Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Когато бях бременна в 8-мия месец с Хриси свекито ми заяви, че ако се случи нещо с мен по време на раждане, никой няма да има нужда от моето дете. Започвам да осъзнавам колко е права, че просто майката е незаменима. И аз бях болна с 39 градуса на легло.Хриси не се спираше у дома, а мъжа ми- на работа.
Селма, децата от групата на Хриси също много преживяват.Вчера искаше зайче от ръцете на едно момченце.То отказа да й го даде и тя го удари.Казах й да се извини, но тя стискаше ядосано устни.Тогава й взех ръчичката и заедно го помилвахме.
Днес разбрах, че цял ден им криела играчките и отлепвала обувките.
Един ден избягала от йогата и отишла в двора на ДГ при децата от групата.

Attempt, гледам ,че при вас разликата е почти същата ...3 г. и половина ....
И аз по възможност си спестявам излизанията с тях двамата , но понеже много често това означава да не излизаме изобщо дни наред , се престрашавам ......
Обърквам режима на малката , за да излизаме по обедно време ,когато площадките са празни ... Измислям конкретни задачи , маршрути , които да следваме , излизайки навън .Да има граници , спокойствие ..... Но пак.... няма никаква гаранция за нищо ..... Състоянията на голямото са толкова непредсказуеми !

До някакъв момент носих малката в слинг , точно за да е залепена за мен . Но вече ми натежава доста и слингът отпадна ...

  Алекс , твоята свеки пък.....  Говорят ли се такива неща на бременна ! 

  При нас в градината също има проблеми .... Какви ли не .....
  Госпожите  нямат желание да се информират по повод адекватни реакции в по-трудни ситуации . Проблемите се увеличават , учителките стават все по-агресивни . От една страна обяснимо , от другата ...... за каква интерграция на деца СОП говорим тогава .....

Аз от вчера съм една идея по-спокойна за ситуацията в градината. Лошото е, че "хубавината" ще трае само месец. В групата на Гого започна като учителка съседка, която сега завърши, била е и на работа за малко в Пумпелина. Яд ме е, че наесен ще поеме първа група, но какво да се прави. Факт е обаче, че и той се успокои покрай нея и за пръв път от 3 седмици слезе без писъци...Вчера отивам да го взема, той избягал при по-голяма група. момчетата го пощипваха, дърпаха. Той се беше свил милия. Питам ги защо го дърпат - бил дошъл в тяхната група. Викам, ами вие сте големи, батковци сте и сте му по-интересни от бебетата в неговата група. Затова той иска да играе с вас. Едното момченце се почеса и заключи - Мда, батковци сме му...и спряха да го дърпат. Странното е, че децата от неговата група не го закачат изобщо, радват му се, все да го гушнат, милват. Там подложена на тормоз е братовчедка му - дете в норма
Аз слава Богу, не съм боледувала с деца, но да не дърпам Дявола. Мъжете определено не мислят за подобни неща като нас.
Колкото до излизането с 2ма - цял екшън е, но и аз съм тъпа и упорита В 90% от случаите гледам да има поне още една майка с мен, на която в случай на нужда да оставя единия. пазарува се само в Била. малкия е овързан с коланите в колата количка. Големия стъпва и се вози отстрани Другите магазини ги бойкотира и да искам не мога да вляза, защото се дере все едно го коля. От скоро разбра, че има и друг магазин на 100 м от нас и сега е редовен клиент - всеки ден ме кара да ходим там.
n_alex76 ,  Моя пък неще и да пипне ножица. Онзи ден позволи да му държа ръката и да рисуваме кръгчета. направи опит и сам, но бързо се отказа.

Behaviour balance" daвала ли си?Не действа от мига в които започнеш да го даваш...Усещам че е с натрупване докато балансира каквото трябва в организма..Но като започне да действа е добре..Пробвай да го даваш вечер или сутрин или следовед..Зависи как действа...АЗ за нас сам си открила че 4 следобед е най добре...Имаме спокойна вечер/да му мислят учителите в училище през деня/... За нас също така съм открила че действа обещание за награда за любимо нещо...Има едни желирани бонбони от плодов сок без е-та и без захар с малко естествен подсталител...Ако в Бг не ги продават могат да се правят с желатин и плодов сок....Вършат работа като "награда" за добро държание без да увеличават хиперактивността защото нямат захар...Естествения подсладител е "стевiя". При нас важи следната формула-ако в момента имаме повишена кандида-как хапне захар ..кандидата отделя тохини които отиват в мозъка и започват хиперактивните ексцесии....Ако кандидата е овладяна..Колко и захар да яде-всичко е спокойно-все едно друго дете в къщи... За мрн съм си открила начин да установявак кога имаме повишена кандида-гледам езика..Ако има бяла плака..Започвам някакъв курс с нещо...Ако порозовее-всичко е наред. Не мога да я овладея на 100% защото в училище десерта е винаги с много бяла захар...Но не искам да гледа другите как ядат а за него нищо...Изчаквам да порасне достатъчно сам да осъзнае че трябва да се бори с диета ..чаичета..И така нататък.

ikea,  в поста , който си цитирала от първа до последна дума (не знам с каква цел) повдигам въпрос за съвсем друго ..... 

    Иначе , благодаря за споделеното . Не съм чувала за този препарат . Ще го проуча . 

Аз пък все повече се притеснявам за детето и себе си:) и все повече варианти обмислям, но стигам до задъдена улица:)

От вчера майка ми е с тежък вирус, а семейството сме ние тримата...и тъй като аз съм на работа, няма кой да го води на училище...

И все повече осъзнавам нещо, което от години си мисля, но започва да става спешно- едновременно трябва да съм на работа, с детето, а и обществената ангажираност ми изпи силиците до край...

но вече е спешно да мисля за моето дете и себе си...и ако днес взема болничен, за да го водя на училище до края на седмицата и се грижа за него..., защото той в момента е самичък вкъщи, майка ми лежи.., то разбирам, че нещо спешно трябва да измисля така че, да съм с детето непрекъснато, защото все повече остава да разчитам само на себе си..

а той трябва да стане самостоятелен..и може и да стане, но не без моя помощ и моето присъствие..
а как да стане, като съм глава на семейството....

а той е дете, което изисква 24 часова грижа.., нищо че скоро ще навърши 13..
и дори сутринта ме пита "Ти днес в отпуск ли си?", питам го от къде му хрумна , "Ами, нали баба е болна"
той копнее да сме заедно..и непрекъснато.., неговите връстници- другите тийнеждъри- не, а вярвам, че все някога ще ги настигне по неговия си начин, но интуитивно чувствам, че сега се оформя онази част от развитието му, за което моето присъствие е много важно...

Той знае, че е тийнеджър, защото това го учат с психоложката, обяснява с подробности какво означава тийнеджър, дори като че ли осъзнава донакъде.
На 1 юни ми каза "Днес е празника на детето. Ти няма ли да ме заведещ да ми купиш подарък?", питам "какъв подарък искаш?"- "Ами, риза, книга и портфейл"
питам "Защо"- "Защото съм тийнеджър и имам нужда от портфейл"

той сам поиска първия си портфейл, което ме зарадва много,  опитахме, но му е голяма мъка да го мисли и си служи с него.., като смята в тетрадката, всичко е наред, като трябва да влезе в действия портфейла- нищо не е същото и няма значение:)

а в момента трябва да съм на работа и с него едновременно, повече от всякога...
и занапрвед все повече ще е така....

ей, такива мисли без изход...

   Kezaja , радвам се да те видя тук , въпреки че споделяш не толкова радостни неща .... 
   Дано по-бързо мине вируса на майка ти ! 

Да ти кажа, че по времето, когато извеждах нашето момче (докъм 7 годишната му възраст и аз се хващах, че правя същото. Държаха ми влага драматични ситуации с писъци, търкаляне по земята, тичане и т.н под укоризнените погледи на майките на кротки дечица. Твоето положение е още по-сложно, защото и другото детенце трябва да ти е под око.

Сигурно много от родителите постъпват така, успокоявайки се, че хем дават възможност на детето да изразходи енергия и подиша чист въздух, хем не се подлагат на изтощаваща физическите и психични сили непредвидими ситуации. Само преди дни Марк ми каза, че почти не среща в градинките аутистични деца (а той, както и всички ние сме се научили да разпознаваме бързо "нашите" деца, нали?). Заключението му беше в този смисъл.

Човек трябва да се кали, да се научи да не му пука от мнението на околните, но лично за мен това са само пожелания. Аз не бих могла. Разбирам, колко прав е Марк като казва: "Ако искаш детето ти да се научи да плува, трябва да го потопиш другаде, не в кофа с вода!" Понякога се връща угнетен от сблъсък с подигравки на деца или забележки на възрастни, включително учители и обикновено не споделя веднага. Когато му помине, ми разказва, но вече с позитивна нагласа, че най-важното е детето да се среща и осмисля действителни житейски ситуации.

Но няма начин Алекс да не става все по-добър и по-послушен, защото мозъка му се развива и съзрява (съдя по това, което споделяш). И е хубаво, че майките споделят тук в темата. Наистина няма човек извън стените на нашите домове, който би могъл наистина да  разбере това, което изживяваме, дори най-близките ни роднини.

Днес гледах едно документално филмче "Autism Every Day", което Марк ми свали от Замунда. Не бях го гледала, въпреки че е отпреди 6 години. Натъжи ме, защото ме върна към годините назад, а и почувствах болката на милионите родители на аутистични деца по света, която е различна от тази на всички останали. Всяка от нас би могла да изрече всичко казано от тези майки и бащи.

Той ще отмине, но по- млада няма да стане:)

ако ме разбираш...

Един мисля полезен материал за здравословно хранене от добри български специалисти. (принципно, не във връзка с аутистичния спектър) http://fnap.government.bg/UserFiles/File/BrosHran_BG_2.pdf

   о, разбирам .... (няма уместен емотикон)

Бързам и не мога да пиша много....Исках да напиша че ако давате behaviour  balance няма да има ексцесии и 2-рото детенце няма да страда ...напротив!ще си играят и комуникират съвсем нормално заедно...

Икеа много благодаря за нещата които споделяш. Благодарение на един твой пост започнахме безглутеновата диета и биомед подхода. И най-накрая тръгнахме напред, защото бяхме на дъното. Най-в дълбокото.

Сега го карам да пие едно гадно рибено масло. Гоня го с лъжицата а той вика не. Като му кажа "от това ще проговориш" и героя самоотвержено застава и отваря уста. Е прави физиономии, но яде.  

Това Behavioral Balance е DMG + витамини. На мен утре ще ми пристигне ДМГ-то, а витамините ги пием вече. Ще видим ефект, но гледам доста го хвалят.

    Констанца , така е , детето пораства и става по-контролируемо (като го сравнявам с по-ранната възраст ) . Проблемът е не само в реакциите и погледите на другите . Аз повече се притеснявам , той реално да не навреди на околните по някакъв начин . (Сега да не описвам конкретни случки , които ми породиха и продължават да пораждат  това безпокойство ).

   Притеснявам се за сестричката , защото неволно изисквам от нея много повече , отколкото е редно за възрастта й , а и по принцип .... Както и затова , че докато съм желязна и супер мобилизирана със сина ми , с нея се отпускам и се държа прекалено емоционално , а емоциите ,разбирате ,далече не винаги са от позитивните .... 
   Тя става свидетел на много неприятни сцени с баткото , както и се лишава от много полагащи й се неща , заради  ситуацията с него .....