В момента чета ... 18

Изключително съм впечатлена от Гийом Мюсо. Трудно ми е да кажа с какво, но този човек ме кара да чета книгите му на един дъх.
Днес сутринта започнах "Защото те обичам" и докато не я дочетох /отложих си сума ти срещи  / след 3 часа, не мирясах.
Същото беше и с "Хартиеното момиче". Забелязвам обаче една голяма сходност в сюжета, похватите и крайния разултат. Затова ще прочета още един негов роман, за да видя наистина ли я има тази закономерност.

Препоръчвам го, и още как. Също  и "Нежна е нощта". Фицджералд е страхотен автор. Харесвам всяка дума, написана от него. Много хубав стил, много чувствителен автор.
Между другото, "Великият Гетсби е може би единственият филм по книга, който е равностоен на книгата. Като го гледаш си мислиш, че това си си представял, четейки книгата.


"Закуска в Тифани" е една от най-любимите ми книги. Чела съм я поне 4.5 пъти. Капоти е страхотен майстор на перото, изящен език, много наблюдателен. "Арфата на тревите" също е много хубава.

Това са книги, които ще се четат от още много поколения, според мен.

И аз днес я започнах. Много е увлекателна

Благодаря за Фицджералд-мненията; взимам ги предвид.

Аз и "Жълто" /сборник разкази/ от него харесвам. Въобще Фицеджералд е страхотен автор, един от любимите ми.

Запознах да чета 'Поща'. От страниците, които прочетох (20 стр.), мисля че книгата е доста увлекателна и интересна и ненапразно  е в Златната колекция XX век!

 Аз започнах Спутник, моя любов и така ме грабна, че вече я преполових. Силно начало, чета и не мога да я оставя. Наложи се да спра, но дано не чета и през нощта. Страшно ме дърпа, не очаквах такова въздействие да ми окаже. Леко ме беше отчаял Мураками, но сега отново променям мнението си за него.

Дочетох „Събирането” – Ан Енрайт. И до края си остана тъжна и много безнадеждна книга за мен, откровено песимистична и мрачна. Всеки лъч светлина беше погребан още преди да се е зародил. Дори това, че мъртвият брат е оставил дете на света след себе си не ми донесе никаква утеха, не успях да почувствам облекчение.

В един момент от прочита се сетих за друга история на брат и сестра, сближени от една недоизречена тайна („Когато Господ беше заек”), но докато другата книга не ме впечатли с нищо, тази поне ме разтърси. В един момент обаче започнах да се чудя кое от всичко казано се е случило в действителност, но май и главната героиня не беше съвсем наясно.

Направи ми впечатление и друго – че децата в семейството са дванадесет на брой (така беше и при „Медея и нейните деца”). Дали авторите влагат някакъв библейски смисъл в този факт (дванайсетте апостола)? Срещали ли сте и в други произведения този похват?

От тази толкова тъжна книга като цяло съвсем ясно мога да определя кой беше най-тъжният и съкрушителен за мен момент. Моментът, в който сестрата разказваше как брат й е тръгнал към морето да се удави без бельо, защото е било мръсно, а не е искал да го намерят в такова състояние. Човек, който е тръгнал да се самоубива, на който не би следвало да му пука какво ще си помислят другите за него, но все още се срамува като че ли от себе си. Дори смъртта не може да ни освободи от нас самите.

Ще ми е интересно да прочета ревюто на Мона Лиза, което беше публикувала по-рано. Ако може пак да го публикува, за да не се връщам назад в темата, може и на лични.

След това прочетох „Позор” на Дж.М.Кутси. Пак необикновена книга, въобще последните ми четири книги бяха все много странни, но и вълнуващи в различни аспекти. Трудно ми е да я коментирам. Някак си не знам кое беше главното и най-важното в историята. Дали отношенията между бащата и дъщерята, дали едно брутално посегателство над човешката същност и достойнство, дали милите изоставени кучета, не знам, не мога да определя. Но доста неща не можах да въpприема, бяха ми и си останаха неясни.

В момента чета „Одисей from Багдад” на Е.Е.Шмит. Засега (около 100 прочетени страници) не съм впечатлена. Ще пиша пак като я довърша.

От градската библиотека.Иначе я има налична в Хеликон.

Започнах "Повелителка на реките" на Филипа Грегъри.

Дадоха ми трилър за празниците - "Ще дойде дяволът" на Глен Купър.

От 2 седмици нищо не съм чела, сега се надявам да наваксам.

Оф, аз още се чудя какво да чета през празниците...

Чака ред при мен  
Може би ще ми е следващата  
Сподели, моля, впечатления като напреднеш 

аз още съм на Другата Болейн, но просто защото не ми остава много време за четене тези дни. Сега ще си наваксам през празниците. Нещо така се потопих в атмосферата, че се чудя дали после да не продължа с нещо пак нейно, но пък да не вземе да ми стане байгън.

Елинка, и мен много ме потресе това с бельото, че и доста други работи.
Решила съм скоро да напиша ревю за "Събирането", но още не съм, когато я прочетох бях толкова развълнувана, че ми трябваха 10ина дни да си събира мислите.

Аз сега привършвам "Гробищни истории" на Борис Акунин, чете се изключително лесно и е много интересна. Има и страхотни снимки от интересни паметници из гробищата, с епитафии, снимки, бюстове и т.н.
Самите истории са написани страхотно, радвам се, че книгата е моя!
Ето от тук прочетох едно ревю, което много ми хареса
ревюто  а тук си има откъс от книгата

След това се мятам на една книга, която ми чака вниманието от 2 години. "Месия" на Гор Видал. Някой чел ли я е?