Здравейте мами 
В тази тема искам да обсъдим един проблем, за който не знам дали е често срещан при тийнейджърите, но за жалост се прояви при моята дъщеря. Преди да започна само ще кажа че открих подобна тема, но там ставаше дума за деца по 10 годишна възраст затова си позволих да напиша нова тема. Сега за самия проблем. Ще си позволя да се впусна в малко повече детайли за да стане ясно за какво точно пиша. Преди около година и половина дъщеря ми (тогава още не навършила 14) харесваше доста едно момче. С течение на времето те ''тръгнаха'' но буквално 5 дена по-късно се разделиха по негова инициатива. Тя много се разстрой, плака много и спря да яде...мислех че е от това че е тъжна и че ще отмине след 1-2 дни. В последствие тя спря да яде и ядеше много малко, а хапнеше ли преди да отиде на училище и да се види с него веднага повръщаше. Момчето си падаше малко ''женкар'' ако мога така да се изразя за 13 годишен младеж След време те отново се събраха, но пак за малко и дъщеря ми продължаваше да има този проблем вече в течение на месеци. Притесни ли се-все повръщаше. Свърши учебната година и беше ясно че повече няма да се виждат, тя го превъзмогна. Около месец по-късно се появи друго момче, което също много харесваше. Първоначално тези проблеми ги нямаше. Хранеше се нормално, не повръщаше но в един момент пак се започна и така е и до сега (тя тъкмо навърши 15). От началото на цялата история са минали 1 година и 3 месеца. Заведох я на при личната лекарка и първоначално тя ни изписа успокоителни Седатиф. Първо помагаха но не за дълго. Сега пак успокояват стомаха и, но ако е яла малко повече пак и се повръща когато е напрегната или притеснена. А когато е с момчето дори и да не е притеснена стомахът и се свива. Отидохме втори път при личната лекарка и тя ни препоръча да се консултираме с психолог. Записах я при психолога в училище, но след 3тия път осъзнах, че няма смисъл защото точно този психолог не беше най-подходящият човек- беше неадекватен. Сега обмислям да се консултирам с друг психолог. Ако има майки с опит с такъв проблем нека да напишат какво са направили за да го преодолеят или какво все още правят Благодаря ви предварително 
Виж целия пост
В тази тема искам да обсъдим един проблем, за който не знам дали е често срещан при тийнейджърите, но за жалост се прояви при моята дъщеря. Преди да започна само ще кажа че открих подобна тема, но там ставаше дума за деца по 10 годишна възраст затова си позволих да напиша нова тема. Сега за самия проблем. Ще си позволя да се впусна в малко повече детайли за да стане ясно за какво точно пиша. Преди около година и половина дъщеря ми (тогава още не навършила 14) харесваше доста едно момче. С течение на времето те ''тръгнаха'' но буквално 5 дена по-късно се разделиха по негова инициатива. Тя много се разстрой, плака много и спря да яде...мислех че е от това че е тъжна и че ще отмине след 1-2 дни. В последствие тя спря да яде и ядеше много малко, а хапнеше ли преди да отиде на училище и да се види с него веднага повръщаше. Момчето си падаше малко ''женкар'' ако мога така да се изразя за 13 годишен младеж След време те отново се събраха, но пак за малко и дъщеря ми продължаваше да има този проблем вече в течение на месеци. Притесни ли се-все повръщаше. Свърши учебната година и беше ясно че повече няма да се виждат, тя го превъзмогна. Около месец по-късно се появи друго момче, което също много харесваше. Първоначално тези проблеми ги нямаше. Хранеше се нормално, не повръщаше но в един момент пак се започна и така е и до сега (тя тъкмо навърши 15). От началото на цялата история са минали 1 година и 3 месеца. Заведох я на при личната лекарка и първоначално тя ни изписа успокоителни Седатиф. Първо помагаха но не за дълго. Сега пак успокояват стомаха и, но ако е яла малко повече пак и се повръща когато е напрегната или притеснена. А когато е с момчето дори и да не е притеснена стомахът и се свива. Отидохме втори път при личната лекарка и тя ни препоръча да се консултираме с психолог. Записах я при психолога в училище, но след 3тия път осъзнах, че няма смисъл защото точно този психолог не беше най-подходящият човек- беше неадекватен. Сега обмислям да се консултирам с друг психолог. Ако има майки с опит с такъв проблем нека да напишат какво са направили за да го преодолеят или какво все още правят Благодаря ви предварително