Зависимости между любовта и външния вид

  • 94 404
  • 2 732
# 270
Абе, защо повечето драпате вие да се харесвате? Тука основното е споделената любов - той ви обича и вие го обичате.Слаба, дебела - тогава какво значение има?
Ако обичате и ви обичат - ще ви е све тая как изглеждате в очите на останалия свят.


Аз съм 50кг, 163 см и пак се срамувам от тялото си на плажа...То целулит, то стрии, то виснала кожа - пълна програма.
Ама мъжа ми ме гледа с други очи = аз съм доволна. (пу пу)
Виж целия пост
# 271
Абе, защо повечето драпате вие да се харесвате?
Абе, така е здравословно за душата.
После е все тая кой те харесва и кой не.
За любовта важи реципрочно същото. Ако сам не се обичаш достатъчно, няма шанс да генерираш подобни чувства към някой друг. И обратното. да си обвързан с човек, който не се обича и да търсиш любов към себе си е кауза пердута.
Много неща можеш да намериш, но не и любов, точно.
Затова любовта и харесването на самия себе си е фундаментално важно за всичко останало.
Децата не ги броя, там е инстинкт.

Виж целия пост
# 272
каквото и да прави, човек просто не трябва да преяжда и препива. В днешно време храната е твърде леснодостъпна за съвременния човек и той лесно посяга към нея дори без да се замисли. Поне това може да се контролира индивидуално, никой не слага насила храна в устата на възрастен човек.
Виж целия пост
# 273
"За останалия свят ти си просто един човек.Но, за един човек , ти си целият свят!"
В този ред на мисли, ако съм намерила любовта на живота си, ми е все едно дали останалият свят се прехласва по мен, или повръща, като ме види.

Пп:изпадала съм в положението от втората опция.Бях на 19, свободна, търсена, ухажвана, ама ....аз харесвах точно определен човек.Че и хлътнах малко по него...    Laughing   Ами, хич не ми дремеше дали аз се харесвам, дали останалият свят ме харесва, най-важното беше, че Той не ме предпочита.
Е, мина ми несподелената любов, но в онзи момент, ако можех да направя така, че само и единствено той да ме обича, щях да го направя.
"Светът е за двама" и останалите нямат значение.

Виж целия пост
# 274
Отговарям направо на въпроса. Според мен това е един от показателите за наличието на любов. Не просто за харесване, придружено с привързване и навик, а за "оная" любов, за която много ще ти кажат, че не съществува. Съпругът ми беше напълнял с 30 килограма, сега пак е какъвто беше на 20 години, но никога не е спрял да ме привлича. По принцип пълнотата ме отблъсква. При него обаче не я забелязвах. Иначе аз гледам да се поддържам, но най-вече за собственото си самочувствие. Дори пак да напълнея както след ражданията, знам, че той пак ще ме обича.
Виж целия пост
# 275
Не мога да разбера всички, които твърдят, че за тях външният вид е супер важен за една успешна връзка, какво ще направят ако партньорът им напълнее, провиснат му гърдите и започне да носи тиранти, за да ме му падат панталоните? Ще го напуснат ли?
И какво толкова не можеш да разбереш?Ако мъж, който твърди,че ме обича , значи трябва и да се старае и да иска да е привлекателен за мен ( т.е. това да носи удоволствие и за него самия ) и след като е допуснал да се занемари до степен, че да ме отблъсква, значи толкова и му пука за мен и моето възприятие , следователно той е този, който е напуснал връзката, не аз. /Пояснявам изрично, че все има недоразбрали - става дума за отклонение довело до отблъскване, не за 5 кг в повече  или по малко./

  Това, че се е занемарил не е само негов проблем, а е проблем и на двамата.

  Аналогичен е и случаят с жената, родила три деца и напълняла. Това, че е похапвала повече, а не се е ограничавала, едва ли е защото не иска да се хареса на мъжа си. Проблемът с външният вид е не само неин, но и на съпруга и(което е видно от коментарите му). Той или трябва да я приеме такава, каквато е и да се радва на децата си, или да и помогне да се пребори с килограмите, или просто да повдигне рамене и да каже - ами тя по собствена воля напусна нашата връзка, защото не се старае да се поддържа в изряден външен вид заради мен( това означава, че не и пука и не ме обича) и бързо да я напусне.
   Не мисля, че  само с грижа за себе си, придружена с голяма доза нарцисизъм се поддържа една връзка.
Виж целия пост
# 276

Пп:изпадала съм в положението от втората опция.Бях на 19, свободна, търсена, ухажвана, ама ....аз харесвах точно определен човек.Че и хлътнах малко по него...    Laughing   Ами, хич не ми дремеше дали аз се харесвам, дали останалият свят ме харесва, най-важното беше, че Той не ме предпочита.
Е, мина ми несподелената любов, но в онзи момент, ако можех да направя така, че само и единствено той да ме обича, щях да го направя.

Идеално описание на нормална, психически здрава жена, заедно с реакциите и спрямо обектът на несподелената любов.
И бай дъ уей, абсолютно всички момичета на 19, когато са влюбени в някой, изпитват абсолютно същите усещания, желания и трепети. И са съкрушени, когато не се отговори на чувствата им и прочие.
Въпросът тук е дали си в състояние да прекараш живота си в подобно състояние и търсейки опорна точка някъде другаде, освен в себе си.

Любовта към себе си и харесването се нарича самочувствие.
Отделен въпрос е онзи със самочувствието и реалната самооценка, но това е съвсем друга тема.
Виж целия пост
# 277




Любовта към себе си и харесването се нарича самочувствие.


Но понякога е толкова голямо, че  Crazy Crazy
Виж целия пост
# 278




Любовта към себе си и харесването се нарича самочувствие.


Но понякога е толкова голямо, че  Crazy Crazy

...
Отделен въпрос е онзи със самочувствието и реалната самооценка, но това е съвсем друга тема.
Виж целия пост
# 279
Имах предвид, че е с покритие, но то парадирането пак е дразнещо  Twisted Evil
Виж целия пост
# 280
Наде, самочувствието е вътрешно усещане и няма общо с парадиране.
То е вътре.
"Парадирането", по отношение на самочувствие, мога да дефинирам в няколко различни обобщени групи.
Обаче се опасявам, че пак ще отклоним много от темата.

Но в този ред на мисли, аз мисля, че е много често срещано явление, ако някой/ някоя жена не е смазана, скромна и тиха, тип овца типаж, да я дефинират задължително като парадираща със самочувствие.
А, всъщност, става въпрос в повреда в нечий чужд телевизор, не съвсем в обекта на така нареченото парадиране.
Примерно.
Виж целия пост
# 281
да, бе, айде, накрая пак ще стане, че на другите самочувствието е без покритие, а нашето собствено дори е подценено, пък какво покритие имаме само!  Wink За мен лично изразът "самочувствие без/със покритие" е нонсенс. То, затова се казва само-чувствие - сам как се чувстваш! Не се казва "оценявам-самочувствието-на-другия" и "каквото аз кажа, че е самочувствието му, значи това трябва да бъде".
или като в училище - тая, пък, какво се мисли за красива, не си ли вижда кривия нос! Което в превод означава "мамка му, защо аз не мога да се държа като нея, а всъщност съм много по-красива от нея, защо момчетата точно нея харесват, а не мен".
Виж целия пост
# 282
Анджък. Мерси, Андариел.

И понеже някой попита защо е толкова важно самочувствието, ами именно затова.
Защото, ако имаш нормално самочувствие и се цениш и знаеш точно какво заслужаваш, тогава, ако някой се отнася не както трябва с теб, няма да го счетеш за нормално, а ще реагираш.
Ако някой реши да те мачка, да те обработва, накрая да те накара да родиш три деца едно след друго и накрая доволно да въздъхне, че си тотал щета, а ти да го счетеш за съвсем нормално и така да си живееш, това пак ще е плод на ниска самооценка и липса на самочувствие, казано по народному.
Самочувствието е онзи вътрешен коректор, който казва "това заслужавам" или съответно "това не заслужавам", струвам повече и искам нещо по-добро и съответно мотивира реакцията, която ще подобри нещата с някакви действия.
какви ще са тези действия, зависи от конкретната ситуация.
Виж целия пост
# 283
Разгледах 123-те снимки на хайлайф, прочетох и няколко от коментарите и напълно се съгласих с Бояна, единствено бих я поправила, че външният вид в случая се определя от некултурните особености на съответната прослойка.
За здравия външен вид човек би могъл много да се заблуди, с изключение на фрапиращите и много явни случаи, освен ако не може да познава по цвета на кожата и езика, по очите и устните, по миризмата и топлината от какво човек е болен или от какво ще се разболее след години. Имам един приятел, който силно отблъсква жените, защото има писклив глас, а ние харесваме мъже с плътни и приятни гласове. Иначе е симпатичен много, забавен, умен, обаче за нещастие няма глас.  
Виж целия пост
# 284
неговото е поне отчасти поправимо - да инвестира пари в работа с логопед или специалист по дикция. Не мога да се сетя даали за Маргарет Тачър ставаше въпрос (със сигурност за жена-политик), която имала доста писклив глас и си наела  учител, който й казал как даа говори с по-дъблок "мъжки" глас, за да я слушат другите политици и да я приемат насериозно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия