Пише ви едно 27 годишно момиче.Имам син на 3 год. и половина.Моите неволи започнаха,когато се заживях с бъдещия тогава баща на детето ми.Още след като забременях бях подложена на голям първо психически,а след това и физически тормоз от негова страна.Издържах година след като се роди синът ни и го напуснах.Заведох дело за домашно насилие и върху мен се оказваше голям натиск,в крайна сметка прекратих делото.Междувременно зъбите ми започнаха да се рушат неконтролируемо,а нямах никакви средства да ги поддържам,защото детето ми боледуваше много и едва се оправяхме.Към момента вече почти не мога да се храня,различни зъби ми се подуват през месец и постоянно пия аналгетици и антибиотици,друга възможност за лечение нямам.От прекомерната им употреба,жлъчката ми пострада сериозно,откриха ми пясък,трябваше да изключа много храни,отслабнах ужасно,продължавам да се тровя с лекарства,защото болките понякога са нетърпими.А храненето ми е истинско мъчение,не мога да дъвча,поглъщам храната почти цяла.Боже,а как искам да мога да се храня и да се усмихвам отново,да се радвам на детето си и на живота.Много ме е срам да моля за помощ,винаги съм била горд и силен човек,но когато някои те събори и съсипе,така както мен,просто трябва някои да ти подаде ръка,за да можеш да се изправиш!Ходих по различни институции,чакам едни помощи вече втора година.Държавата е абдикирала и е оставила дори и младите хора да се гърчат в собствената си агония.На вас се надявам добри хора,много неща опитах,дано вие да сте моето спасение.Благодаря ви!
Виж целия пост