Каква е адекватното поведение в такава ситуация?

Тая пък ми чела и старите публикации  

Ти наистина ли мислиш,че всички хора,които не са ти на кефа са луди и прости?!?!Или децата цял живот трябва да контактуват с едни и същи познати лица,че да няма изненади...
От 12-годишна работя и то все сред хора.  Опитът ме е учил да си решавам проблемите с разговор.Не майчинството.

Има ситуации,от които бих си тръгнала-като тази да споря с Андариел,и описаната,в която в моите очи бих била неадекватна страхливка.

Това-дали защитаваш позицията си или бягаш ,е въпрос не на възпитание,а на характер.Рися го е обяснила повече от ясно.Има деца,които никой не е учил да се оправят сами и да заявяват желанията си,да нямат задръжки-в добрия смисъл на нещата.Ми племенницата ми е такава .За нея няма затворена врата,та дори мисля,че трябва да е по-скромна,че ще яде шамарите в училище.

Има и такива,дето не ходят на пазара и като възрастни,понеже не смеят да си кажат,че са ги ударили в кантара,да не би някой да ги помисли за прости.Ма във форума са много отворени.

Аз пък друго да ви кажа, писах ви го вече: не допускайте децата ви да влизат във вербален конфикт с възрастни. Ако сте на мястото си, каквото и да е направило детето ви, ще сте на ръка разстояние, ще реагирате и парирате възможността "някой да си поговори" с детето ви. И под "заставане на място" разбирайте това и образно и буквално.

Да се цитирам:

Нямаше нужда да се връщам повече от две страници назад. Но определено не съм виждала досега случай една майка да се изправи срещу някаква истеричка, заплашваща детето й с шамари, и да й каже "ето ти детето, я да те видим как ще го ошамариш". Такова поведение е против всякакви нормални майчини инстинкти - да си набуташ детето в такава заплаха, само и само да си начешеш самолюбието. Иначе щеше да си изключение, което заслужава да се запомни.
От това, което пишеш, явно във вашето семейство е нормално такова поведение на заявяване без задръжки (което по-скоро е чисто нахалство), та няма какво да коментирам повече. Между другото, какво работиш, каква ти е работата, която изисква общуване с хора? Ако аз имам работа с толкова агресивен служител насреща си, щеше да има да си говоря с началника му каква му е политиката на обучение на служителите за работа с клиенти. На 12 години не е ли трябвало да си пети -шести клас в училище и да си учиш уроците, вместо да работиш?

Аз не виждам смисъл да ходя на пазар, на който е правило да ме лъжат. Не разбирам защо да си го причинявам. Нямам нужда да притежавам нещо на всяка цена.

Каси, сега видях поста ти. Да, нещо подобно казвах и на моите - да не реагират дори на възрастните, а да дойдат и да ми кажат, ако някой възрастен иска нещо от тях. Когато станаха по-големи научиха някои ключови фрази, които казваха с учтив тон така парираха веднага опитите за комуникация от страна на възрастен. Повечето възрастни очакват агресия, грубо държание или да бъдат напсувани, защото живеят с мисълта, че "днешното поколение е от гамени", и направо се парализират като видят насреща си деца, които учтиво, но твърдо изричат определени фрази.

Знам ли, може би прагът на търпимост ми е по-нисък или инстинктът за самосъхранение, но според мен са просто прекалено изнервени хора, или просто конфликтни личности по принцип. Аз не умея много да се справям с тях при техните условия, затова гледам да успокоявам нещата по друг начин. Без да бягам обаче. Както споменах, бягала съм достатъчно, за да съм убедена, че това не е решение.

И смятам, че не моето място с детето не е в градинките, а тяхното.

Пример. Детска площадка, оградена и с кафене с масички. Децата играят, ние сме седнали отстрани. На детската част баща с момиченце на около 3 и батко ученик. Моят син (тогава на 3 г.) си поиска играчката (негова) от момиченцето. Тя отказва да я даде, аз стартирам  към мястото на конфликта (2 м разстояние). В този момент баткото (всичко се развива за секунди) бута моя  към стълбите на пързалката. Доста неудачно, детето едва ли е очаквало такива последствия, но цепваме вежда. Бащата стои на метър от тях и наблюдава сцената. Гушвам ревящото дете, започвам да обработвам раната и пътьом питам баткото "Добре, защо трябваше да го буташ, той е по-малък?" Баткото се беше изплашил достатъчно, така че дори не съм повишавала глас. Конфликтът щеше да бъде изчерпан до тук. Но... Тогава бащата реши да се намеси с култовата реплика "Кво искаш от детето ми, ма?" и се понесе към мен с вдигната ръка. Хората наскачаха наоколо, развикаха се, той се дръпна. Ние потеглихме към болницата, те останаха.

Но факт! Ние продължаваме да ходим на тази площадка, въпреки че е през два квартала. Тях повече не съм ги виждала.

Сиреч моето мнение е, че дори на една детска площадка да има видимо агресивни хора, те са драстично по-малко от нормалните, готови да се намесят, преди агресията да е прерастнала във "въоръжен конфликт". Такива хора обаче има навсякъде, както самата ти каза, и е абсолютно невъзможно да предвидиш къде ще ги срещнеш или коя реплика ще предизвика неочаквана агресия. И поне според мен начинът не е веднага да се оттеглиш, а да се опиташ да успокоиш нещата, за да не се налага да бягаш. Не можеш да избягаш отвсякъде просто.

И въпреки че не одобрявам, тайничко се радвам, че мъжът ми тренира детето достатъчно, че да знам, че вече ще може да се защити в случай на нужда.

Винаги съм завършвала училище с отличие,а лятото работех,за да имам свои парички.За някои хора това са нормални неща.


Отдавна няма какво да коментираш и да кажеш.

Ха, това имах предвид- защо говорите с децата? Те си имат родители. Обръщате се към тях. Каква ще е последвалата реакция, не се знае, но вероятността да не е така бурна като тази след контакт с децата им, е по-голяма.

оридел, не си ти човекът, който ще определя дали, и какво имам да кажа! Бъди така добра да отговаряш за себе си, не за мен. Имаш си бебе - гледай си го и него възпитавай!

 
И аз се имам за достатъчно образована и възпитана, ама съм и много луда. В такава ситуация сериозно ще забърша 2 шамара на детето с експерименталната цел да видя до къде ще стигне майката. Вярно, не заплашвам чужди деца (даже и собствените си не бия), но щом толкова лесно ги прежалват да бъдат ошамарени...


 

Това е истината. С чужди деца (ако не познавам родителите им) не разговарям. На моите деца също съм забранила да разговарят с непознати.

Аз почти не се сещам да съм имала такива ситуации, но в редките случаи, когато съм забелязвала, че почват да се карат или спречкват неконтролируемо, не говоря с родителите, не говоря и с чуждото дете. Говоря общо на всички деца.   Тоест, когато детето ми дойде и ми каже, че еди кой си го е ударил, да речем, им казвам и на двете - деца, играйте си кротко, недейте да се карате/биете. Ако има последващо спречкване, казвам на детето ми, че ще прекратя играта. Обикновено това върши толкова добра работа, че и "жертвата" и "агресорът" намират начин да се спогодят. Изобщо, за мен правилното решение е минимално участие на родителите в отношенията между децата. По същия начин постъпвам и със собствените си две деца. Откакто престанах да се меся в отношенията им и ги оставям да се разбират както намерят за добре, цари мир и любов

Масовият случай обаче сочи, че родителят на другата страна не просто говори на всички участници в случката, а конкретно на другото/другите деца.

През цялото време отговарям за себе си.

Дълбоко се съмнявам,че има някоя чак толкова луда,че да ошамари чуждо дете пред майка му.На приказки във форума-да.Но до реални действия -надали.Би трябвало изобщо да не е наясно какви последствия я чакат.

Да, само дето това е гадно. Нападаш детето и го подтикваш да заема отбранителна позиция и заедно с това да се озлобява срещу детето ти, защото обикновено има някакъв мотив да направи нещо и то в неговите очи е право, нищо, че е използвало неподходящи мерки. И понеже няма как да си вътре в ситуацията на сто процента, а и не е редно да го играеш съдник, е по-добре да не сочиш с пръст детето. Когато се обърнеш към двете деца едновременно хем едното не се чувства застрашено, хем на другото му става ясно, че не е нужно да го играе жертва. Защото дъщеря ми примерно, бидейки много кротко дете, и понеже тя винаги е била на принципа, че нейните играчки са на всички, понякога е била обект на по-грубо поведение. Обаче ми прави впечатление, че ако се фокусирам върху това, тя се самонавива. Като гледам на ситуацията спокойно и й обясня, че нищо кой знае какво не е станало и да намерят начин да се разбират, тя самата започва да иска да го намери, а не да чака мама да ступа лошото дете

Брей, не спираш да се ежиш, Оридел! Само да не пуснеш после тема "ошамариха ми детето"! Те да ти го ошамарят, пък ти, като те чета тук, като нищо ще се сбиеш с другия родител и ще се гледате двамата в районното, докато децата ви са някъде с някой служител на Закрила на детето. Понякога за лош късмет някой се обажда на полицията и се попада на някой съвестен, който задвижва машината. При конфликт никой не гледа кой прав и кой крив, а всички участници са в кюпа. После ти върви, че доказвай, че нямаш сестра! Това е последното, което ще ти кажа, и то съвсем на добра воля, защото ти явно не осъзнаваш докъде може да доведе едно твое меко казано невъздържано поведение.

Е, какво ще я чака, когато предложението е от самата майка?
Ти сериозно ли не си попадала на по-ербап от теб? 

Щом се спречквате във форума,какво остава за дет.площадка ?