Психически, физически и индиректен тормоз

Цяла тема мнения - и твои, и мои, и на други хора! Всичко е толкова ясно, красноречиво, описано, оценено, че няма накъде повече! тази тема е емблематична за това какво трябва да имат предвид родителите, когато пращат децата си в училище. Слава Богу, че не всички учители са на твоето мислене и действие! (дори зная каква реплика ще върнеш   ще е нещо от сорта, "добре че не всички родители са като мен  )

Да, и аз се сетих за заплатите, въпреки че подкрепих учителската стачка и винаги съм изпитвала положително отношение към професията и учителите като цяло. Като беше стачката, едва ли не всички световни проблеми са на учителските плещи, затова и трябват големи заплати, а сега - ама, ние не отговаряме за децата, не е наша работа.

Andariel, подкрепям те и съм съгласна с абсолютно всичко, което ти написа по темата. А за някои други мнения мога да кажа само едно, зад тях кристално ясно се вижда безсилие и нежелание за справяне с проблемите, създавани и с помощта на училищната институция и в крайна сметка - тяхната подкрепа, макар и косвено.

Чл. 134. (Изм. изцяло - ДВ, бр. 51 от 2009 г.) Ученикът има следните права:
1. да избира училището, профила или професията и специалността от професията,
както и учебните предмети, предвидени в училищния учебен план като избираеми, при
спазване изискванията на нормативните актове;
2. да получава информация по въпроси, свързани с неговото обучение, относно
правата и задълженията му в училище, правилата за вътрешния ред и училищната
дисциплина-при постъпването му в училище, в началото на всеки учебен срок, както и
при поискване;
3. да бъде консултиран във връзка с професионалното му ориентиране и развитие,
да бъде насочван, стимулиран и подпомаган в съответствие с неговите потребности,
желания и способности;
4. да се обучава и възпитава в здравословна и сигурна среда, както и да получава
защита при накърняване на правата и достойнството му;
5. да се ползва от формите за насърчаване на равния достъп до образование при
условия и по ред, определени в нормативен акт;
6. да ползва безплатно училищната материално-техническа база по ред,
определен от директора на училището, в учебно и в неучебно време за развитие на
интересите и способностите си;
7. да участва в извънкласни и извънучилищни дейности, в това число форми на
ученическо самоуправление;
8. да бъде поощряван с морални и материални награди за високи постижения в
учебната, извънкласната и извънучилищната дейност и за приноса си за развитието на
училищната общност;
9. да дава мнения и предложения по отношение на организацията и провеждането
на цялостната училищна дейност;
10. да участва, включително с присъствието на родител, при решаване на въпроси,
засягащи негови права и интереси.

Най-добре за всяка обида да се оплакваме на учителите, те ще решат проблема със зле възпитаното дете. А ние да стоим из форума и да си чешем езиците, вместо да погледнем децата си какви ги вършат.
Позволих си да вляза и коментирам темата, защото ме интересува възпитанието на детето ми. И е на възрастта на авторката.

Що, Лилия, твоето какви ги върши? защото аз моите за момента ги зная, и няма оплакваня от тях, на всички родителски срещи ходя и досега никой от другите родители не е предявил претенции към поведението им.

да, всъщност точно това е правилният подход - при проблем, включително обида, да се търси прекият началник, в случая това е учителят или класната! За съжаление, доколкото познавам реакциите на част от учителите, техният начин е игнориране на проблема с надеждата обиденият да се откажа, или още по-лошо - наричат го порта или нещо подобно и напоително му обясняват, че той си е виновен сам.

В една друга тема се обсъждаха действията на социалните в чужбина и отнемането на деца, и сега май донякъде ми се върза и това защо децата поне изглеждат добре възпитани и не си позволяват много в училище - защото, ако едно дете се оплаче от друго, че и родител на дете се оплаче от агресия на друго дете, то не само учителите и психологът, а и социалните ще цъфнат да проучват дали детето, което тормози друго дете "има нужда от помощ", а родителите от "подкрепа", което на практика означава дишане във врата. Та, родителите не са тъпи, много внимават децата им да се държат прилично, поне внимават обикновените хора (за гетата е друг въпрос), защото хич не им се ще да ги гледат под лупа и да ги питат разни работи.

Що си мислиш, че аз не знам моето дете какво прави?! А за оплаквания от родители - нямала съм подобен случай! И не мисля, че ще имам! Поне засега, както казваш.

В такъв случай какво имаше предвид с това да сме видели какви ги вържат децата ни, вместо да си чешем езиците по форумите? 

Въпросът ми не беше конкретно към теб. Не го приемай лично. Превърнахме темата в спор, който с нищо не помага на авторката. Между другото - рядко влизам в спорове и вися по цял ден из форума. Тук нищо няма да решим с безмислените си нападки и спорове.Чудя се как някои имат време за подобно нещо. На мен ми е за първи път.Надявам се и последен!

мисля, че авторката, била тя тийн или възрастен, получи доста добра представа и ще извлече съответните изводи от темата. Налага й се да направи избор, защото поне така, както е представитала нещата, връщане назад няма. Много се надявам темата да е пързалка, но дори тази да е, със сигурност има много тийнове в същото положение. Жалко, че рядко  срещат разбиране и подкрепа, а после възрастните целокупно се чудят "ах, ама, защо така това младо поколение е черногледо, консуматорско и състаавено от егоисти, незачитащо другите, невъзпитано и грубо!". Каквито възрастните - такиваа и децата! дори детето да е от кофти семейство, поне в училище да има ред, ама нъцки,  на учителите не им била това работата, те имат материал да гонят!

Все едно моята история- цайси, брекети, различност, плюс по-малки финансови
възможности в зората на демокрацията. Плюс "ти май си ги предизвикала с нещо"
като първа реакция. Все едно не си познават детето...това от родната ми майка.

Влизаш в елитна гимназия, като си зубър, и почваш отначало.

А ето и още нещо. Бъди непредсказуема. Понякога реагирай бурно, понякога- хладно,
но никога еднакво.

Поудари някоя. Сериозно и болезнено и унизително, но безвредно. Цели се в предната
част на бедрото- ритни я там, силно и безмилостно. Мускулът е плътен, няма да я
нараниш, но ще я заболи. Пази се от ответен удар.

След това- порастване и други неща. Накрая всичко ще е добре.

Но покажи зъби и ги ухапи.

Пожелавам успех на авторката в ново училище с деца на нейната емоционална вълна.

Споделям мнението на Andariel. Не е нормално тази "педагожка" да оставя децата сами да си решат конфликтите, защото те са във възраст, в която нямат мярка. Има толкова случаи на детско насилие и жестокост, в резултат на безхаберие от страна на възрастните.

Саморазправата е най-лошото решение, особено когато си сам срещу ''всички''. Учениците нямат самоконтрол, за да преценяват действията си и границите. Толкова лесно може да ескалира положението..., особено когато са маса срещу един и са убедени, че са в правото си. Някой по-назад беше писал - ''жертвата'' може да не е провокирала, а провокацията да е в самата глава на упражняващите тормоз. Точно, защото си различен. Затова много от тях не могат да дадат отговор на въпроса ''защо''. Дори тук, в този форум, в различни теми могат да се видят примери за това как хората се дразнят и изпитват безпричинна злоба поякога дори към непознати, а става въпрос за уж зрели хора, какво остава за ученици.
Ако темата не е шега, положението е стигнало до степен, в която или стискаш зъби, докато се преместиш и започнеш на чисто, или започваш борба с вятърни мелници. Да се оправи положението може по два начина - чрез помощ от класен ръководител (което явно не се случва и едва ли имаш някаква вяра, че въобще може да се случи) или извън училище, по мирен път, с добро (правейки първата крачка), което означава да си потъпкаш достойнството, да няма наказани и също е толкова малко вероятно, колкото първия вариант.

Неведнъж съм се учудвала как някой излага някакъв казус, после се скрива, а тук се води борба с нокти и зъби. Едни и същи хора се обиждат и пишат излияния до безкрайност, едни и същи цитират закони и наредби. Дават се съвети /понякога много полезни /, но няма кой да ги чете. Не знам дали е прословутият български манталитет, но тук на някои хора им минава денят в надприказване. Ценно време, което би могло да се отдели на децата, примерно.
На база опита, който имам и в частност дискутираната тема, ето моите убеждения:

1. Възпитаните родители имат възпитани деца, арогантните - арогантни /не съм открила топлата вода/.
2. Родителите нямат ни най-малка представа за поведението и неограничените безумства, които детето им може да свърши в училище и в тяхно отсъствие.
3. Собственото дете е винаги набедено и невинно.
4. Ако целият клас е срещу теб, не е безпричинно.
6. Учителят е виновен за липсата на възпитание, знания и задръжки у детето ни, а родителят има заслуги за всички добри негови дела.
7. Колкото повече внимание се обръща на един арогантен калпазанин в училище, толкова повече му помагаме на стане "герой".
8. Заемайки позицията на жертва, много бързо ще се превърнеш в такава.
9. Местенето от едно училище в друго не решава проблемите, а ги отлага.
10. Преди да пишеш жалби, трябва добре да помислиш за собственото си поведение и отношение.

И майката да си- не е лошо да решиш проблема.
И той да не е реален за теб- такива в нашите "училища" има реални много.
И трябва да се говори, защото в тези институции често работят хора, които следва да не са там въобще, т.к. задълженията си не познават, не ги изпълняват, мързи ги, не им се занимава, страх ги е, и връзки играят при тях и т.н. и т.н.
Последният месец не можеш да местиш дете в друго училище. По правилник е така.
Обаче при начало на тормоз родителят следва веднага да уведоми официално класен. Ако той е мърльо /сиреч- човек, който не си върши задълженията, а гледам и тук отново е напомнено, че те не се изчерпват с изпяване на урок и раздаване на тестове регулярно, което мога да свърша и аз, дето не съм учител/ или по обективни причини не може да се справи със ситуацията- уведомява се директор. Ако и тогава няма промяна- ДПС и въобще институции, които са извън конкретното училище.
Ако нищо не помогне, щот' все пак сме си в България и рядко някой си мърда пръста дори затова, що му е задължение, сменяй училището без колебания. И по- навреме. Не в VІІ клас.
Принципно това, не за конкретния автор на темата, а за всички, които сами са обект на явен тормоз в училище или техните деца са такъв обект. Няма училище, което си заслужава да се подпира с години и децата да търпят такива неща.

А че може цял един клас да бъде настроен срещу отделно дете- може, и не е нужно детето да е "виновно". Достатъчно е един тартор да го нарочи и един класен да е пълен пас. Напълно е достатъчно. Виждала съм го и по мое време.
А смяната на училище помогна на детето, което познавах и бе в такава ситуация, точно защото не то бе причината за агресията, насочена срещу него, а нечии чужди комплекси и учителско безхаберие. На новото място момичето си беше съвсем добре. И случаят далеч не е единичен.

...........
Гледам, че им към стачката сте се върнали.
Да, аз не я подкрепих тогава, няма да подкрепя такова искане за повече пари, без насрещни промени никога. Нашата класна по онова време също не я подкрепи. А беше изумително добър учител. И се справяше с такива проблеми.

Доста опростено, като програма за изпълнение е, надявам се да не я раздават официално на учителите в началото на учебната година.

1. Щом някой се държи арогантно, значи родителите му са простаци, следователно няма смисъл да им се обаждаме, което си коренспондира идеално и с т.7 - ако накажем калпазанина, той "ще стане герой".
Оправдание за нищоправеното.

2. Родителите нямат и няма и да имат реална представа, защото няма кой да им каже, препратка към т.1 и т.7
и т.н.

Този пост обяснява много неща.