Каква е адекватното поведение в такава ситуация?

  • 9 096
  • 328
# 15
Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо.... Tired
Виж целия пост
# 16
Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо.... Tired
Бени, това са екстремни ситуации, при които не е ясно какво би станало при друго развитие на нещата, при отвръщане на боя и т.н... Искрено съжалявам за момчето ти, надявам се бързо да се оправи Hug
Виж целия пост
# 17
Наистина не е нормално такова поведение за 7 годишно!
Да скача на жена?
Разбирам някакво 2-3 годишно да се ядоса, да си тръшне играчката, да плесне някого от яд, ама 7 годишен?
Моя малкия цяло лято си игра с батковците /7-8-9 г/ на блейдове и такова чудо не съм виждала.
Виж целия пост
# 18
http://www.blitz.bg/news/article/197923
Днес гледах за тоя случай ,ужасно е .
Просто си представих детето от вчерашната случка как първо блъска госпожата ,защото му прави забележка ,а тати пак смята че е право и лека-полека се стига до крайност като горната и при Benisima.
Виж целия пост
# 19
Тази тема продължава да ми е ужасно тъжна и тотално неразбираема. Да учиш дете, как да оцелява на площадката или в 1 клас... красота.

Иначе, съжалявам за това, което се е случило, Илияна. Ти сякаш беше преди един от върлите спорещи в подобни теми. Сигурно някой сега ще ти каже - Добре дошла в реалността...
Виж целия пост
# 20
Докато не си видиш детето преВито, насинено или надрано, думата "поступване" все още може и да ти звучи приемливо.... Tired
Бени, това са екстремни ситуации, при които не е ясно какво би станало при друго развитие на нещата, при отвръщане на боя и т.н... Искрено съжалявам за момчето ти, надявам се бързо да се оправи Hug

Fairy, благодаря ти! Слава богу вече се оправи и се опитваме да забравим, но нямах предвид случката с него, защото там не е "поступване", а жив побой. Но баткото е бил и малък и се е прибирал с последиците от такива поступвания, както и съм виждала през терасата как един три пъти по-голям от него го премята като парцалена кукла и само дето не литнах, за да го отърва....Сега да не останете с впечатлението, че момчето ми е яло бой под път и над път  Grinning. Случвало се е няколко пъти и вече като по-голям не е оставал и длъжен. Идеята ми не е да са побойници, защото такива са тези, които предизвикват боя, а когато ги ударят, да не си дават и другата буза.  Peace
Виж целия пост
# 21
Дете да се ступа с дете - случва се, какво да се прави.
Моята дъщеря като е с мен няма да я видя да се бие, ама се случва да ми се обади по телефона от училище - Мамоо, а пък Деси ме удари в корема! А ти какво и направи? Ами аз я дръпнах за косата.
Примерно.
Случва се.
Ама ако ги заловя двете "на къс пас" и двете ще стоят свели глави, ще слушат, ще се оправдават и определено няма да ми посегнат.
Виж целия пост
# 22

Hope for Two аз казах "ако пак го удариш искам да ми покажеш коя е майка ти "/именно защото не желая да възпитавам чужди деца , а майката може да не видяла / това не е заплаха ,то ме удари в присъствието на баща си  не се чуствало застрашено от мен ,а точно обратното .
Моето дете никога не е посягало освен когато си играят на "битка" , разплакал се е и негово приятелче дойде да ми каже .
Докато не дойде бащата който заяви ,че юмрука е бил заслужен и след това и аз получих един ,за мен в случката нямаше нищо ненормално.
krasavica блейд е .Изсрелва се както каза Дзвер .Наистина не е от значение каква е играчката .Benisima ,ужас  Shocked
Не ми звучи добре това: ако пак го удариш, искам да ми покажеш майка си. Ще чакам пак да ударят детето ми, а после ще помоля насилника да ми покаже майка си. Аз не харесвам, когато възрастен се разправя с дете под каквато и да е форма. Ако искам да разбера коя е майката, ще  разбера това не от самото дете, защото аз собствено нямам работа с него и не искам да говоря с него. И няма да чакам втори удар в корема, а бих била инициатор на прекрасен диалог. А може би и монолог, зависи какъв събеседник имам. Но няма начин да няма начин. А това, че дете те е ударило в корема за мен означава, че просто си се изложила. Не си се държала подобаващо, респектиращо, така, че да предизвикаш желание да те чуят или поне с присъствието си да ги принудиш да те уважават. И това е най-тъжното в случая, защото никак не е добре, когато родител се излага пред детето си. А най-прекрасния начин да се излезе от такава ситуация, е да си тръгнеш още след първия нанесен удар, без да изпитваш желание да размишляваш над това, колко невъзпитани са чуждите деца и как моето възпитано дете ще оцелее в тази джунгла от невъзпитани и простаци. Изобщо, да контактуваш с хората правилно е цяла наука. И който може го може. За мен да контактуваш, значи пъргаво и елегантно да манипулираш с честна влага в очите. Аз това го умея прекрасно и за това пиша в тази тема, иначе не бих. Но за жалост, тази способност е дар (или пък проклятие, зависи как са ме хванали) и дори дебелите книги четени постоянно не могат да те научат на този занаят.
Виж целия пост
# 23
Шанел освен ,че съм се изложила понеже съм поела юмрук от седемгодишно ,друго съществено не разбрах .Елегантно -манипулативно оригинална си,опитваш се де .
и не не е джунгла навън ,ако беше нямаше да съм шокирана от случката .
Виж целия пост
# 24
Илиана, и аз учех детето си да не се бие. И се чудех защо цяла година не иска и не иска да ходи на градина. Как ли не го разпитвах, докато накрая се изпусна, че друго дете само чакало учителката да се обърне с гръб и го удряло. А моят - хем го срам, че са го ударили, хем не смее да каже, за да не се изложи. Патова ситуация за детето. Говорихме с учителката - тя не била видяла. Мъжът ми побесня и промени тактиката на "удрят ли те - удряй". Веднъж отговори детето. Повече другото дете не го е докоснало.

Не се гордея с това. Но нямам сили да се разправям с невъзпитани родители. Нямам и желание като майка-квачка да ходя след него да го защитавам до пенсия. Нямам и право да го оставя беззащитен. Той трябва да се научи да се бори. По един или друг начин. Знае, че първо трябва да пробва с "моля, престани". Е, вече знае и как да процедира, когато това не действа.
Виж целия пост
# 25
Шанел освен ,че съм се изложила понеже съм поела юмрук от седемгодишно ,друго съществено не разбрах .Елегантно -манипулативно оригинална си,опитваш се де .
и не не е джунгла навън ,ако беше нямаше да съм шокирана от случката .
Бла-бла-бла, но какво значение имам аз точно пък сега? Нека моето присъствие не се превръща в нещо грандиозно тук, аз искам да премина тиха и незабележима, и да се съсредоточим върху съществените оттенъци в темата.
Виж целия пост
# 26
Нямаш нали това казвам .
Виж целия пост
# 27
Нямаш нали това казвам .
Ето защо дори децата имат желание да ти шибнат един.
Виж целия пост
# 28
Аз бих си тръгнала на секундата. С агресивни деца няма как да се справя. По подразбиране, родителите се очаква да бъдат на доста ниско ниво. Всяка инициирана саморазправа е обречена на провал - това според моите критерии. Просто бих преглътнала горчивия хап.
Нещо подобно ми се е случвало. Водя сина ми в един парк в Бургас. Той беше толкова ентусиазиран, че ще говори на български, че ще има много деца... и чак летеше по пътя. Вижда група момчета които са клекнали в кръг и нещо разглеждат. Него го е срам, същевременно изгаря от желание да играе с тях, любопитен е какво разглеждат. Приближи се на 2 метра от тях, стои и ги гледа. Мълчание. В един момент едното момче се обръща и го пита - Ти к'во гледаш бе? Я се махай! Синът ми ме погледна и замръзна. Аз му се усмихнах и му правя знак да дойде към мен, но той пак поглежда надолу. И изведнъж същото момче се изправи, направи две-три крачки и с все сила бутна сина ми на земята. Развика му се да се маха. Детето ми толкова много се изплаши, наистина физиономията му се промени. Стрелнах се и след две-три секунди го вдигнах и го прегърнах. Само му говорих да е спокоен и че си тръгваме. Взех го на ръце, нищо, че беше на 6 години, поносих го, говорих му и го успокоих. Чак вечерта направихме разбор на ситуацията. Още ми се ускорява пулса като се сетя за случката, но това е животът.
Виж целия пост
# 29

Нещо подобно ми се е случвало.


Не бих могла да остискам като теб! Да стане това пред очите ми....Не! Представям си как уплашен те е гледал и вероятно е очаквал от теб да раздадеш справедливост! Не мога да допусна да разочаровам така изплашеното си дете! Мама се е уплашила - това му казваш, как аз да съм смел? Когато "прелетях през терасата", на онзи дрисльо буквално му изсъсках, че ако дори си помисли пак да докосне сина ми, ще му размажа физиономията! Не искам да знам как съм изглеждала в този момент, но сигурно доста страшна, защото онова направо замръзна. Да се има предвид, че съм едни пикливи 50 кила и никак не вдъхвам респект иначе...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия