Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Ехолалията в детска възраст - странен начин за комуникиране - част 1
Ехолалията в детска възраст - странен начин за комуникиране - част 2

kartinka,
имам предвид богатството на езика, което ражда собствената мисъл, за разказвачеството, преживяването на нечии чувства, настроения, подбуди и пр. Това е според мен непостижимо, защото на хората с достатъчно черти, за да бъдат диагностицирани с разстройство от спектъра липсва т.нар. теория на ума. Има писатели, за които се допуска, че може да са били от спектъра, но това е ретроспективно. Поправи ме, ако знаеш за наш съвременник писател/поет/психолог с доказана диагноза от спектъра. Научаването на езици е едно, а собственото богатство на езика съвсем друго. Много ми се иска да не е така, но уви! Но, дай Боже, един ден да синтезират някое вещество, което е дефицитно в мозъка на аутистичните и те да станат приятни събеседници, да бъдат център на компаниите, предпочитани от всички остроумни приятели и разказвачи като Андерсен, Дикенс, Балзак и т.н.  

Ето един интересен блог
http://www.drewsautismrecovery.com/2009/09/repost-from-824-and-v … -from-before.html

  Констанца , нали четеш руски .
   Виж това .

   Говорила съм за тази жена ,Ирис Юханссон ,нееднократно . Жалко ,че на български няма никакви материали за нея .....
    Тя е и психолог , и педагог , и книгата й си струва да бъде прочетена не само от интресуващите се от аутизма , но и останалите хора , защото тя е интересна и от художествена гледна точка .  

Селма,
имам книгата свалена и преди време прочетох доста от нея. Има и немалко други от движението на "невроразличните" като Джим Синклер например, които пишат интересно. Но има още много неизвестности за т.нар. аутистичен спектър. В него със сигурност има хора, чиито мозъци не са аутистични. Когато бъдат създадени обективни критерии като напр. ЯМР (за което споменах) + други ще знаем дали тези, които имат теория на мисленето, са били наистина от спектъра. Много ми се иска  да е така. Знам, че и Андерсен, и Луис Карол, и Джонатан Суифт - все мои любими писатели - се спрягат като били от спектъра, но никой не знае, дали е така. Ще отворя отново книгата на Юрис Йохансон, да си припомня  нейната история.

P.S. Един грубичък пример - хепатитите, наричани "жълтеница". До 70-те години всички бяха в един кюп и им се даваха описателни имена (механична жълтеница, инфекциозен, епидемичен, серумен хепатит и т.н.) според това, което ставаше ясно от анамнезата и някои изследвания. Днес вече се знае, че всички са направо различни болести и всичко им е различно (причинители, лечение,прогноза).

   Констанца , ако не беше Ирис Юханссон , щях с 3 ръце да подкрепя твоето мнение за "невъзможностите" на аутистите .

   И при моето дете навреме бях отбелязала , хем прекрасна способност да помни новите думи на 3 езика (да ги свързва с картинки , предмети , когато го помолиш да го направи ), хем почти пълна липса на умението да употребява тези думи за целта - комуникация .

    Тоест тук бих подкрепила отбелязаното , че да можеш да научиш 10 езика не е същото да боравиш със тях "литертурно" ,че и просто човешки .

   P.S. това беше към по-предните ти постове .....
   А по повод последния ...
   Не знам . Наистина пробвай да си припомниш историята на Ирис .  На мен ми се струва ,че тя си е аутистична (според описваното в книгата) . Макар че интервютата с нея пораждат някои съмнения ,там  тя изглежда съвсем адекватна .

Селма,
като се замислих малко повече за тримата автори, които споменах, си казах, че  Л.Карол и Дж.Суифт е по-вероятно да са от спектъра, защото в произведенията им има повече действия, отколкото анализ на чувства, постъпки и пр. Последния не съм чела от много отдавна, но съм запомнила някои от неологизмите на Л.Карол. 

Нещо теоретично, което оправдава прилагането на "тапи" за уши (както възнамерява да направи Селма) и е против мнението на някои хора, че детето със сензорни проблеми може да ги преодолее чрез "свикване", излагане на шум, светлини и пр. (напр. насила водене в молове, театри и т.н.). Това може да стане постепенно със съзряване на мозъка, което става с различна скорост, но не е изключено да има периодични обостряния, с които трябва да се съобразяваме и да правим временни отстъпки.

http://www.medicalnewstoday.com/releases/260324.php
An Underlying Cause Of Autism Could Be Indicated By Enhanced Motion Perception

Според едно ново проучване децата с аутизъм виждат обикновеното движение два пъти по-бързо от другите деца на тяхната възраст и тази хиперсензитивност към движение може да е ключ към фундаменталната причина за това разстройство на развитието

Повишената сензорна перцепция към движение може да подпомогне обяснението, защо някои хора с това разстройство са болезнено чувствителни към шум и силна светлина. То може също да е свързано с някои от социалните и поведенческите дефицити  според един от водещите автори на проучването Duje Tadin, доцент по науката за мозъка и когнитивността в университета на Рочестър.  

"Ние смятаме аутизма за социално разстройство, защото децата с това състояние често имат затруднения в социалното взаимодействие, но това, което понякога неглижираме, е че почти всичко, което знаем за света, идва от нашите сетива. Аномалиите в това, как един човек вижда или чува може да има дълбок ефект върху социалната му комуникация”  казва Tadin.

По-раншни проучвания са установили, че хората с аутизъм имат по-добра зрителна способност за статични образи, но това е първото проучване, откриваще по-остро осезание за движение. Резултатите са публикувани в  Journal of Neuroscience .

На 20 деца с аутизъм и  26 деца с типично развитие на възраст от 8 до 17 години  показвали за кратко  видео клипчета с движещи се бели и черни черти и те трябвало да кажат в коя посока се движат чертите – наляво или надясно.

Всеки път, когато участникът отговорел правилно, му давали малко по-кратко време за следващото клипче, съответно ставало малко по-трудно. Когато участникът сбърквал, забавяли малко, респ. ставало малко по-лесно. Така изследователите измервали бързината за възприемане на движението.

Те установили, че когато чертите били едва забележими, и двете групи се справяли еднакво. Когато засилвали контраста и двете групи подобрявали определянето на правилната посока, но децата с аутизъм били два пъти по-добри. Най-лошо справящото се аутистично дете имало резултати като средните в групата на невротипичните.  

Тази драматично повишена способност за възприемане на движение показва, че мозъкът на индивидите с аутизъм продължава да отговаря на ускоряващите се движения. Въпреки че това се счита за предимство, в повечето ситуации, ако неврологичният отговор не бъде спрян, може да се стигне до претоварване.

Това хиперсенситивно възприятие е невралният подпис на мозъка, който не е в състояние да забави отговора си на сензорната информация. Същата повишена неврална възбудимост се открива при епилепсия (1/3 от аутистичните са с епилепсия).

Нормално, мозъкът слага „пранги” на отговорите на звук, вкус, допир и други стимули, когато станат твърде силни. Способността за забавяне е универсален механизъм, контролиращ това, как хората възприемат света "Ако обработването от страна на зрението, слуха и други сензорни системи е нарушено по някакъв начин, това води до каскаден ефект върху другите функции на мозъка. Може да имаш по-добра зрителна способност, но в даден момент мозъкът започва да дава свръхотговор.  Силният отговор към стимули с висока интензивност може да бъде една от причината за  „отдръпването” на аутистите.

Една статия за "сензорно обогатяване" - малко странна за мен, но е от сериозни автори в авторитетно списание.  Може би оригиналът ще е по-детайлен. Накратко става въпрос за момчета от спектъра от 3 до 12 години, при които по указание на изследователите родителите прилагат сензорни манипулации с подръчни средства, дишане на аромати и музика. Според повечето родители, имало ефект.  http://www.medicalnewstoday.com/releases/260884.php

Абе знаеш ли, лично аз, след всичко прочетено, видяно и преживяно, не съм сигурна вече какво могат и какво не могат аутистичните деца, независимо какво пише по букварите. Ще ти дам два примера. Първият е със собсвения ми син. От една страна с всичко, което си написала по-горе съм абсолюно съгласна, защото и ние имам проблем с езика. Допреди 3 години, като го разпитвах какво е правил в у-ще, не успяваше да направи един смислен разказ. Разбираше се какво е правил, но с много допълнителни въпроси. Абе направо се усещаше разликата с нормалните даца на неговата възраст. Преди 2 години, обаче, започнаха в у-ще да правят презентации на книги, които са прочели. За първа презентация моят син си избра Пипи Дългото чорапче. Аз се бях изприщила от притеснение, как сега ще успееме да направим един сбит преразказ на тази толкова динамична книга, тъй като презентацията не трябваше да превишава 10-15 минути. За мое върховно изумление той още от ПЪРВИЯ път успя да направи едно много кратко и сбито резюме на действието, така че дори за някой който не е чел книгата  (а това е всъщност идеята на ррезентацията) да стане абсолютно ясно какво става в нея. Наложи се след това само козметични корекции да направя върху преразказа му. От тогава всяка година има по 2 пъти такова представяне на книга и това не представлява проблем за него. Получава едни от най-високите оценки в класа. В ежедневието, обаче ако го слушаш, можеш да забележиш, че все още се затруднява да борави с езика така, както връстниците си.
Още нещо още по-изумително се случи. След като прочете "Островът на съкровищата", преди една година, изведнъж реши, че ще става... ПИСАТЕЛ  и седна да пише книга на компютъра. Той, с неговите езикови затруднения и писател, майко мила!  Като се възбуди това дете, като започна да трака по клавиатурата с часове наред и накрая верно, за няколко дни, написа нещо като "книга"  Имаше цели 7 глави, всяка от които се състоеше от 1 лист, че и повече, А4 гъсто напечатан текст. Сега да не ви казвам, че беше доста плагиатствал от "Острова на съкровищата", но все пак беше различна и си имаше едно доста добро съдържание. След това е писал още една "книга", пак горе-долу толкова дълга. А съвсем наскоро направи нещо като комикс или по-скоро книжка, ама с много рисунки, подобно на комикс (той рисува доста добре) и тескта беше, ама направо доста добър.
Та затова, да ти призная, вече не бих се зарекла какво може и какво не може едно аутистично дете. Винаги може да те изненадат. Аз пак ще се върна на филмчетата, които преди 2 седмици ви постнах и на които вие, според мене незаслужено не им обърнахте внимание. Аз просто се изумих как едно дете, което мнооог дълго време е възприемана като тежък аутист и силно засегната интелигентност, се оказва, че е безкрайно интелигенто, в момента, в който някой му сложи "очила" т.е. дадоха му компютър и то можа да покаже на всички, че някъде вътре то чува, вижда и осъзнава всичко от този свят, така както и нормалните хора, но че нее могло да го изрази. А сега с помощта на съвременните технологии то разговаря с нас съвсем нормално.
Има да научаваме още доста много за аутистите.

констанца, отнова интересна информация   

julian22, съгласна съм ,че нашите деца винаги могат да ни изненадат . Браво на малкия писател ! 

Филмчетата сме ги гледали преди . Май и по канал History се дават периодично .....
Знаем за какво става въпрос , затова и няма  "Ах ! Ох! " по повод пускането им преди 2 седмици (толкова ли минаха оттогава  ) .

В споменатата по-горе книга идеята е съща . Аутистката вътре в себе си е съвсем ок човек , но е сякаш увита в люспи на сензорна "ненормалност" ,която й пречи да взаимодейства качествено със света , както и да възприема и да преработва информацията от последния така , както го правят другите . Мислят я за луда , малоумна и т.н.. Но ето какво излиза от нея впоследствие . 

Ами те точно тези,дето се различават от стадото водят света напред.
Ако Не бяха безбройните занимания с "глупости" на странните птици в продължение на векове,сега нямаше да имаме нито ток,нито топла вода,нито компютри,нито крем срещу бръчки,нито паста за зъби.
Едва ли всички пещерни хора са рисували скални рисунки.Но добре,че е имало и такива,дето са били различни, та да научим за тях.

Вчера в ДГ имаше празник за безопасно движение по пътищата и моето дете се е включило в играта с помощта на учителката.Толкова мило ми стана!

Катина
Много мислих в последно време за това какво е истина /полуистина/лъжа за нашите деца и как бих могла да кажем да науча детето си да излъже /хитрува в дадена ситуация. Съгласна съм с това което писа наскоро че за лъжа едно дете трябва да израсне емоционално. И не само това. Мислих кои са причините са казването на лъжа. За мен те са две- материална  ( вид облагодетелстване ) или емоционална . Сигурно има и други но все пак аз не съм психолог. Нито философ.  Виждам деца на две годинки в норма които лъжат – не бих казала че са емоционално израснали обаче казват нещо различно от истината за да получат бомбон или филмче. Така стигам до извода че се опитвам да опиша „математически” модел на нещо което не би могло да бъде описано. Това е като описание на смеха – (нещо което учихме по философия в студентските  ми години )- ситуация на несъвпадение на очакваното с полученото ( в най-елементарно описание ).
Най-лесният вариант на това как дете от спектъра „да имитира лъжа” ми даде синът ми с нещо преди няколко дни.
Ситуация : той гледа филмче – стимул за нещо което е направил. Идва в кухнята и ми казва- филмчето свърши. Казвам му- отиди играй или рисувай и си продължавам работата. След 10 минути отивам да го проверя- той гледа последните 15 минути на въпросното филмче. Веднага се сещам че той каза че то е свършило. Но понякога той прекъсва с филмчето в момент в който му омръзва а по-късно пак си го доглежда. Да обаче той каза че свърши…
Задавам въпрос – ТИ ЛИ пусна пак филмчето.
Той отговаря – МИШКАТА го пусна .. и ме гледа ме хитро.

Веднага си направих анализ. Ако беше казал „НЕ, МИШКАТА го пусна” Е лъжа , заради това че „НЕ” би се отнасяло към частта на въпроса ТИ ЛИ..

И така, той не ме излъга но не каза цялата истина. Какво значи това лично за мен  , че не казването на цялата истина си е вид лъжа. За него е Удобна (!) Истината за мен е Неистина . Въпросът ми е неправилен отговорът му е точен но все пак контекста на цялата ситуация е променен.

Може би това е разковничето. Премълчаването на част от ситуацията , което като резултат е равностойно на лъжа .. За другите хора разбира се – за обкръжаващите , но за детето си е истина. Удобна.

Дали според теб мисля в правилната посока?

_re_ge, и аз много мислих по въпроса. Но току що ти ми наклони посоката на мислите в друга посока със случката с филмчето.

Не ми се търси точният цитат, но част от спецификата на аутизма е, че децата не умеят да видят цялата обща картина на ситуацията, а се вманиачават в детайлите. Значи във вашата ситуация той всъщност е хванал конкретния детайл - мишката е пуснала филмчето - вижда подробните стъпки до стигане на пускането на филмчето и назовава точният момент на пускането. А общият извод от различните стъпки по пускането на филма е, че той е пуснал филма.

Например подобни ситуации от нашето ежедневие. Колко брашно се слага в тестото за палачинки? Казвам около две чаши. Наблюдава правенето на тестото и казва - Ама ти сложи повече от две чаши!!! Или му казвам излизаме след 10 мин. Точно на десетата минута идва и ми казва - минаха 10 мин. нали щяхме да излизаме, станаха 12 мин. !!! Или нали каза, че ще си дойдеш в 3 часа - сега е 3 и 10 мин. когато говоря нещо непрекъснато ме поправя с детайлите и стъпките. Когато разказва нещо - разказва детайлите на случката, а не може да схване общият извод от случката.
Защо мисля, че всичко това е свързано с лъжата? Мисля, че трябва да работим в посока разбиране на цялостната картина.
Опитах се да го науча да излъже сестра си за нещо. Пита ме, ама тя ще разбере, че я лъжа, защото е умна и ще види на телефона, че не съм отбелязал ........( не знам точно какво отбелязва). Аз го посъветвах да отбележи предварително на телефона преди да я излъже и така тя няма да разбере, че я е излъгал. Ами ако разбере, че я лъжа какво ще направи - ще ми се кара. Предложих да опита - може и да не разбере. Той вика ахааааааааа ( не се е сетил за това) Ами ако тя ме наблюдава през вратата и види, че не го правя това, което ме кара какво ще стане. Викам ама тя не ти влиза в стаята. Ахаааааааааааа и ако влиза ще почука на вратата ( не се е сетил) Ама тя не винаги чука на вратата? Викам ама ти затвори вратата да не вижда през отворената вратал Ахааа, ама ако влезе и види, че не го правя викам ама ти сложи килимчето на пода и все едно го правиш и когато влезе ще види на пода килимчето и ще я заблудиш, че току що си свърлшил.
С две думи стъпка по стъпка обясних какво ще се случи ако излъже, как да я излъже и как да не го хване. дадох му идея как да предвиди стъпките преди и след лъжата. Излъга я - тя беше ядосана нещо и му изврещя добре махай се. Това му даде стимул. На другия ден пак я излъга, но при опита и да го изобличи той сам измисли едно оправдание и опит да се защити.

Разбираш ли посоката на мислите ми. Обясних му също така, че понякога лъжа и аз и го помолих да не ме поправя, ако чуе, че лъжа. Сега дебна удобен момент да излъжа някого за да видя дали ще ме поправи. Уж обеща, пък да видим. Удържи ли се да не ме поправи ще е голям успех  

А иначе за това, което ти даде като предположение съм съгласна и някак го напасвам към моята логика - тоест някак свързано ми се вижда.


Забравих да кажа, а е важно. Не го накарах да излъже ей тъй заради идеята. Възползвах се от ситуацията. Сестра му го кара да тренира всеки ден защото е дебел според нея. Него го мързи. Тя много врещи и му се кара, ако пропусне тренировка на килимче в стаята по програма свалена на телефона му. Следи го дали е пускал програмата и дали е отбелязал тренировката в ...май някаква таблица   . И понеже много го мързи и прирева му препоръчах как да се спаси от тренировката и врещенето и.