Бута ни с ръчички, рита ни с краченца бебче СЕПТЕМВРИйско,свито на кълбенце - 14

Здравейте и от мен!
Ние приключихме с ремонта почти - остават да монтират крилата на плъзгащите врати и прага на входната врата. Навсякъде рушнахме, навсякъде боядисахме  Сега остава чистенето  Добре, че майка ми ще дойде в неделя да ми помага. Иначе сега почвам да пера, че не съм пускала пералня от 100 години.
Ние щяхме да ходим на палатки, но с този дъжд и вятър аз се отказах да се присъединя, така че по мъжки ще си ходят компанията 
Иначе аз съм добре, нашият юнак е доста активен и рита, преобръща се, мести се:)
Някой беше питал дали казват пулса на бебето на консултация - по-предния месец при нас беше 147, а последният 150, мисля в рамките на нормалното.
nads3, и ние се бяхме спряли на нея - хубава количка, ние ходихме поне 3-4 пъти да я гледаме на живо, но после решихме да вземем друга, по-малка и лека.
За раждането - реално честно казано още не го чувствам толкова близо и още нямам никакви страхове или притеснения хаха но с времето предполагам, че и аз ще се попритесня
Аз сега ви оставям, не параноясвайте излишно  , бъдете спокойни и позитивни всичко ще е наред   

Tanishte,благодаря ти,аз питах за пулса на бебето.На мен ми казаха 152 и док каза че е малко висок,но аз също смятам че е нормално.

Аз от самото раждане не се притеснявам - по принцип не се притеснявам за неща, върху които така или иначе нямам контрол. Сега вече и имам идея за какво става въпрос - и време има, и като цяло не виждам какво толкова да му се притеснявам.

Притеснявам се обаче за това како ще е след това  Снощи ми беше много изморено и след като най-накрай сложих малкия в леглото и аз си полегнах си помислих, че скоро няма да имам и това щастие - сега поне е само един, слагаш го да спи и има мира Другият рита в корема, ама не ми пречи да си лежа с неговото ритане

Ени-тка, тоновете (пулса) на бебчо може да варират от 120-160 в зависимост от моментното състояние на бебчето, например дали се движи или спинка, също зависи и от емоционалното състояние на майката. Опасно е, мисля, ако тоновете паднат под 120. Иначе съм чела, че към 24-та седмица пулсът на бебче е най-учестен, после се забавя.

[корема, ама не ми пречи да си лежа с неговото ритане
 Ами това е хубаво...че не се будиш аз сега спя леко и не мога да спя като ме ритка.По принцип
казват ,че с второто раждане те е по шубе ,защото знаеш какво те чака
Аз нямам притеснения за раждането ...но не обичам безсънието ...но може би точно защото не го обичам организма ми се подготвя за него когато бебчо се роди

А, не се будя, будя се
Но все пак, дори и будна, поне мога да лежа в леглото и да си почивам. А като се роди и почне да пищи, вместо само да подритва, не само, че не можеш да легнеш, ами и обикновено трябва да му висиш над леглото, да го разнасяш напред-назад... Направо, като си представя Боил колко е труден на лягане и на спане и ми настръхват косите, като си помисля, че ще трябва някакси да ги съчетавам и с малкото, защото ще се будят един друг...

Здравейте и от мен милички   
на мен доста ми е изморено напоследък, все си имам неща за вършене вкъщи. Днес например от сутринта две перални, чистене , миене все приятни неща и си мисля после какво ли ще е  - ВЕСЕЛО 
За раждането мисля от време на време , но някак като знам че има още време не се притеснявам толкова, единствено мисля и за това че като ида да раждам малчо ще остане без мен, а това никога не се е случвало за повече от 6, 7 часа 
Лека вечер от мен мами   

Не е нищо сложно. Прибирате се от болницата и 40 дни се нагаждате с бебо един към друг. На 40-я ден се ходи в църква попът да ви прочете молитва и после у дома идват само близки жени, които ти поканиш. Ядат се само сладки неща да му е сладък живота на бебето. Над главата на майката, гушнала бебето се чупи питка в-у кърпа/пелена и докато я чупят всички присъстващи орисват детето  - да е умно, да е красиво, да е здраво и т.н. После всяка гостенка слага парички в кърпата. Завързва се и се слага на високо. Това е целия обичай. 

На мен пък винаги ми е било странно каква е тази мания на майките да правят торта за всеки месец на детето и да го празнуват като мини рожден ден 

Ние днес се видяхме с наши приятели и ни зарадваха с новината, че и те чакат бебе.  Оказа се, че като им ходихме на гости ние да се хвалим, още не са знаели, а мацката все разправяше как нещо не й е добре и я цепи главата и й се вие свят та ще ходи на лекар. Е, после отишли и разбрали добрата новина. Ние много се радваме, защото винаги сме искали заедно да бременеем и да си гледаме децата  Както казва мъжа й - "Вас двете все едно една майка ви е раждала"  Толкова много си приличаме и си пасваме.

Ени-тка, преди месец пулсът му беше 148 и акушерката каза, че е идеален.

harikliq_222, бебето в корема не знае що е това ден или нощ. То си има негов ритъм. За това, щом не можеш да спиш нощем - спи през деня. 

И аз съм на твоето мнение Lulu25. По-скоро ме притеснява времето след раждането.

И не на последно място - Честит празник! Дано да съумеем да съхраним красивия ни език!

Честит празник, дами! Дано бъдем малко по-грамотни
На мен тази седмица ми е много дълга вече - вчера бях и на лекар и на зъболекар. Докторката каза, че малката е супер и всичко е много добре, спря ми хаповете (остави ми само нутри маг) и тази седмица ще пуснем пак изследвания, за да видим как са и там нещата. Бубка я срита много сладко и много се смяхме. После при лошия батко (зъболекаря) така се развилня, че близо 2 часа прави какви ли не изпълнения и салта, казах му, че официално малката не го харесва, ама той хич не го прие присърце - било нормално 
Днес бяхме на кръщене на едно малко мече, след дългия обяд се прибрахме да починем 2-3 часа и след малко отиваме на after party  та лека вечер от мен!

Аз тази бременност разбирам коя седмица съм само като вляза във форума и си видя лентичката  Предният път знаех колко е голямо бебето, какво се предполага да прави тази седмица и т.н. Сега не се впечатлявам особено, само някак много бързо взеха да намаляват дните до термин и почвам да се панирам как ще се оправям с двете.

Дребната е като лепенка за мен последния месец - аз да я храня, да я гушкам постоянно, да си играем заедно, да ходим до шкафчето ѝ заедно, никъде не мърда без мен. Даже на рожден ден я водих, децата си играят, тя за мен лепната  А като се появи конкуренцията какво ще правим не знам. И върха - отново настина, то в това време не знам с какво да я обличам на градината. Понеделник съм на работа и не мога да си взема отпуска, че имам важни срещи, на които съм обещала да присъствам. Отсега си представям като почнат двата броя да боледуват какво ще е 

Сега за седмица вкъщи се присетих, че нямаме столче за кола, прегледах за пореден път количките и нищо сякаш не ми хареса. Между другото mothercare.com имат в момента промоция -15% над 100 лири. Имат и някои намалени колички, не доставят директно, трябва с посредник.

Ох, и аз искам така. Дните ми са ужасно дълги, нощта ми почва нейде към 1-2, спя до 4:30 и чакам филма в 5, на който заспивам и спя до към 9, после е порединя дъъъъъъъъъълъг ден.

Освен това нямам търпение да си гушна бебото. Сигурно защото ми е първо. Изобщо не мисля за раждането... все ще оцелея. Като гледам календара, който си спретнах, къде е тя още... 3 пълни месеца и половина, че и отгоре...

И аз си гледам лентичката да видя в коя седмица съм  
malina07, бързо да се оправя малката малинка, да не се притесняваш за нея. То тия дни времето е много шантаво - ту горещо, ту доста хладно - и аз постоянно установявам, че детето е неподходящо облечено.

Ох, ако знаеш как го чаках този първи месец, и как бааааавно се точеха дните, докато стане... Пак така само си гледах лентичката във форума и тайничко завиждах на тези, които са прехвърлили първия месец, а мойта сякаш не мърдаше - 20 дни, 20 дни, 20 дни, 21 дни.... Някакси се надявах, че като стане на един месец, вече ще стане по-лесен Като видях, че разлика нямаше - следващата му торта беше за годинката  
След първия месец вече почнаха да се търкалят един след друг, месеци, години и да минават неусетно. Но първият ми беше ужасно дълъг и се влачеше едва-едва. Поне при мен пренастройката от живота без бебе към живота с бебе определено отне време.

Моята девойка ме буди редовно към 3 и малко през ноща, след това задължително в 5:30 и финално в 7, след което няма спане повече.
А последните няколко дни нещо всички кокали ме болят като се събудя. Почнах да се чудя дали матрака да сменям или да подпъхвам възглавници навсякъде, за да ми е по меко.  

Аз броях часовете от деня, пък дано стане на месец, после два, после три, да минат коликите... тя беше с колики до 6тия - скъсваше се да реве, а на мен какви мисли само ми минаваха, като не знам какво ѝ е. Пък се оказаха накрая къде тежки колики, къде запушено носле и не може да диша, къде не може да се изака, де се нерви, че хълца. Бебешки му неволи, ама като не може да си каже 

Пренастройката при мен също отне много време - най-малкото от постоянно навън с големия корем се оказах затворена вътре лятото с ревящо бебе без никаква идея какво да правя. Беше си голям шок, секна ми и кърмата от стреса, че и там се почна едно цедене и консултации.

Нощем не мога и аз да спя - будя се към 3-4, зависи в колко си лягам вечер. И след това като се почне едно въртене и една тоалетна  И заспивам когато трябва да ставам за работа, та едва изкарвам деня.