През февруари видяхме бебо за първи път на ултразвук. Беше с размерите на грахче и си имаше пулс... Оттогава обаче заради липсата на време и пари отлагахме следващото посещение. Сега е момента да кажете "щом е за бебо, няма такова понятие като липса на време и пари". Знам го, но това беше заради обстоятелствата у дома, за които не искам да говоря подробно.
Сега съм в края на 17-та седмица и имам опасения, че или бебчето е със забавен растеж или че съм го изгубила, защото се чувствам "празна". Коремът ми изобщо не се е уголемил от началото на бременността досега, освен ако не броим периодичното му подуване заради газове. Не съм усещала движения, макар че по едно време си въобразявах, че усещам. Все едно не съм бременна... Имам някои от признаците, най-силния от които е постоянната умора, но просто вече ми е трудно да повярвам, че всичко е наред. Близките ми не искат и да чуят за съмненията ми, според тях всичко е наред, макар и това да не е потвърждавано от лекари от 10 седмици насам.
Имам записан час за 22-ри, но не мога да чакам до тогава, ще полудея от неизвестността, мислите за евентуалната загуба на бебчето, както и самотата заради абсолютната липса на подкрепа и разбиране от страна на близките ми. Имам нужда от съвет, понеже и личната ми лекарка е в отпуск, практически нямам към кого да се обърна, затова се обръщам към вас.
При кого да отида в този случай? В спешен кабинет сигурно ще ми се изсмеят, не мога да отида при гинеколожката си, защото графика й е препълнен. Чудя се при кого да отида?