм описала какво имам предвид. Но ако изключим физиологични или рождени проблеми като дадености на самото дете, което по- рядко, в повечето случаи детето е симптом на семейството, а и  първата социализация, постановката на социалното се случва там. Тук не говорим за деца от аутистичния спектър, нито за деца с с подобни проблеми, но дори и за тях има програми, а не изолация на специални места. Хубаво е когато е възможно детето да е в обичайната за всички деца среда и да му се помогне да се впише, не да се изолира. Сега по- коректно ли е?
А по темата за социализацията на по-интелигентните деца: Трябва ли друг да преценява дали едно дете има проблеми със социализацията и трябва ли да му се налага да се чувства добре в някаква компания (например на по-тъпите си съученици)? Ако детето е поне средно интелигентно и няма аутистични проблеми ще може само да си избере приятелите и компанията си.  Ако иска ще носи дрехи като тези от абитуриентската на Хитлер или абсолвентската на Ленин. И ако не му харесва да дружи с момичета, които ходят с гол корем, това си е право на избор. Доколко тук имат пръст родителите - не знам, но дори и да е тяхна вината, не виждам защо трябва да се вписва в чужда компания и как ще му се помогне насилствено.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия